101 самолета от Airbus за виетнамската VietJetAir

| от |

Виетнамският нискотарифен превозвач VietJetAir обяви сделка за доставка на до 101 броя от най-популярните самолети на Airbus, съобщава Тhe Wall Street Journal.

vietjetair

Сделката бе окончателно подписана по време на изложението Singapore Airshow. На церемонията присъстваха президентът и главен изпълнителен директор на Airbus Фабрис Брежие и заместник-председателят и главен изпълнителен директор на VietJetAir Нхуен Ти Пхуонг Тао.

Първоначалната поръчка включва 42 самолета от модела A320 NEO, 14 броя A320 и 7 броя A321. Доставките ще започнат в края на тази година.

Виетнамският превозвач има опция за още 38 самолета.

VietJetAir се появи на пазара преди две години. Към момента нискотарифната компания разполага с  11 самолета. Дружеството притежава 26% пазарен дял във Виетнам и има натоварване на полетите от 90%.

По-рано тази година Airbus заяви, че скоро ще се превърне в лидер по отношение на доставките на въздухоплавателни средства в света, надделявайки над своя голям конкурент Boeing.

Азия е на път да стане най-големият пазар за Airbus, заяви пред CNBC главният изпълнителен директор на компанията след поредната сделка за доставка на нови самолети в региона.

В края на миналата година нискобюджетната малайзийска компания AirAsia X подписа споразумение за доставка на 25 самолета Airbus A330-300 на стойност 6 млрд. долара.

„Азия ще стане най-големият пазар… близо 40 на сто от поръчките ни са вече са от там, независимо дали говорим за Югоизточна Азия или Китай“, отбеляза тогава главният изпълнителен директор на Airbus Фабрис Брежие.

„След няколко години, когато производството на A350 се разшири, аз съм убеден, че ще си върнем лидерската позиция като номер едно в доставките“, отбеляза днес Фабрис Брежие.

Компанията отчете рекордните 1 619 нови поръчки на самолети през 2013 г. след проблемите в производството в последните почти девет години.

 
 

Македония отхвърли алтернативно име, защото звучи на клингонски

| от chronicle.bg |

Името Бивша югославска република Македония (БЮРМ), което се използва от повечето международни институции, за да назовават държавата, беше отхвърлено като възможно алтернативно име.

Мотивацията на държавната администрация в Македония беше, че то звучи също толкова чуждо, колкото и клингонския език от научнофантастичната филмова поредица „Стар трек“.

„Когато казвате БЮРМ това има също толкова отношение към моята страна, колкото клингонския от телевизионните серии „Стар трек“, каза македонският министър на външните работи Никола Димитров по време на пресконференция в Брюксел с върховния представител на ЕС за външна политика и сигурност Федерика Могерини и еврокомисаря по разширяването Йоханес Хан.

Клингонци от класическият сериал са хуманоидните извънземни, които имат своя собствена империя, където се говори именно на клингонски език. Въпреки, че се споменава за малко, той е благозвучен и интересен за феновете. Дотолкова, че впоследствие се появяват клингонски преводи на книги като Библията и „Хамлет“ на Уилям Шекспир.

Македонският външен министър намекна, че е възможен друг вид компромис с Гърция. „Наистина вярвам, че не можем да постигнем решение , ако една от двете страни е победена“, каза Димитров. „Трябва да намерим начин, в който и двете страни да продължат напред с изправени глави. Вярвам, че това е възможно… Трябва да предприемем правилните стъпки внимателно и в правилното време“, допълни той.

 
 

GoT сезон 7, епизод 1: Какво се случи и какво предстои?

| от |

Ако някъде е имало страхове, че в новия сезон Аря ще бере цветя, облечена в тиролска рокличка, Церсей ще е  започнала да ходи на йога и ще е станала миролюбива будистка, а Джон Сноу ще е загрозен от кокошки тръни по лицето и съответно – озлобен, спокойно. Няма нищо такова.

