Българин в класация на „Уърълд прес фото“

| от |

Фотографията на Анастас Търпанов на кайтскиор по витошки склон е на второ място в категорията за спортна фотография на „Уърлд прес фото“.

tarpanov

Той е петият българин, достигнал до елитната фото класация. Преди него са Сава Бояджиев (1962 г.), Стефан Тихов (1972 г.), Димитър Дейнов (1974 г.) и Ивайло Велев (2007 г.). През 1966 година снимка на Румяна Бояджиева е използвана за плакат на конкурса, предаде „24 часа“

Бъдещето на снимките победителки е да посетят над 100 града в 45 страни и да бъдат видени от милиони хора за една година. За първи път заедно ще бъдат изложени за награждаването на фотографите в Амстердам на 14 и 15 април 2014 г.

Златните медалисти от деветте категории получават по 1500 евро, а 10 000 евро очакват основния победител от конкурса. Снимката на годината този път е на Джон Станмайър, фотограф на сп. „Нешънъл джиографик“. Кадърът показва африкански емигранти в Джибути на брега на Аденския залив, опитващи се да се свържат с евтината мобилна мрежа на Сомалия. Джибути е междинна спирка на африкански емигранти, идващи от държави като Сомалия, Етиопия и Еритрея, които искат да открият по-добър живот в Европа и Близкия изток.

atanas

Снимката слага край на тенденцията от миналите три години призови места да печелят все фотоси, показващи много болка, тъга и страдания. Това бяха снимката на Джоди Бийбър на момичето с отрязания нос, кадърът на Самюъл Аранда на майка, придържаща зашеметения си от сълзотворен газ син в джамия в Йемен след уличен протест, и убитите сирийски деца на Пол Хенсън – фотос, който предизвика скандали и с прекомерната си обработка.

Всички снимки може да видите тук 

 
 

Гангстери, суджуци и Despacito: 90-те пак са тук

| от Дилян Ценов |

Хубавите години от края на ХХ век… Колко често си ги припомняме с носталгия! Онова хубаво и разнолико време, започнало с безгранична еуфория от новата ера и завършило с разочарование от неслучилите се промени. А между тези две състояния – цяла пъстроцветна картина от купони, корупция, веселби, мафия, безгрижия, мутри, чалга, убийства и побоища…Мании, които завладяха почти целия свят.

Но спокойно. Носталгията вече е излишна. Деветдесетте отново са тук. И то в осъвременен и hardcore вариант.

Четири тона суджук вдигнаха цялата страна на крака. Няма страшно обаче, каза Цацаров – нито един не е достигнал до министър-председателя. Спокойни сме значи. Властите си вършат работата. Обаче нас нещо ни притеснява. Какви са тия суджуци сега? За какво са му на някого? Четири тона суджук си е много. Да не би една конкретна зима отпреди 21 години да се връща? Нищо чудно утре да се събудиш и да разбереш, че с получената днес заплата можеш да си купиш цял… хляб.

Главозамайващата популярност на родния поп-фолк напоследък отново ни пренася в годините, когато всичко живо полудяваше по чалгата. Тогава жанрът беше нов, необичаен, някак освобождаваше от нормите преди 89-та. Сега сякаш тенденциите се завръщат, дори по отношение на стила. Така например откриваме поразително много сходства между лирическата героиня от песента на Галена #THE BOSS с неръждаемия бял мерседес на Нелина. Също като червенокосата деветдесетарска красавица, която „не се продава и за пари“ и „не разменя любов за коли“, и съвременната й съратница гордо заявява „ох, папи, парите не ща ти“ и „ох, папи, не и с мазерати“… изглежда алегорията с марките коли отново се завръща. Хубаво е, че все пак предават урок по еманципация на младите дами.

Отиваш да се видиш с приятели и решаваш да минеш през парка – груба грешка. Трима мъжаги с потници , татуировки с националните ни герои и завидни мускули, те ступват хубавичко без причина. Разхождаш се с майка си по тротоара посред бял ден и след малко и двете сте пребити и обречени цял живот да носите белези по лицата. Или още по-пузовския (на Марио Пузо) вариант – излизаш сутринта да разходиш кучето в парка… и те гръмват. Хмм, почти имаш чувството че от Мерцедеса на светофара ще излязат Васко и Жоро, а подир тях, за да весели компанията, пее Володя Стоянов.

