British Airways с полети до Шарм Ел-Шейх

| от CHR Aero with ANNA |


British Airways навлезе в египетския пазар и от лондонското летище Gatwick (LGW) с първия си маршрут до северноафриканската страна, а именно до Шарм ел-Шейх (SSH). Компанията вече ежедневно лети до Кайро от Лондон Heathrow.

Новият маршрут ще конкурира 20 седмични честоти от Monarch Airlines (осем), Thomson Airways (седем), easyJet (три) и Thomas Cook Airlines (две). Полетите са два пъти седмично (понеделник и четвъртък), като започнаха на 14 септември, изпълнявани от 162-местни А320.

От 24 октомври седмичните полети ще бъдат увеличени до три с добавянето на полет в събота.

Други нови маршрути на авиокомпанията от Gatwick за 2015 г. са този до Виена (от 17 септември) и Валенсия (от 6 ноември).

 
 

Италианци помислиха Самюъл Джаксън и Меджик Джонсън за мигранти

| от CHR Aero with ANNA |

Самюъл Джаксън и бившият баскетболист Меджик Джонсън срещнаха неочакван гняв след пазаруване в италианския курорт Форте дей Марми. Джаксън и Джонсън са били на почивка в града.

Местни жители забелязали двамата тъмнокожи да седят на пейка обградени от чанти на луксозни марки като „Луи Вюитон“ и „Прада“.

Някои италианци се разгневили от снимките в интернет и започнали да сипят критики към звездите, мислейки ги за мигранти.

Много потребители споделили острото си недоволство от гледката на двама тъмнокожи „мигранти“, които, според тях, се възползват от парите на италианските данъкоплатци само за да пазаруват в скъпи бутици. В публикациите гневните хора често споменавали „35-те евро“, които гражданите плащат за приема на бежанци, по договорката с Европейския съюз.

Сред критикуващите е била и италианската моделка Нина Морич, която всъщност е от хърватски произход. При вида на американците тя заявила, че да гледа мигранти да ползват „нашите 35 евро“ не по предназначение е „вече прекалено“, пише още изданието.

Самюъл Джаксън е американски продуцент и актьор, с номинация за „Оскар“ и роли в над 100 филма. Ървин „Меджик“ Джонсън, печели шампионата и наградата за най-ценен играч още в дебютния си сезон в NBA през 80-те. Трикратен носител е на отличието за най-полезен баскетболист през сезона, 12 пъти е бил в Мача на звездите. Мнозина специалисти го определят като най-добрия баскетболист в историята на тази игра.

 
 

Почина Величко Чолаков

| от CHR Aero with ANNA |

Почина щангистът Величко Чолаков. Информацията бе потвърдена от Центъра за спешна медицинска помощ в Смолян. Шампионът в най-тежка категория издъхна на 35-годишна възраст в родния си град. Екип на Спешна помощ се е отзовал днес на повикване в дома на атлета, след като на Величко му прилошало. Предполага се, че е починал от емболия, но причините за смъртта ще бъдат изяснени след аутопсията. Щангистът е имал здравословни кардиологични проблеми.

 
 

„Не работиме, КАЗАХ!“: прочутото гостоприемство на банскалии

| от CHR Aero with ANNA |

Ако играете на асоциации и ви кажат „Банско“, вероятно в главата ви ще се завъртят фразите „Бански старец“, „ски курорт“, „джаз фестивал“, „хотели“, „пирински върхове“ др. Банско е всичко това и още много. И никой не очаква от града на Паисий Хилендарски, Неофит Рилски и Никола Вапцаров да произлизат сервилни хора, чиято цел в живота е доброто обслужване на клиенти.

И все пак, щем – не щем и щат – не щат, освен град на горди българи с богата и славна история, Банско е и туристическа дестинация. А всяка туристическа дестинация неизбежно се нуждае от обслужващ персонал, който да посреща нуждите на туристите, без да ги мрази. В повечето световни курорти персоналът е обучен да възприема клиентите като източници на пари, към които човек трябва да се отнася с умерена любезност и внимание. В най-лошите случаи клиентите се приемат като необходимо зло.

Не и в Банско обаче. Там може да разберете защо на английски думата „hospitality“ (в превод – гостоприемство) има в корена си „hospital“ (болница). 

Попадам там по време на тест-драйв на нов автомобил, резервирали сме хотел за една вечер и всичко е супер. Рецепционистът е видимо недоволен от пристигането ни и с отегчение, граничещо с депресия, взима личните ни карти. След около час слизаме обратно долу с наивното намерение да отидем на вечеря.

„Само момент ако може да изчакате да ви впиша личните карти“, отсича рецепционистът, който този път е видимо зает с по-важни неща, както явно е бил и през последния час. Изчакваме и поемаме към центъра на Банско гладни като вегани, които току що са проумяли, че от 10 години не са вкусвали месо.

