Журналистите са мишени

| от |

Рави Сомая и Кристин Хони, в. „Ню Йорк таймс“

Ислямски екстремисти принудиха журналиста на свободна практика Джеймс Фоули да прочете пропаганден текст, възхваляващ тяхната кауза, преди да го обезглавят в близкоизточна пустиня. Друг американски журналист го чака същата съдба, предупредиха те. В Иран Джейсън Резаян, репортер на в. „Вашингтон пост“, беше задържан от мъже, носещи заповед за ареста му в края на юли. Оттогава никой не е чул нищо за него. В Афганистан Матю Розенбърг, репортер на в. „Вашингтон таймс“, беше изгонен от страната, защото правителствени служители не харесаха неговите статии.

В Америка журналисти бяха разгонени със сълзотворен газ и задържани от полицията без почти никакви обяснения, докато отразяваха протестите във Фъргюсън. В министерството на правосъдието на САЩ прокурори преследваха агресивно изтичанията на информации до журналистите и използваха техники за подслушване, които охладиха отношенията между репортерите и техните източници.

В поредица от интервюта в сряда, репортери, редактори и онези, които следят свободата на печата, описаха трудната среда, в която работят репортерите както в САЩ, така и зад граница. Ситуацията се усложнява и от промените в начина, по който работят журналистите, и от промяната в начина, по който на тях гледа както правителството, така и обществото.

Въпреки че журналистиката винаги е била изпълнена с предизвикателства, а понякога – и опасна професия, почти няма спор, че сега хората, които са на власт, имат предпочитание към журналисти, които да не бъдат свидетели на нередности, казва Мартин Барън, главният редактор на в. „Вашингтон пост“.

„Ако репортерите са изправени пред риска да бъдат пратени в затвора или да бъдат убити само защото си вършат работата, то става невероятно трудно да се върши тази работа“, добавя той.

В последните години променящото се естество на войната, с неясни фронтови линии, менящи се съюзи и воюващи страни, които не са държави, съвпадна с появата на ново поколение репортери, много от които подобно на Джеймс Фоули действат без подкрепата на традиционни новинарски организации. Отразяването на събитията по време на военни конфликти постепенно стана все по-опасно с войната в Либия, започнала през 2011 г. Тази война, подобно на онези, които последваха в Сирия и Ирак, нямаше фронтови линии и установени играчи, казва Филип Балбони, президент и изпълнителен директор на „Глоубъл пост“, едно от изданията, които публикуваха статиите на Фоули.

Опитните военни фотографи Крис Хондрос от агенция „Гети имиджис“ и Тим Хетърингтън от сп. „Венити феър“ бяха сред убитите журналисти там.

В изявление в сряда американският президент Барак Обама осъди онези, които екзекутираха Фоули, и се зарече, че те ще бъдат изправени пред съда.

„Светът се оформя от хора като Джим Фоули“, каза той.

Според Комитета за защита на журналистите 32 представители на медии, в това число и Фоули, са загинали от началото на 2014 г. През 2013 г. убитите журналисти бяха 70, а през 2012 г. – 74.  Заместник-директорът на комитета Робърт Махони обаче отбеляза, че през 2013 г. най-малко 65 представители на медии са изчезнали безследно, което е над два пъти повече в сравнение с предишните две години взети заедно. Все повече журналисти са били пратени в затвора в страни като Египет, например, където 13 души от бранша са понастоящем в затвора, припомня Махони.

Чуждите журналисти първоначално бяха приветствани в Сирия. Но конфликтът скоро се изроди и на тях започнаха да гледат като на натрапници, а после – като на мишени. Най-малко 69 журналисти бяха убити от началото на конфликта в Сирия, който беше естествена последица от Арабската пролет през 2011 г., припомня Комитетът за защита на журналистите. Над 80 представители на медии бяха отвлечени и около 20 си остават и до днес пленници, допълва групата. Точно число е трудно да се посочи, защото много от инцидентите не стават обществено достояние.

