Термокамери следят за ебола на Летище София

| от |

На Летище София все още действат термокамерите, които бяха поставени при епидемията от свински грип. С тях в момента се контролират пътниците, за да се предотврати навлизането на зараза от ебола. Все още не са регистрирани такива случаи.

Епидемия от смъртоносна ебола може да плъзне по света от болни пасажери на самолети, предупредиха здравните служби. През изминалия месец юли Летище София е обслужило близо 400 хил. пътници на двата летищни терминала.

Властите припомнят, че от София няма директни полети до Африка, нито до страните, които са най-засегнати от вируса. Заради престоя на много от пътниците на големите международни летища обаче, преди да влязат у нас, всички преминават през термокамерата. / News7

 
 

Коктейл на седмицата: Мартини

| от Chronicle.bg |

Лятото е сезонът на почивките, морето, слънцето, и коктейлите. Няма по-добро време да се отделите от света с чаша в ръка след тежък работен ден от горещите летни дни. А най-сладко е, когато си приготвите питието сами. В нашата поредица „Коктейл на седмицата“ ви предлагаме рецепти за едни от най-популярните коктейли, идеални за дългите летни дни и нощи.

Мартинито е класиката в жанра. В огромното море на коктейлите едва ли има толкова лесно за приготвяне питие, което да е толкова приятно на вкус. Рецептата претърпява много промени през годините, но класическия й вид, който познаваме(2:1 джин и вермут) идва от Лондон. Каквито и вариации да се появяват през годините, това съотношение си остава най-предпочитано.

Мартинито веднага поражда асоциации с Великобритания, Лондон и стил. Затова, когато го приготвяме (а й всеки друг коктейл), най-добро усещане ще получим, ако използваме автентични за рецептата съставки.

6th Sense London Dry Gin носи традициите на английската култура. Продуктът е създаден по класическа London Dry Gin технология и носи духа на британската атмосфера от романите – стил, модерност, общителност, характер. Дава усещане за винтидж коктейли, но в настоящето.

Неслучайно времето от часовниковата кула на бутилката е замръзнало точно в края на работния ден. Това е моментът, който всички чакат – началото на вечерта, предстоящите срещи с приятели, флиртовете. Вече е късно за teatime, време е за GIN time.
6thsense-martini

Ние ви предлагаме класическа рецепта за Мартини. Консумира се най-добре в компанията на някой от първите филми на Джеймс Бонд.

Продукти:
60 мл 6th Sense London Dry Gin
30 мл сух вермут
лед
Коктейлни маслини или резен лимон за украса

Начин на приготвяне:
Оставете предварително коктейлната чаша във фризера, за да се охлади. В шейкър сипете джина, вермута и лед до половината и миксирайте енергично за около 20 секунди. Сипвате в коктейлната чаша и гарнирате с коктейлните маслини или резена лимон.

 
 

Гангстери, суджуци и Despacito: 90-те пак са тук

| от Дилян Ценов |

Хубавите години от края на ХХ век… Колко често си ги припомняме с носталгия! Онова хубаво и разнолико време, започнало с безгранична еуфория от новата ера и завършило с разочарование от неслучилите се промени. А между тези две състояния – цяла пъстроцветна картина от купони, корупция, веселби, мафия, безгрижия, мутри, чалга, убийства и побоища…Мании, които завладяха почти целия свят.

Но спокойно. Носталгията вече е излишна. Деветдесетте отново са тук. И то в осъвременен и hardcore вариант.

Четири тона суджук вдигнаха цялата страна на крака. Няма страшно обаче, каза Цацаров – нито един не е достигнал до министър-председателя. Спокойни сме значи. Властите си вършат работата. Обаче нас нещо ни притеснява. Какви са тия суджуци сега? За какво са му на някого? Четири тона суджук си е много. Да не би една конкретна зима отпреди 21 години да се връща? Нищо чудно утре да се събудиш и да разбереш, че с получената днес заплата можеш да си купиш цял… хляб.

Главозамайващата популярност на родния поп-фолк напоследък отново ни пренася в годините, когато всичко живо полудяваше по чалгата. Тогава жанрът беше нов, необичаен, някак освобождаваше от нормите преди 89-та. Сега сякаш тенденциите се завръщат, дори по отношение на стила. Така например откриваме поразително много сходства между лирическата героиня от песента на Галена #THE BOSS с неръждаемия бял мерседес на Нелина. Също като червенокосата деветдесетарска красавица, която „не се продава и за пари“ и „не разменя любов за коли“, и съвременната й съратница гордо заявява „ох, папи, парите не ща ти“ и „ох, папи, не и с мазерати“… изглежда алегорията с марките коли отново се завръща. Хубаво е, че все пак предават урок по еманципация на младите дами.

