„Чамкория“ на Милен Русков – пътуване до 20-те години на миналия век

| от chronicle.bg |

  В историята на 20-ти век няма по-бурно десетилетие от двадесетте години. Първата световна война току-що е приключила и следва период на бърз устрем и развитие.

САЩ го кръщават „Ерата на джаза“, Париж – „Лудите двайсет“. Киното, изкуствата, индустриализацията процъфтяват, във всеки аспект от ежедневието на хората се въвеждат революции.

Нещата в България обаче не протичат по този благоприятен сценарии. Страната ни губи войната, мъжете(тези, които са оцелели) се връщат от фронта озлобени. България претърпява териториални загуби и предстои дълги години да изплаща репарации на страните победителки. Цялото население влиза в порочен кръг, в който ожесточението е на преден план. Поражението във войната се пренася във вътрешния живот и не след дълго страната е в гражданска война. Правителствата се сменят, избухват революции.

Това е времето на Септемврийското въстание, Гео Милев, Червения и Белия терор и първия терористичен акт в световната история – в църквата Света Неделя.

За всичко това разказва новият роман на писателя Милен Русков, „Чамкория“. Двутомното издание излезе на 4 май и вече води класациите за най-търсени книги в книжарниците. Верен на своя стил, Милен Русков предлага на читателите една мащабна и пълнокръвна картина на историческата епоха, която „рисува“ в продължение на 4 години. Авторът бяга от съвременния изказ, той не го задоволява. Предпочита да гледа назад, към миналото, където лежат скрити безброй истории, които трябва да бъдат разказани. Затова той подробно изследва периода и прави точен портрет на народопсихологията от онова време и на хората, ожесточени от тежките политически и военни събития.

В дългоочакваната си четвърта книга авторът на „Възвишение“ разказва за бай Слави, шофьор на омнибус, който по силата на професията си се забърква в бурните събития на своето време. Действието се развива през 20-те години на миналия век, когато в България се борят две големи военнополитически групировки. Разказът се води от самия главен герой на език, близък до този на епохата. И макар самият той да не е политически пристрастен, характерът му го подхлъзва малко по-дълбоко в сенките.

Сюжета Русков намира случайно. „Като четох за обира на турската хазна в Арабаконак покрай „Възвишение“, попаднах на другото голямо събитие, което се е случило там – атентата срещу цар Борис III през 1925 г.“.

„Проучих историята на това десетилетие в България, която не е и много известна, защото е премълчавана и от двете страни. Тогава има много тежък сблъсък между военните, от една страна, и Единния фронт, където са комунисти, земеделци и анархисти, от друга. В буржоазна България, тъй като военните в края на краищата са нейни представители и охранители, всичко, което те са правили, се е премълчавало, дори и след като режимът им пада от власт. Или се е премълчавало, или се е разказвало с много недомлъвки. После, когато комунистите идват на власт, те изкарват мръсните ризи на другата страна, но премълчават много от своите собствени дела“, разказа авторът в интервю за „Дневник“. „Това е невероятна история. Тя е удивителна и смайваща, разбира се, и е много мрачна.“

 
 

„Дюнкерк“ е епичен!

| от |

 Има нещо, което Кристофър Нолан прави добре, и това е наистина епично кино. Независимо дали харесвате „Интерстелар“, или не, ако обичате киното, сте гледали поне един негов филм и той ви е впечатлил.

За някои хора Нолан е фугатната структура на киночука „Мементо“, за други е леко подценяваният „Инсомния“, за трети е Батман. Колкото и различен да е Нолановия Батман от комиксовите версии, много хора го предпочитат именно такъв. И, разбира се, Нолан е Inception и дори „Интерстелар“. Но едно е сигурно – Кристофър Нолан е кино и някак го разбира това изкуство.

Три години след „Интерстелар“ Нолан влиза рязко и с бутонките в летните блокбастър заглавия с „Дюнкерк“. Историята разказва за реални събития случили се по време на Втората световна война, когато войници от Белгия, Франция и Англия биват притиснати от германската армия в Дюнкерк и трябва да бъдат или спасени, или избити.

Подобно на почти всичко, което обича да разказва, и тук Нолан не спазва линейната структура на историята. Защото на зрителя не винаги трябва да му е лесно. Той избира да разкаже тази история от три различни позиции, не персонажи, а позиции – тази на армията, която се опитва да откара максимално много войници през вълнолома, тази на изтребителите – пратени, за да свалят колкото се може повече вражески бомбандировачи, и тази на малките лодки, пълни с обикновени граждани, призовани да се включат в спасителната мисия. Нолан избира да няма една конкретна и плътна сюжетна линия, с дълбоки и ярки образи, а разпределя даденото му време, този пък само някакви си 1 и 45 минути, между трите без да акцентира.

