Боб Дилън представи металните си врати на изложба в Лондон

| от |

Боб Дилън е заменил напоследък китарата с горелка. Той представя в галерия „Халсиън“ в Централен Лондон изложбата си „Променливо настроение“.
В експозицията в Лондон са изложени железни порти и скулптури на музиканта, чиито ранни години са преминали в „страната на желязната руда“ – Минесота, и са оставили трайни следи върху него, вдъхвайки му любов към метала.
2 В изложбата са намерили място седем железни порти, заварени от Боб Дилън от старо желязо и други метални части от различни предмети като гаечен ключ, машинка за мелене на месо, дори косачка за трева. Президентът на галерията Пол Грийн заяви днес, че Дилън е взел обекти от индустриалното минало и ги е възкресил, вдъхнал им е нов живот.
3
В изложбата са включени картини и врати на автомобили, надупчени от куршуми, а също изрезки от вестници, съдържащи репортажи за популярни лица от подземния свят. Скулптурите на Дилън могат да бъдат купувани. Цената на всяка е 35 000 британски лири или 56 000 долара. Почитателите на
творчеството на музиканта и художника могат да се сдобият с подписани от Дилън гравюри, създадени от него по мотиви от картините му.

5 В продължение на два дни галерията представя експонатите на колекционери – потенциални купувачи.
Изложбата ще бъде открита в Лондон в събота, на 16 ноември, и ще може да се види до 25 януари. Входът е безплатен.Сега Дилън е на турне в Европа. На 13 ноември той получи Ордена на Почетния легион на церемония в Париж от френския министър на културата Орели Филипети. В края на ноември Боб Дилън ще изнесе концерт в „Роял  Албърт хол“ в Лондон.

 
 

Боб Дилън представи металните си врати на изложба в Лондон

| от |

Медията на свой ред цитира полицейски източници в столицата на испанската автономна област Каталуния. В Туитър каталунската полиция потвърди смъртта на един човек. Тя съобщи и за 32 пострадали, 10 от които със сериозни наранявания. Полицията обяви, че разглежда случая като терористична атака. Един заподозрян за нападението се е укрил в бар, съобщи полицейски източник, цитиран от Франс прес. Издирват се най-малко двама души. Открит е втори микробус, който вероятно принадлежи на извършителите на терористичния акт, предаде ТАСС, като се позова на телевизия „24 орас“. Френски турист, по думите му, оцелял по чудо, разказа в ефира на телевизия Бе Еф Ем – Те Ве, че микробусът убиец се е движил с висока скорост на зигзаг по туристическата улица „Рамбла“, за да смачка колкото се може повече хора. След атаката в района настана паника. През туристическия сезон по улица „Рамбла“ всеки ден минават не по-малко от 100 000 човека. Полицията е отцепила улица „Рамбла“ и е наредила магазините и близките станции на метрото и влака да бъдат затворени, предаде Асошиейтед прес. Хората са призовани да стоят настрана от района, за да не пречат на спасителните служби. Хеликоптер прелита над мястото на атаката.

 

 

 
 

Боб Дилън представи металните си врати на изложба в Лондон

| от |

Не че искаме да акцентираме на това, но краят на лятото е все по-близо, а с него се случват две неща: започваме да очакваме какви ли не неща от идващата година и умишлено си създаваме тенденции, които да следваме. Тенденции в модата, в обзавеждането във всичко, за което се сетите. Днес обръщаме внимание на тенденциите в храненето, които ще дойдат през идващата 2018-та.

Основното, което можем да си направим като извод, гледайки накъде отиват нещата е, че манията по здравословното и природосъобразното хранене са на първо място. Човечеството сякаш отделя все повече внимание и върху начина, по който се добиват продуктите. Макар и да знаем, че е невъзможно всички да се храним само с биопродукти (по простата причина, че сме 7 млрд. души върху тази планета), потреблението към тях ще расте. Обърнато е внимание и на контрола и следенето на продуктите, откъде идват и какви съставки съдържат.

Кои ще са основните съставки и тенденции в кулинарията през идната 2018 г. вижте в галерията горе.

 
 

Боб Дилън представи металните си врати на изложба в Лондон

| от |

БПЦ почита днес църковния празник Успение – заспиване, на Свети Иван /Йоан/ Рилски, обявен за небесен покровител на българския народ. Празникът се чества в деня на годишнината от кончината на светеца.

По традиция в Рилския манастир се отслужва литургия в памет на Свети Иван Рилски, който е основал църковната обител. Преподобният Иван Рилски е роден около 876 г. в село Скрино в Осоговската планина. Живял е по времето на княз Борис и на сина му Владимир, на цар Симеон и на сина му Петър – време на широко разпространение на християнството в пределите на България. Като юноша той копнеел да се посвети в служба на Бога и постъпил в манастир.

След като приел монашеството, напуснал манастира и се скитал на много места. Установил се в Рила и основал Рилския манастир. В края на живота си светецът се отдал на уединение и молитва. Той умира през 946 г. и е погребан в малката манастирска църква на Рилската обител. Около 980 г. мощите на Иван Рилски са открити и пренесени в София, а той е канонизиран. През 1183 г. унгарският крал Бела Трети отвоюва Средец от византийците и отнася мощите на българския светец в Унгария, откъдето са върнати след четири години.

