Христо Стоянов с отворено писмо до Стефан Цанев

| от chronicle.bg, по hristostoianov.blogspot.bg |

Публикуваме отвореното писмо на Христо Стоянов до Стефан Цанев във връзка с отказаната на града „Златен век“:

Не зная как да се обърна към теб… А страшното време настава тогава, когато някой не може да бъде идентифициран. Не мога да ти кажа „колега“, не, защото си по-добър писател от мен, а защото тази професия, освен всичко, включва и морални императиви. А такива на тебе ти липсват. Не мога да се обърна със „Стефане“, защото си по-възрастен от мен. Не мога да кажа „господине“, защото подобно обръщение съдържа в себе си „Господ“, а ти си бил винаги далече от него и ценностната система на религията. Да кажа „другарю“ – твърде унизително, защото аз имам и другари, и приятели…

Така че „отварям“ писмото си към теб без обръщение. Т.е., не остойностявам твоето битие тук и сега. За малко щях да напиша, че не остойностявам „личността“, но такава няма.

От днес ти отново влизаш в медийното пространство, отказвайки наградата на Министерството на културата „Златен век“. Съвсем официално отказваш това, което, както се оказва, въобще не ти е присъждано. Дори няма предложение да бъдеш награждаван. Въпреки това намираш за нужно да откажеш „Златен век“, да не би пък случайно някой да се сети да ти я даде. А и мотивът да не приемеш награда, за която не си предлаган, е, че Димитър Иванов – бивш шеф на Шести отдел на Държавна сигурност я бил получил. Да. Би бил достоен отказ, ако по времето, когато Димитър Иванов е бил шеф на Шести отдел на ДС, ти пишеше хвалебствени стихове за Партията. По-долу ще цитирам няколко. Защо тогава не спря да пишеш в знак на протест – достойният Иван Радоев 17 години не публикува по онова време нито един стих. Тогава, когато ти със стихове и драматургия подкрепяше режима, Иван Радоев хващаше своя рак, публикувайки поемата „Феникс“… Там имаше стихове и за „шепотниците“: „Тогава ме срещна един приятел. Един стар приятел и каза: Реших да стана член на Партията. Писна ми да ме тъпчат, ще тъпча аз“… Това бяха стихове и за милиционерите, какъвто е бил Димитър Иванов. Ама ти не написа тези стихове. Ти подражаваше на Евтушенко и Маяковски. Тогава, когато Иван Радоев хващаше своя рак мълчешком – ама какво забелижимо мълчание, нали – та тогава, когато бачо Иван хващаше рак, ти получаваше своите хонорари и съвсем по традицията на „българското дисидентство“ успя да си купиш два апартамента и вила в Балчик. До сега още не си казал, че принудително си бил заселен в Балчик. Колко писатели можеха да си позволят по онова време такова недвижимо имущество? И, докато ти придобиваше недвижимо имущество като апартаменти и вили, Иван Радоев постепенно приближаваше към заветните си два квадратни метра райска площ. Съобразяваше се с повелите на Партията и като Главен драматург на театър „София“… А Главният драматург беше и главен цензор на театъра, който Кольо Георгиев, най-малкият, едва шестнадесетгодишен, осъден на смърт от фашисткия съд преди Девети септември, та тогава, когато Кольо се опитваше от този театър да направи българската „Таганка“ и дисидентско свърталище, ти пишеше: „Когато говориш скучно за Комунизма, значи говориш против Комунизма“…

Меко казано, гнус ме е да ти пиша това писмо. Заради това то е адресирано по-скоро към тези, от които ти добре успя да скриеш дори комунистическото си сърце. Вечно удобният Стефан Цанев. Но, за да не съм голословен, ето стиховете ти, които по-скоро подкрепяха режима на Димитър Иванов:

 Един поет пише стихове за Комунизма/върху бюрото на Столипин./ Хубаво е бюрото./И стиховете са хубави./ Аз съм за такава традиция!”,

