Прекратена е издирвателната операция на изчезналия самолет на „Air Asia“

| от |

Поради настъпване на нощта Индонезия прекрати издирвателната операция за самолета на авиокомпанията „Air Asia“, който изчезна тази сутрин от радарите, след като пилотът поиска промяна на курса поради лошото време.

Самолетът със 162 души на борда извършвал полет от индонезийския град Сурабая за Сингапур. Авиокомпанията публикува списък на пътниците, от които 149 са граждани на Индонезия, трима на Южна Корея, един на Сингапур, един на Малайзия и един на Великобритания. Сред тях има и 17 деца. Екипажът е съставен от 6 индонезийци и един французин.

Според експерта по въпросите на авиацията Джулиън Грей е възможно самолетът да е получил обледяване и затова е поискал разрешение за маневра:

„Последната теория и това е само теория, просто предположение, е самолетът да е получил обледяваяне на  крилата и поискал нова траектория в опит да се освободи от леда. Очевидно е имало гръмотевична буря, но тези бури обхващат голям периметър, и въпреки че е поискал отклонение, е възможно да е навлязъл в друга буря.

Джулиън Грей заяви за CNN, че пилотите по тези дестинации са много опитни, а „Еър Ейша“ е една от най-добрите компании.

Самолетът „Еърбъс“ 320-200 трябвало да пристигне в Сингапур малко след полунощ по Гринуич. Кризисен щаб веднага предприел действия по издирването му.

Представител на министерството на транспорта на Индонезия съобщи, че преди да се изгуби връзката със самолета, на пилота е било наредено да набере височина, за да избегне участък с плътни облаци. Екипажът не е подавал аварийски сигнали. Последният сигнал е получен в 7:24 часа местно време от наземния контрол в Джакарта, два часа след излитане. Последните данни показват, че при изгубването машината се е намирала над Яванско море.

От момента на изчезването на самолета от радарите изминаха повече от 12 часа и със сигурност той не може да е още във въздуха.

АФП отбелязва, повечето пътници в самолета са индонезийци. Сред пасажерите има 17 деца, както и трима корейци, сингапурец, французин, британец и малайзиец.

„Еър Ейша“- Индонезия е филиал на малайзийската компания „Еър Ейша“, която обслужва предимно вътрешни линии, но изпълнява и международни полети до Малайзия, Сингапур, Австралия и Тайланд. Основана е в Малайзия и през последните 13 години не е информирала за значителни инциденти.

Отминаващата 2014-та година ще бъде запомнена като черна за малайзийската авиация със загубата на два самолета на националния въздушен превозвач „Малейжа еърлайнс“. Единият – мистериозно изчезналият на 8-ми март „Боинг“ с 239 души на борда и другият – сваленият на 17-ти юли над Източна Украйна самолет, превозващ 289 души, повечето от които холандци./БНР

 
 

Двойка достига до невероятни оргазми само чрез гушкане

| от chronicle.bg, по БТА |

Тексаската двойка Мелани и Скот Маклюр достигат до невероятни оргазми, само чрез нежно прегръщане, благодарение на постигнатата химия между тях, пише в. „Метро“.

Ако единият от тях достигне любовен екстаз в същата стая, дори и без да се докосват, и другия започва да изпитва висшата наслада.

47-годишният Скот доверява, че благодарение на специфичните тантрични техники които използват заедно с Мелани, могат да достигнат до оргазъм без секс, а само чрез дишане, прегръщане и допир. Дори само звукове и определени споделени вкусови усещания могат да ги пратят в полов екстаз.

Сега двойката преподава в специални курсове на другите хора как да достигнат до тяхното състояние на пълен синхрон в половите изживявания. Докато тренирали с двама приятели на открито, Мелани, Скот и новото попълнение получили оргазми от разразили се светкавици.

Скот и съпругата му се хвалят, че оргазмите им траят с часове. Но не всичко въвряло по мед и масло за тексасеца. Преди години той страдал от преждевременна еякулация. Захванал се с тантричните практики, за да стане по-добър любовник. Той и съпругата му така се усъвършенствали, че стигали до екстаз по най-необичайни за околните начини.

 
 

Палта и костюми – нова мода за екипажа на китайска авиокомпания

| от chronicle.bg |

Парижката седмица на модата изненада с повече от забележително завръщане към миналото, когато летенето със самолет наистина е било луксозно изживяване, предназначено само за хората с възможности. Китайската авиокомпания Хайнан представи своята колекция от висша мода… предназначена за екипажа й.