Над 16.1 милиона души снощи са гледали първия епизод от предпоследния сезон на „Game of Thrones“. Очакванията бяха огромни, самото чакане – безумно дълго, а вълнението преди снощния епизод – нажежено до степен паника.

И да, ВНИМАНИЕ! ТОЗИ ТЕКСТ СЪДЪРЖА СПОЙЛЕРИ!. Ако не искате да бъдете безжалостно спойлнати, спрете да четете СЕГА. Но имайте предвид, че щом закъснявате с повече от ден с гледането на сериал с популярността на GoT, не може да се сърдите, ако отнякъде ви издебне лош спойлер.

Епизодът започва в любимия ни GoT стил – с масова смърт. Аря Старк не просто не носи тиролска рокличка, а се е превърнала в малка интелигентна машина за убиване на врагове. Зимата дойде в дома Фрей в чаши арборско златно с отрова, а зрителите разбраха, че „Северът помни“. И още как.

След това начало звучно си отдъхваме. Всичко е каквото го помним – с интриги, насилствена смърт, силни думи, многопластови персонажи и относителна непредсказуемост. Лошото обаче е, че когато някой сериал вдигне летвата толкова високо, колкото GoT, поддържането на нивото става голямо предизвикателство. Особено изненадването на зрителите и пазенето на сюжета в тайна. Сценаристите и режисьорите са умни, но и сред милионите фенове има умници и теориите около бъдещото развитие на сериала се множат като скакалци по време на библейско нашествие.

Няма да ви занимаваме с теории на конспирацията, но нека да се спрем на няколко факта от снощния епизод и да видим какви изводи можем да извлечем:

Церсей е по-красива и по-властна отвсякога

церсей

След като видяхме Церсей съсипана, гола и замервана с мръсотия, и след като предишният сезон завърши с нея ликуваща, сега я виждаме като кралица на Седемте кралства (макар и поправена от Джайм, че всъщност са най-много три), обмисляща следващите ходове, с които да срази враговете си, и брилянтно красива в невероятен костюм. Неразбирателството й с Джайм става все по-явно, което може да е в подкрепа на една от теориите, че той ще бъде братът от пророчеството, който ще отнеме живота й.

Но каква трансформация трябва да се случи с Кралеубиеца, за да убие своята сестра и любима? Със сигурност голяма. И все пак, от безжалостен убиец, по-големият брат Ланистър се превърна в положителен герой с чувство за справедливост и отявлена тъга по загиналите му деца. В този смисъл можем да очакваме Джайм отново да се завърти на 180 градуса. Или да пожертва любовта си в името на справедливостта. Безценна беше физиономията му, когато наглият Юрон Грейджой поиска ръката на Церсей, изтъквайки, че има две здрави ръце. Тези двамата няма да се спогодят, макар че Ланистър очевидно имат неотложна нужда от съюзници, а флотата на Грейджой няма да им е излишна.

Ед Шийран пее войнишка песен

game-of-thrones-season-7-episode-1-6

След като носи зимата в дома Фрей, Аря Старк язди през гората на Речните земи и се натъква на група войници на Ланистър, които я канят на прясно заешко и чаша вино. Сред тях разпознаваме Ед Шийран, чиято роля, държим да кажем, е далеч по-незначителна, от тази, която изигра Захари Бахаров в сериала. А в погледа, който си размениха той и Аря, която отпива от силното вино и за първи път от много време се усмихва искрено и смутено, можем да разберем, че той би й попял „The Shape of You“ с удоволствие. И все пак…едва ли.

