Виетнамските спасители още не са открили отломките на падналия Боинг

| от |

Спасителните екипи на Виетнам, участващи в издирването на падналия самолет на компанията Malaysia Airlines, са огледали района, където по-рано бяха засечени предполагаеми останки на лайнера, но не са открили нищо, предаде РИА Новости.

Ръководителят на координационния център на виетнамската служба по издирване и спасяване Доан Хуу Зиа съобщи, че търсенето на обекта, който по-рано беше определен като отломки от самолета, са продължили цяла нощ, но не са дали резултат. В операцията са участвали четири самолета и седем виетнамски кораба, съобщава агенция Фокус.

ФБР се опасява, че Китай е бил целта на терористична атака, която може би е свалила малайзийския самолет в морето около Виетнам, пише Тhe Тimes. ФБР и Интерпол се присъединиха вчера към разследването на причините за изчезването на лайнера.

140308-malaysian-jet-collision-0912_8785483b83a985db9ae72716530f46ff

 
 

Виетнамските спасители още не са открили отломките на падналия Боинг

| от |

Много се говори за темите-табу, които трябва да спрат да бъдат такива: психичните заболявания, абортите, причините за срив в семейството, разводите, детската агресия, трудностите на родителството и още, и още. На другия полюс обаче, стои един набор от теми, чието непрекъснато дъвчене по медии и социални мрежи предизвиква вълна от повтаряемост, а отговорността за това остава неосъзната или размита.

Може би ви е направило впечатление колко случаи на изоставени бебета има напоследък. Почти през ден, отваряйки някой новинарски сайт, ще попаднете на поредната новина за малолетна/пълнолетна/многодетна/малцинствена/“съвсем нормална“ майка, която е изоставила бебето си до някоя кофа за боклук. Присъдата на Върховният Facebook Съд не закъснява: под новината започват да се роят коментари за акъла на българките, клетви, съвети, мнения и прочувствени, сърцераздителни, псевдочовеколюбиви отзиви.

Резултатът? Два дни по-късно отново имаме случай с изоставено бебе. Никой от коментиращите и никой от журналистите не чувства вина. Те просто отразяват и коментират действителността, не й въздействат. Но дали?

Хората масово не си дават сметка, че освен Големия брат, който не спи и наблюдава, много „малки братя“ също дебнат. И новини за хора в тяхната или подобна на тяхната ситуация им дават подтик да постъпят по същия начин.

Спомняте си невероятно широкия медиен отзвук, който получи опитът за самоубийство на гимнастичката Цвети Стоянова през юни миналата година. Слава Богу, неуспешен. Три седмици по-късно психиатърът д-р Захари Зарков каза, че вследствие на раздухването на случая, се е получила такава мощна вълна на суицидни опити, извършени по същия начин, че психиатрите в София едва смогват да овладеят положението.

За пациентите с тежка или дълбока депресия, суицидният опит на едно красиво, успяло, привидно щастливо момиче, е мощен ритник в и без това болезненото отчаяние, в което се е удавил целия им психичен свят. И новите опити не закъсняват.

Поради това, отразяването на суицидните опити, както и на реализираните самоубийства, е тема, която не трябва да се нищи безразсъдно в публичното пространство. Принцип, който ни е трудно да възприемем, когато гледаме поредната еуфорична репортерка, която със смесица от прискърбие и превъзбуда разказва за случая „там, зад нея, точно на това място“.

Разбира се, не става дума за заклеймяване на темите и упорито избягване на този тип проблематика. Не става дума да се лъже, че Крис Корнел е загинал в катастрофа с тротинетка, а Честър Бенингтън е намерил кончината си след задавяне с парче сладкиш.

Лошите неща се случват и когато не говорим за тях. Но понякога, в някои случаи, говоренето мултиплицира риска те да се случват, и го мултиплицира неимоверно.

Навярно си спомняте случаите със самозапалванията през 2013г. На 18 февруари 2013, 26-годишният Траян Маречков се самозапали на една от главните улици в Търново по време на зимните антиправителствени протести в страната. На 26 февруари 2013г. в Раднево се самозапали 53-годишният Венцислав Василев. Последва смъртта на Пламен Горанов, който загина на 3 март 2013г., а на 13 март 51-годишен мъж се запали през президенството. На 1 април пред Община Варна 70-годишната Елена Златева се опита да се самозапали от отчаяние поради бедност и отказана социална помощ от общината.

Въпреки призивите да не се романтизира самозапалзването и да не се героизира самоубийството, медийната политика по отношение на отразяването на гражданските протести, не се промени.

Важно е да си дадем сметка, че не само варицелата и грипът са заразни. Някои психични състояния също се предават от човек на човек. Подобно на инфекциозните заболявания, те се прихващат по-лесно от хора с имунокомпрометиран организъм, като в случая ролята на отслабналата имунна система се поема от психиката, натоварена с особен дистрес в съответния момент.

Психолозите са наясно с тези факти. Неслучайно онези от тях, които работят с наркозависими например, задължително посещават психотерапевт, тъй като инстинктът към смъртта при наркоманите е много мощен. А той също е заразен. И неслучайно повечето студенти по психология стават „психо-хипохондрици“. И неслучайно някои психотерапевтични школи задължават терапевтите си самите те да ходят на терапия. Защото досегът до чуждото психично може да ни опари. Той неизбежно предизвиква сблъсък със собственото ни психично. Провокира въпроси, поражда страхове и разбива удобната илюзия за „познаване на себе си“.