Много от журналистите, които са в плен, са на свободна практика, надявайки се да направят кариера, като предават от места, на които други техни колеги ги е страх да отидат. Четиридесетгодишният Джеймс Фоули беше един от тях. Той пишеше статии от страните, арена на едни от най-кървавите конфликти в Близкия изток, за „Глоубъл пост“, за Франс прес и за други агенции и издания. Преди това той беше отвлечен в Либия. Във видеоматериал той разказа как враждебно настроени военни са се приближили към него в Либия.

„Не исках да бъда човекът, който ще промени коренно методите на работа. Не исках да направя подобно нещо“, призна Фоули.

Той беше похитен в Сирия на 22 ноември 2012 г. заедно с още няколко американци, чиито семейства поискаха техните имена да не бъдат разкривани.

Ислямисти обезглавиха Фоули и показаха екзекуцията във видео, в което заплашиха да убият и Стивън Сотлоф, друг американски журналист на свободна практика, който публикува статии в сп. „Тайм“. В изявление до репортери в сряда републиканската конгресменка от Флорида Илеана Рос-Летинен потвърди, че семейството на Сотлоф живее в нейния квартал в Маями, и съобщи, че се е срещнала с тях и се е свързала със съответните агенции, министерства и дори организации с връзки в Сирия, за да се опита да получи отговори на редица въпроси.

„Много ясно е, че журналистите са възприемани като враг, особено от ИД“, казва Махони.

„В части от Близкия изток сега имаме един политизиран ислям, срещу който журналистите са почти беззащитни“, добавя той.

Барън казва, че „Вашингтон пост“ използва само журналисти на свободна практика, с които е сключил договор, така че да може да им предостави същото оборудване, сигурност и комуникационни технологии, като на техните колеги на редовни трудови договори.

Бунтовническите групи вече не се нуждаят от журналисти, за да разпространяват своите истории, казва Стивън Кол, декан на колежа по журналистика в Колумбийския университет и бивш главен редактор на в. „Вашингтон пост“.
    Сега бунтовниците могат да достигнат до аудиторията си директно онлайн, допълва експертът.

Дори талибаните, които едно време забраняваха камерите, си имат собствено видеозаписно студио.

В този контекст репортерите са възприемани не като неутрални наблюдатели, а като стратегически активи, които може да осигурят влияние по време на опити за постигане на определени цели.

В предградието на Сейнт Луис Фъргюсън репортерите са мишени едновременно на полицията и на някои от протестиращите, които искат репортерите да разказват за онези събития, които обслужват тяхната кауза, вместо да показват насилието и плячкосването, казва Мат Пиърс, репортер от в. „Лос Анджелис таймс“, отразявал протестите във Фъргюсън в продължение на девет дни.

Когато напрежението във Фъргюсън ескалира, Пиърс забелязал там много по-млади на вид журналисти, такива на свободна практика.

„Много от тях изглеждат като демонстранти. Полицията не винаги е сигурна, че те са журналисти, а протестиращите ги гледат с подозрение“, разказва той.

Но дори опитни репортери се сблъскват с трудности, заявява Барън и дава пример с Уесли Лоуъри /репортер на в. „Вашингтон пост“/, който беше задържан от полицията, докато седеше в заведение от веригата „Макдоналдс“ и зареждаше смартфона си.

„Мисля, че подобно нещо говори за липса на разбиране от страна на правоприлагащите органи що се отнася до правата на журналистите“, казва Барън.

„Обезпокоително е, че това се случва в нашата страна“, допълва той. /БТА/   

 
 

Мирдрит: Холивуд му приляга

| от chronicle.bg |

Той е дете на българка и косовски албанец. Името му е традиционно албанско име. Благозвучно е, и означава „добра светлина“. И явно е дошъл с името си, както се казва у нас. Светлина струи от него. От поведението му, от общуването му. Особено силна е, когато той е на сцена.

Едва тригодишен малкият Дити, както го наричат в семейството му, гледа „Властелинът на пръстените“, наизустява фрази от него, повтаря ги, след това започва сам да разиграва малки сцени от филма.

