Забелязани са предмети в новата зона, в която е издирван изчезналият малайзийски самолет

| от |

Самолет е забелязал „обекти” в новата зона в Индийския океан, в която фокусира търсенето на изчезналия малайзийски самолет, предаде BBC.

Malaysia-Airlines-Boeing-777-200-3250896

Съобщенията за обектите трябва да бъдат потвърдени от кораб, което не се очаква преди събота, съобщи Австралийската служба за морска сигурност. По-рано бе съобщено, че зоната на търсене се измества с 1100 км североизточно.

В първия ден, след като издирването на малайзийския самолет беше изместено в нова зона, новозеландски военен самолет е открил обекти в Индийския океан, които може би са свързани с изчезналия на 8 март „Боинг“. Това обаче ще стане ясно едва утре, предаде Асошиейтед прес, като се позова на новозеландски представители.

Зоната на издирване беше преместена по-рано днес с 1100 километра североизточно. В издирвателната мисия участват девет самолета. Утре в новата зона на издирване пристига кораб, който се очаква да потвърди дали забелязаните предмети са отломки от изчезналия самолет.

Зоната за издирване на отломки от „Боинг-777″ на авиокомпанията „Малейжа еърлайнс“ бе преместена с около 1100 километра североизточно от досегашната, след като се появи „нова достоверна следа“, съобщи Австралийската агенция за морска сигурност, цитирана от Франс прес. „Новата информация, с която разполагаме, се базира на продължителен анализ на радарни данни между Южнокитайско море и Малакския проток, преди да бъде загубен радарният контакт“ със самолета, допълни агенцията.Тази информация „показва, че самолетът е летял с по-висока скорост от тази, която досега се предполагаше, което е предпоставка за по-голям разход на гориво. Съответно изминатата от самолета дистанция към южната част на Индийския океан е по-малка“, посочи агенцията.

 
 

Астероидът Флорънс ще може да бъде наблюдаван с любителски телескоп

| от |

Астероидът Флорънс, който ще премине край Земята на 1 септември, ще може да бъде наблюдаван и с любителски телескоп, стига той да е с диаметър минимум 10 сантиметра, предаде ТАСС.

Агенцията цитира мнението на научния сътрудник Сергей Нароенков от отдела за изследвания на Слънчевата система към института по астрономия на Руската академия на науките.

Астероидът ще бъде най близко до нашата планета в 15:06 часа българско време на 1 септември 2017 г. Той ще може да бъде наблюдаван както от професионалистите, така и от любителите, притежаващи съответните телескопи. Космическият обект няма да бъде видим по това време заради дневната осветеност на небосвода. Най-подходящ за наблюдение ще бъде няколко нощи преди и след максималното му доближаване.

Обектът 3122 Флорънс ще премине на минимално разстояние от нашата планета от 7 милиона километра. Това се равнява на 18 разстояния между Земята и Луната.

Астероидът не представлява опасност за нашата планета. По-рано това космическо тяло се е приближавало до Земята през 1890 година. Флорънс е открит през 1981 година. През 2017 година той ще може да бъде наблюдаван с телескоп в края на август и началото на септември в съзвездията Южна Риба, Козирог, Водолей и Делфин.

 
 

История на слънчевите затъмнения – от драконите до Луната

| от |

В древността загадъчните слънчеви затъмнения са приписвани на свръхестествени причини. Смутени от изчезването на Слънцето посред бял ден, различните култури са се опитвали да обяснят феномена с намесата на божество, демон или зъл дух. Според китайците дракон е разкъсвал нашата звезда, според народа Шан в Азия – гигантска жаба я е поглъщала, а според викингите – Слънцето е ставало плячка на вълци, съобщава Франс прес.

Древните люде дори са правили опити да прогонят „нападателя“ – в Китай са вдигали шум, блъскайки по различни предмети, докато австралийските аборигени са разчитали на шамани да мятат отровни копия по него.

Дълго време слънчевите затъмнения са били възприемани като лоша поличба, казва Робърт Маси от Кралското астрономическо дружество в Лондон. Трябва да мине доста време, преди човечеството да открие, че истинският виновник за изчезването на Слънцето посред бял ден е скромната Луна, която е 400 пъти по-малка от него. Въпреки това тя успява понякога да го скрие, тъй като се намира 400 пъти по-близо до Земята от Слънцето. Феноменът се наблюдава при почти съвършена подредба между трите небесни тела.

