Wizz air започва полети до Братислава през юни

| от CHR Aero |

Wizz Air, най-голямата нискотарифна авиокомпания в Централна и Източна Европа и водещ превозвач в България, обяви днес нова линия от София до Братислава. Най-новият WIZZ маршрут ще се обслужва от 30 юни, четири пъти седмично.

Братислава – столицата на Словакия, е най-големият бизнес и културен център на страната с много красиви архитектурни обекти и богато културно наследство. Удобното му разположение, само на 80 км от Виена, столицата на Австрия, е отлично за градска пауза и за посещение на няколко европейски града наведнъж, като предлага и удобни връзки за бизнес пътници.

WIZZ обяви също най-ниската досега цена от само 2.99 Евро за най-новата си линия от Братислава, както и за други от най-популярните маршрути, за да стимулира въздушния трафик и да открие повече възможности за България. Местата са налични от днес на изключително ниски цени и могат да бъдат резервирани на wizzair.com.

Първият полет на Wizz Air от София излетя през 2005 и оттогава стана водеща авиокомпания в България. През 2016 Wizz Air е превозила над 1.7 милиона пътници по нискотарифните си маршрути от България, подкрепяйки над 1300 локални работни места в асоциираните индустрии. WIZZ има седем самолета, базирани в София и ще разположи друг във Варна през юли. С установяването на база на летище Варна WIZZ ще създаде 36 допълнителни директни работни места, с което увеличава броя на своите насочените към клиента български служители на над 300.

С новата линия до Братислава, полетите на WIZZ от София стават 44, включително вътрешна връзка между София и Варна.

 
 

Радио FM+ очаква вашите номинации за „Будител на годината- 2017”

| от CHR Aero |

“Будител на годината” е инициатива фокусираща вниманието върху личности, направили през годината нещо стойностно и значимо, със силно духовно послание и отзвук в медийното пространство.

Ако смятате, че имате достойна номинация, ако познавате хора, чиито дела заслужават приза „Будител на годината”, пишете ни на buditel@fmplus.net.

В края на месец септември ще бъдат публикувани имената на номинираните. Слушателите на Радио FM+ ще имат възможността да гласуват за своя фаворит и да изберат „Будител на годината”.

В първото издание на кампанията, през 2014 г., сред номинираните бяха: д-р Милен Врабевски, основател на фондация “Българска памет”, Максим Ешкенази (организирал „Фортисимо в клас”), Олег Ковачев ( създал детска арт школа), Камен Донев (за спектакъла му с чист български фолклор), Дарин Маджаров (създал проекта „Уча се”). Призът „Будител на годината- 2014 г.” отиде при д-р Врабевски.

Pic Buditel

През 2015 г. част от номинираните бяха: Райна Кабаиванска (за майсторския клас, подготвящ български студенти), Енчо Керязов (за основаването на благотворителна фондация, в подкрепа на децата), Игнат Канев (за построяването на университетски център в Русе), Мариана Пенчева (учителката, която отгежда 10 деца от бедни семейства), Мирослав Боршош (за това, че превърна НДК в истински Дворец на Културата), поетът Борис Христов и арх. Стефан Добрев (за каузата да издават редки и ценни книги, неиздавани на български език). Призът „Будител на годината- 2015 г.” отиде при Енчо Керязов.

През 2016 г. част от номинираните бяха: Любка Биаджони, Холидей Хироус, Насимо, София диша, Иво Иванов, Д-р Стаменов и Фондация Майки за донорството, Капана, Боян Петров, Диана Иванова, Илиян Любомиров. Tази година едно от имената не подлежeше на гласуване – дядо Добри, човекът, който стана символ на отдаденост и смирение. Призът „Будител на годината- 2016 г.” отиде при д-р Стаменов и Фондация Майки за донорството.

Финалът на кампанията ще бъде на 1-ви ноември, в Денят на народните будители. Специално изработеният плакет „Будител на годината- 2017 г.” ще бъде връчен на официална церемония. Водеща на церемонията е лицето и гласът на кампанията, Ива Дойчинова.

 
 

„Не работиме, КАЗАХ!“: прочутото гостоприемство на банскалии

| от CHR Aero |

Ако играете на асоциации и ви кажат „Банско“, вероятно в главата ви ще се завъртят фразите „Бански старец“, „ски курорт“, „джаз фестивал“, „хотели“, „пирински върхове“ др. Банско е всичко това и още много. И никой не очаква от града на Паисий Хилендарски, Неофит Рилски и Никола Вапцаров да произлизат сервилни хора, чиято цел в живота е доброто обслужване на клиенти.