Следващата стъпка е логична – след няколко години казва на майка си, че иска да стане актьор, и че ще е актьор в Холивуд. Майка му, баща му, и по- големият му брат не взимат думите му насериозно. Скоро след това той се запалва по спорта- минава през плуването, леката атлетика, спортната гимнастика, тениса на корт, баскетбола. Родителите му са убедени, че търси себе си в някой от спортовете. Той обаче е дете с характер. И уведомява семейството си, че не е забравил, нито се е отказал от театъра. Настоява.

И през 2013, тринайсетгодишен става част от любителската трупа „театърът на Чарли“ в Пловдив.

IMG_2366

Година по- късно, придружен от майка си, защото е още малолетен попада на интензивен летен театрален тренинг в Созопол, организиран от актьорски школи МОНТФИЗ. Фестивалът вече е утвърден като добър, има даже международна селекция от преподаватели. В Созопол Мирдрит среща следващите си учители- Йордан Славейков и Димитър Касабов, които са ръководители на тренинг по актьорска импровизация. Веднага им правят впечатление желанието, с което той работи, харизмата му, степента на концентрация, и умението да изпълнява театрални задачи. На следващия им тренинг, през зимата на 2014 година той се появява отново придружен от майка си.

Следва дълъг и сериозен разговор между майката, Анастасия, и единия преподавател, Йордан. В този разговор учителят потвърждава първоначалното си мнение- Мирдрит притежава в себе си онази искра талант, която ще му помогне да се реализира, и убеждава майката да не пречи. Този разговор сериозно променя географското положение на семейството. Майката напуска добре платената си работа в сферата на интериорния дизайн, братът Арианит прекъсва образованието си. Всичко това се налага, защото през 2015 Мирдрит се явява на прослушване, печели място в junior course , и е приет да учи актьорство в Guildhall School of Music and Drama. Майка му и брат му се местят в Лондон с него, заради него. И това е само началото.

IMG_0175

През 2016 година в Лондон се организира прослушване на IMTA- International Model and Talent Agency – за млади таланти. По- точно, това е най- голямото прослушване за млади таланти в света. Явяват се над три хиляди и петстотин човека. От тях само двайсет са селектирани за финалния кастинг в Ню Йорк. Мирдрит е сред тях. В семейната история идва ред и на бащата – той е с американска виза и придружава сина си в САЩ. Мирдрит говори отлично майчиния си български език, бащиния си албански, както и англисйки. В Ню Йорк печели няколко медала за отличното си представяне в категориите „Improvisation“ и „Screen test“. Печели и стипендия , давана от кастинг агентката, мениджър, и преподавателка по актьорство за театър и кино Clair Cinett за обучение в Академията й в Лос Анджелис, САЩ.

През февруари 2017, отново с баща си, заминава за САЩ. В Лос Анджелис прави поредна стъпка към сбъдване на детската си мечта- да е актьор в Холивуд. Подписва договор с една от най- големите в света агенции – Momentum. Сериозен интерес към него проявява и New York Filmmaking Academy. Трябва само да има навършени осемнайсет години, да завърши образованието си в Лондон.

Търпение, Мирдрит. Времето минава бързо. Светът на голямото кино те очаква.

 
 

Джони Деп: „Кога за последно актьор уби президент?“

| от chronicle.bg, по БТА |

Джони Деп попита множеството на фестивала Гластънбъри в Англия кога за последен път актьор е убил президент, предаде Асошиейтед прес. Въпросът бе зададен в рамките на негово изявление, в което актьорът говореше за президента Доналд Тръмп.

Деп го зададе на ежегодния фестивал, който чества музиката и сценичните изкуства.

54-годишната звезда от филмовата поредица „Карибски пирати“ допълни, че всъщност не е актьор, а лъже, за да преживява. „Някога се е случвало и може би е време отново да се случи“, пошегува се той. Актьорът Джон Уилкс Бут уби президента Ейбрахам Линкълн през 1865 г.

Деп е на фестивала, за да представи филма „Развратникът“ (2004), в който се е снимал.

 
 

Маккуин Светкавицата скри шапката на мумията

| от chronicle.bg, БТА |

Анимацията „Колите 3″ застана на първа позиция още в първите три дни на премиерата си.