След освобождението на България от византийско робство цар Асен Първи ги пренася през 1195 година в столицата Търново. Свети Иван Рилски е почитан като общобългарски светец, но славата му се разнася в Русия и на целия Балкански полуостров.

 
 

Боб Дилън представи металните си врати на изложба в Лондон

| от |

Много се говори за темите-табу, които трябва да спрат да бъдат такива: психичните заболявания, абортите, причините за срив в семейството, разводите, детската агресия, трудностите на родителството и още, и още. На другия полюс обаче, стои един набор от теми, чието непрекъснато дъвчене по медии и социални мрежи предизвиква вълна от повтаряемост, а отговорността за това остава неосъзната или размита.

Може би ви е направило впечатление колко случаи на изоставени бебета има напоследък. Почти през ден, отваряйки някой новинарски сайт, ще попаднете на поредната новина за малолетна/пълнолетна/многодетна/малцинствена/“съвсем нормална“ майка, която е изоставила бебето си до някоя кофа за боклук. Присъдата на Върховният Facebook Съд не закъснява: под новината започват да се роят коментари за акъла на българките, клетви, съвети, мнения и прочувствени, сърцераздителни, псевдочовеколюбиви отзиви.

Резултатът? Два дни по-късно отново имаме случай с изоставено бебе. Никой от коментиращите и никой от журналистите не чувства вина. Те просто отразяват и коментират действителността, не й въздействат. Но дали?

Хората масово не си дават сметка, че освен Големия брат, който не спи и наблюдава, много „малки братя“ също дебнат. И новини за хора в тяхната или подобна на тяхната ситуация им дават подтик да постъпят по същия начин.

Спомняте си невероятно широкия медиен отзвук, който получи опитът за самоубийство на гимнастичката Цвети Стоянова през юни миналата година. Слава Богу, неуспешен. Три седмици по-късно психиатърът д-р Захари Зарков каза, че вследствие на раздухването на случая, се е получила такава мощна вълна на суицидни опити, извършени по същия начин, че психиатрите в София едва смогват да овладеят положението.

За пациентите с тежка или дълбока депресия, суицидният опит на едно красиво, успяло, привидно щастливо момиче, е мощен ритник в и без това болезненото отчаяние, в което се е удавил целия им психичен свят. И новите опити не закъсняват.

Поради това, отразяването на суицидните опити, както и на реализираните самоубийства, е тема, която не трябва да се нищи безразсъдно в публичното пространство. Принцип, който ни е трудно да възприемем, когато гледаме поредната еуфорична репортерка, която със смесица от прискърбие и превъзбуда разказва за случая „там, зад нея, точно на това място“.

Разбира се, не става дума за заклеймяване на темите и упорито избягване на този тип проблематика. Не става дума да се лъже, че Крис Корнел е загинал в катастрофа с тротинетка, а Честър Бенингтън е намерил кончината си след задавяне с парче сладкиш.

Лошите неща се случват и когато не говорим за тях. Но понякога, в някои случаи, говоренето мултиплицира риска те да се случват, и го мултиплицира неимоверно.

Навярно си спомняте случаите със самозапалванията през 2013г. На 18 февруари 2013, 26-годишният Траян Маречков се самозапали на една от главните улици в Търново по време на зимните антиправителствени протести в страната. На 26 февруари 2013г. в Раднево се самозапали 53-годишният Венцислав Василев. Последва смъртта на Пламен Горанов, който загина на 3 март 2013г., а на 13 март 51-годишен мъж се запали през президенството. На 1 април пред Община Варна 70-годишната Елена Златева се опита да се самозапали от отчаяние поради бедност и отказана социална помощ от общината.

Въпреки призивите да не се романтизира самозапалзването и да не се героизира самоубийството, медийната политика по отношение на отразяването на гражданските протести, не се промени.

Важно е да си дадем сметка, че не само варицелата и грипът са заразни. Някои психични състояния също се предават от човек на човек. Подобно на инфекциозните заболявания, те се прихващат по-лесно от хора с имунокомпрометиран организъм, като в случая ролята на отслабналата имунна система се поема от психиката, натоварена с особен дистрес в съответния момент.

Психолозите са наясно с тези факти. Неслучайно онези от тях, които работят с наркозависими например, задължително посещават психотерапевт, тъй като инстинктът към смъртта при наркоманите е много мощен. А той също е заразен. И неслучайно повечето студенти по психология стават „психо-хипохондрици“. И неслучайно някои психотерапевтични школи задължават терапевтите си самите те да ходят на терапия. Защото досегът до чуждото психично може да ни опари. Той неизбежно предизвиква сблъсък със собственото ни психично. Провокира въпроси, поражда страхове и разбива удобната илюзия за „познаване на себе си“.

Накратко казано: нещата не са прости. И във времена, в които всеки с достъп до интернет и профил в социалните мрежи е един мини журналист, коментарите под статии трябва да се пишат с усещане за отговорност. Същото усещане за отговорност, което трябва да носят и официалните медии.

Да, още се учим да живеем в света на свръхинформацията и често сме като деца, в чиито ръце е попаднал M16 и те не знаят какво да правят с него – дали е за игра, дали е за убийство…Нормално е да се лутаме и интуитивно да разбираме какво е редно да се пише онлайн и какво – не е.

Но колко жертви трябва да паднат, докато усвоим базисните уроци?