Hainan Airlanes влиза в съдружие с китайския дизайнер Лорънс Ксу, за да създаде нова линия облекло за екипажа на самолетите. Която е по-стилна от всякога.

Лорънс Ксу, дизайнер
Лорънс Ксу, Getty Images

Чеонгсам – така се нарича китайската традиция в обличането, която вдъхновява дизайнера да създаде костюмите. Дрехите от линията са щамповани с мотиви от източната митология. Костюмите се явяват като контрапункт на сегашните традиции в униформите, включвайки вталени мъжки палта и дискретни барети за жените.

Главната задача на дизайнера е била да обедини в една модна линия класическите ориенталски мотиви и модерния „западен“ силует.

Кооперацията между Hainan Airlines и Лорънс Ксу има за цел да представи международен облик на авиокомпанията. На седмицата на модата колекцията беше представена предимно от западни модели.

В галерията горе можете да видите моделите, които ще пренесат пътниците в 50-те години, когато пътуването със самолет все още не е било ежедневие.

 
 

Вижте трейлъра на „Wonderstruck“ с Джулиан Мур

| от chronicle.bg |

„Wonderstruck” разказва историите на две деца – Бен и Роуз, които си мечтаят животът им да е различен. Роуз е младо глухо момиче, което избягва от дома си в Ню Джърси през 1927 г., за да се срещне със своя идол – актрисата Лилиан Мейхю, чиито живот Роуз „събира” чрез изрезки в личния си алманах. Бен е момче, родено глухо с едното ухо, което живее с леля си и чичо си през 1977 г., след като майка му загива в автомобилна катастрофа. Бен не познава баща си и когато открива улика в книгата на майка си, се отправя към Ню Йорк, за да го открие.

Трейлърът, който излезе снощи, определено ни дава надежди, че ще гледаме един много добър филм.

Режисьор на „Wonderstruck” е Тод Хейнс (когото познаваме от филмите „Златно кадифе”, „Далеч от Рая”, „Няма ме”, „Каръл”), сценарият е дело на Брайън Селзник, който адаптира собствения си роман. Освен Джулиан Мур, в ролите ще видим Оукс Фегли, Милисент Симъндс, Ейми Харгрейвс, Мишел Уилямс, Кори Майкъл Смит, Джейдън Майкъл, Том Нунан и други.

Премиерата е 20 октомври.

 
 

Камбаната бие за Хемингуей

| от Дилян Ценов |

Руснаците имат Чехов, Толстой, Достоевски, британците имат Шекспир, Дикенс, Остин, французите имат Молиер, Мопасан, Саган. Американците имат Хемингуей! Автор толкова голям, че само той е достатъчен, за да бъде емблема на американската художествена литература.

Ърнест Хемингуей омагьосва. Той привлича и тегли към себе си, дори през фотографиите. Това явление няма име. Всеки го нарича по различен начин. Гений, талант, сияние… Каквото и да е то, едно е сигурно – обективът го улавя и образът свети дори от остарелите вече черно-бели снимки. Този огромен мъж, с грубовати черти и силна челюст не може да не събуди интерес у всеки. И същевременно цялата тази мъжка грубост влиза в силен конфликт с двете големи кафяви очи, побрали и видели толкова много неща за 61 години.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Животът на Хемингуей е една непрестанна борба. Битките, които води не свършват до последния му дъх. Всичко в този човек си противоречи. Най-голямото противоречие обаче е това, че това е мъж с душата на пеперуда и тялото на лъв. Онази пеперуда, която е толкова ефирна и усеща дори най-малкия повей на вятъра. Тази, която никога не лети в правя линия, винаги се лута, каца върху някое красиво цвете (в случая жена) за да създаде илюзията, че ще остане върху него вечно, а после за миг отново отлита. На другия полюс е огромният хищен лъв, който живее като цар на Саваната. Лъвът, който ходи бавно по нагорещената земя, убива безскрупулно, и предпочита да умре като цар, отколкото да позволи нещо да не се случи както той иска. Точно такъв е най-великият американски писател. Груб отвън и деликатен отвътре.

