Десетото издание на „Нощ на музеите и галериите” – Пловдив със специална юбилейна програма

| от |

Дни след обявяване на избора на Пловдив за българската „Европейска столица на културата 2019“, в града на тепетата ще се проведе и най-мащабното му културно събитие – десетото юбилейно издание на „Нощ на музеите и галериите“ – Пловдив. По случай юбилея тази година организаторите са подготвили огромна програма с над 120 събития, над 90 локации и над 500 артисти от България и света, които ще представят проектите си в двете фестивални вечери на 12 и 13 септември. Тазгодишното издание очаква повече от 60 000 души от цялата страна.

Акценти от събитието и специалната юбилейна програма бяха представени пред медиите на специална пресконференция в голямата зала на Община Пловдив с участието на организаторите – Веселина Сариева, управител на фондация „Отворени изкуства“ и основател на събитието, Виктор Янков, фестивален директор на НОЩ/ Пловдив, съорганизаторa – Стефан Стоянов, заместник-кмет “Култура, образование, туризъм, иновации, развитие и европейски политики” на община Пловдив и кураторите на юбилейната програма Вера Млечевска и Десислава Димова от творчески колектив „Изкуство – дела и документи“ . На събитието присъстваха и артисти и участници в мащабния фестивал.

„Нощ на музеите и галериите“ е едно от събитията, което носи промяната и показва разлика вече десет години“, сподели Стефан Стоянов, заместник-кмет на Община Пловдив. “Успехът на подобно мащабно събитие ни даде куража, че можем да подготвим достойна кандидатура за „Европейска столица на културата 2019“ и че Пловдив има потенциала да се справи.“

Организаторите представиха акценти от юбилейната програма, специално курирана по повод десетото издание на „Нощ на галериите и музеите“ – Пловдив, от творческия колектив на фондация „Изкуство – дела и документи“. Програмата е с название „Тъмната страна на Нощта“ и ще представи специални събития, свързани с характерните културни локации, включени в съвместния проект на фондация „Отворени Изкуства“ и Архитектурно Студио „8 ½“ „Алтернативна карта на Пловдив“.

Юбилейната програма събира в един проект международно известни художници, майстори на занаятите, музиканти и публика за изобретателно, непредубедено, безстрашно и неуморно търсене на тъмната страна – на нощта, „Нощта“, изкуството и града. Избраните произведения предлагат преживяване отвъд впечатляващото, зрелищното или лесно обяснимото. Те предизвикват публиката да преосмисли ролята си на зрител и очакванията си за изкуството. Един от проектите на френския артист Пиер Бисмут с българския колектив Пистамашина например се казва Silent Rock Festival и представя впечатляващо музикално шоу, което може да бъде слушано едновременно от само един зрител. Други участници в програмата са Лъчезар Бояджиев, Рада Букова, Иржи Франта и Давид Бьом, Лорънс Вийнър, Десислава Димова, Регионална задруга на Майсторите (Георги Томов, Иван Ангелов, Жени Микова-Паунова, Симеон Паунов, Мария Митева), Мишел Найсмит, Карл Палм, Камен Стоянов, Стелян Стелянов, Крейг Хевънс.

Както и в предни години, в първия ден 12 септември, акцентът на събитието ще бъде върху съдържанието, представено от традиционните участници в програма „Музеи и галерии“ – близо 30 общински, държавни и частни музеи и галерии, които планират за събитието специални изложби, концерти и представяния. Във втория фестивален ден ще се включат още толкова локации в програмата „Култура и клуб“ – театри, университети, читалища, книжарници, клубове, барове, ателиета, работилници и други алтернативни пространства за изкуство. През двата дни програмата „Град и публични пространства“ ще представи много изложби, концерти, акции, спектакли в публичните пространства на града. През целия уикенд ще има и специална програма за деца „Малката нощ“, случваща се на различни локации.