И като стана дума за пеене…масовото винаги си е било на мода. Е… масово, масово – няма лошо. От време на време я филм, я песен побърква всички. Помните какво стана с „Титаник“ през 90-те. Но 2 млрд. гледания вече повдигат някои въпроси. Не че в Despacito се пее за някоя новооткрита истина за живота, която самите Фонси и Деди Янки са открили. Нещо в това парче обаче облада целия свят и песента направи рекорд. Тези, които са били свидетели на появяването на Macarena и груповият нелеп танц, имитиран на всяко парти, изживяват същата еуфория и сега. И отново, песента не е нищо велико, но то пък явно и не трябва. Стига да има мелодия.

Не ни стига всичко това, ами и Орхан Мурад е претърпял метаморфоза. Обаче много лоша метаморфоза…Подмладен, със сменен пол и доста по-дръзко излъчване..славата на Мурад се прероди в дъщеря му Сузанита. Само че за разлика от щерката, таткото поне пееше за хубави човешки неща и астрономия във вид на хиляди слънца, но не смееше да смесва митологични и религиозни персонажи.

Луди години бяха. Не бива да страдаме по тях обаче. По всичко личи, че са тук. И това са само част от сходствата. Може би обаче, ако поне детството на децата беше като нашето през онези години, сходството щеше да е една идея по-поносимо.

 
 

Явлението „Кевин Спейси“: най-добрите роли на гиганта

| от chronicle.bg |

Кевин Спейси е едно от явленията на съвременното кино. Той започва кариерата си в театъра.

Като малък Кевин бил доста буен и баща му го изпраща във военна школа, откъдето го гонят след едно сбиване. В следващото училище се увлича по драматичното изкуство и започва да играе в любителски спектакли. Негови партньори на училищната сцена са Мери Уинингъм и Вал Килмър, който го убеждава да продължи да учи актьорско майсторство в известната школа „Джулиард“.

В началото на 80-те години участва в бродуейски постановки като „Духове“ на Хенрик Ибсен, „Мизантроп“ на Жан-Батист Молиер и „Чайка“ на Антон Чехов, но повечето пъти като дубльор.

Когато големият театрален и кинорежисьор Майк Никълс поставя на сцената пиесата „Смут“, Кевин Спейси му предлага да замества актьори, в случай на болест или друга причина. И понеже доста от тях отсъстват, Кевин получава шанс да се изяви. По-късно именно Никълс го кани в киното за роли във филмите си „Heartburn (1986) “ и „Работещо момиче“ (Working Girl, 1988).

Няколко години по-късно Кевин получава театралната награда „Тони“ за „Lost in Yonkers“ (1991) и започва да пробива в киното, където обаче играе най-вече „най-добрите приятели на главните герои“, според собственото му признание.

Поддържащата му роля в „Обичайните заподозрени“ му носи първия „Оскар“.

„Привличат ме персонажите, преживяващи нравствена криза или дори морален разпад“, казва Кевин Спейси, който през 2000 г. получава „Оскар“ за ролята си на Лестър Бърнам в един от безспорно най-силните филми на Холивуд „Американски прелести“.

Днес Спейси е един от най-емблематичните актьори на Холивуд. Той е носител на две награди м“Оскар“  – за „най-добра поддържаща роля“ във филма „Обичайните заподозрени“ и за „най-добър актьор“ за ролята му в „Американски прелести“.

Кевин Спейси е командор на Британската империя от 2010 г. заради приноса му към драматургията. И един от личните ни любимци. По случай днешния му рожден ден, подбрахме в галерията най-добрите му роли. Според нас.

 
 

Анджелина Джоли пред Vanity Fair: „Сега се чувствам повече жена“

| от chronicle.bg, БТА |

Анджелина Джоли е оставила на заден план правенето на филми, за да стане по-добра майка. Тя посещава готварски курсове и върши обикновени неща, като да почисти след кучето.

В интервю за Vanity fair актрисата и режисьор разказва, че животът й след раздялата с Брад Пит е съсредоточен върху здравето и децата й.

„Всъщност сега се чувствам повече жена“, казва Джоли и допълва, че поставя на първо място семейството.

Последният филм под нейна режисура за режима на кхмерите през 70-те, при който са загинали над един милион души, бе представен в Камбоджа през февруари. Световното му разпространение, включително чрез компанията Нетфликс, ще бъде през септември.

Извън популяризирането на филма, Анджелина Джоли казва, че няма интерес да работи над нов филм сега. Тя получи попечителство на шестте й деца с Брад Пит и очаква окончателното уреждане на развода.

„Искам просто да направя подходяща закуска и да поддържам дома“, казва актрисата.

Джоли споделя, че по искане на децата е започнала да посещава готварски курсове.

