Досиетата CHR: Мистерията Глозел. Археологическа загадка или измама?

| от |

Един ден през 1869г. група ловци от замъка Сантилана дел Мар, в подножието на Кантабрийските възвишения в северна Испания, установили, че са изгубили едно от кучетата си. След дълго търсене накрая чули лая му в една цепнатина в земята. От нея лъхал студен въздух, а след като се спуснали в нея – факлите им озарили огромна пещера. Извадили кучето и се върнали да оповестят господаря си – дон Марселино де Саутуола. Той се спуснал в пещерата и след като установил, че е „просто дупка“, наредил да бъде запечатана за безопасността на децата от селото. Така за следващите девет години той забравил за нейното съществуване.

Дон Марселино де Саутуола през 1878г. посетил Парижко изложение за последния Ледников период и бил възхитен от множеството инструменти и рисунки. След като се прибрал потърсил съвет от специалисти как се търсят артефакти от Ледниковия период и тръгнал към пещерата с факла и лопата.

Първоначално не открил нищо, година по-късно бил възнаграден с откриването на брадва и каменни върхове на стрели. Но не се отказвал и продължавал да търси. Един ден,когато бил с дъщеря си Мария в пещерата, тя извикала изненадано. Досега дон Марселино избягвал тази ниша, тъй като била твърде малка, за да влезе в нея, но се оказало, че детето видяло рисунки на  „бикове“. Самият дон приближил свещта и съвсем ясно разпознал очертанията на европейския бизон. Когато се загледал той установил, че имало нарисувани различни по възраст бизони, в най-различни пози. Имало и рисунка на такъв, който лежал на една страна, сякаш умирал. Таванът и другите стени били покрити с още по-изненадващи рисунки. Когато ги докоснал донът установил, че боята била още влажна.

Altamira

Рисунки от пещерата Алтамира

Заедно с приятеля си, професор Виланова, Мареслино съобщил за откритието си на света. Посетителите, включително и испансият крал, се тълпели да видят пещерата (известна днес под името Алтамира). За съжаление на конгрес на специалисти по предисторическа археология, Марселино бил обвинен, че е представил фалшиви рисунки.  Всички видни археолози твърдели, че древните пещерни хора едва ли можели да рисуват така. Откривателят се опитал да включи рисунките в книга, но и тя била отхвърлена от експертите. Най-големият враг на Марселино бил археологът Картилак, който дори му отказал да присъства на конференция в Алжир.

Години по-късно Картилак открил подобни рисунки в пещери в Ле Ейзи във Везер Вале. Върнал се в Алтамира, за да се извини, но за съжаление Марселино бил починал.

Тази история не е необичайна за поведението на „експертите“ и да бъде приета като увод към едно друго откритие през 1924г., когато крава пропаднала в дупка в Южна Франция. Това се е случило във фермата на семейство Фраден, близо до Глозел (46°02′N 3°36′E), недалеч от Виши. Разучавайки дупката „открили“ нещо като гробница – пълна с глинени съдове и изписани плочи. Имало и овални тухли, а някои дори били и покрити със стопено стъкло. Някои им казвали, че са открили зала за кремация, а други, че това вероятно е римска или средновековна пещ за стъкло.

Френски лекар Морле от Виши, който бил открил наскоро скелет в градината си, посетил дома на Фраден. Тъй като местното историческо дружество не искало да заплати за откритието на фермера, Морле предложил да откупи всичко, което открият оттук нататък, но предложил и да оградят гробницата, което било грешка, понеже по-късно били обвинени, че са фалшифицирали всичко за пари, дори и семейство Фраден да не са търсели печалба преди Морле.

Задружно Морле и Фраден започнали да правят разкопки, а мястото станало известно като „Полето на мъртвите“. Скоро открили множество костни статуетки на животни, рисунки на северни елени по камъните, а също така и знаци, приличащи на писменост, изписани върху много плочи. Открили издълбани лица – около 3см  високи; дори и човешка фигура, стъпила върху животно.

fortean_times_1133_5

Открити предмети в Глозел

Френският писател Робер Шару през 1969г. заявил уверено: „Малко е известно за цивилизацията Глозел, освен че трябва да е съществувала преди Потопа – унищожителният катаклизъм, който е разрушил пещерите в Ласко и погълнал некрополиса или религиозния център в Глозел, причинявайки смърт на всичките му обитатели“.  Той изчислил, че Глозел е процъфтявал преди 15 хиляди години, към края на последния Ледников период. От този период били рисунките от Алтамира и Ласко, така наречената Магдаленската култура.

Глинените съдове от Глозел опровергавали теорията му – най-ранните глинени произведения датират много по-късно, преди 9000г. в Япония и доста по-късно в Европа. Върху част от съдовете били изобразени глави, приличащи на бухали от Бронзовата епоха (2000г. пр. н. е.). От друга страна, Морле датирал някои от полираните остриета на брадви към Неолитния период, след 9000 г. пр. н. е. Ако е бил прав, то това означава, че писмеността не е създадена в Шумер около 3500г. пр. н. е., а във Франция – 5000 години по-рано.