Хрътката започва да вярва

хрътката

Сандор Клегейн никога не е бил икона на вярата. При него всичко е tough, rough т.н. Но когато се взира в пламъците на Господаря на светлината Р’Хлоор, той вижда белите бродници, които идват. И в суровото му лице пробиват някакви наченки на вяра и страх. Дали пък Хрътката няма да се превърне в една леко по-несексапилна Мелисандра? Кой знае…

Белите бродници идват

Game-of-Thrones

Спор няма. Стотици хиляди мъртви с кристални очи носят леда и смъртта към Вестерос. И ако нишката Сам Тарли в Цитаделата – силата на Джон Сноу – Драконов камък не се оплете по един начин, който да сглоби най-малкото Сноу и Денерис в едно, ще има много мъртви. Впрочем, както знаете името на книжната поредица на Дж.Р.Р.Мартин е „Песен за огън и лед“, така че срещата между Джон Сноу и Денерис Таргериен е неизбежна. Дали ще бъде кървав сблъсък или еротичен вихър без мечове, предстои да видим.

Санса порасна

санса

Санса Старк далеч не е онова момиче, което беше влюбено в „красивия“ (кой може да го нарече „красив“) Джофри Баратеон. От гледката на екзекуцията на баща й, през тежките й дни в Орлово гнездо, до изнасилването й от Рамзи Болтън, Санса измина дълъг път и както я чухме да казва на Джон, „баща ми не може да ме предпази, нито ти ще можеш“. Редом до брат си и обградена от свои хора, Санса се чувства добре, а възхищението, което изпитва към Церсей не ни учудва. Не е лесно да не се възхищаваш на Церсей. Но дали Санса би могла да бъде кралица? От една страна, все си мислим, че колкото и да я очука животът, възпитанието от Кейтлин и Нед Старк и вроденото й добродушие няма да позволят тя да стане втора Церсей. Но пък видяхме какво направи с Рамзи, какво искаше да направи Джон с предателите, били се за Болтън, и с какъв хладен разум се отнесе към Кутрето.

Денерис се завърна „на дракон“

денерис

Денерис не е на кон, но няма нужда. Тя си има дракони. И армия, и ума на Тирион Ланистър, и хитростта на евнуха Варис. Тя се завърна в Драконов камък, където е родена. И сложи ръка на него. Няма как да не се сетим за теорията, според която именно Денерис е Азор Ахаи – избраника на Р’хлор, Червения бог, комуто е отредено да срази чедата на неговия вечен враг, Великия Друг. Онзи, който Мелисандра вярваше, че е Станис, но не се оказа права. Нека да припомним, че според сказанията, Азор Ахаи е роден сред камък и сол. Неуязвим е за огъня и неговите пламъци. И както Великият Друг има свои деца – бродниците, така и избраният има свои – драконите. Звучи логично. Но да видим…

 
 

Глиобластома: смъртна присъда ли е тази диагноза?

| от chronicle.bg, по Washington Post |

Миналата седмица сенаторът на Аризона, Джон Маккейн, беше диагностициран с глиобластома – един от най-агресивните видове рак на мозъка. Новината дойде като шок за всички американци. Маккейн е един от обичаните политици на САЩ. Водещи американски политици в момента изказват подкрепата си към Маккейн в борбата с болестта.

Какво обаче стои зад сложното название „глиобластома“?

Глиобластомата е агресивен вид рак, от който преди време починаха сенатор Едуард Кенеди и Бо Байдън, синът на бившия вицепрезидент на Америка Джоузеф Байдън.

Какви са нейните характеристики и възможните методи за лечение?

Глиобластомата е най-често срещаното злокачествено образувание на мозъка. Около 12 400 нови случая се очаква да възникнат през 2017 г. според American Brain Tumor Association. Заболяването е последната и най-опасна от 4-те вариации на атроцитомата – тумор, който се образува в звездообразните клетки, формиращи съединителната мозъчна тъкан. Понястоящем попада в списъка на нелечимите ракови заболявания.

Около 23 хил. възрастни, повечето мъже, ежегодно биват диагностицирани с различни видове рак на мозъка, по данни на сайта cancer.net. Заболяването засяга повече пациенти в третата възраст и по-малко млади. За разлика от повечето видове рак, злокачествените мозъчни тумори не се разпространяват в други части на тялото. Тяхната „атака“ се състои в засягането на функциите на тялото и съзнанието, в зависимост от това кои части от мозъка са засегнати.