Първата битка е тази с майка му. Грейс Хол Хемингуей е музикант по професия. Майка на 4 деца  и амбициозна до краен предел, тя задължава Хемингуей да стане музикант. Когато е дете, тя го облича като момиче, за да прилича на сестра си. Отношенията между тях завинаги ще останат крехки, а в бъдеще синът й дори ще я нарече „кучка“. Типично в негов стил. Рязък и лаконичен. Като книгите му.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Всичко в романите на Хемингуей е изтръскано от ненужното, остава само същественото. Онова, което ще придвижи историята напред, ще хвърли светлина върху героите и ще накара читателя да настръхне. Всичко е толкова реално, че дори днес, в XXI век, имаш чувството, че циганката Пилар от „За кого бие камбаната“ ще излезе от страниците и ще насочи пушката си към теб. Мъжете са груби, водят войни, убиват се като кръвожадни зверове и са безскрупулни. Живеят като за последно, независимо дали убиват или правят любов. Също като създателя си, Робърт Джордан от „За кого бие камбаната“ преминава през крайности, за да докаже накрая, че никой мъж не е толкова силен. Че слабости има всеки, и че дори най-едрият и най-силният може да изчезне и да се погуби в собствената си вселена. Защото когато мъжът намери своята Мария, борбата престава да има значение.

Животът на Ърнест Хемингуей е един безкраен празник точно като заглавието на неговия автобиографичен роман, превърнал се в шедьовър. Геният на американската литература така и не завършва колеж. Започва кариерата си като журналист във вестник. Никога не се разделя с бурния си нрав. Иска да бъде част от въртележката, която върти света. През второто десетилетие на ХХ век тази въртележка е Втората световна война. Не го приемат в армията заради проблем с едното око, но успява да стане шофьор на линейка и за първи път среща ужаса, който години по-късно ще се отрази на страниците на „За кого бие камбаната“ и „Сбогом на оръжията“. Ранен е почти смъртоносно в крака, но след тежка операция се възстановява.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Приключенията в живота му следват едно след друго. След войната започва най-романтичният период в живота му. През 1921 г. със съпругата му, Хадли Ричардсън, се местят от Чикаго в Париж. Градът, който е в разцвета си през 20-те години, обещава на всяка бедна двойка само мизерия, несигурност, алкохол, бохемски живот… и любов. Хемингуей пише разкази и двамата живеят ден за ден. Тук се запознава със своите ментори Езра Паунд и Гертруд Стайн и заформя приятелство със Скот Фицджералд. След години бурният му нрав ще доведе дотам, че ще се скара с всички тях. Но през 20-те години животът е само „Безкраен празник“.

Слънцето в литературната му кариера изгрява през 1926 г. с публикуването на романа „И изгрява слънце“. Талантът на писателя е признат и следват десетилетия, в които той не спира да пътува и да пише. Изключение прави десетгодишната творческа пауза, но накрая, през 1952 г.,  е публикуван „Старецът и морето“. Книгата му донася Нобелова награда за литература.

Истината е, че този автор няма най-добра книга. Всичко от „И изгрява слънце“ до романите му издадени след смъртта му е най-добро. Всичко свети по своя уникален начин. „Безкраен празник“ например говори за лудостта на младостта и вярата, че морето наистина е до колене, „За кого бие камбаната“ е разказ за каузата на бореца и любовта, „Старецът и морето“ е борбата за оцеляване и приятелството… Геният живее навсякъде между хилядите изписани страници, написани на крак и редактирани с часове, докато бъдат намерени верните думи.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Битката със себе си. Вечната, най-важна, най-трудна и непрестанна – това е битката на Ърнест Хемингуей. Кой знае къде започва тя? Кой знае каква е причината за 61-годишната война в душата на писателя. Едва ли и той самият е знаел. Можем ли да кажем дори , че я е загубил? На 2 юли 1961г. Хемингуей се самоубива с любимата си пушка – „Винченцо Бернардели“. Това е краят на неговата борба, но дали е загуба?

Както пише Е.Е.Шмит в чудесния си роман „Оскар и розовата дама“, „Болестта е като смъртта – тя не е наказание, тя е факт.“ Самоубийството на Хемингуей е факт – физическият край на една личност, живяла бурен бохемски живот, опитала от всички сладости и гадости, които може да поднесе животът.

Трябва ли изобщо да има загуби и победи? Може би за Папа трябва. За всички хора на литературата обаче със сигурност е по-важно, че животът, благодарение на литературния му талант, е един безкраен празник, в който и слънце изгрява, и всички казваме сбогом на оръжията сред зелените хълмове на Африка, плачем и се смеем със „Старецът и морето“ и няма значение за кого бие камбаната. Защото тя бие за нас.

Благодарим ти, Папа!