Виновна ли е Украйна за свалянето на МH17?

| от |

Украйна е можела да предотврати свалянето на малайзийския самолет, ако навреме беше затворила въздушното си пространство, информира Дойче веле. Това твърдят експерти по въздухоплаване и журналисти, успели да се доберат до някои информации.

Всеки, който се опитва да разговаря с украинските власти за наличието на евентуална тяхна вина за катастрофата с малайзийския Боинг през лятото, удря на камък. Центърът за контрол на полетите препраща към правителството, но то отказва да прави изявления, а президентството просто игнорира всяка подобно запитване. Само един човек се оказва готов да каже нещо по въпроса – Володимир Хрихорецки, бивш ръководител на въздушното движение в района на източноукраинския град Харков. „Украинският център за контрол над полетите не носи никаква вина за станалото с малайзийския Боинг. Властите и правителството не са можели да знаят, че сепаратистите получават оръжия, с които имат възможност да обстрелват самолети на такава височина. Ние, във всеки случай, не сме го знаели“, казва Хрихорецки в разговор с Дойче Веле.

Тежки обвинения срещу Киев

Елмар Гимула е на друго мнение. Берлинският експерт по въздушно право помага на три от четирите германски семейства, загубили близки в катастрофата над Украйна. Трите семейства искат да изправят Украйна пред Европейския съд за човешките права в Страсбург и изискват по един милион долара обезщетение за всеки загинал. „Първоначално внесох само оплакване, защото исках да видя какъв отзвук ще има“, казва адвокатът в разговор с Дойче Веле. През 90-те години на миналия век Гимула е бил съветник на руското правителство по въпросите на въздушното право.

„Смъртта е причинена от това, че украинското правителство не е изпълнило задълженията си да затвори въздушното пространство на нивата, на които се движат пътническите самолети“, се казва в предявеното от адвоката оплакване. Причината, според него, е че Украйна не е искала да загуби „такси за прелитане, чиято стойност възлиза на милиони“. Елмар Гимула смята, че до шест месеца Европейският съд за правата на човека ще се произнесе по това, дали делото е от неговата компетенция. Той може и да го отхвърли, защото жалбата не е била подадена първо пред съдилищата на съответната държава, каквито са предписанията.

Изминаха пет месеца, откакто на 17 юли Боинг 777 на малайзийските авиолинии, пътуващ от Амстердам за Куала Лумпур, падна нада в региона на Донецк. Всички 298 души на борда загинаха. Украйна обвинява проруските сапаратисти, но и самата Русия за свалянето на самолета. „Пътническият самолет е бил свален с ракета от комплекса за противовъздушна отбрана „Бук-М“, пристигнал заедно с екипажа си от Русия“, заяви украинският президент Петро Порошенко миналата седмица. Русия и сепаратистите отхвърлят всички обвинения. В междинния доклад на холандския Съвет за сигурност се казва, че полет МН-17 е бил „надупчен като решето“ от множество малки обекти.

Грешна преценка от страна на авиокомпаниите?

Още в първите часове след катастрофата възникна въпросът, защо пътнически самолет е прелитал над район на бойни действия. Оказа се, че това е обичайна практика в света – включително и над кризисни региони като Ирак и Афганистан. Международните организации във въздухоплаването отхвърлят всякаква отговорност. Задача на отделните страни било да затварят съответните въздушни пространства за полети. Това потвърди и Европейската организация за безопасност на въздухоплаването (Евроконтрол). След анексията на Крим, Евроконтрол, а и други служби препоръчаха на авиокомпаниите да заобикалят полуострова и Източна Украйна. Някои авиопревозвачи промениха маршрутите си в съответствие с препоръките. Други обаче продължиха полетите, за да пестят време и пари.

Инцидентът с Ан-26 е трябвало да ги алармира

Адвокатът Гимула и някои експерти смятат, че един предишен инцидент е трябвало да накара украинското правителство да закрие въздушното пространство над източните райони на страната. Три дни преди катастрофата с малайзийския Боинг, т.е. на 14 юли, над Луганск е бил отстрелян транспортен самолет тип Ан-26, летящ на височина от 6 500 метра. „Това е възможно само с тежки противовъздушни ракетни системи“, заяви експерт на Стокхолмския институт за изследване на мира СИПРИ в интервю пред западни медии. И преди това сепаратистите на няколко пъти бяха успявали да свалят ниско летящи украински бойни самолети само с помощта на преносими ракети земя-въздух.

