520 писатели от САЩ: Чувстваме се под натиск да се самоцензурираме

| от |

PEN American Center

Програмите за шпионаж на Агенцията за национална сигурност в САЩ притесняват писателите, съобщи presstv.ir. Тревогата идва от факта, че чрез тях се ограничава свободата на словото. Доклад на 520 писатели беше публикуван от списание „PEN America”, който се издава от центъра за защита на сводното изразяване „PEN American Center”. В него авторите казват, че „не само сме много разтревожени от техниките за следене, определени от правителството, но и се чувстваме под натиск да се самоцензурираме”.

В доклада, озаглавен „Chilling Effects: NSA Surveillance Drives US Writers to Self Censor”, писателите твърдят, че не знаят как да защитават източниците си. 81% от тях са „много притеснени” от факта, че управляващите искат от журналистите да разкриват своите източници на класифицирана информация.

24% казват, че съзнателно са избягвали определени теми в телефонни разговори и размяна на имейли от страх, че Агенцията за национална сигурност ги следи.

„Следенето на Агенцията за национална сигурност ще навреди на възможността пресата да ни информира за важните проблеми на нашето време. Или журналистите ще спрат да контактуват със своите източници от страх, че те може да бъдат разкрити и наранени, или тези източници няма да се чувстват сигурни в това да говорят с журналистите. Най-пагубното от тази самоцензура е факта, че не се знае какво точно губи обществото в следствие на нея”, пише още в доклада на писателите.

 
 

Любимите ни вещици от филмите

| от chronicle.bg |

Вампирите и върколаците може и да се радват на краткотрайна популярност, но вещиците са много по-важни за поп културата, а и за живота ни.

Хелоуин е след седмица (има-няма) и затова решихме да направим галерия с любимите ни вещици. 

Разбира се, първите две дами, които ни идват наум, са Хърмаяни Грейнджър и Бъфи. Затова ще започнем с едната и ще приключим с другата.

 
 

Независимото кино ни връхлита с пълна сила на So Independent 2017

| от chronicle.bg |

Осмото издание на Sofia Independent Film Festival пристига на 26-ти октомври, по-мащабно от всякога. Стотици филми са подали заявление за участие, селекцията е повече от амбициозна – над 90 игрални, документални, пълнометражни и късометражни филма в продължение на 11 дена, до 5-ти ноември.

Филмите са разделени в няколко категории – игрално, документално, българско независимо кино, българско късометражно кино, международно късометражно кино, спортни филми и филми извън конкурсната програма.

За първи път фестивалът включва конкурсна програма, като няколко журита ще излъчат победителите в различните категории. Сред членовете са световни имена в независимото кино (Габриеле Каполино. Шрути Ганули, Лорен Хамдънс) и български творци (Мартичка Божилова, Евтим Милошев, Божидар Манов и други) За втора поредна година „Ню Бояна“ ще излъчи победител в категорията „най-добър филм в развитие“, който да получи награда от 50 хиляди лева за реализиране.

„Лъки“ е заглавието, което ще открие фестивала тази година. Прожекцията ще бъде премиерна за страната ни и с нея се отдава почит на филмовия творец Хари Дийн Стантън, който почина през септември. Сред останалите заглавия, които ще можем да видим, са „Призови ме с твоето име“, „Жената на пазача на зоопарка“, „И после светлина“, „Ад на Земята: Възходът на Ислямска държава“, „Маймуна“ и много други. Няма да ви разкриваме всичките – просто отидете в Кино Люмиер Лидл, Дом на киното, Кино Одео, Г-8. Евро синема, Кино „Влайкова“ и DaDa Cultural Bar между 26-ти октомври и 5-ти ноември.

 
 

Куентин Тарантино е знаел за сексуалните посегателства на Харви Уайнстийн

| от chronicle.bg, БТА |

Американският режисьор Куентин Тарантино призна, че е знаел за сексуалните посегателства към жени от страна на продуцента Харви Уайнстийн, с когото е работил много години, съобщиха световните информационни агенции.

Те цитираха интервю на Тарантино, публикувано във в. „Ню Йорк таймс“. „Аз знаех достатъчно, за да направя много повече, от това което сторих“, констатира режисьорът. Той изрази съжаление във връзка с това, че не е предприел допълнителни мерки, когато е чул за поведението на продуцента. Тарантино отбеляза, че това е станало много преди да избухне скандалът с Уайнстийн, който през последните седмици беше обвинен в посегателства и изнасилвания от над 40 жени.

Тарантино довери, че неговата бивша приятелка, актрисата Мира Сорвино, е станала жертва на действията на Уайнстийн. Продуцентът без разрешение е започнал да й прави масажи и късно през нощта я посетил у дома й. Това се случило преди Тарантино и Сорвино да започнат връзката си през 1995 година. Друга актриса също се оплакала на Куентин от похотливия продуцент.

Тарантино поясни, че навремето той не е имал пълна представа за случващото се. Режисьорът на „Криминале“ предполагал, че става дума за единични посегателства от страна на Уайнстийн. „Но каквото и да говоря сега, то ще прозвучи като евтино оправдание!“, подчерта режисьорът.

Междувременно полицията в Лос Анджелис започна разследване на обвинения срещу Уайнстийн за сексуално нападение през 2013 г. Показания е дала жертва на действията на Уайнстийн. Според в. „Лос Анджелис таймс“ става дума за 38-годишна италианска актриса и манекенка, която е разпитвана два часа. Нейното име не беше огласено. Тя е потвърдила, че е станала обект на насилствени действия от сексуален характер от страна на Уайнстийн. Полицейските служби в Ню Йорк и Лондон също разследват американския продуцент по подобни обвинения.

 
 

Отличиха Фолкер Шльондорф със „Синелибри” за цялостен принос

| от chronicle.bg |

На режисьора Фолкер Шльондорф бе връчена наградата за цялостен принос към киното и литературата заради огромната вътрешна енергия, интелигентност и страст, с които одухотворява и пренася на екран едни от най-значимите литературни персонажи на всички времена.

Значими творби на писатели като Макс Фриш, Гюнтер Грас, Хайнрих Бьол, Роберт Музил, Маргарет Атууд и Марсел Пруст живеят втори живот благодарение на неговата продуктивна и неизтощима фантазия, се казва в мотивите за връчване на наградата.

Известният с фразата „Киното е светлина, сянка, движение“ режисьор е сред най-изтъкнатите фигури на европейското кино, спряган като един от основоположниците на „новата вълна” в немската кинематография. Любовта му към литературната класика ражда знакови адаптации на голям екран като „Тенекиеният барабан”, „Изгубената чест на Катарина Блум”, „Хомо Фабер”, „Горски цар”.

Шльондорф дойде в България, за да се срещне с българската публика и да види панорамата на свои филми в рамките на „Синелибри” 2017. Три великолепни екранизации под негова режисура можем да гледаме до края на фестивала: „Историята на прислужницата“ по дистопичното произведение на Маргарет Атууд, „Хомо Фабер“ по емблематичния роман на Макс Фриш и „Една любов на Суан“ по монументалната творба „По следите на изгубеното време“ на Марсел Пруст.