Златото на Халкидики

| от |

На гръцкия полуостров Халкидики има златно находище, покрай което биха могли да се открият хиляди нови работни места. Мините обаче ще съсипят околната среда, убедени са природозащитниците, предава Дойче веле.

0,,17364752_303,00

5000 нови работни места за регион с висока безработица? Звучи твърде хубаво, за да е истина. Но точно това гласи обещанието на канадската фирма „Елдорадо Голф“, която се готви да експлоатира златните залежи, открити на Халкидики.

„Тези нови работни места обаче са нож с две остриета“, казва Янис Вергинис от „Coordinating Committee of Associations of Stageira-Akanthos Against Gold Mining“. Гражданското движение е твърдо решено до попречи на добива на злато в региона. Неговите представители твърдят, че покрай златните залежи може да се намери работа за 10 или 12 години на около 1300 души, но в дългосрочен план ще бъдат нанесени огромни щети на околната среда. „Освен това от експлоатацията ще бъдат засегнати други работни места – например в туристическия сектор. Ако броят на туристите спадне с 25 процента, 12 000 души ще изгубят работата си“, отбелязва Янис Вергинис.

Вицепрезидентът на „Елдорадо Голф“ Едуардо Мура обяснява, че засега канадската фирма и нейните доставчици са ангажирали 1600 души от региона. В момента там се извършват проучвателни работи – от гръцката дъщерна фирма „Хелас Голф“. Според плановете на „Елдорадо Голф“, първата мина би трябвало да започне да функционира най-късно през 2016-та година, а експлоатационният ѝ период да бъде 27 години.

Традиционните отрасли в североизточна Гърция са туризмът, риболовът, земеделието и пчеларството. Единствената съществуваща мина засега е за добив на сребро. Това обаче ще се промени, като „Елдорадо Голф“ започне да добива злато. Противниците на това намерение се опасяват, че след първите мини ще бъдат открити и други. На уебсайта на канадската фирма е публикувана информацията, че ще бъдат изследвани и три други района на Халкидическия полуостров. Пробните сондажи там са започнали през 2013-та година.

Какво ще стане с природата?

Плановете на канадската фирма предвиждат изсичането на 180 хектара гори. Същевременно „Елдорадо Голф“ обещава, че ще бъдат извършени нови залесявания. „Дъщерната ни фирма „Хелас Голд“ ще се погрижи за залесяването на районите, които вече не са необходими за разработката на златните залежи. След прекратяването на проекта, мините ще бъдат запълнени и ландшафтът – възстановен“, казва пред Дойче Веле Едуардо Мура.

Природозащитникът Янис Вергинис обаче разполага с други данни. „За първата мина „Скурис“ трябва да бъдат изсечени 300 хектара гора, а не 180, както твърдят от канадската фирма“. И Мария Кадоглу от гражданската инициатива „Hellenic Mining Watch“ се отнася скептично към уверенията на канадците. Според нея дори ще трябва да бъдат изсечени още по-големи горски площи, тъй като ще трябва да се отвори място за нови пътища и за насипите, които ще се натрупат. „Местните хора с право се тревожат, че този огромен минен комплекс ще застраши традиционния им поминък“, казва Кадоглу.

Еколозите се опасяват и от това, че за разработката на залежите ще бъде използван цианид. Този химикал, който служи за отделянето на благородния метал от рудата, може да отрови почвата и подпочвените води. „Нашите водни запаси ще бъдат заразени“, смята Вергинис, според когото необходимият цианид ще възлиза на 100 тона годишно. „При това положение реките и изворите в региона ще бъдат съсипани“, казва природозащитникът.

Той казва, че принципно канадската фирма не предвижда използването на цианид в мината „Скурис“. „Във втората планирана – „Олимпиас“ – обаче те със сигурност ще го направят“, предполага Вергинис. „Те не говорят за другите планирани мини, а само подчертават, че в „Скурис“ няма да се използва цианид“, допълва той. От своя страна „Елдорадо Голф“ в писмена декларация пред Дойче Веле увери, че няма разрешение да използва цианид нито в „Скурис“, нито в „Олимпиас“.