Накратко казано: нещата не са прости. И във времена, в които всеки с достъп до интернет и профил в социалните мрежи е един мини журналист, коментарите под статии трябва да се пишат с усещане за отговорност. Същото усещане за отговорност, което трябва да носят и официалните медии.

Да, още се учим да живеем в света на свръхинформацията и често сме като деца, в чиито ръце е попаднал M16 и те не знаят какво да правят с него – дали е за игра, дали е за убийство…Нормално е да се лутаме и интуитивно да разбираме какво е редно да се пише онлайн и какво – не е.

Но колко жертви трябва да паднат, докато усвоим базисните уроци?

 
 

Виетнамските спасители още не са открили отломките на падналия Боинг

| от |

Проучване на порносайта PornHub установи, че мъжете от възрастовата група на 18-24-годишните по-малко се впечатляват от големите дамски бюстове в сравнение с предишните генерации, пише в. „Дейли мейл“.

От получените данни, свързани с търсенията на потребителите в сайта, младежите, попадащи в споменатата възрастова група, са с 20 процента по-малка вероятност да издирват в портала съдържание, свързано с големи гърди. А представителите на силния пол в групата на 55-64-годишните се оказали със 17 процента по-голяма вероятност да се интересуват от впечатляващи бюстове. При все това ключови думи, като „естествени големи гърди“ били все още много популярни в PornHub, като те се класирали на четвърто място сред търсенията.

Вестникът изтъква, че през 2015 година британските хирурзи отчитат 20 процентен спад на операциите за уголемяването на гърдите. През същата година американските им колеги регистрирали 38 хиляди случая на премахване на гръдни импланти.

 
 

Виетнамските спасители още не са открили отломките на падналия Боинг

| от |

От далечния „Армагедон“, на който целият свят плака при вида на ръката на Лив Тайлър върху телевизора, през „След утрешния ден“, където младият Джейк Джиленхол спаси хубавото момиче от „Shameless“ , и като стигнем до  „2012“, който ни показа какво се случва с лошите хора в лицето на апокалипсиса, всички филми за края на света съдържат някои неизбежни елементи, без които просто не може да бъдат.

Например:

Развод

В началото на филма става ясно, че мъжът и жената са пред развод, във развод или след развод. Децата им страдат. Докато от небето се сипят астероиди обаче, и извънземни бомбардират Айфеловата кула, двамата разбират, че всъщност още се обичат. Преминават през много перипетии заедно и накрая се прибират заедно у дома, в Алабама. Децата са щастливи.

Тъпа шега в напрегнат момент

Подводницата е пълна с последните оцеляващи от атака с атомни бомби, тръгва да се потапя, а главният герой се спуска отгоре с хеликоптер и държи под мишницата си сладкото кученце. Шансът да се вмъкне вътре е едно на милион, напрежението стига своя пик, чернокож актьор се подава от люка на подводницата, докато цунамито диша във врата на пекинеза и в последния момент дръпва главния герой и кучето вътре. Героят диша тежко, има десет огнестрелни рани, нанесени от лош руснак, и мозъчно сътресение вследствие на паднал небостъргач върху главата. Поглежда сериозно чернокожия и казва: „Нямаше нужда да бързаш толкова“. Смеем се.

Сладко кученце, което оцелява

Няма начин поне един пекинез или ши-тцу да не участва във филма. Много честно зрителите нехаят за съдбата на главните герои, но тръпнат в напрежение при всяка опасност, която заплашва кученцето. Добре е, че то винаги оцелява – въпреки земетресението, торнадото, цунамито и акулите-зомбита.

Реч на американския президент

Абсолютно неизбежно. Какво се случва с президентите на други държави обичайно не става ясно, но американският държавен глава винаги произнася реч, която се слуша от всички замесени, навсякъде по света.

Жена, която се съблича

Ситуацията го налага. Ако апокалипсисът е воден, така ще плува по-добре. Ако е огнен – така ще се пребори. Ако има акули – ще стъпи на дрехите си, за да стигне до кабел, който да набута в устата на акулата. Във всички случаи, по някое време се появява сутиен.

Смирение

След като всичко приключи и 3/4 от населението на Земята вече се е пренесло в отвъдното, останалите хора се замислят и се смиряват. Всички са приятели и са готови да пазят Земята от глобалното затопляне – настава мир и хармония.

 

 
 

Виетнамските спасители още не са открили отломките на падналия Боинг

| от |

Струва си човек да прави комплименти в заведенията за бързо хранене, твърдят австрийски икономисти, анализирали големината на 100 порции сладолед и на 800 дюнера, съобщи ДПА.

Учените от университета на Инсбрук изпратиха доброволци да купуват сладолед от машина в заведения за бързо хранене няколко дена. За да бъде преценен ефектът на похвалите и признанието в общуването с потребителите, те е трябвало да казват: „Вашият сладолед е най-добрият в града“. След като си тръгвали с фунийката сладолед, я измервали на малък кантар.

Резултатите показват, че благодарение на похвалата доброволците са получавали средно 10 процента повече сладолед.

Учените са експериментирали и какъв е ефектът на бакшиша. С него клиентът получава средно 17 процента повече, но като се приспадне допълнителната сума, количеството e само 7 процента повече.

През следващите дни порциите на любезните клиенти нараствали все повече.

„Има тенденция нематериалните стимули, като признание и похвала, да се подценяват и да се надценяват паричните стимули“ – каза ръководителят на изследването Михаел Кирхлер.