Ако вечерята в механа в Банско през лятото ви се струва като проста теорема, трябва сериозно да размислите. Тътрейки се по главната улица, сме силно привлечени от разкошна градина на една механа, в която сякаш влизаш в приказка. Намъкваме се вътре със замечтани погледи и се лутаме като Ахасфер в продължение на десетина минути. По едно време заета сервитьорка ни изтръгва от ступора, изблъсквайки ни с лакът, тъй като очевидно й пречим, и казва, че няма места.

Продължаваме към известната механа „Дядо Пене“, където сядаме обикновено, когато сме в Банско. Влизаме в градината, в която има три свободни маси, без надпис „РезервЕ“ или друга индикация за заетост на масите. Настаняваме се щастливи и започваме ентусиазирано да обсъждаме менюто. Вече саливирам обилно над идеята за огромна овчарска салата, когато мъжът ми се отправя „все пак да пита“ сервитьора дали всичко е наред с масата ни. „Не, не, не“ – отсича келнерът. „Четирима души сме…“, заеква мъжът ми в опит да получи съдействие. „Не, не, не, казах НЕ, всичко е заето.“, бълва сервитьорът в някакво умопомрачение.

Ставаме и излизаме с подвити опашки, леко наплашени. Вече минава 21ч. и рискът да не намерим кухня, която работи става все по-голям. С което нараства и вероятността да си легнем гладни, а дори банскалии не биха искали да се сблъскват с гладни софиянци.

Една пряка по-надолу виждаме оазис: отворена механа, народна музика, която не е наживо, миризма на храна. Влизаме предпазливо, отиваме в градината – пет празни маси и една заета. Йес. Все пак изчакваме келнера, за да не попаднем в тъпа ситуация отново.

И той наистина се задава, носейки в двете си ръце две чинии с катино мезе. Видът му ни действа по-превъзбуждащо от новия епизод на „Game of Thrones“. Той обаче ни подминава като в зла шега и просъсква: „Не работиме.“. „Ама как така не работите? А какво е това катино мезе?“, понечвам да възроптая. „Не работиме, КАЗАХ“, отсича човекът и ни насочва към изхода.

Докато излизаме, приятелят ни промрънква, че „на тия май не им се работи“. И тогава пада лавината. Не, не от Вихрен. Вербална помийна лавина се изсипва от устата на гневния сервитьор, който ни обяснява на висок обертон, че „не работят, защото ИМАТ ПАРТИ“ и „не са ТИЯ, нито са ОНИЯ“.

Бързо се изсулваме от механата, имплицитно заплашени от побой, а сервитьорът върви след нас с една визитка и ни обяснява как „ако толкова искаме, може утре да дойдем, но да имаме предвид, че те не са ТИЯ и ОНИЯ“. Взимам визитката за всеки случай, ако спешно ни се наложи да бъдем навикани на другата вечер.

Изморени, наритани и гладни се влачим в посока хотела с надеждата някъде да ни приемат. Вече съм готова да чукам по вратите на къщите и да моля някой да ни нагости с къшей хляб като в добрите стари времена, когато попадаме на Мицурината механа. Влизаме плахо. Никой не ни крещи и не ни пъди. Оказва се, че едни хора тъкмо стават и можем да седнем на тяхната маса. Натъпкваме се с храна и оставяме на момичето, което ни обслужва бакшиш, който сигурно ще й стигне да си плати висшето образование. Не защото храната е била някакво кулинарно чудо, нито защото тя е била много внимателна, а просто защото не ни изгони. Благодарни сме.

На прибиране влизам в супермаркета в близост до хотела, за да си купя минерална вода. „Бързо, бързо, по-бързичко“, проехтява гласа на касиерката. „Затваря магазинът вече, така че ако може да се задействате малко“. Мамка му. Тичам към хладилника за вода, взимам една „Горна баня“ и се препъвам към касата, преди касиерката да ме извлачи навън за косата.

Прибираме се в хотела малко уморени, но сити и доволни. На другата сутрин отварям прозореца и виждам Вихрен, Голям Полежан и Газей, облизани от слънцето. Банско си струва. Въпреки хората.

 
 

Часовникът на Биг Бен замлъква до 2021 година

| от CHR Aero with ANNA |

Часовникът на кулата Елизабет на британския парламент, известна с неофициалното си название Биг Бен, замлъква днес и ще запази мълчание през следващите четири години заради протичащите реставрационни работи, предаде ТАСС.

От обяд най-голямата камбана, тежаща 13,7 тона, ще бъде изключена от часовниковия механизъм, за да се осигури безопасността на работниците. Те ще извършат ремонт на един от най-разпознаваемите символи на британската столица. Камбаната е монтирана през 1859 година, след което е кръстена Биг Бен. След това името й се прехвърля върху цялата часовникова кула.

Останалите четири камбани, които бият на всеки 15 минути, също ще престанат да звънят по време на ремонтните работи. Специалисти изтъкват, че Биг Бен може да се чуе и преди 2021 година, по изключение, примерно за Нова година.