Инцидентът с транспортния самолет Ан-26 беше станал много близко до границата с Русия. Затова украинското правителство първоначално заподозря Москва, и чак по-късно – сепаратистите. Бившият украински министър на отбраната Валерий Хелетей беше информирал президента, че „транспортният самолет е бил обстрелван със значително по-мощно оръжие – най-вероятно от територията на Руската федерация“. След обстрела на транспортния самолет украинските власти промениха въведената по-рано забрана за полети – променяйки нивото от 7 925 на 9 750 метра, тоест почти до границата за полети на гражданската авиация. Според адвокат Гимула, това е доказателство, че Украйна е знаела за опасността. Боингът на малайзийските авиолинии е бил свален от височина 10 060 метра. Някои западни експерти по въздухоплаване, сред които и проф. Зигмар Щадлмайер от университета в Линц, Австрия, смятат, че затварянето на въздушното пространство над Украйна е можело да предотврати катастрофата.

Решаващи часове преди катастрофата

Някои наблюдатели изразяват предположението, че е възможно Украйна да е преценила погрешно някои от техническите аспекти на инцидента. Транспортните самолети Ан-26 са витлови машини и летят сравнително бавно с около 440 км/час, затова те са лесна мишена. Модерните пътнически самолети летят значително по-високо, два пъти по-бързо и само за няколко минути могат да прелетят над района на бойните действия в Източна Украйна. Има много улики, че непосредствено преди катастрофата с пътническия самолет, украинското правителство е знаело за новите оръжия на сепаратистите. „Имаме информации, че на украинска територия са вкарани някои тежки оръжия, които могат да обстрелват самолети на много голяма височина. Сред тях е и комплексът „Бук“, заявява говорителят на Съвета за сигурност на Украйна Андрий Лисенко на пресконференция на 17 юли в Киев. Други източници също потвърждават тези информации. В това число и кореспондентът на АП. От това излиза, че Украйна е имала на разположение няколко часа, за да предотврати катастрофата с малайзийския пътнически самолет. Ако разбира се всички служби бяха оценили обстановката адекватно и бързо.

 
 

Кустурица ще прави филм в Китай

| от chronicle.bg |

Режисьор е подписал с базираната в Хонконг Dirty Monkey Films Group.

Емир Кустурица ще снима следващият си филм в Китай. Той ще бъде базиран на текстове на Фьодор Достоевски от 19 век, като в момента се работи по сценария.

„Филмът ще разказва за моралните дилеми от книгите на Достоевски, но ще се развива в друга среда“, сподели Кустурица. „Идеята е да покажем основните аспекти в текстовете на руския писател от гледна точка на китайското общество и така да приближим идеите на руския писател до съвременната ни реалност.“

Според сръбския режисьор още неозаглавеният филм ще се развива в съвременен Китай, а главният персонаж ще е жена, която има проблеми със зрението и се нуждае от скъпо лечение във Франция.

Премиерата на последния му филм, „On the Milky Road“ с Моника Белучи, се състоя на филмовия фестивал във Венеция миналата година.

 

 
 

Кара Делевин играе в новия филм на Люк Бесон

| от chronicle.bg, по БТА |

През 2015 г. Кара Делевин обикаляше телевизионни студиа, за да направи промоция на филма „Хартиени градове“, в който се е снимала. Младата жена току-що бе обърнала една страница – бе приключила с манекенството, за да се посвети на киното.

Две години по-късно тя се превъплъти в образа на Лорелин в суперпродукцията на Люк Бесон „Валериан и градът на хилядите планети“, която днес излиза по екраните в САЩ, а следващата седмица във Франция. Навремето 24-годишната британска актриса се появи в американското сутрешно телевизионно предаване „Добър ден, Сакраменто“ и водещият я попита дали е чела книгата на Джон Грийн, по коята е адаптиран филмът на Джейк Шрайър. Тя отговори, че не само я е чела, но и написала разказ по темата.

„Винаги ще се намерят такива хора – каза сега тя на пресконференция в Бевърли хилс, докато представяше новата лента на Бесон, адаптирана по френски комикси. – Смятам, че това ми предоставя възможност да бележа територията си и да покажа, че съм се справила със задачата си. Работя усърдно и съм решила да докажа на онези, които имат някакви предубеждения, че грешат.“

Кара започва кариерата си като манекенка и бързо става един от най-търсените модели. Тя участва в дефилетата на модна къща „Бърбъри“ и става нейно лице. Истинското й увлечение обаче е киното.
Кариерата й на актриса започва с участие във филма „Ана Каренина“ (2012), в който изпълнява ролята на принцеса Сорокина. Следва участието й в няколко успешни филма, сред които „Отряд самоубийци“, излязъл по екраните през 2016 г.

Когато търсел актриса, която да изпълни ролята на смелата Лорелин, женското алтер его на Валериан, Бесон избрал Делевин. „Тя случайно станала манекенка, защото скаут й казал, че е фотогенична – разказа режисьорът. – Кара постигна успех като манекенка, защото е забавна, но според мен е родена актриса. Бях изумен от способностите й и смятам, че я чака много дълга актьорска кариера.“

 
 

Две нови книги за Хари Потър през октомври

| от chronicle.bg, по БТА |

Две нови книги за Хари Потър ще бъдат публикувани за британска изложба, посветена на 20-годишнината на поредицата, съобщи Асошиейтед прес.