 „Хей, червеи във вратовръзки – напред!/Вие прогресивно затлъстявате./Вратите, през които влизате,/ са тесни за излизане./ Няма връщане. Затуй напред/ И викайте за всеки случай:/ – Да живее комунизма! Напред“,

„Дори да се превърна в скитник/ и да остана без другари-/ ще спя във парка със Уитман,/ с Маяковски и Вапцаров./ И сутринта ще се завърна с подути слепоочия,/ категоричен като изгрев!/ И с изгрева, макар неточно/ ще римувам комунизма!/”,

”Когато говориш скучно за комунизма/ значи говориш против комунизма”…

Ето, само заради тези стихове не би трябвало да бъдеш предлаган за Държавно отличие. Не заради друго, а заради твоята съпричастност по този начин към бившата Държавна сигурност. Защото какво по-силно съпричастие към нея от тези стихове. И да отказваш непредложена награда сега заради Димитър Иванов е просто продължаването на цинизма, наречен Стефан Цанев…

С ДЪЛБОКО И ОБОСНОВАНО ПРЕЗРЕНИЕ:


Христо СТОЯНОВ

 

 
 

„Не работиме, КАЗАХ!“: прочутото гостоприемство на банскалии

| от chronicle.bg, по hristostoianov.blogspot.bg |

Ако играете на асоциации и ви кажат „Банско“, вероятно в главата ви ще се завъртят фразите „Бански старец“, „ски курорт“, „джаз фестивал“, „хотели“, „пирински върхове“ др. Банско е всичко това и още много. И никой не очаква от града на Паисий Хилендарски, Неофит Рилски и Никола Вапцаров да произлизат сервилни хора, чиято цел в живота е доброто обслужване на клиенти.

И все пак, щем – не щем и щат – не щат, освен град на горди българи с богата и славна история, Банско е и туристическа дестинация. А всяка туристическа дестинация неизбежно се нуждае от обслужващ персонал, който да посреща нуждите на туристите, без да ги мрази. В повечето световни курорти персоналът е обучен да възприема клиентите като източници на пари, към които човек трябва да се отнася с умерена любезност и внимание. В най-лошите случаи клиентите се приемат като необходимо зло.

Не и в Банско обаче. Там може да разберете защо на английски думата „hospitality“ (в превод – гостоприемство) има в корена си „hospital“ (болница). 

Попадам там по време на тест-драйв на нов автомобил, резервирали сме хотел за една вечер и всичко е супер. Рецепционистът е видимо недоволен от пристигането ни и с отегчение, граничещо с депресия, взима личните ни карти. След около час слизаме обратно долу с наивното намерение да отидем на вечеря.

„Само момент ако може да изчакате да ви впиша личните карти“, отсича рецепционистът, който този път е видимо зает с по-важни неща, както явно е бил и през последния час. Изчакваме и поемаме към центъра на Банско гладни като вегани, които току що са проумяли, че от 10 години не са вкусвали месо.

Ако вечерята в механа в Банско през лятото ви се струва като проста теорема, трябва сериозно да размислите. Тътрейки се по главната улица, сме силно привлечени от разкошна градина на една механа, в която сякаш влизаш в приказка. Намъкваме се вътре със замечтани погледи и се лутаме като Ахасфер в продължение на десетина минути. По едно време заета сервитьорка ни изтръгва от ступора, изблъсквайки ни с лакът, тъй като очевидно й пречим, и казва, че няма места.

Продължаваме към известната механа „Дядо Пене“, където сядаме обикновено, когато сме в Банско. Влизаме в градината, в която има три свободни маси, без надпис „РезервЕ“ или друга индикация за заетост на масите. Настаняваме се щастливи и започваме ентусиазирано да обсъждаме менюто. Вече саливирам обилно над идеята за огромна овчарска салата, когато мъжът ми се отправя „все пак да пита“ сервитьора дали всичко е наред с масата ни. „Не, не, не“ – отсича келнерът. „Четирима души сме…“, заеква мъжът ми в опит да получи съдействие. „Не, не, не, казах НЕ, всичко е заето.“, бълва сервитьорът в някакво умопомрачение.