Протестът на местните жители

Това не са първите опити за добив на злато в областта. През 2002 по формални и екологични съображения гръцкият Върховен съд анулира разрешението за експлоатация на златни залежи, дадени на канадската фирма „TVX Gold“. „Тогава мотивите на съда бяха, че планираният добив на злато би бил катастрофа за региона“, спомня си Вергинис.

И в актуалния случай местните хора и политици са се обърнали към съда. Те настояват за отмяна на даденото разрешение. „Досега обаче съдът не е отговорил на молбите им, а само е потвърдил, че разрешението е законно“, обяснява Вергинис.

Мнозинството от местните жители принципно не е против добива на ценни метали. През 2012-та обаче имаше сериозни протести срещу реализацията на златодобивния проект, в които се стигна и до сблъсъци между протестиращите и силите на реда.

През май тази година предстоят местни избори. Мнозина се надяват, че ще бъде избран нов кмет – такъв, който да потърси съдействието на правителството в Атина, за да прекрати проекта. Дотогава демонстрациите срещу златодобива несъмнено ще продължат.

 

 

 
 

Ан Бронте – „тайнствената непозната“

| от Дилян Ценов |

По ирония на съдбата такава е дръзката английска писателка, Ан Бронте – като заглавието на едноименния й роман – „Тайнствената непозната“. Дълги години тя остава сравнително непозната за читателите, въпреки гения си. 

За биографията на сестрите Бронте се знае малко. Те са трите от шест деца на бедния английски пастор Патрик Бронте и Мария Брануел. Първите две дъщери на семейството умират на ранна възраст от туберкулоза. Шарлот е най-голямата от трите сестри писателки, следвана от Емили и най-малка е Ан. Семейството има и един син, Патрик Брануел.
Ан Бронте е родена на на 17 януари 1820 г. в графство Йоркшир. Когато е на година и половина майка й умира и грижата за четирите деца, поема леля им, Елизабет. Бащата се грижи те да получат домашно образование. Трите сестри рядко излизат извън границите на имението, а Ан става любимка на леля си Елизабет. Четирите деца на семейство Бронте вземат уроци по музика, литература и изкуство. Оттам тръгва интересът им към създаването на истории. Момичетата обичат да прекарват часове в градината, създавайки свои измислени светове, в който вплитат собствени сюжети и герои. Историите в са фантастични, нереални и приказни.

522165408
Getty Images

Като деца Ан и Емили са неразделни. Оприличават ги на близначки. Но Емили е изпратена в пансион, където поради буйния си нрав не успява да се задържи за дълго и скоро се връща вкъщи, а Ан заема нейното място в пансиона. Противоположно на сестра си, Ан е старателна, амбициозна, копнее да получи добро образование, за да бъде независима – нещо, което по-късно ще се появи като тема в творчеството й. 

След приключване на образованието си Ан работи като гувернантка в заможно семейство. Но след като брат й, който също работи в имението, е уличен в интимна връзка със стопанката, двамата напускат.
Първата книга на сестрите Бронте се появява през 1845. През лятото сестрите са безработни и се връщат в имението на баща си. Там Шарлот открива поезията на Емили. Трите решават да обединят творчеството си в обща книга и плащат за публикуването й. По това време не се гледа с добро око жената да се занимава с писане. Нейната роля е тази на майка и съпруга, всичко друго е отклонение от нормите. Затова трите сестри пишат под псевдоними – Кърър (Шарлот), Елис(Емили) и Актън(Ан) Бел. От книгата са продадени само две копия за една година.
Това не отказва жените и скоро те изпращат три романа на различни издателства. Те излизат през 1946 г. Този на Ан се казва „Агнес Грей“, публикуван е заедно с единствения роман на Емили, „Брулени хълмове“. Година по-късно Шарлот публикува бестселъра „Джейн Еър“.
Първият роман на Ан е най-слабо посрещнат и остава по-скоро в сянката на двата гениални романа на сестрите й. Вторият й роман обаче става събитие, което преобръща представите за съвременна литература.

„Тайнствената непозната“ (The Tenant of Wildfell Hall) е публикуван в края на юни 1848 и веднага предизвиква фурор. За шест седмици тиражът се изчерпва. Тематиката е нестандартна и нова за консервативната Англия.

