Classic In The Jazz продължава с Let’s Baroque!

| от |

Джаз и барок се срещат в новия проект на двама от най-успешните млади български виртуози.

Третото издание на поредицата Classic In The Jazz на виртуозните млади пианисти Мария Каракушева и Момчил Атанасов, със специалното участие на Мария Силвестър, за първи път излиза от епохата на Романтизма и представя Барок!

На 17 октомври в Студио 5 Мария и Момчил ще изсвирят класически произведения на френския композитор Жан Филип Рамо и германския класик Йохан Себастиан Бах, като събитието ще бъде под забавното мото Let’s BAROQUE!

Attachment-1 (2) Както и предишните два концерта на дуото, публиката ще се наслади на оригинални аранжименти, допълнени с атрактивно театрално представяне. Като стил, барокът се характеризира с преувеличено движение и изобилни детайли, за да създаде усещане за драматизъм, напрежение, изобилие и величие в музиката. Основните му отличителни черти са: пищност, парадност, тържественост, динамика, жизнеутвърждаващ характер, съвместяване на реалността с фантазията.

Затова специалният гост на проекта ще бъде Мария Силвестър. Тя ще влезе в ролята на разказвач, който ще въведе зрителите в култa към барока и ще ни омагьоса с истории, които  уж се отнасят към композиторите от миналото, но всъщност са актуални и днес.

Attachment-1

Мария Каракушева е сред най-добрите млади класически пианисти в България. Свири на пиано от 5-годишна, първите международни награди печели на 9, а на 12 изнася първия си самостоятелен концерт в зала България. Когато е на 23 създава проекта Classic In The House, в който заедно с DJ Borra смесва класическа музика и хаус в модерен нов авангарден клубен формат. През 2011г. Мария заснема и първия си видео клип към песента Harmony (реж. Александър Моллов) и стартира новия си акустичен проект – Classic In The Jazz заедно с джаз пианиста Момчил Атанасов, в рамките на който двамата изпълняват интерпретации за две пиана на легендарни произведения от най-изтъкнатите представители на двата жанра.

Момчил Атанасов е роден в Самоков през 1990-а година и започва да свири на пиано още на 4-годишна възраст. Образованието си получава в НМУ „Л.Пипков“със специалности класическо пиано и поп и джаз, завършил е майсторски класове при Милчо Левиев и маестро Живко Петров. По-късно е приет в консерваторията в Ротердам, където има честта да има майсторски класове с имена като Jason Moran, Brad Mehnldau, Joshua Redman, Aaron Parks, Barry Haris. Зад гърба си има свирения (соло и с групи) в цяла България , Турция, Холандия, Германия и Норвегия. По време на престоя си в Холандия свири с многобройни проекти, част от които : Windmill big band , Laura Fygi,Mozart Never Did This, Authentic Touch, Nevi ensemble. Същевременно създава и развива двата си основни проекта – Open Source Trio с Juri Schewe (барабани, Германия) и Rayleymon Janga ( Бас, Кюрасао) и Classic in the Jazz с талантливата пианистка Мария Каракушева.

 
 

Classic In The Jazz продължава с Let’s Baroque!

| от |

Никак не е лесно да бъдеш забелязан в света на модата, където всеки се бори със зъби и нокти да засенчи човека до него. Но изглежда, че 64-годишната блогърка Лин Слейтър успява не само да се открои, но и да остави някаква следа след себе си. Създателката на модния блог Accidental Icon не само има вкус и се облича по-добре от младите посланички на модата, но и този вкус е забелязан и оценен от 200 хил. последователи в Инстаграм. Дамата има достъп до всички дрехи на Исей Мияке, които от там заделят специално за нея. Откроява се със своите винтидж кимона, съчетани с огромни слънчеви очила и бижута.

dgdss
Instagram

Лин Слейтър е 64-годишна баба с безупречно сресана сива коса, която отказва да боядисва. По всичко изглежда, че възрастта отново е на мода в модата. През 2015 г. 80-годишната авторка Джоан Дидион стана рекламно лице на Celine; Джони Мичъл беше привлечен от „Ив Сен Лоран“; а банда от баби представяше модели на „Долче и Габана“. Когато преди три години тази тенденция се пробужда, Лин Слейтър създава своя блог, който бързо се превръща в сензация. Това обаче не я интересува. Тя отказва многото оферти за работа, които й отправят, и стои зад името си : accidental icon (случайна икона). На блога й дори няма да намерите рекламни материали.

