Изчезналият Boeing може е достигнал района от Индийския океан западно от Австралия

| от |

Изчезналият Boeing 777 на авиокомпания Malaysia Airlines може е достигнал района от Индийския океан западно от Австралия. Такава е основната версия на следствието, предаде Reuters,позовавайки се на източници.

article-2579955-1C41D51700000578-495_634x451

„Работната версия се заключава в това, че той се е отклонил на юг и най-вероятно е прелетял до южния край на този коридор, каза източник, близък до разследването, имайки предвид коридора от зоната на търсене от западната част на Индонезия до района от Индийския океан западно от Австралия. Тази версия специалистът обяснява с липсата на данни от страните в северния коридор на търсене за това, че самолетът е прелетял през тяхното въздушно пространство, както и с това, че търсенето в северната част на южния коридор не е дало резултати.

 
 

Има връзка между лудостта и гениалността

| от |

Тясната връзка между лудостта и гения доказано съществува: и шизофренията, и биполярното афективно разстройство по-често се отключват при високо интелигентни хора с мощен творчески заряд.

Тази идея е изследване от редица учени, които самите са страдали от психично разстройство.

Кей Редфилд от медицинското училище Джон Хопкинс, която страда от БАР (биполярно афективно разстройство), казва, че тестовете за интелигентност, проведени на 16-годишни ученици от Швеция, сочат, че интелигентните деца са в по-висок риск от отключване на това заболяване.

Ван Гог и Джак Керуак са доказани гении с изразено себедеструктивно поведение. Носителят на Нобелова награда Джон Наш, когото познаваме от великолепата роля на Ръсел Кроу във филма „Красив ум“, също се е борил с шизофрения през целия си живот. Но никой не може да обори научните му достижения. Примерите са много.

Това, което не е ясно, е защо хората развиват тези заболявания.

Идеята за „лудия учен“ или „измъчения гений“ е нещо повече от романтична визия. Изследванията категорично сочат, че биполярното разстройство (посочено в старите учебници по психиатрия като „циклофрения“) и шизофренията корелират силно с интелигентността и творческата продуктивност, повдигайки въпроса: „Каква роля играе околната среда по пътя към психичната болест?“

Предвидени ли са тези психични „дефекти“ единствено за онези, на които се пада честта да бъдат гении и да променят човешкия живот? Къде е границата между дар и дефицит?
Предишни проучвания намекват за връзка между „лудостта“ и един конкретен ген, познат на учените като DARPP-32.

 
 

Младите комунисти и младите нацисти

| от |

Излизаме да пием по бира с наборите преди няколко години и, знаете как стават тия неща, след малко някой вика свои приятели, после друг – свои. Та идват една партида хора, тръгваме да се запознаваме – младежи на по 22 години плюс – минус – и веселото продължава.

След не много време единият започва да разказва как е комунист и колко е хубав комунизмът, защото се грижи за хората. На нас най-малко ни се занимава с политика и не му обръщаме внимание. Прави впечатление обаче, че той споделя левите си виждания, докато носи дънки, пуши Марлборо, пие уиски, а в бара звучат Pink Floyd. Ако не знаете защо това е иронично, може би не трябва да гласувате.

След малко се оказа, че цялата групичка е с подобни виждания – че комунизмът ще ни избави от тегавото днешно време.

И всеки един от групичката е бил на бригада в САЩ! Всеки! А с парите от бригадата едно момиче си беше купило iPhone. Карл Маркс сигурно би се зарадвал, че има място на планетата, където работническата класа може да живее толкова добре. Сигурно би се зарадвал, че има калъфи за iPhone с неговото лице.

Има толкова много заблудени млади хора, че не е истина.

Почти всяка нощ, към 3:00 часа, пред блока ми се чуват звуци като че пиян тарнсформърс се колебае между автомобилната и хуманоидната си форма. Това са братчедите от Чистота, които изхвърлят кофите с камион. Тези хора от малцинството взимат работата на неонацистите. Те са и хората, които правят дюнери. Това е един от основните доводи на неонацистите – че малцинствата им взимат работните места. Затова искат циганите да станат на сапун. Нека обаче успокоя читателите ни от ромски произход. Неонацистите не ви искат на сапун, защото после сами ще трябва да си изхвърлят кофите с боклук.

„Всичко ново е старо“, ако трябва да парафразираме. В Шарлотсвил, щата Вирджиния, САЩ, хора от местните малцинства и техни симпатизанти премахват паметници на генерали от Гражданската война, които са се били на страната на подкрепящата робството Конфедерация. Това вбесява националисти и те правят нещо като атентат, минавайки с автомобил през тълпа от хора, като има убити. Тук няма да правим разлика между националисти и неонацисти, защото и двете страни убиват хора.