Симптомите на глиобластомата най-често са припадъци, силни главоболия, замъглено зрение и съзнание. Ако туморът засяга частите от мозъка, които отговарят за физическата сила пациентът може да изпитва слабост в мускулите, проблеми с говора, понякога двойно зрение, и дори неспособност за разбиране на това, което чува. Често обаче тези симптоми са разпознати, когато вече е прекалено късно.

Въпросът, около който няма единодушно мнение, и над който медицината още работи, е как може да се лекува глиобластомата? Оперативният метод е единият вариант. При него се премахва колкото е възможно по-голяма част от тумора. Но микроскопичните ракови клетки засягат и здравата мозъчна тъкан около тумора, неподатливи са на премахване, и в по-късен етап слагат началото на ново злокачествено новообразувание. За премахването на тези клетки обикновено пациентите се подлагат на 6-седмична орална химиотерапия и лъчетерапия.

Понякога, при по-възрастните хора, курсът на лечение е скъсен до три седмици. След края на периода пациентите се подлагат на химиотерапия – процедурите се повтарят няколко пъти в месеца, в продължение на половин година.

Средната продължителност на живота след приключване на лечението е от 12 до 16 месеца, твърдят експертите. Но периодът винаги е различен при всеки пациент и на това влияят много фактори. Най-важният от тях е, къде в мозъка е разположен туморът и какви щети нанася по организма. Не повече от 30% от засегнатите живеят повече от две години и едва 10% живеят повече от 5 години. По данни на учените има пациенти, живели от 15 до 20 години след лечението, но това са изключения.

Възрастта играе ключов фактор при продължителността на живота. По-младите пациенти имат по-голям шанс. След това идва физическото състояние на пациента преди поставянето на диагнозата, и молекулярната структура на тумора.

В последните години се говори за имунотерапията и други модерни методики за лечение на глиобластомата. Нови методи, които подсилват имунната система, могат да подпомогнат лечението на някои видове рак, като меланома (вид рак на кожата), рак на белите дробове и рак на пикочния мехур. Въпреки че медицината непрестанно тества резултатите от имунотерапията при глиобластомата, засега тя не се нарежда сред методите на лечение.

Друг метод за лечение включва устройство, което праща променлив електрически ток в скалпа. Някои медицински центрове го използват, но той още не е масово разпространен. При него главата на пациента трябва да е обръсната, на нея се поставя въпросното устройство, наподобяващо каска, и то трябва да бъде носено в продължение на 18 часа. Това прави процедурата трудна и болезнена, особено при по-крехките пациенти.

Сенатор Едуард Кенеди беше диагностициран с глиобластома през май 2008 г., три дни след като получи мозъчен удар. Той незабавно се подлага на тричасова операция в Университета в Дюк. Умира през август 2009 г. на 77 години. Бо Байдън, най-големият син на вицепрезидента на САЩ, и главен прокурор на щата Делауеър, беше диагностициран през 2013 г, след което се подложи на операция, химиотерапия и лъчетерапия преди да се върне обратно на работа. Той умира пред май 2015 г. на 46 години.

 
 

Докторите също шмъркат

| от |

Когато преди десет години двукратният световен шампион по фигурно пързаляне Максим Стависки предизвика катастрофа, в която загина 23-годишно момче и вкара в будна кома 18-годишната тогава Мануела, много българи изпаднаха в шок. Не защото се е случила поредната катастрофа с фатален край, на тях сме им свикнали. Шокът дойде от това, че един човек – повод за национална гордост, се оказа разочарование за цял един народ.

В подобна ситуация, макар слава Богу, без жертви, се намираме и през последните дни, след като в неделя д-р Иван Сигридов, светило в инвитро процедурите, блъсна с BMW-то си друга кола (и о!ужас! не „прост Opel“, a Bentley) и в кръвта му бяха открити следи от кокаин и 0,70 промила алкохол. Катастрофата се случва, след като д-р Сигридов е карал личното си BMW320d с превишена скорост в аварийната лента на автомагистрала „Тракия“ – както правят „айдуците“ по пътя.

