Журналистите са мишени

Рави Сомая и Кристин Хони, в. „Ню Йорк таймс“

Ислямски екстремисти принудиха журналиста на свободна практика Джеймс Фоули да прочете пропаганден текст, възхваляващ тяхната кауза, преди да го обезглавят в близкоизточна пустиня. Друг американски журналист го чака същата съдба, предупредиха те. В Иран Джейсън Резаян, репортер на в. „Вашингтон пост“, беше задържан от мъже, носещи заповед за ареста му в края на юли. Оттогава никой не е чул нищо за него. В Афганистан Матю Розенбърг, репортер на в. „Вашингтон таймс“, беше изгонен от страната, защото правителствени служители не харесаха неговите статии.

В Америка журналисти бяха разгонени със сълзотворен газ и задържани от полицията без почти никакви обяснения, докато отразяваха протестите във Фъргюсън. В министерството на правосъдието на САЩ прокурори преследваха агресивно изтичанията на информации до журналистите и използваха техники за подслушване, които охладиха отношенията между репортерите и техните източници.

В поредица от интервюта в сряда, репортери, редактори и онези, които следят свободата на печата, описаха трудната среда, в която работят репортерите както в САЩ, така и зад граница. Ситуацията се усложнява и от промените в начина, по който работят журналистите, и от промяната в начина, по който на тях гледа както правителството, така и обществото.

Въпреки че журналистиката винаги е била изпълнена с предизвикателства, а понякога – и опасна професия, почти няма спор, че сега хората, които са на власт, имат предпочитание към журналисти, които да не бъдат свидетели на нередности, казва Мартин Барън, главният редактор на в. „Вашингтон пост“.

„Ако репортерите са изправени пред риска да бъдат пратени в затвора или да бъдат убити само защото си вършат работата, то става невероятно трудно да се върши тази работа“, добавя той.

В последните години променящото се естество на войната, с неясни фронтови линии, менящи се съюзи и воюващи страни, които не са държави, съвпадна с появата на ново поколение репортери, много от които подобно на Джеймс Фоули действат без подкрепата на традиционни новинарски организации. Отразяването на събитията по време на военни конфликти постепенно стана все по-опасно с войната в Либия, започнала през 2011 г. Тази война, подобно на онези, които последваха в Сирия и Ирак, нямаше фронтови линии и установени играчи, казва Филип Балбони, президент и изпълнителен директор на „Глоубъл пост“, едно от изданията, които публикуваха статиите на Фоули.

Опитните военни фотографи Крис Хондрос от агенция „Гети имиджис“ и Тим Хетърингтън от сп. „Венити феър“ бяха сред убитите журналисти там.

В изявление в сряда американският президент Барак Обама осъди онези, които екзекутираха Фоули, и се зарече, че те ще бъдат изправени пред съда.

„Светът се оформя от хора като Джим Фоули“, каза той.

Според Комитета за защита на журналистите 32 представители на медии, в това число и Фоули, са загинали от началото на 2014 г. През 2013 г. убитите журналисти бяха 70, а през 2012 г. – 74. Заместник-директорът на комитета Робърт Махони обаче отбеляза, че през 2013 г. най-малко 65 представители на медии са изчезнали безследно, което е над два пъти повече в сравнение с предишните две години взети заедно. Все повече журналисти са били пратени в затвора в страни като Египет, например, където 13 души от бранша са понастоящем в затвора, припомня Махони.

Чуждите журналисти първоначално бяха приветствани в Сирия. Но конфликтът скоро се изроди и на тях започнаха да гледат като на натрапници, а после – като на мишени. Най-малко 69 журналисти бяха убити от началото на конфликта в Сирия, който беше естествена последица от Арабската пролет през 2011 г., припомня Комитетът за защита на журналистите. Над 80 представители на медии бяха отвлечени и около 20 си остават и до днес пленници, допълва групата. Точно число е трудно да се посочи, защото много от инцидентите не стават обществено достояние.

Много от журналистите, които са в плен, са на свободна практика, надявайки се да направят кариера, като предават от места, на които други техни колеги ги е страх да отидат. Четиридесетгодишният Джеймс Фоули беше един от тях. Той пишеше статии от страните, арена на едни от най-кървавите конфликти в Близкия изток, за „Глоубъл пост“, за Франс прес и за други агенции и издания. Преди това той беше отвлечен в Либия. Във видеоматериал той разказа как враждебно настроени военни са се приближили към него в Либия.

„Не исках да бъда човекът, който ще промени коренно методите на работа. Не исках да направя подобно нещо“, призна Фоули.

Той беше похитен в Сирия на 22 ноември 2012 г. заедно с още няколко американци, чиито семейства поискаха техните имена да не бъдат разкривани.

Ислямисти обезглавиха Фоули и показаха екзекуцията във видео, в което заплашиха да убият и Стивън Сотлоф, друг американски журналист на свободна практика, който публикува статии в сп. „Тайм“. В изявление до репортери в сряда републиканската конгресменка от Флорида Илеана Рос-Летинен потвърди, че семейството на Сотлоф живее в нейния квартал в Маями, и съобщи, че се е срещнала с тях и се е свързала със съответните агенции, министерства и дори организации с връзки в Сирия, за да се опита да получи отговори на редица въпроси.

„Много ясно е, че журналистите са възприемани като враг, особено от ИД“, казва Махони.

„В части от Близкия изток сега имаме един политизиран ислям, срещу който журналистите са почти беззащитни“, добавя той.

Барън казва, че „Вашингтон пост“ използва само журналисти на свободна практика, с които е сключил договор, така че да може да им предостави същото оборудване, сигурност и комуникационни технологии, като на техните колеги на редовни трудови договори.

Бунтовническите групи вече не се нуждаят от журналисти, за да разпространяват своите истории, казва Стивън Кол, декан на колежа по журналистика в Колумбийския университет и бивш главен редактор на в. „Вашингтон пост“.
Сега бунтовниците могат да достигнат до аудиторията си директно онлайн, допълва експертът.

Дори талибаните, които едно време забраняваха камерите, си имат собствено видеозаписно студио.

В този контекст репортерите са възприемани не като неутрални наблюдатели, а като стратегически активи, които може да осигурят влияние по време на опити за постигане на определени цели.

В предградието на Сейнт Луис Фъргюсън репортерите са мишени едновременно на полицията и на някои от протестиращите, които искат репортерите да разказват за онези събития, които обслужват тяхната кауза, вместо да показват насилието и плячкосването, казва Мат Пиърс, репортер от в. „Лос Анджелис таймс“, отразявал протестите във Фъргюсън в продължение на девет дни.

Когато напрежението във Фъргюсън ескалира, Пиърс забелязал там много по-млади на вид журналисти, такива на свободна практика.

„Много от тях изглеждат като демонстранти. Полицията не винаги е сигурна, че те са журналисти, а протестиращите ги гледат с подозрение“, разказва той.

Но дори опитни репортери се сблъскват с трудности, заявява Барън и дава пример с Уесли Лоуъри /репортер на в. „Вашингтон пост“/, който беше задържан от полицията, докато седеше в заведение от веригата „Макдоналдс“ и зареждаше смартфона си.

„Мисля, че подобно нещо говори за липса на разбиране от страна на правоприлагащите органи що се отнася до правата на журналистите“, казва Барън.

„Обезпокоително е, че това се случва в нашата страна“, допълва той. /БТА/