„От девет месеца се опитвам да бъда наистина добра просто като домакиня, да почиствам кучешкото ако, да мия чиниите и да чета приказки за лека нощ“, казва актрисата и допълва: „Ставам все по-добра и в трите“.

Четиридесет и двегодишната Джоли е специален пратеник на Агенцията за бежанците на ООН.

Пред списанието тя разказва, че децата й са „много смели“ след раздялата с Брад Пит.

Джоли разкрива още, че е вдигнала кръвно и е развила парализа на лицевия нерв след раздялата. Актрисата споделя, че се е възстановила благодарение на акупунктура.

Интервюто на Джоли за Vanity fair ще се появи в септемврийския брой на списанието, който излиза от печат на 8 август.

 
 

Продукт на седмицата: новият телевизор Samsung Q7C

| от chronicle.bg |

Откакто телевизията като продукция се качи на нивото на киното, а „Вдовицата в бяло“ и „Просто Мария“ бяха безжалостно изтикани в миналото от сериали от ранга на „Game of Thrones“ и „Историята на прислужницата“, телевизорът вече е вещ отвъд обикновената потребност за един дом.

Пред телевизора ядем, пред него почиваме, с него се будим и заспиваме…и не е нужно да изпадаме в някакви самоотвержени констатация от типа на „Аз не гледам телевизия“. Телевизията не само само предаванията, които излъчват по каналите, а и всичко онова, до което можем да се докопаме по алтернативни канали и да си доставим истинно телевизионно удоволствие.

Затова тази седмица сме се спрели на един много желан от нас продукт на седмицата – новият телевизор Samsung Q7C.

Самият телевизор изглежда наистина впечатяващо – висяща във въздуха черна стъклена плоча без рамки и обем. След включването Q7C разпознава бързо всички външни устройства. Също толкова бързо се свързва с домашната WiFi мрежа.

Картината е на 65-инчов панел – размер, с който се свиква завидно бързо. А на дистанционното има само 5 бутона, с които машината се управлява прилично лесно.

Гледането на телевизия е най-малкото, което човек може да прави с този апарат. Той се справя без проблеми с вдигането на резолюцията на SD каналите. Пикселизирането на картината е минимално и скоро спира да прави впечатление.

В режим на стандартна висока резолюция картината се гледа още по-добре, но все пак, силата на Q7C е в 4К.

Операционната система е може би най-впечатляващата характеристика на този телевизор. За Samsung – тя се нарича Tizen (SONY използват Android, LG – WebOS, а Panasonic – система, базирана на браузъра Firefox).

Tizen е удивително бърза, като позволява ежедневната употреба на телевизора практически само с двата кръгли бутона в центъра на дистанционното. Натискането на средния бутон извиква основно меню, в което има списък на всички източници, плюс най-често гледаните от вас канали. Телевизорът прави статистика, помни и подрежда, така че не се налага постоянно ровене в категориите на менюто.

Вградените приложения за стрийминг съдържание също са достъпни веднага – HBO GO, Amazon Prime, Netflix. Самсунгът разпознава автоматично кодирането на канала и променя настройките си спрямо него.

Едно от вградените приложения, което си заслужава да се отбележи, е платформата за игри Steam (през нея мога да играя моята любима – добрата стара HalfLife, например). Ако вече имате профил в Steam, вече няма да се налага да ползвате допълнително PC.

Подробни ревюта на модела, които разполагат с апаратура за измервания, твърдят, че времето за реакция на екрана е 21,4 милисекунди, което го прави много подходящ за игри. По този показател Q7C е един от най-добрите на пазара в момента.

Операционата система е изцяло преведена на български.

Що се отнася до картината, Samsung са извлекли максимума, които позволява технологията, използвана в Q7C. Екранът е Edge Lit LCD, който по дефиниция не може да постигне дълбокото черно и съответно – максималния контраст, който OLED панелите позволяват. Въпреки това картината е изключително чиста и ярка, с добра градация на нюансите и много живи цветове.

Звукът на Q7C е повече от приличен. Има добро количество бас, гласовете са чисти и разбираеми.

Samsung QLED65Q7C се предлага на цена от 6 599 лв. Заедно с LG OLED C7, и SONY A1, това е групата от три най-високо оценявани телевизора за 2017г.

Всеки клиент, който си закупи QLED телевизор от някой от ритейл партньорите (Tehnomarket / Technopolis / Zora / TechnoMix / Techmart) до 15 август 2017, получава бонус на стойност 10% от стойността на закупения телевизор. Полученият ваучер може да се използва само за продукти на Samsung преди 30.09.2017, като може да бъде използван само за доплащане към даден продукт на Samsung.