За по-лесна ориентация в голямата програма на събитието организаторите готвят два инфо пункта – на традиционното място до Градската художествена галерия на Пловдив и пред сградата на Централна поща (паркинга на хотел Тримонцуим), където автобусът от проекта „Библиобус“ ще се превърне в място, откъдето всички посетители ще могат да вземат подробна програма и карта на събитието, за да планират маршрута си. От мобилното приложение Getlokal пък са подготвили лесна възможност да се ориентираш в програмата с телефона си. След като свалят мобилната апликация на Getlokal, всички посетители ще имат достъп до подробна информация за всяко събитие от програмата и точна информация за мястото, часа и датата на провеждането му, както и ще могат да локализарат къде е най-близкото до тях събитие от програмата. За тези, които не успеят да присъстват на събитието, сайта pLOVEdiv.com ще предложи стриийминг на живо от интересни локации и събития в двете фестивални нощи.

Само за 2014 г. 77 културни институции и артисти кандидатстваха към фонд „Специални проекти“ – платформа, учредена през 2013 от съорганизаторите на „Нощта” фондация „Америка за България” съвместно с Община Пловдив. За втора поредна година избраните проекти получават финансиране, за да реализират специален проект или да създадат културно съдържание, което ще бъде представено в програмата на “Нощта” на 12 и 13 септември в Пловдив. Фондът финансира и много проектите, които оставят устойчива следа и развиват дългосрочно културната среда в бъдещата Европейска столица на културата, като например, реализираната с бюджет от събитието адаптация за незрящи на четири постоянни колекции на Регионален исторически музей – Пловдив.

 
 

Десет филма на Кристофър Нолан право в десятката

| от chronicle.bg |

За 19 години Кирстофър Нолан прави 10 филма, с което доказва, че количеството невинаги определя качеството. Зрелищата, сценографиите и брилянтните актьорски състави са само част от нещата, които правят филмите му шедьоври.

Режисьорът, който реабилитира филмите за супергерои, съвсем нормално, невинаги е бил големият играч в Холивуд. Въпреки че първите му два филма получават предимно добри мнение, Нолан постепенно си проправя пътя в лигата на големите кинодейци, за да може днес да прави чудовищно добри филми за широката публика.

В творчеството си поставя акцент на променящите се представи за времето и как емоционалният хаос може да доведе обществото до крах. Верен на принципите си, Нолан има пристрастия към някои теми, които винаги присъстват в лентите му, независимо от мащаба им.

Тази седмица светът е възхитен за пореден път от Кристофър Нолан. Този път заглавието е „Дюнкерк“. Филмът оглави бокс-офис класацията на САЩ и по всичко личи, че приходите ще продължават главоломно да се трупат. Нолан отново показа как се правят филми от такъв характер.
Неминуемо е в такъв момент да не обърнем поглед назад към „Мементо“, „Генезис“, „Интерстелар“ и още други.

Вижте в галерията горе най-доброто, което Кристофър Нолан ни даде през изминалите 19 години.

 
 

Президентът основа собствена модна линия – „БОСС“

| от |

Президентът Румен Радев основа своя собствена модна линия, наречена „БОСС“. Фешън колекцията ще съчетава български народни мотиви с кришнарски елементи и ще залага на естественото излъчване, подчертаната голота и дружбата между източноправословните модни патерни и кришнарските модни елементи.

След мощния отзвук в социалните мрежи на президентската снимка от двора на резиденция „Бояна“, на която Радев е бос с потник на трайбъл символи, съпругата му е получила пиарски инсайт и двамата заедно са основали новата марка.

„И двамата смятаме, че президентската длъжност не опира само до водене на адекватна политика, а и до даване на пример на народа, включително в направления като мода, стил и етикет. Затова решихме да направим свой собствен бранд, който да вдъхновява българите да се обличат удобно през лятото“, коментира Десислава Радева.

Стартирането на модната линия съвпадна със среща на генерал Радев с разгневените нудисти от плаж „Делфин“. Президентът подкрепи хората в устрема им да не затварят телата си в железния обръч на банските костюми и направи обръщение към нацията, в която призова българите „да бъдат себе си“ и да не се притесняват да показват тези части от телата си, които харесват.