Френският авторитет по тези въпроси – проф. Саломон Рейнак, след като разбрал за откритието в Глозел първоначално заявил, че са фалшификати.  Но след като посетил мястото и ги видял на живо, бил убеден, че са истински. Скептиците изтъквали, че Глозел подкрепя някои от любимите тези на Рейнак – че северният елен е живял във Франция много по до късно, отколкото смятали археолозите, както и че Франция е люлката на цивилизацията. Но въпреки всичко Рейнак обявил, че вярва в истинността на находката, в резултат на което те получили голяма публичност.

Други археолози твърдели, че Глозел е измама и че семейство Фраден „изработват“ древни артефакти и ги заравят.  Когато били открити примитивни гробници „антиглозелианците“ изтъкнали, че в продължение на хиляди години цепнатините не се била запушила, а това звучало нереално. Уредникът на музея във Вилньов бил отседнал в Глозел за година и обявил, че е имало множество недовършени артефакти и глинени плочи. Това би било едно убийствено доказателство за фалшификация на артефактите, но никой не знае дали е истина. А и уредникът е имал много причини да завижда на глозелианци.

Емил Фраден

Емил Фраден

Международният конгрес на антрополозите изпратил комисия в Глозел през 1927г. Тя излязла със заключение, че артефактите не са много стари. По този повод Парижката полиция пристигнала в Глозел, за да събере артефактите и да ги изпрати в полицейската лаборатория в Париж. Оттам те били изследвани в лаборатория в Стокхолм, благодарение на съдействието на Рейнак. Оттам съобщили, че костите имат по-ниско органично съдържание от съвременните, но парижката полиция твърдяла, че са от настоящето време, дори и едно от остриетата било обработено с пила. Фраден не се отказал и завел дело, което спечелил, дори и да спечелил от него само един франк.

Противоречията продължавали, но както и при Алтамира скептиците били повече и било решено, че находките са фалшиви. Когато през 1953г известният „череп от Пилтдаун“ бил обявен за фалшив, то заедно с Глозел станали нарицателни за фалшиви артефакти. Глозел бил приет за липсващата връзка между ловците от Старокаменната епоха и земеделците от Новокаменната, т. нар. „липсваща връзка в древността“. Ловците последвали северния елен на север, а фермерите най-вероятно са дошли от Азия. Рейнак бил убеден, че е нямало пропуск между ловците и фермерите, и както се оказало точно Глозел запълвал този пропуск.

Неочаквано през 1974г. Емил Фраден , който бил седемнадесетгодишен по време на откритието, съобщил, че научните изследвания на артефактите от Глозел в Дания са доказали автентичността им чрез термолуминисцентна техника – при печене съдовете отдават прихванати електрони, които оставят радиоактивни следи в глината. Така било доказано, че съдовете и някои от глинените плочи са печени по времето на Христос, а някои от тях дори 800г. пр. н. е. Естествено това противоречало на тезата на Рейнак, че са неолитни, но също така по този начин се отхвърляла и теорията, че съдовете са изработени във фермата от Фраден.  Археолозите били бесни и обвинили физиците за некадърници.  Тогава предаването „Хроники“ на Би Би Си поканило екип от изследователи и започнали нови проучвания, Те достигнали до извода, че новото доказателство също се разминава с фактите и ако са били от този период, то те би трябвало да приличат на другите от периода, когато Франция (Галия) е била завзета от римляните. Но те били sui generis – уникални по вид.

glozel_ceramic

Така загадката останала. Измама ли е Глозел като Пилтдаун? Изкусително е да приемем този факт, но тогава ще пренебрегнем неоспорими факти, които сочат точно обратното. Откривателят на черепа от Пилтдаун е бил археолог любител, което обяснява мотивите му, но Фраден и дядо му откривайки гробницата са нямали мотиви да лъжат. А ако е вярно, че наистина са откривали първите си  находки през Първата световна война това е от огромно значение. Те не са се опитвали да печелят, докато не се е появил година по-късно Морле и започнали да припечелват.

Възможно ли е това да ги е изкушило да подправят артефактите – може би. Но възможно ли е един необразован френски фермер да фалшифицира плочи, остриета и костени фигури?! Заключението трябва да бъде, че по времето на Сократ в Глозел е живяла процъфтяваща общност със своя специфична култура. Несъмнено Рейнак е сгрешил и дали неговите грешки не са част от съмненията за измама. Но доказателствата, макар и объркващи, показват че и учените могат да сгрешат. Подобно на дон Марселино някой ден и семейство Фраден може да получи своето закъсняло извинение.

 

 

*Историята подбра Невена Христова, от книгата на Колин и Деймън Уилсън „Неразгаданите мистерии“

 
 

Рецепта за тиквено-доматена супа

| от Росица Гърджелийска |

Сезонът на жълтите листа, жълъдите и мъглите е тук, макар все още да е топло навън. Ето една супа за душата!