А не както правят известните лекари, за които са направени цели Facebook групи от благодарни пациенти.

Толкова сме свикнали да затваряме хората в клетки от клишета, че изпадаме в дълбока покруса всеки път, щом животът ни се разкрие в различни цветове от черното и бялото. Някак изобщо не допускаме, че плеймейтка може да е умна, шампион по борба да е талант с четка, или лекар, който спасява или спомага за създаването на животи, да шмърка кокаин.

Изненада! Може. Нелепа е реакцията на онези, които боготворят д-р Сигридов и го защитават. Никой не оборва лекарските му способности, но и никой не може да обори положителните резултати за кокаин от кръвната проба.

Ето ви още един изненадващ факт от шарения живот: компетентността в професията, дори когато тази професия изисква високо ниво на морал, не гарантира въпросното високо ниво на морал. Особено когато става дума за хора, които страдат от тежките странични ефекти на своите успехи: главозамайване, арогантност, чувство за безнаказаност, дори хюбрис*. Подобни пример неведнъж са били реализирани в кино и телевизионната индустрия, а още повече от тях сме виждали на живо.

Нали си спомняте началото на филма „Доктор Стрейндж“, когато героят на Бенедикт Къмбърбач шофира бясно ламборджинито си по тесен път със завои и в същото време разрешава сложни неврологични казуси? Е, ако сте гледали филма, знаете как завършва сцената – в дере. А след това – в болницата, в която доктор Стрейндж се събужда с ръце, негодни за работа. Няма и да споменаваме всички нравствени „особености“ на гениалния доктор Хаус и зависимостта му от Викодина.

Парите, успехите и известността изискват много здрав психичен гръбнак, за да могат да бъдат понесени. Много хора не успяват, ценностната им система се срива и те се развращават. Самозабравянето е деструктивно.

Тъжното в случая не е това, че д-р Сигридов и 31-годишният шофьор на Бентли-то от Бели Искър (който сам по себе си е повод за други разсъждения) са изживели някакъв дистрес. Нито в това, че хубави автомобили са се потрошили, уви. Дори не е тъжно, че известен лекар е взимал кокаин. Идеята, че наркотиците у нас са изобразени в картината на цигане, което диша лепило и на тийнейджър, който пуши трева, е обидно наивна.

Тъжното е в това, че обществото ни очевидно е зациклило на някое от най-долните стъпала на съзнателност и критичност и все още е склонно да издигне на трон „героя“ и да стъпче в прахта „престъпника“. Но какво правим, когато героят и престъпникът съжителстват в едно тяло?

Шашкаме се. Лутаме се между „Осанна“ и „Разпни го“ като лоботомирани овце и не можем да повярваме, че някой, с когото се гордеем е направил грешка. Тук идва и третата изненада: всеки може да направи грешка. Да се посрами, да се провали, да сгафи. Това е човешкото. Другото е божествено.

Навярно двойките с репродуктивни затруднения няма да спрат да ходят при д-р Сигридов заради агресивното му поведение на пътя. И не бива да го правят. Там, където има грешка, следва да има и прошка – това е най-християнският принцип.

Но ако вместо него на шофьорското място седеше татуиран батка от Люлин или 21-годишен циганин без книжка, всички щяхме да сме някак по-спокойни.

А това просто не е честно.

*Хюбрис означава арогантност и надменност, липса на връзка с реалността, надценяване на собственото положение и обида към боговете, което води до последващо наказание и поражение. В Древна Гърция  смисълът на това понятие има конкретиката на грешната постъпка за надпоставяне на някого над боговете или забравяне да им се отдаде благодарност, когато са оказали помощ. Хюбрисът е най-страшната постъпка в Древна Гърция, която е последвана и от най-страшни наказания и разрушение.