Dreamliner на Японските авиолинии кацна аварийно в Хонолулу

| от |

Самолет Boeing 787 Dreamliner на Японските авиолинии, пътуващ от Токио за Сан Франциско, е извършил аварийно кацане на международното летище в Хонолулу, предаде ИТАР-ТАСС, позовавайки се на изявление на компанията.
По нейни данни, приземяването се е наложило заради техническа неизправност на самолета. Засега няма други подробности. Никой от пътниците не е пострадал.

AP също съобщава за инцидента уточнявайки, че не разполага с повече подробности.

 
 

Мишел Пфайфър влиза в „Ант-Мен и Осата”

| от chronicle.bg по БТА |

Холивудската звезда Мишел Пфайфър е най-новото попълнение в актьорския състав на комиксовия филм „Ант-Мен и Осата“.

Съобщението е направено от компания „Марвел“ на изложението Комик-Кон в Сан Диего, САЩ.

Пфайфър ще се превъплъти в ролята на Джанет ван Дайн, за която беше спрягана друга холивудска звезда – Шарън Стоун. Джанет е майката на Хоуп ван Дайн/Осата (Еванджелин Лили) и изчезналата съпруга на Ханк Пим (Майкъл Дъглас).

Зрителите отново ще видят Лили и Дъглас в познатите им образи от оригиналния филм „Ант-Мен“.

В ролята на Човека-мравка ще се завърне актьорът Пол Ръд. Режисьорът на „Ант-Мен“ Пейтън Рийд ще застане зад камерата и за продължението. Актьорският състав включва също Майкъл Пеня и Лорънс Фишбърн.

Филмът „Ант-Мен и Осата“ трябва да излезе на екран на 6 юли 2018 г.

 
 

Game of Thrones: сезон 7, епизод 2: най-добрите моменти от снощи

| от chronicle.bg |

Браво, бе, браво, бе! Мистерия е как „Game of Thrones“ продължава да поддържа толкова високо ниво, сезон след сезон, и епизод след епизод. И все пак е факт. Снощният епизод изобилстваше от всичко, което обичаме в сериала: секс, смърт, любов, насилие, интриги.

И…най-после видяхме гърдите на Мисандей. Надяваме се да не е имала дубльорка.

Сега, ВНИМАНИЕ!СПОЙЛЕРИ! и да видим в галерията кои са най-важните моменти, които се случиха снощи!

 
 

Мъж рани петиша души с моторна резачка в Швейцария

| от chronicle.bg |

Мъж с моторна резачка рани петима души – двама от тях тежко, при нападение в швейцарския град Шафхаузен, съобщават местни медии. Според информационния сайт „Блик“ полиция, линейки и хеликоптер са били изпратени на мястото на инцидента, а районът е отцепен.

Силите на реда са съобщили на местни медии, че е имало нападение. По-късно полицията потвърди, че е използвана моторна резачка. Нападателят се издирва. Полицията отхвърли версията, че става дума за тероризъм.

Полицията съобщи, че нападателят е висок около 190 см, плешив. Кара „Фолксваген“ с номера от град Гриндевалд. Полицията предупреди, че заподозреният е опасен. Според местни медии става дума за човек с психически отклонения.

36 хилядният Шафхаузен е главният град в едноименния кантон. Намира се на Боденското езеро и е близо до границата с Германия.

 
 

„Дюнкерк“ е епичен!

| от |

 Има нещо, което Кристофър Нолан прави добре, и това е наистина епично кино. Независимо дали харесвате „Интерстелар“, или не, ако обичате киното, сте гледали поне един негов филм и той ви е впечатлил.

За някои хора Нолан е фугатната структура на киночука „Мементо“, за други е леко подценяваният „Инсомния“, за трети е Батман. Колкото и различен да е Нолановия Батман от комиксовите версии, много хора го предпочитат именно такъв. И, разбира се, Нолан е Inception и дори „Интерстелар“. Но едно е сигурно – Кристофър Нолан е кино и някак го разбира това изкуство.

Три години след „Интерстелар“ Нолан влиза рязко и с бутонките в летните блокбастър заглавия с „Дюнкерк“. Историята разказва за реални събития случили се по време на Втората световна война, когато войници от Белгия, Франция и Англия биват притиснати от германската армия в Дюнкерк и трябва да бъдат или спасени, или избити.

Подобно на почти всичко, което обича да разказва, и тук Нолан не спазва линейната структура на историята. Защото на зрителя не винаги трябва да му е лесно. Той избира да разкаже тази история от три различни позиции, не персонажи, а позиции – тази на армията, която се опитва да откара максимално много войници през вълнолома, тази на изтребителите – пратени, за да свалят колкото се може повече вражески бомбандировачи, и тази на малките лодки, пълни с обикновени граждани, призовани да се включат в спасителната мисия. Нолан избира да няма една конкретна и плътна сюжетна линия, с дълбоки и ярки образи, а разпределя даденото му време, този пък само някакви си 1 и 45 минути, между трите без да акцентира.

Освен всичко друго трите сюжетни линии са разказани по различен начин времево – едната се случва в рамките на седмица, другата за ден, а третата само за един час. Като умел физик и човек, за когото времето и пространството са триизмерни, Нолан успява логично и хомогенно да разпредели сюжета времево и дори да вплете различните линии една в друга, когато това е необходимо. Човекът владее времето, физиката и визията.

В трите си сюжета, съставляващи този епичен филмов шут, той набутва хора като Кенет Брана, Марк Райлънс, Килиън Мърфи и Том Харди. Добавя им Джеймс Д`арси, гласът на Майкъл Кейн и няколко млади звезди от британското и френското кино и телевизия. И ги пуска на бойното поле.

„Дюнкерк“ не е филм за войната, макар реално да е такъв. В случая обаче тематиката е просто спомагателно колело към онази епичност, която той носи сам по себе си. И онази трогателност и дори онази горчиво-сладка подправка, която седмото изкуство така обича, за да може по-лесно да акцентира и мелодраматизира, когато това му е нужно. Но тук всичко това стои добре и винаги на място.

Да, „Дюнкерк“ е епичен. Не мислете друго.