Ставаме и излизаме с подвити опашки, леко наплашени. Вече минава 21ч. и рискът да не намерим кухня, която работи става все по-голям. С което нараства и вероятността да си легнем гладни, а дори банскалии не биха искали да се сблъскват с гладни софиянци.

Една пряка по-надолу виждаме оазис: отворена механа, народна музика, която не е наживо, миризма на храна. Влизаме предпазливо, отиваме в градината – пет празни маси и една заета. Йес. Все пак изчакваме келнера, за да не попаднем в тъпа ситуация отново.

И той наистина се задава, носейки в двете си ръце две чинии с катино мезе. Видът му ни действа по-превъзбуждащо от новия епизод на „Game of Thrones“. Той обаче ни подминава като в зла шега и просъсква: „Не работиме.“. „Ама как така не работите? А какво е това катино мезе?“, понечвам да възроптая. „Не работиме, КАЗАХ“, отсича човекът и ни насочва към изхода.

Докато излизаме, приятелят ни промрънква, че „на тия май не им се работи“. И тогава пада лавината. Не, не от Вихрен. Вербална помийна лавина се изсипва от устата на гневния сервитьор, който ни обяснява на висок обертон, че „не работят, защото ИМАТ ПАРТИ“ и „не са ТИЯ, нито са ОНИЯ“.

Бързо се изсулваме от механата, имплицитно заплашени от побой, а сервитьорът върви след нас с една визитка и ни обяснява как „ако толкова искаме, може утре да дойдем, но да имаме предвид, че те не са ТИЯ и ОНИЯ“. Взимам визитката за всеки случай, ако спешно ни се наложи да бъдем навикани на другата вечер.

Изморени, наритани и гладни се влачим в посока хотела с надеждата някъде да ни приемат. Вече съм готова да чукам по вратите на къщите и да моля някой да ни нагости с къшей хляб като в добрите стари времена, когато попадаме на Мицурината механа. Влизаме плахо. Никой не ни крещи и не ни пъди. Оказва се, че едни хора тъкмо стават и можем да седнем на тяхната маса. Натъпкваме се с храна и оставяме на момичето, което ни обслужва бакшиш, който сигурно ще й стигне да си плати висшето образование. Не защото храната е била някакво кулинарно чудо, нито защото тя е била много внимателна, а просто защото не ни изгони. Благодарни сме.

На прибиране влизам в супермаркета в близост до хотела, за да си купя минерална вода. „Бързо, бързо, по-бързичко“, проехтява гласа на касиерката. „Затваря магазинът вече, така че ако може да се задействате малко“. Мамка му. Тичам към хладилника за вода, взимам една „Горна баня“ и се препъвам към касата, преди касиерката да ме извлачи навън за косата.

Прибираме се в хотела малко уморени, но сити и доволни. На другата сутрин отварям прозореца и виждам Вихрен, Голям Полежан и Газей, облизани от слънцето. Банско си струва. Въпреки хората.

 
 

История на слънчевите затъмнения – от драконите до Луната

| от chronicle.bg, по hristostoianov.blogspot.bg |

В древността загадъчните слънчеви затъмнения са приписвани на свръхестествени причини. Смутени от изчезването на Слънцето посред бял ден, различните култури са се опитвали да обяснят феномена с намесата на божество, демон или зъл дух. Според китайците дракон е разкъсвал нашата звезда, според народа Шан в Азия – гигантска жаба я е поглъщала, а според викингите – Слънцето е ставало плячка на вълци, съобщава Франс прес.