Относно негативните коментари във Facebook, в които раздразнителни от жегата хора подметнаха, че президентът прилича на тираджия, водачът на народа коментира така:

„Не смятам, че ходенето на босо е някакъв грях. Още народната певица Роси Кирилова призоваваше феновете си да ходят боси по асфалта, кришнарите се доближават до слънцето през контакта на кожата със земята, а нестинарите са едни от най-уважаваните хора на плаж Нестинарка. Живеем в демократична държава и правото на разголване трябва да се уважава“.

На въпрос от буден журналист дали същото право на разголване се отнася и до 14-годишната дъщеря на Орхан Мурад – Сузи, която скандализира моралните българи в предизвикателен видеоклип, президентът отговори така:

„Човек трябва да прави това, което обича. Наречете ме популист и народняк, но не намирам нищо нередно в това едно дете да осъществи мечтата си да туърква от отворения прозорец на БМВ пред погледите на татуирани бургаски батки. Всеки трябва да следва мечтите си, защото в противен случай рискува да остане емоционално бос.“

 
 

Мъж рани петиша души с моторна резачка в Швейцария

| от chronicle.bg |

Мъж с моторна резачка рани петима души – двама от тях тежко, при нападение в швейцарския град Шафхаузен, съобщават местни медии. Според информационния сайт „Блик“ полиция, линейки и хеликоптер са били изпратени на мястото на инцидента, а районът е отцепен.

Силите на реда са съобщили на местни медии, че е имало нападение. По-късно полицията потвърди, че е използвана моторна резачка. Нападателят се издирва. Полицията отхвърли версията, че става дума за тероризъм.

Полицията съобщи, че нападателят е висок около 190 см, плешив. Кара „Фолксваген“ с номера от град Гриндевалд. Полицията предупреди, че заподозреният е опасен. Според местни медии става дума за човек с психически отклонения.

36 хилядният Шафхаузен е главният град в едноименния кантон. Намира се на Боденското езеро и е близо до границата с Германия.

 
 

Честър Бенингтън – депресираният урод, изоставил шест деца

| от |

Вероятно вече сте попаднали на колажа със снимка на Getty Images, на която вокалистът на Linkin Park, Честър Бенингтън, е с шестте си деца, а върху нея пише, че „Any father that kills himself leaving behind six children is a pathehic excuse of a man“.

Може би дори сте я лайкнали или сте я споделили. Защото обичате децата, защото смятате, че нито едно дете не заслужава да живее без баща или защото искате да сте смели в изразяването на различна гледна точка и ви е писнало от всички онези мрънкала, които оплакват Бенингтън, който в крайна сметка, сам се е обесил. Демек – сам си е виновен. Егоист.

В съзнание, в което битува схващането, че „депресия-мепресия – лигавщини са това, що не вземе да се стегне“, се освобождава място за такива мисли. И това не зависи от географските ширини. Има го в България, има го в Европа, има го в Щатите. Светът е пълен с хора, чието разбиране за депресията е сгънато в дефиниции като „лигавщина“, „слабост“, „ексцентричност“ и „сдух“. И това е толкова тъжно, че може да отключи депресия и при човек, който е психично здрав като бик.

Нека ви кажа какво не е депресията. Тя не е белег за разглезеност. Не е арт претенция. Не е лошо скалъпено оправдание за темерутщина. Не е предизвикана по собствено желание. Не е лесна за терапевтиране. Не е признак за слабост. Не е лошо настроение.

20139645_164370974108005_8893276490458308721_n

А сега нека уточним какво Е депресията. Депресията е клинична потиснатост – дистимия. Тя е безрадостност и загуба на интереси. Повишена уморяемост. Безапетитие. Безсъние. Загуба на телесно тегло. Мисли за вина. Анхедония (неспособност за изпитване на удоволствие). Влошена концентрация на вниманието. Двигателна потиснатост, понякога и депресивен ступор (пълно отсъствие на двигателна активност). Депресията е мисли за вина, безперспективност, разоряване. Песимистична нагласа. Понижено или отсъстващо либидо. Безпричинни болки и усещание в различни части на тялото. Социална дисфункция. Изолация. Невъзможност за досег до останалия свят. Плач, уморяемост, тъга, безпомощност, мисли за непотребност, суицидни желания, порив към смърт. Депресията е болест. От най-тежките.