Отиваш да се видиш с приятели и решаваш да минеш през парка – груба грешка. Трима мъжаги с потници , татуировки с националните ни герои и завидни мускули, те ступват хубавичко без причина. Разхождаш се с майка си по тротоара посред бял ден и след малко и двете сте пребити и обречени цял живот да носите белези по лицата. Или още по-пузовския (на Марио Пузо) вариант – излизаш сутринта да разходиш кучето в парка… и те гръмват. Хмм, почти имаш чувството че от Мерцедеса на светофара ще излязат Васко и Жоро, а подир тях, за да весели компанията, пее Володя Стоянов.

И като стана дума за пеене…масовото винаги си е било на мода. Е… масово, масово – няма лошо. От време на време я филм, я песен побърква всички. Помните какво стана с „Титаник“ през 90-те. Но 2 млрд. гледания вече повдигат някои въпроси. Не че в Despacito се пее за някоя новооткрита истина за живота, която самите Фонси и Деди Янки са открили. Нещо в това парче обаче облада целия свят и песента направи рекорд. Тези, които са били свидетели на появяването на Macarena и груповият нелеп танц, имитиран на всяко парти, изживяват същата еуфория и сега. И отново, песента не е нищо велико, но то пък явно и не трябва. Стига да има мелодия.

Не ни стига всичко това, ами и Орхан Мурад е претърпял метаморфоза. Обаче много лоша метаморфоза…Подмладен, със сменен пол и доста по-дръзко излъчване..славата на Мурад се прероди в дъщеря му Сузанита. Само че за разлика от щерката, таткото поне пееше за хубави човешки неща и астрономия във вид на хиляди слънца, но не смееше да смесва митологични и религиозни персонажи.

Луди години бяха. Не бива да страдаме по тях обаче. По всичко личи, че са тук. И това са само част от сходствата. Може би обаче, ако поне детството на децата беше като нашето през онези години, сходството щеше да е една идея по-поносимо.

 
 

Честър Бенингтън – депресираният урод, изоставил шест деца

| от |

Вероятно вече сте попаднали на колажа със снимка на Getty Images, на която вокалистът на Linkin Park, Честър Бенингтън, е с шестте си деца, а върху нея пише, че „Any father that kills himself leaving behind six children is a pathehic excuse of a man“.

Може би дори сте я лайкнали или сте я споделили. Защото обичате децата, защото смятате, че нито едно дете не заслужава да живее без баща или защото искате да сте смели в изразяването на различна гледна точка и ви е писнало от всички онези мрънкала, които оплакват Бенингтън, който в крайна сметка, сам се е обесил. Демек – сам си е виновен. Егоист.

В съзнание, в което битува схващането, че „депресия-мепресия – лигавщини са това, що не вземе да се стегне“, се освобождава място за такива мисли. И това не зависи от географските ширини. Има го в България, има го в Европа, има го в Щатите. Светът е пълен с хора, чието разбиране за депресията е сгънато в дефиниции като „лигавщина“, „слабост“, „ексцентричност“ и „сдух“. И това е толкова тъжно, че може да отключи депресия и при човек, който е психично здрав като бик.

Нека ви кажа какво не е депресията. Тя не е белег за разглезеност. Не е арт претенция. Не е лошо скалъпено оправдание за темерутщина. Не е предизвикана по собствено желание. Не е лесна за терапевтиране. Не е признак за слабост. Не е лошо настроение.

20139645_164370974108005_8893276490458308721_n

А сега нека уточним какво Е депресията. Депресията е клинична потиснатост – дистимия. Тя е безрадостност и загуба на интереси. Повишена уморяемост. Безапетитие. Безсъние. Загуба на телесно тегло. Мисли за вина. Анхедония (неспособност за изпитване на удоволствие). Влошена концентрация на вниманието. Двигателна потиснатост, понякога и депресивен ступор (пълно отсъствие на двигателна активност). Депресията е мисли за вина, безперспективност, разоряване. Песимистична нагласа. Понижено или отсъстващо либидо. Безпричинни болки и усещание в различни части на тялото. Социална дисфункция. Изолация. Невъзможност за досег до останалия свят. Плач, уморяемост, тъга, безпомощност, мисли за непотребност, суицидни желания, порив към смърт. Депресията е болест. От най-тежките.

Представете си да обитавате свят, паралелен на реалния. Свят, в който няма радост, нито светлина, нито удоволствия, нито удовлетворение, нито спасение. Депресията е една чудесна алегория на Ада – не този на Данте, в който дяволи пекат човеците в казани с лава и ги разпъват на средновековни уреди за мъчение. А такъв, в който ужасът се ражда от дълбините на собственото съзнание и обладава всяка негова част. Депресията, мили хора, които смятате, че Бенингтън е изрод, защото е оставил шест деца, е нещо като автоимунно заболяване на психиката. Такова, което атакува собственото съзнание, сякаш го възприема за враг, и го разрушава из основи.