„Предпочитам производителите на грим да ме приемат като клиент, а не като рекламно лице на марките им.“ казва Лин Слейтър в интервю. Любимите й дизайнери са Алесандро Микеле от Гучи, Демна Гвазалия от Vetements and Balenciaga и Джонатан Андерсон.

fff
Instagram

От малка върви против нормите. Цялото й образование преминава в католически училища, където е задължително да се носят униформи, а единствените аксесоари са религиозните медали и броениците. Бунтарката Лин си слага няколко броеници на колана и никой не може да й каже нищо. Когато постъпва в колеж пък, я хваща голямата хипи вълна и започва да носи панталони чарлстон, обувки с платформи и се размотава с момчетата с дълги и несресани коси. Едновременно с това завършва специалност криминално право, а в последствие и докторска степен по социално благополучие.

Днес тя разделя времето си между Университета Фордам, в който преподава и публикуването на материали на блога си. Вярва, че има връзка между начина на обличане и криминалистиката и учи жените да използват дрехите като начин на себеизразяване.

Начинът, по който модата е насочена към жените на нейната възраст не я задоволява и това причината да създаде свой собствен блог. Шест месеца по-късно вече се появява на корицата на списание Grey. Мисията и е да научи хората да не консумират модата. Открива истинската мода в младите дизайнери, които тепърва прохождат. Именно те са първите, които проявяват интерес към работата й.

Най-ценният й съвет е да не се привързваш към нищо, да рискуваш и да видиш какво ще излезе от това.

fdsfs
Instagram
 
 

Classic In The Jazz продължава с Let’s Baroque!

| от |

Много хора не се свенят да правят секс на открито. Традиционно предпочитаното място за „външни страсти“ е паркът, въпреки че на места подобно поведение е наказуемо. В представите на дамите обаче идеалната обстановка за целта е друга, пише в. „Дейли стар“.

Проучване, направено от Superdrug Online Doctor сред 1000 американци и 1000 европейци, е установило, че за участничките сред тях предпочитаното място за секс на открито е плажът. Дамите не крият, че морската обстановка им действа възбуждащо.

Във въжделенията си за интимност извън дома на второ място жените поставят парка, следван от съблекалнята. Изглежда височините също възбуждат представителките на нежния пол, тъй като на следващата позиция те поставят покрива на хотел или заведение.

Допитването показва още, че идеята за секс на открито е по-възбуждаща за мъжете, отколкото за жените – 57 процента срещу 44 процента

 
 

Classic In The Jazz продължава с Let’s Baroque!

| от |

Когато действията ти и мотивите са абсурдни, естествените последствия са да бъдеш осмян. Добре е винаги да имаш ясна преценка за ситуацията, за да не станеш повод за създаването на колажи, мемета и снимки, които унищожават всяка вероятност да бъдеш взет насериозно (обикновено за дълъг период от време).

Милата седмица Валери Симеонов си навлече недоволството на много хора с внезапните проверки в Слънчев бряг. Шумът се оказа неприемлив в курорта, за който всеки знае с какво се слави и никой любител на тишината не посещава. И дори на някои да не им харесва, едва ли в задълженията на вицепремиера влиза лично да обикаля дискотеките с децибел метър… още по-малко да затваря заведения.

Естествено това дава идеалната възможност за осмиване на ситуацията и поглед откъм забавната страна на нещата. Както при всеки подобен случай, в социалните мрежи се появиха редица шеги с родния политик и препратките са повече от забавни. Остава да видим дали в крайна сметка град Шумен ще смени името си.

Ние ви предлагаме някои от добрите попадения в социалните мрежи около действията на Валери Симеонов в Слънчев бряг. Защото понякога смешната страна на нещата е най-адекватната.

 
 

Classic In The Jazz продължава с Let’s Baroque!

| от |

Психолозите от години се опитват да обяснят на какво се дължи тревожността от липсващия смартфон. Според китайски и корейски специалисти причината за нея е, че хората вече ги възприемат като свое продължение, съобщи Прес асосиейшън.

Тревожността от липсващия смартфон се нарича номофобия. Учени от университета в Хонконг и университета в Сеул се опиха да определят на какво се дължи тя с помощта на 300 доброволци. Те установиха, че тревожността заради невъзможността човек да използва смартфона си няма нищо общо с телефонните обаждания в спешни случаи, а се определя от ролята им в ежедневието ни за нашата идентичност, като наше продължение, с което записваме дигитално спомените си.

Роля за тази тревожност имат и социалните платформи като Фейсбук, Инстаграм и Туитър – обявяването на това, което правим в интернет, вече е част от преживяването на събитията.

Учените са установили също, че страдащите от номофобия по-често се оплакват от болки в китката и врата от останалите.