Древните люде дори са правили опити да прогонят „нападателя“ – в Китай са вдигали шум, блъскайки по различни предмети, докато австралийските аборигени са разчитали на шамани да мятат отровни копия по него.

Дълго време слънчевите затъмнения са били възприемани като лоша поличба, казва Робърт Маси от Кралското астрономическо дружество в Лондон. Трябва да мине доста време, преди човечеството да открие, че истинският виновник за изчезването на Слънцето посред бял ден е скромната Луна, която е 400 пъти по-малка от него. Въпреки това тя успява понякога да го скрие, тъй като се намира 400 пъти по-близо до Земята от Слънцето. Феноменът се наблюдава при почти съвършена подредба между трите небесни тела.

Слънчевите затъмнения са обект на изследване от хилядолетия. Между 700-ата до 50-ата година преди Христа древните вавилонци са ги описвали върху дъсчици.

Китайците внимателно са наблюдавали феномена, смятан за изключително важен за императора. Горко на онези, които не са успявали да ги предскажат. Заради това през 2137 г. преди Христа главите на двама братя астрономи, Хо и Хи, „хвръкват“.

Древногръцкият историк Херодот разказва как Талес от Милет е успял да предскаже слънчево затъмнение през 585 г., предотвратявайки битка между лиди и мидийци.

Астрономите обаче се съмняват, че Талес е разполагал със средствата да направи подобна прогноза в древни времена.

Едва през втори век от новата ера, благодарение на Птоломей, човечеството придобива познания за различните параметри, необходими за прецизно прогнозиране на слънчево затъмнение.

„По времето на Ренесанса, и със сигурност след изобретяването на телескопа и с появата на трудовете на Коперник, е трудно да се повярва, че много хора продължават да смятат пълните слънчеви затъмнения за страховити явления“, казва Маси.

Николай Коперник (1473 – 1543) допуска, че Земята се върти около Слънцето, а не обратното.

Едва през 17-и и 18-и век обаче учените и астрономи Йохан Кеплер, Исак Нютон и Едмънд Халей успяват наистина да „заковат“ механиката на Слънчевата система.

В наши дни астрономите вече са в състояние да прогнозират затъмненията с изключителна точност (под една секунда).
„Имайки предвид този факт, затъмненията могат да бъдат възприети като триумф на рационализма“, се посочва на сайта на Европейската космическа агенция (ЕКА).

Въпреки всичко продължават да битуват някои суеверия, заради което на сайта на НАСА е поместен списък с „погрешни представи“ относно затъмненията. Сред тях са, че бременните жени не трябва да наблюдават феномена поради страх от увреждане на неродените бебета или че по време на слънчево затъмнение не трябва да се приготвя храна, защото може да бъде отровена от слънчевата радиация.

 
 

CHR Хороскоп: Неочаквани неща

| от chronicle.bg, по hristostoianov.blogspot.bg |

В понеделник Луната ще се намира в знака Лъв, като в 21.00 часа ще настъпи Слънчево Затъмнение. По време на Затъмнението от една страна настъпва Новолуние, защото нощното Светило, което преминава през знака Лъв, съвпада с дневното Светило. От друга движението на двете небесни тела съвпада и с това на Северния Възел (мястото където пътя на Луната пресича еклиптиката, пътя на Слънцето) и по този начин Слънцето, Луната и Земята застават на една линия, така че Луната затъмнява Слънцето за земния наблюдател.

Заради Затъмнението можем да очакваме през деня, както и през дните около него да ни се случват кармични събития и неочаквани неща, които да променят посоката, в която се движим и да ни насочат да преразгледаме някои аспекти от живота ни. Възможно да сме свръх емоционални и изнервени и да имаме конфликт между нещата, които съзнателно искаме (Слънцето) и тези от които се нуждаем на подсъзнателно, емоционално ниво (Луната). Поради тази причина е важно да не прибързваме с решенията, които взимаме през периода и да не действаме първо сигнално.