Представете си да обитавате свят, паралелен на реалния. Свят, в който няма радост, нито светлина, нито удоволствия, нито удовлетворение, нито спасение. Депресията е една чудесна алегория на Ада – не този на Данте, в който дяволи пекат човеците в казани с лава и ги разпъват на средновековни уреди за мъчение. А такъв, в който ужасът се ражда от дълбините на собственото съзнание и обладава всяка негова част. Депресията, мили хора, които смятате, че Бенингтън е изрод, защото е оставил шест деца, е нещо като автоимунно заболяване на психиката. Такова, което атакува собственото съзнание, сякаш го възприема за враг, и го разрушава из основи.

Елементарната журналистическа етика изисква изключително внимание към темата на самоубийството – онази тема, която стои в центъра на повечето философски трудове на големите философи от нашето и отминалото време. Въпросът за правото на човека да отнеме собствения си живот, е сложен, многопластов и няма ясен човешки отговор. Както казва проф. Николай Михайлов, човекът е въпрос без човешко решение. Той има само божествено такова. Същото се отнася и до самоубийството.

В по-големия процент от случаите, хората с депресия са фини, широко скроени и мислещи. Доц. Поли Петкова, която преподава клинична психология в СУ, казваше, че човешката душевност е като музикален инструмент. Някои души са пиана – обширни, с големи възможности, акорди. Други са като балалайка. Трети пък – като конец за зъби. Боледуващите от депресия са рояли. Те не са слаби, нито безхарактерни, и в повечето случаи са виждали света от един ъгъл, от който онези, здравите, спортуващите три пъти в седмицата веселяци, никога не са зървали. Болните от депресия заслужават уважение. А не обвинения, стигматизация и набутване в крайните квартали на социума.

Те водят своята битка всеки ден, всеки час, всяка минута, и често я печелят. Те трябва да знаят, че има изход, има лечение, има спасение и път. Той не е лесен, но е път. И води обратно към живота.

Това е посланието, което всеки разумен човек трябва да отправя към милионите хора с депресия по света. Че някъде там, на подходящото място, с подходящото лекарство, с подходящия терапевт, с подходящите хора, има спасение, има възкресение.

И ако обществата по света бяха достатъчно зрели, за да предложат рамото си и хората в депресия да могат да се опрат на него, изходите, в които тези хора се връщат към живота, щяха да са по-чести. Вратата на изхода щеше да е по-широка.

Хайде да направим разлика между „присъда“ и „диагноза“. Можеш да бъдеш осъден, когато си извършил престъпление. Когато си болен, заслужаваш опора.

Ако сте чели гениалния роман на Е.Е.Шмит  „Оскар и розовата дама“, може би си спомняте думите на маминка Роза, която казва на 10-годишния Оскар, който умира от рак, че „…Болестта е факт. Тя не е наказание“. Това е валидно както за физическата, така и за психичната болест. Тя е факт, а не наказание. Тауирайте си го.

Всички онези, които демонстрират своята оригиналност и напредничавост, споделяйки становището, че Честър Бенингтън е урод, защото е увиснал на бесилото по собствено желание и е оставил шест деца сираци, трябва да се срамуват. И то да се срамуват жестоко. Защото нулевото разбиране на психичните драми, които преживява един човек, са причината милиони хора по света да страдат два пъти повече, отколкото е необходимо. Махленското оплюване на човек, който е в състояние на страдание, независимо дали става дума за депресия, диабет, нещастна любов, банкрут или рак, е бъркане в раната с мръсни ръце, недопустима инвазия в едно безумно нежно интимно пространство, престъпление спрямо човешката душа и свободния избор.

Засрамете се от този колаж, смирете се. И покажете малко уважение.