Летище София със симулация на аварийно кацане в сряда

| от |

Летище София ще проведе в сряда учение по аварийно-спасителна дейност. Въпреки това ще запази нормалния си режим на работа, съобщиха от аерогарата.

sofia_bulgaria_03_big

От там предупреждават всички живеещи и работещи в района около аерогарата, както и пътниците и посетителите на двата терминала, че на 16.04.2014 г., сряда, от 10:00 до 13:00 ч. на територията на летището ще се проведе пълномащабно учение по аварийно-спасителна дейност.

Ще се разиграват действия при аварийно кацане на самолет

с участието и на външни организации – Столично управление „Пожарна безопасност и защита на населението”, Център за спешна медицинска помощ, Български червен кръст, Дирекция „Национална система 112” – МВР.

Полетите ще се изпълняват по разписание.

 
 

„Не работиме, КАЗАХ!“: прочутото гостоприемство на банскалии

| от |

Ако играете на асоциации и ви кажат „Банско“, вероятно в главата ви ще се завъртят фразите „Бански старец“, „ски курорт“, „джаз фестивал“, „хотели“, „пирински върхове“ др. Банско е всичко това и още много. И никой не очаква от града на Паисий Хилендарски, Неофит Рилски и Никола Вапцаров да произлизат сервилни хора, чиято цел в живота е доброто обслужване на клиенти.

И все пак, щем – не щем и щат – не щат, освен град на горди българи с богата и славна история, Банско е и туристическа дестинация. А всяка туристическа дестинация неизбежно се нуждае от обслужващ персонал, който да посреща нуждите на туристите, без да ги мрази. В повечето световни курорти персоналът е обучен да възприема клиентите като източници на пари, към които човек трябва да се отнася с умерена любезност и внимание. В най-лошите случаи клиентите се приемат като необходимо зло.

Не и в Банско обаче. Там може да разберете защо на английски думата „hospitality“ (в превод – гостоприемство) има в корена си „hospital“ (болница). 

Попадам там по време на тест-драйв на нов автомобил, резервирали сме хотел за една вечер и всичко е супер. Рецепционистът е видимо недоволен от пристигането ни и с отегчение, граничещо с депресия, взима личните ни карти. След около час слизаме обратно долу с наивното намерение да отидем на вечеря.

„Само момент ако може да изчакате да ви впиша личните карти“, отсича рецепционистът, който този път е видимо зает с по-важни неща, както явно е бил и през последния час. Изчакваме и поемаме към центъра на Банско гладни като вегани, които току що са проумяли, че от 10 години не са вкусвали месо.

Ако вечерята в механа в Банско през лятото ви се струва като проста теорема, трябва сериозно да размислите. Тътрейки се по главната улица, сме силно привлечени от разкошна градина на една механа, в която сякаш влизаш в приказка. Намъкваме се вътре със замечтани погледи и се лутаме като Ахасфер в продължение на десетина минути. По едно време заета сервитьорка ни изтръгва от ступора, изблъсквайки ни с лакът, тъй като очевидно й пречим, и казва, че няма места.

Продължаваме към известната механа „Дядо Пене“, където сядаме обикновено, когато сме в Банско. Влизаме в градината, в която има три свободни маси, без надпис „РезервЕ“ или друга индикация за заетост на масите. Настаняваме се щастливи и започваме ентусиазирано да обсъждаме менюто. Вече саливирам обилно над идеята за огромна овчарска салата, когато мъжът ми се отправя „все пак да пита“ сервитьора дали всичко е наред с масата ни. „Не, не, не“ – отсича келнерът. „Четирима души сме…“, заеква мъжът ми в опит да получи съдействие. „Не, не, не, казах НЕ, всичко е заето.“, бълва сервитьорът в някакво умопомрачение.

Ставаме и излизаме с подвити опашки, леко наплашени. Вече минава 21ч. и рискът да не намерим кухня, която работи става все по-голям. С което нараства и вероятността да си легнем гладни, а дори банскалии не биха искали да се сблъскват с гладни софиянци.

Една пряка по-надолу виждаме оазис: отворена механа, народна музика, която не е наживо, миризма на храна. Влизаме предпазливо, отиваме в градината – пет празни маси и една заета. Йес. Все пак изчакваме келнера, за да не попаднем в тъпа ситуация отново.

И той наистина се задава, носейки в двете си ръце две чинии с катино мезе. Видът му ни действа по-превъзбуждащо от новия епизод на „Game of Thrones“. Той обаче ни подминава като в зла шега и просъсква: „Не работиме.“. „Ама как така не работите? А какво е това катино мезе?“, понечвам да възроптая. „Не работиме, КАЗАХ“, отсича човекът и ни насочва към изхода.

Докато излизаме, приятелят ни промрънква, че „на тия май не им се работи“. И тогава пада лавината. Не, не от Вихрен. Вербална помийна лавина се изсипва от устата на гневния сервитьор, който ни обяснява на висок обертон, че „не работят, защото ИМАТ ПАРТИ“ и „не са ТИЯ, нито са ОНИЯ“.

Бързо се изсулваме от механата, имплицитно заплашени от побой, а сервитьорът върви след нас с една визитка и ни обяснява как „ако толкова искаме, може утре да дойдем, но да имаме предвид, че те не са ТИЯ и ОНИЯ“. Взимам визитката за всеки случай, ако спешно ни се наложи да бъдем навикани на другата вечер.