Не е изключено също така да сме потиснати и да се чувстваме недооценени и неразбрани от околните, както и да приемаме нещата, които ни се случват на живот и смърт.

Най-важното е да съумеем да запазим баланса в отношенията си с другите, както и баланса в самите нас. Добре е да пробваме да се изясняваме без да прекрачваме граници и без да разваляме трайно комуникацията си със заобикалящите ни хора.

При неподвижните знаци Водолей, Телец, Скорпион и Лъв, както и при хората с лични планети или Асцендент в тези знаци може да се очаква прекалена агресивност в постигане на намисленото и не особено зачитане на чуждото мнение през периода. При тях е особено важно да се стараят да са по-деликатни и да внимават кого засягат по пътя си. Добре е да си мерят приказките, за да не кажат нещо, което може да остане във времето и с което да имат проблем в последствие.

Вторник и сряда Луната ще преминава през знака Дева. През периода е добре да сме внимателни, ако подаваме документи, държим изпити или провеждаме важни разговори, понеже има риск да ни гледат под лупа и да са особено взискателни към документите, действията или думите ни.

Най-напрегнати ще бъдат тези два дни за подвижните знаци Дева, Близнаци, Риби и Стрелец, както и за хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Те може да бъдат въвлечени в конфликт и да им се наложи да защитават позициите си. Добре е докато го правят да се постараят да не накърняват чуждото достойнство и интереси.

От четвъртък до събота на обяд Луната ще се намира в знака Везни, което ще направи тези два дни и половина идеални за любовни взаимоотношения и романтични срещи. Някои от нас ще решават финансовите си дела, докато други ще се отдадат на разкрасителни процедури или декорация на дома или офиса.

Този период ще бъде изключително ползотворен за въздушните знаци Водолей, Везни и Близнаци, както и за хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Много е вероятно те да успеят да разрешат отдавна тормозещ ги проблем благодарение на щастливо стечение на обстоятелствата.

От събота на обяд до неделя включително Луната ще преминава през знака Скорпион. Този период ще бъде подходящ за работа с чужди пари, наследства или друг вид семейни въпроси, но не са добри за медицински интервенции, провеждането на важни разговори или стартирането на важни проекти. През тях ще сме изключително чувствителни, склонни към драми и изкривяване на истината.

Най-комфортно ще се чувстват през периода водните знаци Риби, Скорпион и Рак, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Очаква се те да успеят да изкарат ползотворно време с най-близките до тях хора и да разпуснат натрупалото им се от предния месец напрежение в приятна компания.

 
 

Астероидът Флорънс ще може да бъде наблюдаван с любителски телескоп

| от chronicle.bg, по hristostoianov.blogspot.bg |

Астероидът Флорънс, който ще премине край Земята на 1 септември, ще може да бъде наблюдаван и с любителски телескоп, стига той да е с диаметър минимум 10 сантиметра, предаде ТАСС.

Агенцията цитира мнението на научния сътрудник Сергей Нароенков от отдела за изследвания на Слънчевата система към института по астрономия на Руската академия на науките.

Астероидът ще бъде най близко до нашата планета в 15:06 часа българско време на 1 септември 2017 г. Той ще може да бъде наблюдаван както от професионалистите, така и от любителите, притежаващи съответните телескопи. Космическият обект няма да бъде видим по това време заради дневната осветеност на небосвода. Най-подходящ за наблюдение ще бъде няколко нощи преди и след максималното му доближаване.

Обектът 3122 Флорънс ще премине на минимално разстояние от нашата планета от 7 милиона километра. Това се равнява на 18 разстояния между Земята и Луната.

Астероидът не представлява опасност за нашата планета. По-рано това космическо тяло се е приближавало до Земята през 1890 година. Флорънс е открит през 1981 година. През 2017 година той ще може да бъде наблюдаван с телескоп в края на август и началото на септември в съзвездията Южна Риба, Козирог, Водолей и Делфин.