Освен всичко друго трите сюжетни линии са разказани по различен начин времево – едната се случва в рамките на седмица, другата за ден, а третата само за един час. Като умел физик и човек, за когото времето и пространството са триизмерни, Нолан успява логично и хомогенно да разпредели сюжета времево и дори да вплете различните линии една в друга, когато това е необходимо. Човекът владее времето, физиката и визията.

В трите си сюжета, съставляващи този епичен филмов шут, той набутва хора като Кенет Брана, Марк Райлънс, Килиън Мърфи и Том Харди. Добавя им Джеймс Д`арси, гласът на Майкъл Кейн и няколко млади звезди от британското и френското кино и телевизия. И ги пуска на бойното поле.

„Дюнкерк“ не е филм за войната, макар реално да е такъв. В случая обаче тематиката е просто спомагателно колело към онази епичност, която той носи сам по себе си. И онази трогателност и дори онази горчиво-сладка подправка, която седмото изкуство така обича, за да може по-лесно да акцентира и мелодраматизира, когато това му е нужно. Но тук всичко това стои добре и винаги на място.

Да, „Дюнкерк“ е епичен. Не мислете друго.

 
 

Mercedes ще произвежда батерии в още един завод

| от chronicle.bg |

По-рано през годината Mercedes обяви, че важният завод в Унтертюркхайм ще бъде преобразуван, за да премине към производствона електромотори. Сега компанията започва да прави и батерии там.

Заводът в Унтертюркхайм е един от най- старите и големи заводи на компанията за автомобили с конвенционални двигатели и преориентирането му към електрически модели е знаково. Компанията постигна споразумение с местните работнически обединения да разкрие нови 250 работни места, свързани с е-мобилността. Малко по- рано Daimler обяви, че ще построи в Германия собствен гигазавод за батерии. Отделно бе оповестено
за инвестиция от 740 млн. долара в завод за батерии в Китай.

Новите производствени мощности са обявени в момент, в който марката Smart преминава изцяло към производството на електромодели, а до края на десетилетието ще се появят първите продукти на новата марка Mercedes EQ , също изцяло за електрически модели. До 2025 г. Mercedes-Benz очаква изцяло електрическите автомобили да съставляват между 15 и 25% от продажбите му, което е по-агресивна стратегия, в сравнение с тази на много конкурентни производители.

 
 

Индия е третата държава с най-много тероризъм в света

| от chronicle.bg |

Индия измести Пакистан като третата страна в списък с държави с най-много терористични нападения в света, съобщава „Times of India“, позовавайки се на доклад на Държавния департамент на САЩ.

Данните, анализирани от национален консорциум за изследване на тероризма, който работи с Държавния департамент на САЩ, разкриват, че Индия заема трето място след Ирак и Афганистан по най-смъртоносни терористични нападения. Преди третата позиция се заемаше от Пакистан.

От 11 072 терористични атаки в света през 2016 г., в Индия са извършени 927, 16% повече от 2015 г. (798). Също процентът на загиналите хора в Индия е нараснал със 17% от 289 през 2015 г. до 337 тази година, докато броят на ранените се е увеличил от 500 през 2015 г. до 636 миналата година.

В същото време терористичните атаки в Пакистан са намалели с 27 на сто до 734 през 2016 г. от 1 010 през 2015 г.

В анализа като третата най-опасна терористична организация е посочена Naxals. Тя е след ДАЕШ („Ислямска държава“), талибаните и пред „Боко харам“.

Около 55% от всички атаки са извършени в Ирак, Афганистан, Индия, Пакистан и Филипините. Засегнати са общо 104 държави. 75% от смъртните случаи са в Ирак, Афганистан, Сирия, Нигерия и Пакистан.

Като цяло през 2016 г. в световен мащаб има спад на терористичните нападения с 9% (11 072) в сравнение с 12 121 през 2015 г. Има и спад на смъртните случаи с 13% през 2016 г. (25 621) в сравнение с 2015 г. (29 424).

 
 

Ryanair иска да купи Alitalia

| от chronicle.bg |

Авиокомпанията Ryanair потвърди, че е направила своята оферта да купи банкрутиращата компания Alitalia.

През май тази година компанията премина през финансова оценка, което означава, че сега тя или ще преустанови дейността си, или ще бъде продадена, или ще продължи да съществува на ръба на оцеляването. Това се случва за втори път през последното десетилетие (предишният път беше през 2008 г.).

От управата на Ryanair потвърдиха информацията, допълвайки, че все още няма да разкриват детайли около предложението си. Едно е сигурно – ако ирландската авиокомпания инвестира, тя ще се стреми към притежание на поне 50% от капитала на Alitalia.

През май месец италианското правителство отпусна заем на италианската авиокомпания, достатъчен за продължение на дейността й в продължение на 6 месеца. Общият брой на фирмите, заинтересовани да купят дялове от Alitalia е 18, а срокът за даване на предложенията изтече в края на миналата седмица.