Слънчевите затъмнения са обект на изследване от хилядолетия. Между 700-ата до 50-ата година преди Христа древните вавилонци са ги описвали върху дъсчици.

Китайците внимателно са наблюдавали феномена, смятан за изключително важен за императора. Горко на онези, които не са успявали да ги предскажат. Заради това през 2137 г. преди Христа главите на двама братя астрономи, Хо и Хи, „хвръкват“.

Древногръцкият историк Херодот разказва как Талес от Милет е успял да предскаже слънчево затъмнение през 585 г., предотвратявайки битка между лиди и мидийци.

Астрономите обаче се съмняват, че Талес е разполагал със средствата да направи подобна прогноза в древни времена.

Едва през втори век от новата ера, благодарение на Птоломей, човечеството придобива познания за различните параметри, необходими за прецизно прогнозиране на слънчево затъмнение.

„По времето на Ренесанса, и със сигурност след изобретяването на телескопа и с появата на трудовете на Коперник, е трудно да се повярва, че много хора продължават да смятат пълните слънчеви затъмнения за страховити явления“, казва Маси.

Николай Коперник (1473 – 1543) допуска, че Земята се върти около Слънцето, а не обратното.

Едва през 17-и и 18-и век обаче учените и астрономи Йохан Кеплер, Исак Нютон и Едмънд Халей успяват наистина да „заковат“ механиката на Слънчевата система.

В наши дни астрономите вече са в състояние да прогнозират затъмненията с изключителна точност (под една секунда).
„Имайки предвид този факт, затъмненията могат да бъдат възприети като триумф на рационализма“, се посочва на сайта на Европейската космическа агенция (ЕКА).

Въпреки всичко продължават да битуват някои суеверия, заради което на сайта на НАСА е поместен списък с „погрешни представи“ относно затъмненията. Сред тях са, че бременните жени не трябва да наблюдават феномена поради страх от увреждане на неродените бебета или че по време на слънчево затъмнение не трябва да се приготвя храна, защото може да бъде отровена от слънчевата радиация.

 
 

Обир на музея в Берген в стила на Агата Кристи

| от |

Музейният обир в Бергенския университет е най-големият в историята на страната, като злосторниците са похитили над 400 експоната, много от които се отнасят към епохата на викингите, съобщава ТАСС.

Ударът е бил добре подготвен. Миналия уикенд във временно музейно хранилище са били разположени много експонати, които в понеделник е било предвидено да бъдат отправени на по-сигурно място.

Злосторниците са действали в музея час и половина, като за това време сигнализацията се е задействала два пъти. Но дошлите на място служители от частната охранителна фирма, отговаряща за опазването на колекцията, не открили нищо подозрително.

Сред откраднатите предмети фигурират гривни, фибули, огърлици, брошки от злато, сребро и бронз. Стойността им не е висока, но те представляват огромна културна и историческа ценност. Престъпниците са проникнали в музея миналата събота, но кражбата е била открита едва в понеделник.

 
 

Пълното слънчево затъмнение: къде да го гледаме онлайн

| от |

Днес жителите на Северна и Централна Америка ще могат да наблюдават пълното слънчево затъмнение, което ще се вижда от тази част на света от 99 години.

В рамките на два часа сянката, която хвърля Луната, застанала на пътя между Земята и Слънцето, ще прекоси щатите от Орегон и Южна Каролина, което са 113 километра.

Затъмнението ще бъде видимо над северното полукълбо, Атлантическия океан, Северна и Централна Америка и част от Тихия океан. То ще започне в 18:46 ч. българско време и ще приключи в 00:04 на 22 август.

Няма как да наблюдаваме космическото събитие в България наживо, но можем да го гледаме онлайн.

НАСА излъчва затъмнението от 12 ч. местно време – 19 ч. българско. Можете да го гледате от официалния сайт на американската космическа агенция, като и от Facebook live и YouTube.

Космическата камера Slooh започва излъчването си на живо от 11:30 ч. местно време – 18:30 ч. българско време, малко преди началото на затъмнението.

Може да гледате и излъчването на научния музей Еxploratorium в Сан Франциско. То ще започне в 19:15 ч.