Нужни продукти:
1 малка тиква
3 глави червен лук
1 зелена чушка
500мл доматена пасата
500мл нарязани домати на кубчета
1 скилидка чесън
един стрък пресен босилек
малко пресен магданоз
олио, черен пипер, сол

Начин на приготвяне:

DSCN8863

Нарежете лука и чушката, изсипете ги в тенджера с малко олио на дъното и включете котлона.
Добавете малко сол, захлупете с капак и оставете да се поизпотят.
През това време обелете и нарежете тиквата на средно големи кубчета.
Добавете тиквата към тенджерата, залейте с вода и оставете да заври. Гответе до пълното омекване на тиквата.
Добавете пасатата и нарязанито домати и продължете а готвите, за да е изпари една част от течността.
Добавете накълцания чесън и продължете а готвите още няколко секунди.
Пасирайте всичко и добавете босилека и черният пипер.
Поръсете всяка паничка с пресен магданоз и запечени тиквени семки, които ще добавят приятно хрупкане към така прекрасно кадифената супа.

DSCN8892
Усмихнете се!

 
 

До половин година всеки ще има достъп до електронното си здравно досие

| от chronicle.bg |

Министерството на здравеопазването си е поставило за цел до половин година всеки българин да има достъп до електронното си здравно досие. Това обяви пред БНТ министър Николай Петров.

„Трябва да престанем с хартиените епикризи, хартиените рецепти и здравни книжки. Базата данни я имаме, кодовете за достъп са налични, но само 30 000 души са проявили интерес“, добави той. Мнението на проф. Петров е, че с електронните досиета ще се засили контролът върху дейностите, финансирани от здравната каса.

Иначе в самата каза догодина ще влязат над 400 милиона лв. „Повече пари ще влязат в системата на здравеопазването, но това изисква по-голяма отговорност. Моята отговорност виждам в тази посока – не просто да пестим пари, а рационално да ги разходваме и да има един момент, в който да кажем „за здравеопазване са необходими толкова пари и това да бъде защитимо…. Защото в момента се движим в омагьосан кръг: знаем, че за здравеопазване са нужни повече пари, но нямаме аргументите да кажем колко“, коментира здравният министър.

По думите му, клиничните пътеки ще бъдат преразгледани и по отношение на тяхното съдържание. Проф. Николай Петров обясни, че в тях трябва да бъде включен и трудът на лекаря, като той да се оценява по резултата му. Акцентът ще бъде поставен върху интереса на пациента и на второ място – върху този, който извършва лечебната дейност.

„Средствата по всяка от пътеките са определени през 2006 г., когато средната работна заплата беше 600 лева, сега е над 1000 лева. Процентът за заплащане на труда е все по-голям и това създава напрежение и стремеж да се правят повече пътеки, да се изкарват пари, с които да се защитят заплатите“, каза още министърът.

 
 

Риана иска от Дейвид Копърфийлд да й върне… девствеността

| от chronicle.bg |

Дейвид Копърфийлд е легендарен магьосник, но не сме сигурно дали дори той може да се справи с една от последните задачи, за които бе помолен.

Световно известният фокусник бе помолен да… върне девствеността на Риана.

„Не се шегувам. Мога да те направя да изчезнеш и да се появиш навсякъде по света. Къде би искала да отидеш и защо?“, казва Копърфийлд на карибската певица.

В интервю за женското списание Elle пък Риана споделя нетрадиционното местоположение, на което е поискала да се пренесе.

„10 минути преди да загубя девствеността си… Ще чакам да изпълниш обещанието си, хаха…“

Най-добрият опит на Копърфийлд с „номера“, доколкото сме запознати ние, се появи в Twitter от официалния профил на магьосника.

 
 

„Истанбул червен“ – победител на първия конкурс на „Синелибри“

| от chronicle.bg, БТА |

Третият кино-литературен фестивал CineLibri приключва, но срещите с киното и литературата продължават. „Истанбул червен“ на Ферзан Йозпетек – победител на първия конкурс на „Синелибри“, ще има три допълнителни прожекции – днес, в последния ден от фестивала, от 14.00 ч. в „Евросинема“, на 23 октомври от 18.30 ч. в кино „Одеон“ и от 19.30 ч. в Културния център Г8.

„Изгубеният град Z“, „По действителен случай“ и „Завръщане в Монтаук“ ще бъдат разпространени от CineLibri и извън рамките на фестивала, като при последния това ще се случи специално с желанието на режисьора на филма Фолкер Шльондорф.

Финалът на фестивала ще бъде поставен с грандиозно парти с участието на Рут Колева и диджеите DJ VaGro и DJsupermax тази вечер в Sofia Live Club след 21.30 часа. Входът е безплатен и всички са поканени.

Извънредните прожекции продължават до 26 октомври в „Евросинема“, „Одеон“ и Г8 и включват още „Дама Пика“, „Изгубеният град Z“, „Светлина между два океана“, „Бунтовник в ръжта“, „Ана Каренина. Съдбата на Вронски“, „Вечерята“, „Любимата формула на професора“, „Дюн“ на Ходоровски“, „Историята на прислужницата“, „Дона Флор и нейните двама съпрузи“, „Хомо Фабер“.