Популярният роман на Бронте разказва историята на жена, която се нанася в малко селце в Англия със своето дете, и отказва да влезе в обществото. Мистериозността й става повод за слухове и подмятания по неин адрес. Гилбърт Маркъм отказва да повярва и се запознава с „тайнствената непозната“ Хелън Греъм. Първата и третата част са написана под формата на писма, които главният герой пише до свой близък, а втората е разказана от името на Хелън Греъм. Романът е смятан за първия феминистки роман. За първи път ролята на жената е разгледана в друг контекст – тя е видяна като независима, способна сама да вземе живота си в свои ръце. Отказът да остане под крилото на мъжа е нещо немислимо за времето.
Скоро след публикуването му семейството е сполетяно от редица трагедии. През септември същата година умира братът на сестрите Бронте, Патрик (на 31 години). Два месеца по-късно Емили умира от туберкулоза. Това е шок за по-малката й сестра. Здравето й се влошава и в началото на следващата година (1849) се разболява от туберкулоза.

598455647
Getty Images

Ан Бронте умира на днешната дата (28 май) 1849 г. В Йоркшир, Англия на 29 години. След смъртта й Шарлот отказва да даде „Тайнствената непозната“ за преиздаване под претекст, че е твърде революционна и не разглежда изчерпателно и вярно темата за женската роля. Дали мотив за това е обективната преценка на един добър писател, какъвто е Шарлот, или обикновена сестринска завист можем само да предполагаме.

Факт е обаче, че това е най-предизвикателната и революционна творба писана от известното писателско трио и днес вече заема подобаващо място в историята на литературата, а авторката му получава признанието, което заслужава.

 
 

Даян Крюгер: пътят към наградата в Кан

| от chronicle.bg |

След като на кинофестивала в Кан снощи Даян Крюгер получи наградата за най-добра актриса във филма „Изневиделица“, погледите се насочиха към нея. Киноманите, разбира се, знаят коя е Даян Крюгер, но ние сме длъжни да припомним:

Даян се ражда на 15 юли 1976 в семейството на банков чиновник и компютърен специалист. Има по-малък брат – Щефан. От малка успешно се занимава с балет и даже е приета в елитното балетно училище Royal Ballet School. Контузия обаче рано прекратява балетната и кариера. Когато е на 13 години, родителите й се развеждат и тя е отгледана от майка си. Оттогава досега не поддържа връзка с баща си, чиито проблеми с алкохола са причина за развода.

След травма загубва възможността да се занимава професионално с балет и се мести в Париж, където работи като фотомодел. Паралелно започва и да се снима в епизодични роли във френски филми.

MV5BMTQ1MDM1NDQyM15BMl5BanBnXkFtZTgwMTg1MDc3MTE@._V1_SY1000_CR0,0,674,1000_AL_

Дебюта си на голям екран прави през 2002 г., когато се снима с Денис Хопър и Кристоф Ламбер в „The Piano Player“. Големият пробив обаче идва през 2004 г. с участието в хита Троя, където играе Хубавата Елена. Същата година се снима в друг голям филм – Съкровището, където си партнира в главната роля с Никълъс Кейдж. През 2007 г. участва в продължението на филма и е водеща на церемонията по откриването и закриването на кинофестивала в Кан.

През 2009г. се снима във филма на Куентин Тарантино „Гадни копилета“ , за което е номинирана за Най-добра поддържаща женска роля за Screen Actors Guild Award.

В галерията може да видите ролите й, които със сигурност си струва да гледате.

 
 

Black Mirror: Сериалът, който не гледате, а трябва

| от |

Британският сериал, който се появява в края на 2011 година под името Black Mirror, няма за цел да променя телевизията, нито да прави неща, които никой друг не е правил до момента. И все пак той носи именно това в себе си. Малкият заряд на различното.  

Black Mirror е антология, която се концентрира върху теми за технологиите и начинът, по който те въздействат на живота ни. Погледнато от по-крив ъгъл Black Mirror е утопия без да бъде реално такава или да носи в себе си любимото на Young and adult жанра – анти. Той е футуристичен сериал, който не се развива в бъдещето. Той е сериал, без да е модерна телевизия, няма претенции и същевременно на моменти звучи като претенциозен човек, който крие в себе си истината за живота. Ама не иска да ви я каже.