Изморени, наритани и гладни се влачим в посока хотела с надеждата някъде да ни приемат. Вече съм готова да чукам по вратите на къщите и да моля някой да ни нагости с къшей хляб като в добрите стари времена, когато попадаме на Мицурината механа. Влизаме плахо. Никой не ни крещи и не ни пъди. Оказва се, че едни хора тъкмо стават и можем да седнем на тяхната маса. Натъпкваме се с храна и оставяме на момичето, което ни обслужва бакшиш, който сигурно ще й стигне да си плати висшето образование. Не защото храната е била някакво кулинарно чудо, нито защото тя е била много внимателна, а просто защото не ни изгони. Благодарни сме.

На прибиране влизам в супермаркета в близост до хотела, за да си купя минерална вода. „Бързо, бързо, по-бързичко“, проехтява гласа на касиерката. „Затваря магазинът вече, така че ако може да се задействате малко“. Мамка му. Тичам към хладилника за вода, взимам една „Горна баня“ и се препъвам към касата, преди касиерката да ме извлачи навън за косата.

Прибираме се в хотела малко уморени, но сити и доволни. На другата сутрин отварям прозореца и виждам Вихрен, Голям Полежан и Газей, облизани от слънцето. Банско си струва. Въпреки хората.

 
 

Най-високоплатените актьори взимат повече от Ема Стоун

| от |
Годината е 2017 и мъжете в Холивуд все още взимат повече от жените.
Снощи Forbes обяви своя списък с най-високоплатените актьори за годината, като на върха този път стои Марк Уолбърг, който е спечелил 68 милиона долара от ролята си в „Трансформърс: Последният рицар“.
Вижте в галерията кои са останалите актьори, които оглавяват списъка. 14 от тях взимат повече пари от най-високоплатенат актриса за годината, Ема Стоун.
 
Присъствието на цели трима индийски актьори в класацията е прецедент. От списъка с най-високоплатените актьори отсъстват звезди като Леонардо ди Каприо, Брад Пит, Робърт де Ниро, Джони Деп др.
 
 

Актьорите от „Мръсни танци“ преди и сега

| от |

 Този е от онези приятни носталгични спомени, за времето, когато Дженифър Грей скача в ръцете на Патрик Суейзи. Краят на 80-те и началото на 90-те в България са такива, че филмът с двамата става един от любимите на тийнейджърите тогава. А онези, които са го гледали години след излизането му, също остават пленени.

Каквото и да говорим, „Мръсни танци“ си остава една от вечните класики. Той и „Флашданс“ са марките на 80-те години, към които винаги ще се връщаме. Може актьорите да не са най-добрите и да не повтарят успеха си, но това не пречи още да ги обичаме. Все пак те станаха част от детството и юношеството на няколко поколения.

В галерията горе можете да видите как изглеждат Бейби, Джони и тяхната банда 30 години след премиерата на „Мръсни танци“.

 
 

Радио FM+ очаква вашите номинации за „Будител на годината- 2017”

| от |

“Будител на годината” е инициатива фокусираща вниманието върху личности, направили през годината нещо стойностно и значимо, със силно духовно послание и отзвук в медийното пространство.

Ако смятате, че имате достойна номинация, ако познавате хора, чиито дела заслужават приза „Будител на годината”, пишете ни на buditel@fmplus.net.

В края на месец септември ще бъдат публикувани имената на номинираните. Слушателите на Радио FM+ ще имат възможността да гласуват за своя фаворит и да изберат „Будител на годината”.

В първото издание на кампанията, през 2014 г., сред номинираните бяха: д-р Милен Врабевски, основател на фондация “Българска памет”, Максим Ешкенази (организирал „Фортисимо в клас”), Олег Ковачев ( създал детска арт школа), Камен Донев (за спектакъла му с чист български фолклор), Дарин Маджаров (създал проекта „Уча се”). Призът „Будител на годината- 2014 г.” отиде при д-р Врабевски.

Pic Buditel

През 2015 г. част от номинираните бяха: Райна Кабаиванска (за майсторския клас, подготвящ български студенти), Енчо Керязов (за основаването на благотворителна фондация, в подкрепа на децата), Игнат Канев (за построяването на университетски център в Русе), Мариана Пенчева (учителката, която отгежда 10 деца от бедни семейства), Мирослав Боршош (за това, че превърна НДК в истински Дворец на Културата), поетът Борис Христов и арх. Стефан Добрев (за каузата да издават редки и ценни книги, неиздавани на български език). Призът „Будител на годината- 2015 г.” отиде при Енчо Керязов.

През 2016 г. част от номинираните бяха: Любка Биаджони, Холидей Хироус, Насимо, София диша, Иво Иванов, Д-р Стаменов и Фондация Майки за донорството, Капана, Боян Петров, Диана Иванова, Илиян Любомиров. Tази година едно от имената не подлежeше на гласуване – дядо Добри, човекът, който стана символ на отдаденост и смирение. Призът „Будител на годината- 2016 г.” отиде при д-р Стаменов и Фондация Майки за донорството.

Финалът на кампанията ще бъде на 1-ви ноември, в Денят на народните будители. Специално изработеният плакет „Будител на годината- 2017 г.” ще бъде връчен на официална церемония. Водеща на церемонията е лицето и гласът на кампанията, Ива Дойчинова.