Намериха труп в колесника на самолет, изпълнил полет Осло – Амстердам

| от |

Труп бе намерен тази сутрин в отделението за прибиране на колесника на самолет на KLM Cityhopper, малко след кацането му на амстердамското летище Схипол след полет от Осло. Предполага се, че става въпрос за норвежки тийнейджър, който е обявен за изчезнал вчера.

„След кацането на самолета, труп бе открит в отделението предназначено за десния заден колесник на самолета“ съобщиха от полицията, без да разкрият самоличността на починалия.

„Можем да потвърдим, че няма следи от насилие, а жертвата е починала от липса на кислород.“

Самолетът е изпълнявал полет от второто летище на Осло – Сандефьорд.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

 

 
 

Volkswagen представя дългоочаквания T-Roc утре

| от |

T-Roc e градски автомобил, който комбинира високото самочувствие на SUV моделите със спортен дух и компактност.

Дизайнът съчетава атрибутите на офроуда с ърбън динамика и елегантност. Освен това T-Roc притежава и ясно разпознаваемите типични за Volkswagen характеристики. Широката предна решетка с интегрираните двойни фарове задава стила на модела, а мигачите и дневните светлини лежат в специални гнезда в бронята и това създава неповторимо светлинно лице на T-Roc през нощта.

Гледайте премиерата наживо утре от 21 ч. тук.

 
 

Трейлърът на втория сезон на „Короната“ е повече от обещаващ

| от |

Сериалът на Netflix, „Короната“(The Crown) отново ще предизвика фурор тази есен. Сигурно сме в това, след като видяхме трейлъра на втория му сезон, в който Кралица Елизабет се изправя срещу натиска, на който е подложена от всички страни.

„Кралица съм от 10 години и за това време съм имала трима министър-председатели“, гордо заявява персонажът. „Нито един от тях не се е справял.“ Героинята на Клеър Фой доказва силата и твърдостта си на фона на всичките слаби мъже около нея.

Трейлърът показва и Принц Филип, който в последния сезон се бунтуваше срещу ограниченията и порядките на монархическата система. Намеците за изневяра в първия сезон едва ли ще се появят в новия сезон.

По рано пред годината създателят на сериала, Питър Морган, обяви, че сюжетът във втория сезон ще се съсредоточава върху образа на Принц Филип, който често е засенчван от съпругата си.

В краткото видео успяваме да видим също и някои от тогавашните представители на американския елит: Джон Ф. Кенеди (Макъл К. Хол) и Джаки Кенеди (Джоди Балфур)

Вторият сезон на „Короната“ излиза на 8 декември. А дотогава очакваме още трейлъри, с които да „преживеем“. На първо време вижте последния.

 
 

„Не работиме, КАЗАХ!“: прочутото гостоприемство на банскалии

| от |

Ако играете на асоциации и ви кажат „Банско“, вероятно в главата ви ще се завъртят фразите „Бански старец“, „ски курорт“, „джаз фестивал“, „хотели“, „пирински върхове“ др. Банско е всичко това и още много. И никой не очаква от града на Паисий Хилендарски, Неофит Рилски и Никола Вапцаров да произлизат сервилни хора, чиято цел в живота е доброто обслужване на клиенти.

И все пак, щем – не щем и щат – не щат, освен град на горди българи с богата и славна история, Банско е и туристическа дестинация. А всяка туристическа дестинация неизбежно се нуждае от обслужващ персонал, който да посреща нуждите на туристите, без да ги мрази. В повечето световни курорти персоналът е обучен да възприема клиентите като източници на пари, към които човек трябва да се отнася с умерена любезност и внимание. В най-лошите случаи клиентите се приемат като необходимо зло.

Не и в Банско обаче. Там може да разберете защо на английски думата „hospitality“ (в превод – гостоприемство) има в корена си „hospital“ (болница). 

Попадам там по време на тест-драйв на нов автомобил, резервирали сме хотел за една вечер и всичко е супер. Рецепционистът е видимо недоволен от пристигането ни и с отегчение, граничещо с депресия, взима личните ни карти. След около час слизаме обратно долу с наивното намерение да отидем на вечеря.

