Десетте най-скъпи летища за кацане

| от |

Всеки частен, корпоративен или комерсиален джет плаща такса за кацане на всяко летище в света. Тези такси попадат в т.нар. runway charges, които включват и такса излитане. Ако самолетът остане повече време на летището се добавя и такса паркинг. 

Тези такси са различни:  от няколко долара до десетки хиляди. Кои са десетте летища с най-скъпи такси?

10. Залцбург (Австрия) 3 800 долара

5D247324_Flughafen_LOWS

Залцбург е второто по големина летище в Австрия след Виена и е порта към алпийските курорти. През 1984 летището приема Конкорд на Air France, както и първият си Boeing 767, кацащ от Норвегия. През 2001 Залцбург отвори вратите си и за нискотарифната авиокомпания Ryanair. Low cost или не обаче, когато кацаш – приготви си 3800 долара.

9. Ню Йорк Ла Гуардиа – 3950 долара

laguardia-airport

 

Летище Ла Гуардиа обслужва Ню Йорк заедно с летищата Кенеди и Нюарк Либърти, като за разлика от другите две се ползва предимно за вътрешни полети. За миналата година през летището са преминали 26 милиона пътника, то е хъб на компаниите Делта и Американ. Ла Гуардиа е силно критикувано като остаряло, а заради късите и заобиколени от вода писти получава прякора “USS La Guardia”. Такса за кацане – 3950 долара.

8. Дъблин, Ирландия – 4100 евро

Dub-airport

 

Дъблин е най-голямото летище в Ирландия с 19 милиона пътници през 2013. Хъб е на Aer Lingus и Ryanair. Летището предлага и с т.нар. preclearance услуги за Съединените щати, т.е. граничната проверка се извършва в Дъблин, а в САЩ полета се третира като вътрешен.

 7. Нагоя – 4300 долара

JAL__ANA_-_Chubu_International_Airport 6. Бристол (Великобритания) – 4400 долара

Temple_Meads_Bristol_Airport_Flyer_23021

 

През 2013 е деветото по големина летище в Англия с 6.1 милиона пътника. Хъб е на Easyjet, Ryanair и bmi Regional. И дори да е хъб за нискотарифни авиокомпании, таксата за кацане е 4400 долара.

5. Дарвин (Австралия) – 4600 долара

New_Darwin_Airport_Terminal_opening_in_December_1991

На летището в Дарвин кацат Qantas, Jetstar и Virgin Australia Airlines. Всеки техен полет плаща 4600 долара за кацане.

4. Торонто (Канада) – 5200 долара

yvr25

Летище Пиърсън е най-натовареното и най-голямо летище в Канада. През 2013 година 435 592 самолета са превозили 36 109 469 пътника. Летището е най-големият хъб в Канада и едно от осемте канадски летища с preclearance за Съединените щати. 75 авиокомпании оперират полети до 155 дестинации. 

3. Осака Кансай – 5400 долара

l_105112

Летище Кансай е хъб за двете големи японски компании  Japan Airlines и All Nippon Airways. От 14 милиона международните пътници са малко над 11. 

2. Токио Нарита – 5600 долара

Narita_International_Airport_Terminal_1

 

Летище Нарита поема по-голямата част от международния трафик от и до Япония. Хъб е на японските Japan Airlines и All Nippon Airways, както и база за азиатските операции на американските Delta Airlines и United Airlines. Повечето нискотарифни компании също оперират от него, но и те трябва да се бръкнат по 5600 долара.

С първото място Япония прави хеттрик, а Токио заема първите две места. На първа позиция е:

1. Токио Ханеда – 6850 долара.

HanedaAirportTokyoJapan

Летище Ханеда е хъб за двете японски авиокомпании  Japan Airlines и All Nippon Airways, като за разлика от Нарита поема предимно натоварения вътрешен трафик. През 2013 през летището са преминали 68 996 636 пътника. 

 
 

Защо трябва да прочетеш (и гледаш) „Снежния човек“?

| от |

Имаш три основни и много важни причини да очакваш месец октомври, така както малките деца чакат Коледа, защото именно тогава излиза новият филм на шведа Томас Алфредсон „Снежния човек“. Освен самият Алфредсон, от когото вече трябва да си гледал „Дама, поп, асо, шпионин“ и Let The Right One In, другите две причини за очакването са Майкъл Фасбендър и романът на Ю Несбьо, на който е базиран чудесния смразяващ трилър, който ще видим.

Ю Несбьо е норвежки автор, който преди да заеме позицията на писател на пълен работен ден, е футболист, а след това и китарист на норвежка хардкор банда. Второто е и до днес, но футбол не играе. Предимно пише, когато не свири. Поредицата му за пропадняка и пияница инспектор Хари Хуле започва да излиза през 1997 година, когато в студена Норвегия се публикува „Прилепът“. Трябва да минат няколко години и почти цялата поредица за детектива да излезе в родната държава на Несбьо, за да може книгите да бъдат преведени на английски. Минават близо 10 години. Някъде по това време „Снежния човек“ попада в Мартин Скорсезе. И той решава, че иска да филмира романа.