Ако толкова искате да симпатизирате на лошия герой, бъдете фенове на Жокера (на Хийт Леджър). Или на Волдемор. Или ако сте кому-сталин-ленин-ист – на Стив Джобс. Вярвайте в Сатаната ако искате – дори последователите на Сатаната (!) са по-добре от комунягите и нацитата. Но не и на Хитлер.

Хитлер е лош – минаха 100 години от Втората световна война и още трябва да обясняваме, че Хитлер е лош човек. Хитлер е заглавието в новините: „Американец в Германия направи нацисткия поздрав с вдигната ръка. Пребиха го.“ Как може да си последовател на Хитлер!?

Днес е Европейски ден за възпоменание на жертвите на сталинизма и нацизма. Сталин и Хитлер убиха милиони хора, но днес имат последователи по целия свят. Има хора, които разработват изкуствен интелект, има хора, които изстрелват космически кораби в космоса, има и хора, които смятат, че Хитлер и Сталин са окей.

А ние се чудим как Сузанита има фенове. Може би е по-добре децата да харесват нея, а? Май Сузанита е по-малкото зло от Хитлер и Сталин.

 
 

Най-добрите гей филми от началото на 2017 до сега

| от |

Филмите с ЛГБТИ участие не са най-популярните, но в последно време се появяват все повече и повече.

ЛГБТИ филмите не е задължително да изследват сексуалността на персонажите. Те спокойно могат да са криминални, например, или комедии, в които персонажите са лесбийки, гей мъже, бисексуални, трансджендър или интерсекс хора.

 

 
 

Най-богатите актьори, които не са актьори

| от |

Вчера списание „Форбс“ публикува списъка с най-високо платените актьори за 2017 година. Не е като да не очаквахме някои неща. Работата е в това, че когато те се открояват до такава степен, няма как да не ни избодат очите.

Фактът, че всеки един от 14-те най-високоплатените актьори печели повече от най-високо платената актриса е само едната страна на монетата. Тя показва очевидното неравенство при заплащането между мъжете и жените. Това не е новина, която идва като гръм от ясно небе – в Холивуд от много време се водят дебати относно дискриминацията на жените и сексизма.

Освен по чисто финансовия признак, двата списъка се различават и по друго: този с актрисите наистина включва актриси, докато в другия, актьорите в истинския смисъл на тази дума са малцинство. Виждаме Робърт Дауни Джуниър, Раян Гослинг, Том Круз и Том Ханкс, които могат да бъдат сложени в графата „изключения“. При жените пък е точно обратното. От изненадите е Дженифър Анистън(25.5 млн), чийто приходи идват основно от бизнес отношенията й с известни компании, както и от сериала „Приятели“, който все още й носи финансови постъпления.

От другата страна са актриси, които през последната (и не само) година се откроиха предимно с добрата си работа на екрана – това са Ейми Адамс(11.5 млн.), Джулия Робъртс(12 млн.), Кейт Бланшет(12 млн.), Шарлийз Терон(14 млн.), Мелиса Маккарти(18 млн.) и Ема Стоун(26 млн). Всички изброени имат немалко стойностни филми в кариерата си, това е сигурно. Сега нека сложим до тях съответните мъжки имена в челната десятка – Дуейн Джонсън „Скалата“(65 млн.), Вин Дизел(54,5 млн.), Адам Сандлър(50.5 млн.), Джеки Чан(49 млн.) и Марк Уолбърг, който стои на върха(68 млн.).

Приходите на тези актьори съвсем не идват от игра, а от други дейности, като продуцентство, рекламни кампании, търговия на чуждестранни пазари и бизнес отношения с големите компании. За всички е ясно, че съвременният актьор е стока, от която печелят много други хора. И всеки, дори най-добрите прибягват до реклами или странични източници на приходи. Тази година обаче списъкът с мъжете се състои предимно от популярни мускулести звезди, превърнали се в обикновена краткотрайна стока.

Тъжното в случая не са приходите на Марк Уолбърг, които тройно надхвърлят тези на Ема Стоун (която си ги изкара от „La La Land“, а не от „Transformers: The Last Knight“). Тъжното е, че двата списъка само подчертават проблемите на съвременния Холивуд – несправедливото възнаграждение на мъже и жени, царуването на блокбъстърите на широкия екран и ниското мястото на таланта в йерархията.

Нищо ново под слънцето, но това не прави картината по-приятна. Блокбъстъри е имало, има и ще има. Временни звезди без отпечатък върху киното също. Добри актьори и актриси е имало и ще има. Това просто е от онези гадни моменти на годината, когато хората, които гледат киното заради киното като изкуство, а не заради леснотодостъпното, елементарно забавление, си дават сметка, че качеството многократно отстъпва пред количеството. Повече от допустимото. И това е тъжно.