Изложбата „История на магията“ ще бъде открита в Британската библиотека през октомври. Издателската къща „Блумсбъри“ обяви, че във връзка с нея ще публикува две нови книги за Хари Потър.

„Хари Потър: История на магията – книга за изложбата“ ще запознае читателите с предметите, изучавали в училището за магьосници на Хари Потър.

„Хари Потър – пътешествие в историята на магията“ ще разкаже за загадъчни неща, като алхимията, еднорозите, древните магии. И двете книги ще излязат от печат през октомври.

Изложбата „История на магията“ ще продължи до края на февруари 2018 г.

 
 

Защо трябва да прочетеш (и гледаш) „Снежния човек“?

| от |

Имаш три основни и много важни причини да очакваш месец октомври, така както малките деца чакат Коледа, защото именно тогава излиза новият филм на шведа Томас Алфредсон „Снежния човек“. Освен самият Алфредсон, от когото вече трябва да си гледал „Дама, поп, асо, шпионин“ и Let The Right One In, другите две причини за очакването са Майкъл Фасбендър и романът на Ю Несбьо, на който е базиран чудесния смразяващ трилър, който ще видим.

Ю Несбьо е норвежки автор, който преди да заеме позицията на писател на пълен работен ден, е футболист, а след това и китарист на норвежка хардкор банда. Второто е и до днес, но футбол не играе. Предимно пише, когато не свири. Поредицата му за пропадняка и пияница инспектор Хари Хуле започва да излиза през 1997 година, когато в студена Норвегия се публикува „Прилепът“. Трябва да минат няколко години и почти цялата поредица за детектива да излезе в родната държава на Несбьо, за да може книгите да бъдат преведени на английски. Минават близо 10 години. Някъде по това време „Снежния човек“ попада в Мартин Скорсезе. И той решава, че иска да филмира романа.

За проекта започна да се говори още преди книгата да беше преведена на български. „Мартин Скорсезе иска да филмира норвежки автор… Какво става с адаптацията по Ю Несбьо…“ В крайна сметка правата за книгата остават на режисьора, но той така и не успява да намери време за него и го прехвърля в ръцете на онзи, който смята, че ще го направи най-добре – Томас Алфредсон. Мартин Скорсезе обаче остава в продуценския екип и следи адаптацията по романа.

От друга страна е Томас Алфредсон. Той е шведски режисьор, който работи от началото на 90-те, но продукцията, която го заковава сред имената, които всеки уважаващ себе си киноман трябва да следи, е „Дама, поп, асо, шпионин“ по романа на Джон льо Каре. Филмът му носи награда БАФТА и има три номинации за „Оскар“, включително една за Гари Олдман, който след дълга тиха вражда с Академията, в крайна сметка получава заслужено признание. Макар и самата статуетка да му се изплъзва.

Междувременно обаче Томас Алфредсон прави и множество чудесни шведски продукции, като най-възторжената е кървавият трилър „Покани ме да вляза“, адаптиращ романа на Йон Линдквист. Алфредсон обича страшната и добра литература, и очевидно и тя го обича. Разбират се добре и синхронът им е като в страшен кървав танц. Затова не е чудно, че диригентската позиция в продукцията „Снежния човек“ се пада на него.

И, разбира се, имаме Майкъл Фасбендър. Колкото и cheesy да звучи Фасбендър стои добре почти навсякъде. Дори и в ужасния и зле направен Assassin’s creed имаше само едно нещо, което нелепо в цялата иначе нелепост, която този, така наречен филм представляваше и това беше Фасбендър. Тук той ще играе Хари Хуле – пропаднал сприхав детектив, който пие много, пуши още повече и не признава авторитети. И ако в американските филми и всякакви други истории тези качества звучат като клише, което вече някой някъде е гледал, то в случая това не е така.

Ю Несбьо някак успява да изкълчи трилър жанра и да изтиска нещо повече от него. Същото прави и Томас Алфредсон. Надеждата остава, че това ще се случи и с Майкъл Фасбендър.

Преди да бъде филм обаче „Снежния човек“ е книга. От тези, които ако беше по-малък, щеше да се напикаваш в леглото от страх. В него зъл мъж обезглавява, наранява и тероризира жени по много болезнени и изобретателни начини. Нищо в насилието и унижението на човека не е чуждо на Несбьо и неговите персонажи. Книгата я има на български, както и цялата поредица за Хари Хуле, защото „Снежния човек“ е седмата книга за битката на детектива с пороците, похотта и престъпниците. Другите романи от поредицата са също така насилствени и изненадващи, но спокойно можем да кажем, че „Снежния човек“ е черешката на червената торта, която прави Несбьо литературна рок звезда.

Зимата наистина идва… тази година обаче със „Снежния човек“. Поне за нас.