И все пак, щем – не щем и щат – не щат, освен град на горди българи с богата и славна история, Банско е и туристическа дестинация. А всяка туристическа дестинация неизбежно се нуждае от обслужващ персонал, който да посреща нуждите на туристите, без да ги мрази. В повечето световни курорти персоналът е обучен да възприема клиентите като източници на пари, към които човек трябва да се отнася с умерена любезност и внимание. В най-лошите случаи клиентите се приемат като необходимо зло.

Не и в Банско обаче. Там може да разберете защо на английски думата „hospitality“ (в превод – гостоприемство) има в корена си „hospital“ (болница). 

Попадам там по време на тест-драйв на нов автомобил, резервирали сме хотел за една вечер и всичко е супер. Рецепционистът е видимо недоволен от пристигането ни и с отегчение, граничещо с депресия, взима личните ни карти. След около час слизаме обратно долу с наивното намерение да отидем на вечеря.

„Само момент ако може да изчакате да ви впиша личните карти“, отсича рецепционистът, който този път е видимо зает с по-важни неща, както явно е бил и през последния час. Изчакваме и поемаме към центъра на Банско гладни като вегани, които току що са проумяли, че от 10 години не са вкусвали месо.

Ако вечерята в механа в Банско през лятото ви се струва като проста теорема, трябва сериозно да размислите. Тътрейки се по главната улица, сме силно привлечени от разкошна градина на една механа, в която сякаш влизаш в приказка. Намъкваме се вътре със замечтани погледи и се лутаме като Ахасфер в продължение на десетина минути. По едно време заета сервитьорка ни изтръгва от ступора, изблъсквайки ни с лакът, тъй като очевидно й пречим, и казва, че няма места.

Продължаваме към известната механа „Дядо Пене“, където сядаме обикновено, когато сме в Банско. Влизаме в градината, в която има три свободни маси, без надпис „РезервЕ“ или друга индикация за заетост на масите. Настаняваме се щастливи и започваме ентусиазирано да обсъждаме менюто. Вече саливирам обилно над идеята за огромна овчарска салата, когато мъжът ми се отправя „все пак да пита“ сервитьора дали всичко е наред с масата ни. „Не, не, не“ – отсича келнерът. „Четирима души сме…“, заеква мъжът ми в опит да получи съдействие. „Не, не, не, казах НЕ, всичко е заето.“, бълва сервитьорът в някакво умопомрачение.

Ставаме и излизаме с подвити опашки, леко наплашени. Вече минава 21ч. и рискът да не намерим кухня, която работи става все по-голям. С което нараства и вероятността да си легнем гладни, а дори банскалии не биха искали да се сблъскват с гладни софиянци.

Една пряка по-надолу виждаме оазис: отворена механа, народна музика, която не е наживо, миризма на храна. Влизаме предпазливо, отиваме в градината – пет празни маси и една заета. Йес. Все пак изчакваме келнера, за да не попаднем в тъпа ситуация отново.

И той наистина се задава, носейки в двете си ръце две чинии с катино мезе. Видът му ни действа по-превъзбуждащо от новия епизод на „Game of Thrones“. Той обаче ни подминава като в зла шега и просъсква: „Не работиме.“. „Ама как така не работите? А какво е това катино мезе?“, понечвам да възроптая. „Не работиме, КАЗАХ“, отсича човекът и ни насочва към изхода.

Докато излизаме, приятелят ни промрънква, че „на тия май не им се работи“. И тогава пада лавината. Не, не от Вихрен. Вербална помийна лавина се изсипва от устата на гневния сервитьор, който ни обяснява на висок обертон, че „не работят, защото ИМАТ ПАРТИ“ и „не са ТИЯ, нито са ОНИЯ“.

Бързо се изсулваме от механата, имплицитно заплашени от побой, а сервитьорът върви след нас с една визитка и ни обяснява как „ако толкова искаме, може утре да дойдем, но да имаме предвид, че те не са ТИЯ и ОНИЯ“. Взимам визитката за всеки случай, ако спешно ни се наложи да бъдем навикани на другата вечер.