„Само момент ако може да изчакате да ви впиша личните карти“, отсича рецепционистът, който този път е видимо зает с по-важни неща, както явно е бил и през последния час. Изчакваме и поемаме към центъра на Банско гладни като вегани, които току що са проумяли, че от 10 години не са вкусвали месо.

Ако вечерята в механа в Банско през лятото ви се струва като проста теорема, трябва сериозно да размислите. Тътрейки се по главната улица, сме силно привлечени от разкошна градина на една механа, в която сякаш влизаш в приказка. Намъкваме се вътре със замечтани погледи и се лутаме като Ахасфер в продължение на десетина минути. По едно време заета сервитьорка ни изтръгва от ступора, изблъсквайки ни с лакът, тъй като очевидно й пречим, и казва, че няма места.

Продължаваме към известната механа „Дядо Пене“, където сядаме обикновено, когато сме в Банско. Влизаме в градината, в която има три свободни маси, без надпис „РезервЕ“ или друга индикация за заетост на масите. Настаняваме се щастливи и започваме ентусиазирано да обсъждаме менюто. Вече саливирам обилно над идеята за огромна овчарска салата, когато мъжът ми се отправя „все пак да пита“ сервитьора дали всичко е наред с масата ни. „Не, не, не“ – отсича келнерът. „Четирима души сме…“, заеква мъжът ми в опит да получи съдействие. „Не, не, не, казах НЕ, всичко е заето.“, бълва сервитьорът в някакво умопомрачение.

Ставаме и излизаме с подвити опашки, леко наплашени. Вече минава 21ч. и рискът да не намерим кухня, която работи става все по-голям. С което нараства и вероятността да си легнем гладни, а дори банскалии не биха искали да се сблъскват с гладни софиянци.

Една пряка по-надолу виждаме оазис: отворена механа, народна музика, която не е наживо, миризма на храна. Влизаме предпазливо, отиваме в градината – пет празни маси и една заета. Йес. Все пак изчакваме келнера, за да не попаднем в тъпа ситуация отново.

И той наистина се задава, носейки в двете си ръце две чинии с катино мезе. Видът му ни действа по-превъзбуждащо от новия епизод на „Game of Thrones“. Той обаче ни подминава като в зла шега и просъсква: „Не работиме.“. „Ама как така не работите? А какво е това катино мезе?“, понечвам да възроптая. „Не работиме, КАЗАХ“, отсича човекът и ни насочва към изхода.

Докато излизаме, приятелят ни промрънква, че „на тия май не им се работи“. И тогава пада лавината. Не, не от Вихрен. Вербална помийна лавина се изсипва от устата на гневния сервитьор, който ни обяснява на висок обертон, че „не работят, защото ИМАТ ПАРТИ“ и „не са ТИЯ, нито са ОНИЯ“.

Бързо се изсулваме от механата, имплицитно заплашени от побой, а сервитьорът върви след нас с една визитка и ни обяснява как „ако толкова искаме, може утре да дойдем, но да имаме предвид, че те не са ТИЯ и ОНИЯ“. Взимам визитката за всеки случай, ако спешно ни се наложи да бъдем навикани на другата вечер.

Изморени, наритани и гладни се влачим в посока хотела с надеждата някъде да ни приемат. Вече съм готова да чукам по вратите на къщите и да моля някой да ни нагости с къшей хляб като в добрите стари времена, когато попадаме на Мицурината механа. Влизаме плахо. Никой не ни крещи и не ни пъди. Оказва се, че едни хора тъкмо стават и можем да седнем на тяхната маса. Натъпкваме се с храна и оставяме на момичето, което ни обслужва бакшиш, който сигурно ще й стигне да си плати висшето образование. Не защото храната е била някакво кулинарно чудо, нито защото тя е била много внимателна, а просто защото не ни изгони. Благодарни сме.

На прибиране влизам в супермаркета в близост до хотела, за да си купя минерална вода. „Бързо, бързо, по-бързичко“, проехтява гласа на касиерката. „Затваря магазинът вече, така че ако може да се задействате малко“. Мамка му. Тичам към хладилника за вода, взимам една „Горна баня“ и се препъвам към касата, преди касиерката да ме извлачи навън за косата.

Прибираме се в хотела малко уморени, но сити и доволни. На другата сутрин отварям прозореца и виждам Вихрен, Голям Полежан и Газей, облизани от слънцето. Банско си струва. Въпреки хората.