Третият по ред филм за Маккуин Светкавицата, който се опитва да се върне на позицията номер 1 в състезание с ново поколение бързи автомобили е гледан от 23 800 души и има 219 593 лева приходи от билетите им.

На втора позиция е екшънът „Мумията“, който отново разказва познатата история на намерената зазидана далеч мумия, жадуваща възраждането си в сегашния свят. Филмът с Том Круз в главната роля е вече десет дни на екраните у нас и за това време е гледан от 47 324 зрители и има 515 482 лева приходи.

Трета позиция след месец на екраните у нас заема „Карибски пирати: Отмъщението на Салазар“. Приключенският екшън с Джони Деп и Хавиер Бардем, които кръстосват моретата в съревнование за намирането на тризъбеца на Посейдон, е гледан от 147 138 зрители и 1 549 966 лева приходи от билетите им.

Четвърта позиция е за екшън-комедията „Спасители на плажа“. Пълнометражната версия на познатия телевизионен сериал от 90-те, но с нови актьори и нова история за изобличаването на доставчици на наркотици, е вече 17 дни на екраните у нас и за това време е гледана от 60 955 зрители и има 493 224 лева приходи.

Пето място е за екшъна „Жената чудо“. За 17-те дни на екраните у нас филмът за намирането на тайнствения остров от попаднал по случайност на него пилот по време на войната, в който главната роля е поверена на израелския топ модел Гал Гадот, е гледан от 34 098 зрители и има 362 893 лева приходи.

На шесто място е втората премиера от миналия уикенд – комедията „Тежка нощ“. Историята на петте приятелки, които наемат стриптийзьор за дамското си парти в Маями Бийч и оттам забъркват поредица от неприятности, е гледана от 3 739 зрители и има 34 225 лева от билетите им за първите три дни у нас.

На седмо място е третата премиера от миналия уикенд – „Газ до дупка“. Поредното приключение в стил „Бързи и яростни“, но този път с историята на двамата братя-крадци на коли, в чиито роли са Скот Истууд и Фреди Троп, е гледано от 2 254 зрители и има 20 265 лева приходи от тях за първите три дни у нас.

Осма позиция е за анимацията „Дийп“. Приключението на малкото октоподче в търсенето на големия кит, което стига до потопеният във вода Ню Йорк, е от десет дни на екраните у нас, като за това време испанската анимация е гледана от 6 848 зрители и има 56 946 лева приходи.

На девета позиция е българският „Бензин“. За над месец на екраните у нас той отчита 93 107 зрители и 753 334 лева приходи.

Десето място е за четвъртата премиера от миналия уикенд – „Имало едно време в Ел Ей“ с Брус Уилис в главната роля. Разказът за живота на частния детектив Стийв Форд, който тръгва да спасява кучето си Бъди, отвлечено от зла банда, е гледан от 976 зрители и има 10 139 лева приходи.

 
 

Даниъл Дей-Луис приключва актьорската си кариера

| от chronicle.bg, по БТА |

Трикратният носител на награда „Оскар“ Даниъл Дей-Луис приключва актьорската си кариера, съобщиха световните информационни агенции, позовавайки се на говорителката му.

Решението е лично и обяснения за него Даниъл Дей-Луис няма да дава, каза говорителката Лесли Дарт. „Той е изключително благодарен на всички с които е работил, и на публиката“, допълни тя.

Последният филм с Даниъл Дей Луис – „Phantom Thread“ ще излезе по екраните през декември.

Даниъл Дей-Луис спечели третия си „Оскар“ за най-добър актьор през 2013 г. за ролята на президента Линкълн. Така той стана първият, печелил три пъти тази награда. Предишните му две са за „Левият ми крак“ (1989) и „Ще се лее кръв“ (2007).

Даниъл Дей-Луис, който е на 60 години, е известен с това, че подбира внимателно ролите си и прави дълги паузи между ангажиментите си. Много водещи кинокритици го определят като един от най-добрите съвременни актьори. През 2013 г. сп. „Тайм“ го включи в списъка на най-влиятелните хора.