Vueling с два нови маршрута

| от CHR Aero with ANNA |


Vueling добави две нови дестинации от летище Тенерифе North (TFN) към съществуващите осем вътрешни дестинации.

Първите международни полети от Тенерифе North стартираха на 9 август и са до Париж Orly (ORY). Авиокомпанията лети веднъж седмично (неделя) по 2 758-километровата отсечка и няма пряка конкуренция. easyJet изпълнява полети два пъти седмично (вторник и събота) само между Париж CDG и Тенерифе South, а Iberia оперира веднъж седмично (събота) от Тенерифе South до Париж Orly.

На 7 август Vueling започна полети два пъти седмично (понеделник и петък) от Сантяго де Компостела (SCQ) до Тенерифе North. Новата  1 753-километрова линия конкурира  Iberia, която лети девет пъти седмично по маршрута.

И двете линии се изпълняват от 180-местни А320 на авиокомпанията.

 
 

Фонтаните на Ватикана остават на сухо за пръв път

| от chronicle.bg |

Стотина фонтана във Ватикана ще пресъхнат за пръв път в знак на съпричастност с продължителната суша, засегнала италианската столица. На сухо ще останат и двата водоскока в бароков стил на площад Свети Петър.

След настъпилите горещини и спаданалото през последните две години количество на валежите под средното ниво, властите в Рим вече обмисля и да въведат режим на водата. Според метеорологичния канал „Sky Italia“ в Рим през юли са паднали със 72 на сто по-малко дъждове от средните за месеца, а през юни – със 74 процента по-малко.

Загрижен за ресурсите на планетата, папа Франциск пък за първи път публикува документ на Светия престол, в който призова световните лидери да предприемат бързи мерки за опазване на околната среда.

 
 

Вилньов е искал Дейвид Боуи за „Блейд Рънър”

| от chronicle.bg по БТА |

Канадският режисьор Дени Вилньов разкри, че първият му избор за една от ролите в дългоочакваното продължение на филма „Блейд Рънър“ е бил Дейвид Боуи.

След смъртта на музикалната легенда през януари 2016 г. режисьорът на „Блейд Рънър 2049″ е трябвало да потърси друга, не по-малко харизматична рок звезда за ролята на Ниендър Уолас. Изборът на Дени Вилньов се е спрял на фронтмена на групата „Търти секъндс ту Марс“ и актьор и носител на „Оскар“ Джаред Лето.

„Първата ни мисъл за ролята на Ниендър Уолас беше Дейвид Боуи, повлиял „Блейд Рънър“ по редица начини. Когато научихме тъжната вест за кончината му, се наложи да се поогледаме наоколо, за да потърсим друг изпълнител с подобни качества. Спряхме се на Джаред Лето“, сподели Вилньов в интервю за сп. „Емпайър“.

Канадският режисьор допълни, че първият и единствен избор за ролята на офицер Кей е бил сънародникът му Райън Гослинг.

Действието във филма „Блейд Рънър 2049″ се развива няколко десетилетия след събитията в края на оригиналната научнофантастична продукция от 1982 г., режисирана от Ридли Скот.

Холивудският ветеран Харисън Форд се завръща в ролята на Рик Декард. В приключението заедно с него освен Гослинг и Лето се впускат актрисата Робин Райт и кечистът Дейв Батиста, който се изявява на актьорското поприще.

 
 

Бруклин Декър и Анди Родик очакват второ дете

| от chronicle.bg по БТА |

Актрисата и модел Бруклин Декър и тенисистът Анди Родик ще стават родители за втори път.

За щастливото събитие е намекнал лично 34-годишният Родик на церемонията за въвеждането си в Залата на славата на тениса.

Изразявайки възхищението от съпругата си, Анди Родик, цитиран от И!Нюз, е споделил: „Ханк някой ден ще осъзнае какъв късметлия е. Дъщеря ни, която е на път, също ще разбере, че има най-добрата майка на Земята“.

Ханк е 21-месечният син на Родик и 30-годишната Бруклин Декър, които са семейство от 2009 г..

В галерията може да видите снимки на прекрасната Бруклин Декър.

 
 

„Дюнкерк“ е епичен!

| от |

 Има нещо, което Кристофър Нолан прави добре, и това е наистина епично кино. Независимо дали харесвате „Интерстелар“, или не, ако обичате киното, сте гледали поне един негов филм и той ви е впечатлил.

За някои хора Нолан е фугатната структура на киночука „Мементо“, за други е леко подценяваният „Инсомния“, за трети е Батман. Колкото и различен да е Нолановия Батман от комиксовите версии, много хора го предпочитат именно такъв. И, разбира се, Нолан е Inception и дори „Интерстелар“. Но едно е сигурно – Кристофър Нолан е кино и някак го разбира това изкуство.

Три години след „Интерстелар“ Нолан влиза рязко и с бутонките в летните блокбастър заглавия с „Дюнкерк“. Историята разказва за реални събития случили се по време на Втората световна война, когато войници от Белгия, Франция и Англия биват притиснати от германската армия в Дюнкерк и трябва да бъдат или спасени, или избити.

Подобно на почти всичко, което обича да разказва, и тук Нолан не спазва линейната структура на историята. Защото на зрителя не винаги трябва да му е лесно. Той избира да разкаже тази история от три различни позиции, не персонажи, а позиции – тази на армията, която се опитва да откара максимално много войници през вълнолома, тази на изтребителите – пратени, за да свалят колкото се може повече вражески бомбандировачи, и тази на малките лодки, пълни с обикновени граждани, призовани да се включат в спасителната мисия. Нолан избира да няма една конкретна и плътна сюжетна линия, с дълбоки и ярки образи, а разпределя даденото му време, този пък само някакви си 1 и 45 минути, между трите без да акцентира.

Освен всичко друго трите сюжетни линии са разказани по различен начин времево – едната се случва в рамките на седмица, другата за ден, а третата само за един час. Като умел физик и човек, за когото времето и пространството са триизмерни, Нолан успява логично и хомогенно да разпредели сюжета времево и дори да вплете различните линии една в друга, когато това е необходимо. Човекът владее времето, физиката и визията.

В трите си сюжета, съставляващи този епичен филмов шут, той набутва хора като Кенет Брана, Марк Райлънс, Килиън Мърфи и Том Харди. Добавя им Джеймс Д`арси, гласът на Майкъл Кейн и няколко млади звезди от британското и френското кино и телевизия. И ги пуска на бойното поле.

„Дюнкерк“ не е филм за войната, макар реално да е такъв. В случая обаче тематиката е просто спомагателно колело към онази епичност, която той носи сам по себе си. И онази трогателност и дори онази горчиво-сладка подправка, която седмото изкуство така обича, за да може по-лесно да акцентира и мелодраматизира, когато това му е нужно. Но тук всичко това стои добре и винаги на място.

Да, „Дюнкерк“ е епичен. Не мислете друго.