Елементарната журналистическа етика изисква изключително внимание към темата на самоубийството – онази тема, която стои в центъра на повечето философски трудове на големите философи от нашето и отминалото време. Въпросът за правото на човека да отнеме собствения си живот, е сложен, многопластов и няма ясен човешки отговор. Както казва проф. Николай Михайлов, човекът е въпрос без човешко решение. Той има само божествено такова. Същото се отнася и до самоубийството.

В по-големия процент от случаите, хората с депресия са фини, широко скроени и мислещи. Доц. Поли Петкова, която преподава клинична психология в СУ, казваше, че човешката душевност е като музикален инструмент. Някои души са пиана – обширни, с големи възможности, акорди. Други са като балалайка. Трети пък – като конец за зъби. Боледуващите от депресия са рояли. Те не са слаби, нито безхарактерни, и в повечето случаи са виждали света от един ъгъл, от който онези, здравите, спортуващите три пъти в седмицата веселяци, никога не са зървали. Болните от депресия заслужават уважение. А не обвинения, стигматизация и набутване в крайните квартали на социума.

Те водят своята битка всеки ден, всеки час, всяка минута, и често я печелят. Те трябва да знаят, че има изход, има лечение, има спасение и път. Той не е лесен, но е път. И води обратно към живота.

Това е посланието, което всеки разумен човек трябва да отправя към милионите хора с депресия по света. Че някъде там, на подходящото място, с подходящото лекарство, с подходящия терапевт, с подходящите хора, има спасение, има възкресение.

И ако обществата по света бяха достатъчно зрели, за да предложат рамото си и хората в депресия да могат да се опрат на него, изходите, в които тези хора се връщат към живота, щяха да са по-чести. Вратата на изхода щеше да е по-широка.

Хайде да направим разлика между „присъда“ и „диагноза“. Можеш да бъдеш осъден, когато си извършил престъпление. Когато си болен, заслужаваш опора.

Ако сте чели гениалния роман на Е.Е.Шмит  „Оскар и розовата дама“, може би си спомняте думите на маминка Роза, която казва на 10-годишния Оскар, който умира от рак, че „…Болестта е факт. Тя не е наказание“. Това е валидно както за физическата, така и за психичната болест. Тя е факт, а не наказание. Татуирайте си го.

Всички онези, които демонстрират своята оригиналност и напредничавост, споделяйки становището, че Честър Бенингтън е урод, защото е увиснал на бесилото по собствено желание и е оставил шест деца сираци, трябва да се срамуват. И то да се срамуват жестоко. Защото нулевото разбиране на психичните драми, които преживява един човек, са причината милиони хора по света да страдат два пъти повече, отколкото е необходимо. Махленското оплюване на човек, който е в състояние на страдание, независимо дали става дума за депресия, диабет, нещастна любов, банкрут или рак, е бъркане в раната с мръсни ръце, недопустима инвазия в едно безумно нежно интимно пространство, престъпление спрямо човешката душа и свободния избор.

Засрамете се от този колаж, смирете се. И покажете малко уважение.

 
 

Джеймс Бонд се завръща на широкия екран през 2019 г.

| от chronicle.bg, по БТА |

Джеймс Бонд ще се завърне на големия екран през ноември 2019 г., предадоха Ройтерс и ДПА, позовавайки се на продуцентите. В изявление, направено от „Еон Ентъртейнмънт“ и „Метро Голдуин Майър“, се отбелязва, че 25-ият филм от поредицата за приключенията на агент 007 ще тръгне по кината в САЩ на 8 ноември 2019 г.

Във Великобритания продукцията ще излезе на екран по-рано, като точната дата не е посочена. Повече подробности около филма не се разкриват. Въпросът, който отдавна вълнува феновете на поредицата – дали Даниъл Крейг ще се завърне в образа на Бонд, също остава без отговор.

Крейг изигра ролята на агент 007 в четирите последни филма от поредицата. Дали той ще се превъплъти за пети път в образа обаче остава загадка. По темата се изговори много, след като през 2015 г. актьорът заяви, че по-скоро ще си отреже ръцете, отколкото да играе Джеймс Бонд отново.

Миналата година изпълнителният продуцент Калъм Макдугъл заяви за радио Би Би Си, че Даниъл Крейг е „абсолютният първи избор“ за ролята и че създателите на филма се надяват той да се завърне като Бонд. Междувременно за потенциални наследници на Даниъл Крейг в образа на прочутия агент от тайните служби се спрягат Идрис Елба, който може да стане първият чернокож Бонд, Том Хидълстън, Том Харди, Деймиън Луис, Ейдън Търнър.

През годините в най-дългата филмова поредица в историята на киното в образа на Джеймс Бонд са се превъплъщавали актьори от ранга на Шон Конъри, Роджър Мур и Пиърс Броснан, припомнят агенциите. След съобщението в официалния акаунт на поредицата в Туитър не липсват и коментари, че е крайно време ролята на агент 007 да бъде поверена на жена.