Изморени, наритани и гладни се влачим в посока хотела с надеждата някъде да ни приемат. Вече съм готова да чукам по вратите на къщите и да моля някой да ни нагости с къшей хляб като в добрите стари времена, когато попадаме на Мицурината механа. Влизаме плахо. Никой не ни крещи и не ни пъди. Оказва се, че едни хора тъкмо стават и можем да седнем на тяхната маса. Натъпкваме се с храна и оставяме на момичето, което ни обслужва бакшиш, който сигурно ще й стигне да си плати висшето образование. Не защото храната е била някакво кулинарно чудо, нито защото тя е била много внимателна, а просто защото не ни изгони. Благодарни сме.

На прибиране влизам в супермаркета в близост до хотела, за да си купя минерална вода. „Бързо, бързо, по-бързичко“, проехтява гласа на касиерката. „Затваря магазинът вече, така че ако може да се задействате малко“. Мамка му. Тичам към хладилника за вода, взимам една „Горна баня“ и се препъвам към касата, преди касиерката да ме извлачи навън за косата.

Прибираме се в хотела малко уморени, но сити и доволни. На другата сутрин отварям прозореца и виждам Вихрен, Голям Полежан и Газей, облизани от слънцето. Банско си струва. Въпреки хората.

 
 

Морган Фрийман с почетна награда от Гилдията на филмовите актьори

| от CHR Aero |

Морган Фрийман ще бъде почетен с приз за цялостно творчество от американската Гилдия на филмовите актьори, предаде Асошиейтед прес.

80-годишният Фрийман ще получи почетното отличие на 21 януари 2018 г. на церемонията за годишните награди на професионалната организация.
Актьорът ветеран преди е отличаван с призове за цялостно творчество от Американския филмов институт и Асоциацията на чуждестранната преса в Холивуд, която присъжда наградите „Златен глобус“.

Морган Фрийман е номиниран за „Оскар“ пет пъти. Печелил е най-престижното киноотличие за актьор в поддържаща роля за изпълнението си в „Момиче за милиони“ (2004), припомня агенцията.

Сред предишните носители на приза за цялостно творчество на американската Гилдия на филмовите актьори са Деби Рейнолдс, Каръл Бърнет, Бети Уайт, Елизабет Тейлър, Сидни Поатие, Джордж Бърнс, Джеймс Ърл Джоунс. На тазгодишната церемония за наградите на организацията с почетното отличие беше удостоена Лили Томлин.

 
 

Млади български артисти – фокус на фестивала „София диша“

| от CHR Aero |

Млади български артисти са на фокус във втория уикенд на фестивала „София диша“, съобщават организаторите от фондация „София диша“ и Столична община.

На 26 и 27 август ще се състои второто за тази година издание на фестивала, като мястото отново е площад „Св. Александър Невски“, където се събират на едно място знакови културно-исторически паметници – катедралният храм-паметник на „Св. Александър Невски“, базиликата „Св. София“, паметникът на Незнайния войн, Българската патриаршия – Свети синод, гробът на Иван Вазов, Националната галерия „Квадрат 500″, Националната художествена академия и др.

Популярността на летния фестивал се разрасна и през предстоящия уикенд фестивалът ще се проведе на 12 651 кв. м., с над 200 участници в културната програма и очаквана посещаемост от 50 000 човека.

„Тази година отново акцентираме върху творческите индустрии на града, като сме избрали да покажем проектите на младите творци от различни области на културата – музика, визуални изкуства, фотография, приложни изкуства, кино, спорт, образование, педагогика, социални каузи, храна“, казва Стоян Зиков – творчески директор на фондация „София Диша“.

За втора поредна година програмата е разделена на тематични зони – Творческа, Детска, Спортна, Релакс, Базарна и новата зона България.

В „Творческа зона“ на музикалната сцена на 26 и 27 август ще се изпълнява нова българска музика. Ще бъдат представени и черно-бели фотографии на Тотьо Тодоров, изложба живопис на млади български автори, организирана съвместно с галерия „Контраст“, първа изложба на непознатия българския артист – Morph, кино прожекция на нашумелия анимационен, приключенски сериал „Златната ябълка“ и др.

В „Детската зона“ и през двата дни ще има творчески занимания на „Детска архитектурна работилница“, които ще работят с малките по създаване на структури от дървени клечки и ластици. В „Зона България“ ще бъдат представени фотографска изложба на организирането на съвременни традиционни сватби. Посетителите на фестивала ще могат да се научат да танцуват известни български хора и ще разберат повече за ритмиката и графичния език на хорото от екипа на „Таратанци“.

В зона „Релакс“ ще се предлагат авторски коктейли и селекция наградени български вина.