CRJ700 на Lufthansa кацна на незавършена писта в Катовице

| от |

Самолет CRJ700 на Lufthansa (D-ACPJ) се е приземил върху новостроящата се и все още незавършена писта на летището в Катовице на 5 юли. При инцидента няма пострадали сред 55-мата души на борда, нито технически повреди на регионалния джет.

1024px-2010-06-30_CRJ700_LH_D-ACPJ_EDDF_02

Самолетът, изпълняващ полет 1360 от Франкфурт, получил разрешение за кацане на писта 27, но се приземил на бъдещата писта на летището, която има същата ориентация. Пистата, чието пускане е предвидено за 2015, все още е в строеж и няма дори подходяща настилка, нито рульожки към терминала. Самолетът е трябвало да излети, за да кацне отново, този път на правилната писта.

Инцидентът вече се разследва, а според екипажа пистата е била осветена и без означение, че е затворена.

 

 
 

CRJ700 на Lufthansa кацна на незавършена писта в Катовице

| от |

 Всеизвестен факт е, че обикновените хора не искат да бъдат част от войните и последствията от тях. Мъжете не отиват на фронта по свое желание и не копнеят да се убиват взаимно. И със сигурност нито една майка не би предпочела  изкуствено провокирания патриотизъм пред живота на детето си.

Още по-всеизвестен факт е, че обикновените хора страдат от всичко, което се случва след като дулата утихнат и градовете се превърнат в руини.

Петер Фехтер е един от милионите, които стават жертви на абсурдите на историята – най-престижната куртизанка на нашата планета.

1200px-Peter_Fechter
Петер Фехтер; Getty Images

Датата е 17 август 1962 г. Точно преди една година Берлин е разделен на две. Двама строителни работници (тухлари) ще преминават отвъд стената. Единият успява и се озовава от западната й страна, другият – не.

Всичко става случайно и не е планирано за този ден. Двете момчета са в обедна почивка, когато чуват гласове и, тръгвайки по следите им, се озовават в близост до стената. Хелмут (другото момче) се покатерва, но куршумите на милиционерите пронизват Петер в стомаха, докато е на върха на стената. От западната страна искат да помогнат, но не могат.

Тялото му пада от източната страна и остава там в продължение на 45 минути. Наоколо има хора, той вика за помощ, виковете постепенно преминават в стенания, докато накрая не утихват напълно. Никой не се притичва на помощ. Никой не може да се притече и да иска. Така е във времената на политкоректността и номенклатурата. Животът си е живот, но и дисидентът си е дисидент.

И тялото му е отнесено на рамото на милиоционерите като чувал с картофи.

Известно време след стрелбата тълпата започва да се увеличава и скоро хиляди жители крещят „убийци“ и „бандити“ в лицето на офицерите, стреляли по Петер. Органите на реда отвръщат със сълзотворен газ. Пазачите са наградени с медали.

35 години по-късно сестрата на Петер Фехтер повдига обвинения срещу пазачите. „Бях назначен да върша тази работа и всичко, което мога да кажа е, че съжалявам.“ казва единият от тях. „Какво друго мога да кажа освен, че съжалявам? Но вече не мога да променя нищо. Това се е случило.“ заявява другият. Разследването показва, че двамата общо са изстреляли 24 куршума.

3377d6a8-a3c6-4d16-8a3f-2f8fb2bb832a-1024x768
Пазачите отнасят тялото на Петер Фехтер; Getty Images

Една от първите жертви на Стената не умира в полето и в морето, а в самия град, който тя разделя. Пред всички. В сърцето на абсурда, който засяга цяла Европа. А белезите се виждат и днес – 27 години след рухването.

Това се случва преди 55 години. И никой не иска да е част от него, и всички съжаляват. И всички сме част от него. Кои доброволно, кои по стечение на обстоятелствата, кои като жертви, кои като победители…

 
 

CRJ700 на Lufthansa кацна на незавършена писта в Катовице

| от |

От далечния „Армагедон“, на който целият свят плака при вида на ръката на Лив Тайлър върху телевизора, през „След утрешния ден“, където младият Джейк Джиленхол спаси хубавото момиче от „Shameless“ , и като стигнем до  „2012“, който ни показа какво се случва с лошите хора в лицето на апокалипсиса, всички филми за края на света съдържат някои неизбежни елементи, без които просто не може да бъдат.