Първи сезон на Black Mirror съдържа само три епизода. Първият е почти скандален и се движи по лекия ръб на добрия вкус. В него любимата принцеса на Англия е отвлечена и измъчвана, и за да бъде спасена министър-предстедателят трябва да прави секс с прасе по националната телевизия.

Действието се развива в рамките на няколко часа и от цинична шега, прерасва в национален проблем, който завършва трагично. С погнуса и много отместени настрани лица, които излъчват тъга и съжаление.

Втори епизод е тотално различен – в него група от принудени да живеят в изолация млади хора, участват в реалити шоу, което може да ги превърне от певци, през актьори, до порно знаменитости. Само трябва да се явят пред Рупърт Еверет и да го впечатлят.

И така нататък, и така нататък… Black Mirror е пълен с бисери, маскирани като 45-минутни телевизионни епизоди, които засягат различни социални и обществени казуси. В които човекът неизменно и почти винаги е преебан, за сметка на стадото и системата, която го управлява. Защото така се случва в живота най-често предполагам.

Подобно на темите си Black Mirror е иновативен в най-точния смисъл на тази дума. Той е различен, без да има претенции да е такъв. Просто взима и изопачава онова, което повечето хора в днешно време намират за нормално. Като социалните мрежи, като броя лайкове, като туитването, като живота в Instagram, като онова, че щом нещо го дават по телевизията, то неизменно това нещо е абсолютната истина… Няма манипулации, няма фасади, няма подмолни действия и евтини свалки. Всичко е лъскаво, красиво и по възможност с филтър. Защото стои най-добре онлайн.

Човек се оглежда по-често и някак по-добре в онлайн социума, от този който го заобикаля. Защото е по-лесно, по-евтино и по-красиво. Проблемите, които произхождат от това, са темите, които Black Mirror обича, мачка, дъвче и плюе в лицето на зрителя. И го прави с финес.

Което ми подсказва, че може би един ден, в не особено далечното бъдеще, и ние ще стоим и ще гледаме в реално време как някой прави секс с прасе в ефир.

Сезоните на Black Mirror, подобно на повечето неща по британската телевизия, се случват с огромен диапазон от време. Първи излиза в края на 2011-а, а втори чак през 2013-а. Някъде там британците дори си позволяват да пуснат специален епизод за Коледа – пиниз, който те адски обичат.

И въпреки това шоуто явно има проблеми, защото британските продуценти се оттеглят. Тук някъде се включват Netflix, които вече набират сила в правенето и продуцирането на собствена продукция. Те откупуват правата на Black Mirror и го взимат под крилото си. Благодарение на това сезон 3 се поява в един ден в средата на октомври 2016 година и съдържа не три, не четири, а цели шест дълги епизода. В тях пък може да видите Брайс Далас Хауърд, Майкъл Кели и Кели Макдоналд.

Сериалът запазва оригиналната си структура. Никакво повторение на истории и никакво повторение на персонажи. Всеки епизод е като малка, любопитна заключена сама в себе си вселена, която е натъпкана с откачалки и се концентрира върху конкретен проблем и конкретен социум.

Това е най-големият чар на Black Mirror, а той има и много други. В навечерието на сезон 4, който трябва да излезе само до няколко месеца, ви препоръчваме да дадете шанс на Black Mirror. Да, това е сериалът, който почти никой не гледа, а трябва. Още щом видите секс сцената с прасето ще разберете защо.

 
 

Netflix поръча първия си турски сериал

| от chronicle.bg |

Забравете времената, когато турските сериали бяха забавление в национален ефир, предназначено за бабите и хората без работа. Netflix поръча първия си оригинален турски сериал, като така платформата ще набере популярност на още един много перспективен телевизионен пазар.

Сценарият на новия сериал е вдъхновен от историята и легендите на Османската империя. Главният герой ще бъде „млад мъж, който открива, че притежава свръхспособности, като събира група приятели, с които да спаси Истанбул от заплахата на зли сили“.

Продуцент на шоуто, което все още няма заглавие, е турската филмова компания О3 Medya. Новият сериал ще бъде написан и продуциран в Турция, като Netflix се надява да разшири базата си от потребители в страната, в която има много висок интерес към местните продукции.

Към момента Netflix разпространява през платформата си историческата драма „Великолепният век“, двата сезона на „Езел“ и „Чучулигата“.