За проекта започна да се говори още преди книгата да беше преведена на български. „Мартин Скорсезе иска да филмира норвежки автор… Какво става с адаптацията по Ю Несбьо…“ В крайна сметка правата за книгата остават на режисьора, но той така и не успява да намери време за него и го прехвърля в ръцете на онзи, който смята, че ще го направи най-добре – Томас Алфредсон. Мартин Скорсезе обаче остава в продуценския екип и следи адаптацията по романа.

От друга страна е Томас Алфредсон. Той е шведски режисьор, който работи от началото на 90-те, но продукцията, която го заковава сред имената, които всеки уважаващ себе си киноман трябва да следи, е „Дама, поп, асо, шпионин“ по романа на Джон льо Каре. Филмът му носи награда БАФТА и има три номинации за „Оскар“, включително една за Гари Олдман, който след дълга тиха вражда с Академията, в крайна сметка получава заслужено признание. Макар и самата статуетка да му се изплъзва.

Междувременно обаче Томас Алфредсон прави и множество чудесни шведски продукции, като най-възторжената е кървавият трилър „Покани ме да вляза“, адаптиращ романа на Йон Линдквист. Алфредсон обича страшната и добра литература, и очевидно и тя го обича. Разбират се добре и синхронът им е като в страшен кървав танц. Затова не е чудно, че диригентската позиция в продукцията „Снежния човек“ се пада на него.

И, разбира се, имаме Майкъл Фасбендър. Колкото и cheesy да звучи Фасбендър стои добре почти навсякъде. Дори и в ужасния и зле направен Assassin’s creed имаше само едно нещо, което нелепо в цялата иначе нелепост, която този, така наречен филм представляваше и това беше Фасбендър. Тук той ще играе Хари Хуле – пропаднал сприхав детектив, който пие много, пуши още повече и не признава авторитети. И ако в американските филми и всякакви други истории тези качества звучат като клише, което вече някой някъде е гледал, то в случая това не е така.

Ю Несбьо някак успява да изкълчи трилър жанра и да изтиска нещо повече от него. Същото прави и Томас Алфредсон. Надеждата остава, че това ще се случи и с Майкъл Фасбендър.

Преди да бъде филм обаче „Снежния човек“ е книга. От тези, които ако беше по-малък, щеше да се напикаваш в леглото от страх. В него зъл мъж обезглавява, наранява и тероризира жени по много болезнени и изобретателни начини. Нищо в насилието и унижението на човека не е чуждо на Несбьо и неговите персонажи. Книгата я има на български, както и цялата поредица за Хари Хуле, защото „Снежния човек“ е седмата книга за битката на детектива с пороците, похотта и престъпниците. Другите романи от поредицата са също така насилствени и изненадващи, но спокойно можем да кажем, че „Снежния човек“ е черешката на червената торта, която прави Несбьо литературна рок звезда.

Зимата наистина идва… тази година обаче със „Снежния човек“. Поне за нас.   

 
 

Кит Харингтън и Роуз Лесли не са сгодени

| от chronicle.bg, БТА |

Кит Харингтън не е предлагал брак на приятелката си, актрисата и негова бивша екранна партньорка в „Game of Thrones“ Роуз Лесли.

Представител на 30-годишния Харингтън е опровергал за в. „Метро“ публикацията на сп. „Life and style“, че актьорът е организирал романтична вечеря на свещи, по време на която е помолил своята изгора да стане негова съпруга.

Имената на Кит Харингтън и Роуз Лесли за първи път бяха свързани през 2012 г., когато актьорите играеха Джон Сноу и Игрит. Екранното им партньорство продължи във втория, третия и четвъртия сезон на хитовата поредица.

Харингтън, който все още е част от актьорския състав на любимия ни сериал, преди е споделял, че Роуз Лесли е най-големият му дар от сериала.

 
 

Почина Честър от „Linkin Park“

| от chronicle.bg |

Фронтменът на „Linkin Park“ Честър Бенингтън посегна на живота си.

Той се е самоубил чрез обесване днес в къщата си в Палос Вердас, Лос Анджелис.

Бенингтън е имал зависимост към алкохол и наркотици няколко пъти през живота си. Той имаше 6 деца от 2 брака.

 

Мир на праха му

 
 

Останките на Салвадор Дали бяха ексхумирани

| от chronicle.bg, по БТА |

Останките на испанския художник сюрреалист Салвадор Дали (1904 – 1989) бяха ексхумирани късно снощи в каталунския град Фигерас, Североизточна Испания. Причината е съдебен иск, подаден от Пилар Абел, която твърди, че е негова дъщеря, съобщиха осведомителните агенции.

В присъствието на юристи съдебни медици са взели ДНК проби от балсамираното тяло на твореца.

Родената през 1956 г. Пилар Абел казва, че майка й е имала връзка с художника. Тя научила това от баба си и от 2007 г. се опитва да докаже, че Дали е неин баща. Ако ДНК тестът установи, че Абел наистина е дъщеря на художника, според испанските закони тя ще има право на една четвърт от наследството на художника.

Резултатите се очакват след няколко седмици. Те ще бъдат представени на процеса през септември.