Например:

Развод

В началото на филма става ясно, че мъжът и жената са пред развод, във развод или след развод. Децата им страдат. Докато от небето се сипят астероиди обаче, и извънземни бомбардират Айфеловата кула, двамата разбират, че всъщност още се обичат. Преминават през много перипетии заедно и накрая се прибират заедно у дома, в Алабама. Децата са щастливи.

Тъпа шега в напрегнат момент

Подводницата е пълна с последните оцеляващи от атака с атомни бомби, тръгва да се потапя, а главният герой се спуска отгоре с хеликоптер и държи под мишницата си сладкото кученце. Шансът да се вмъкне вътре е едно на милион, напрежението стига своя пик, чернокож актьор се подава от люка на подводницата, докато цунамито диша във врата на пекинеза и в последния момент дръпва главния герой и кучето вътре. Героят диша тежко, има десет огнестрелни рани, нанесени от лош руснак, и мозъчно сътресение вследствие на паднал небостъргач върху главата. Поглежда сериозно чернокожия и казва: „Нямаше нужда да бързаш толкова“. Смеем се.

Сладко кученце, което оцелява

Няма начин поне един пекинез или ши-тцу да не участва във филма. Много честно зрителите нехаят за съдбата на главните герои, но тръпнат в напрежение при всяка опасност, която заплашва кученцето. Добре е, че то винаги оцелява – въпреки земетресението, торнадото, цунамито и акулите-зомбита.

Реч на американския президент

Абсолютно неизбежно. Какво се случва с президентите на други държави обичайно не става ясно, но американският държавен глава винаги произнася реч, която се слуша от всички замесени, навсякъде по света.

Жена, която се съблича

Ситуацията го налага. Ако апокалипсисът е воден, така ще плува по-добре. Ако е огнен – така ще се пребори. Ако има акули – ще стъпи на дрехите си, за да стигне до кабел, който да набута в устата на акулата. Във всички случаи, по някое време се появява сутиен.

Смирение

След като всичко приключи и 3/4 от населението на Земята вече се е пренесло в отвъдното, останалите хора се замислят и се смиряват. Всички са приятели и са готови да пазят Земята от глобалното затопляне – настава мир и хармония.

 

 
 

CRJ700 на Lufthansa кацна на незавършена писта в Катовице

| от |

Когато действията ти и мотивите са абсурдни, естествените последствия са да бъдеш осмян. Добре е винаги да имаш ясна преценка за ситуацията, за да не станеш повод за създаването на колажи, мемета и снимки, които унищожават всяка вероятност да бъдеш взет насериозно (обикновено за дълъг период от време).

Милата седмица Валери Симеонов си навлече недоволството на много хора с внезапните проверки в Слънчев бряг. Шумът се оказа неприемлив в курорта, за който всеки знае с какво се слави и никой любител на тишината не посещава. И дори на някои да не им харесва, едва ли в задълженията на вицепремиера влиза лично да обикаля дискотеките с децибел метър… още по-малко да затваря заведения.

Естествено това дава идеалната възможност за осмиване на ситуацията и поглед откъм забавната страна на нещата. Както при всеки подобен случай, в социалните мрежи се появиха редица шеги с родния политик и препратките са повече от забавни. Остава да видим дали в крайна сметка град Шумен ще смени името си.

Ние ви предлагаме някои от добрите попадения в социалните мрежи около действията на Валери Симеонов в Слънчев бряг. Защото понякога смешната страна на нещата е най-адекватната.

 
 

CRJ700 на Lufthansa кацна на незавършена писта в Катовице

| от |

Струва си човек да прави комплименти в заведенията за бързо хранене, твърдят австрийски икономисти, анализирали големината на 100 порции сладолед и на 800 дюнера, съобщи ДПА.

Учените от университета на Инсбрук изпратиха доброволци да купуват сладолед от машина в заведения за бързо хранене няколко дена. За да бъде преценен ефектът на похвалите и признанието в общуването с потребителите, те е трябвало да казват: „Вашият сладолед е най-добрият в града“. След като си тръгвали с фунийката сладолед, я измервали на малък кантар.

Резултатите показват, че благодарение на похвалата доброволците са получавали средно 10 процента повече сладолед.

Учените са експериментирали и какъв е ефектът на бакшиша. С него клиентът получава средно 17 процента повече, но като се приспадне допълнителната сума, количеството e само 7 процента повече.

През следващите дни порциите на любезните клиенти нараствали все повече.

„Има тенденция нематериалните стимули, като признание и похвала, да се подценяват и да се надценяват паричните стимули“ – каза ръководителят на изследването Михаел Кирхлер.