Живот край мушкатото

| от |

 

Равноделни червеникави кичури, стегнати прилежно в ролки. Ярка блуза на цветя и памучна пола до глезена. Ярко червило на свити, стиснати устни и големи очила с диоптри. Не, момче, няма да ти каже как да го свържеш, защото не е Латинка Петрова. Това е леля Венче от четвъртия етаж и ако много искаш да знаеш, може да изядеш някой зад врата.

Леля Венче не е просто съседка. Тя е стожер на блока. Домоуправителка от 20 години и от 15-тина – касиерка. Влиза по чехли във всеки дом и навсякъде е добре приета, защото никой не иска да влиза в директни разправии с нея. На времето беше учителка по родинознание в кварталното училище до пенсия, та успя да пусне корени и в училищния двор.

Все още пие кафе със санитарките, за да е в час с дейността на училището. И без това образователното министерство не си върши работата, добре че е леля ти Венче да дава акъл на тая младата директорката, дето кой знае как я назначиха там. А трябваше да е леля Венче, тя ги разбира образователните реформи.

Но сега е домакиня по професия. Ама не от тези новите домакини, дето ходят по фризьори само и не си гледат децата. Леля Венче е станала в 4 сутринта, не е спала заради жегите. Забъркала е супа, мусака и е пържила филийки за закуска. Ако си неин съсед, вече си усетил миризмата на лук още в 6-7 часа. Ако си късметлия да си в съседния блок и си станал за работа, можеш да видиш как леля Венче закусва обилно на балкона – тика залъци от хляба в устата си и хапва елегантно от киселото мляко на промоция.

Леля Венче обожава ранните утрини и страда неистово, че топлите дни са към края си. Затова се наслаждава на последните моменти край мушкатото на терасата. Как само обича да дебне оттам! Да подава любопитни диоптри между листенцата на цветето, правейки се че го почиства, а котката й да лежи лениво на балконските плочки.

Леля Венче току се повдига на пръсти, досущ като прима балерина в чехлите си 42-ри номер и хвърля поглед към минаващите край блока. Трябва да се контролира достъпа до кооперацията, това да не е Аврамов дом, говори си тихичко леля Венче.

Леля Венче не наднича, тя направо си гледа, като неистово стиска устничките си, за да не излезе въпрос от устата й. Все пак тя е интелигентната комшийка, не като Гинчето от втория етаж дето пита по селски „Откъде идеш бре, момче”.

Леля Венче не задава въпроси, тя констатира.

Едно от уникалните умозаключения достигна до хазяина ти вчера – видяла те да се олюляваш по стълбите в 16 часа и му звъннала, да му каже, че наемателят пак се е напил. Така де, да не се беше спъвал по стълбите, момче, защото вече не си просто съсед, а пияният наемател. Друг е въпросът, че леля Венче си блъска денонощно главата как си плащаш сметките, като не й даваш отчет.

Ще го обсъдят с Гинчето и тоя въпрос. Трябва да се знае кой къде и за кого работи и какви са доходите, че на блока трябва да се сменя дограма, да се прави разчет…А Гинчето гледа с малките си сиви очички и цъка с език „Що не го пита, бе Венче, докога смята да пие т’ва момче. Аз ако съм, няма да му спестя”, укорява я Гинчето и сърба от турското си кафе. Ама Гинчето к’во ли разбира, тя е от село. Не е софиянка от Младост като леля Венче.

Леля Венче я познава целият квартал, уважава я, всички зачитат мнението й.

Ето например живущите във входа спряха да я поздравяват тази младата, съмнителната девойка от петия етаж, дето ходи с неприлично късите си поли и високите токчета. Едно нещо не дава мира на леля Венче ден и нощ – кой й купува на тая въртиопашка тия скъпите обувки, с катарамите. Мъж не е виждала да я изпраща, значи го крие.

Сигурно е престъпник, за да има толкова пари, анализира на ум леля ти Венче и току си подърпва пеньоара. А тая , младата, хич не поздравява в асансьора, вирнала носа …. И тя сигурно е от село, дошла в София да се омъжи. Навремето и леля ти Венче как се обличаше, стилно, като от каталог нa Burda – ех, какви обувки слагаше от Италия, и какви шифонени поли.

Ама леля ти Венче имаше хубави крака, а не като на съседката – криви и къси.

И това ще го обсъдят с Гинчето, ама първо да полее мушкатото. Да си измисли нова история за следващия живущ, който й падне пред погледа, че конкуренцията от съседния блок не спи.

Ей го и Ваньо от 36-ти, простира си белите потници. Как не му омръзна по цял ден да седи на тоя балкон и да клюкарства, ядосва се леля Венче. Цял живот му гледа физиономията от отсрещния балкон и все знае нещо повече за новите в квартала. Ама той не е достоверен източник, чул-недочул е и приказва. А леля ти Венче има мисъл, тече версия в главата й.

Да я бяха взели в кметството съветник, щеше да намери решение и за дупките по улиците, и пейка да сложи пред блока, да издигне беседка, та да може с Гинчето на въздух да си пият кафетата, а не по балкони, около мушкатото…Ама как хубаво е цъфнало, а? Защото е добър човек леля ти Венче, каквото бодне – никне. А не клюкарка и злобна бабичка, както й викат тия невъзпитаните хаймани от блока. Добре че навремето го взеха този стратегически апартамент, да имат поглед върху квартала и да се грижат за мира и реда в него.

А когато лятото си отиде и дойде зимата ще трябва да минава по етажите да събира такси. Ще събира информация по етажите, ще изнесе мушкатото в коридора и честичко ще го наглежда, хем да хвърли едно око на стълбището. И най-накрая ще разбере кой оставя врата на асансьора отворена на третия етаж.

 
 

„Безбог“, „Слава“ и „Спомен за страха“ са номинирани за най-добър игрален филм

| от chronicle.bg, по БТА |

„Безбог“ на Ралица Петрова, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов и „Спомен за страха“ на Иван Павлов са номинирани за най-добър пълнометражен игрален филм от Българската филмова академия – 2017. Трите продукции имат и номинации за режисура. Наградите ще бъдат връчени тази вечер от 19.00 ч. в Театър „Българска армия“, научи БТА от Съюза на българските филмови дейци.

За отличията за главни роли конкуренцията при актрисите е между Ирена Иванова – „Безбог“, Маргита Гошева – „Слава“, и Рая Пеева – „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, а при актьорите – между Ивайло Христов – „Спомен за страха“, Стефан Денолюбов – „Слава“, и Димитър Николов – „Христо“ на Григор Лефтеров и Тодор Мацанов.

Наградите за поддържащите роли си оспорват актрисите Йорданка Стефанова – „Спомен за страха“, Пламена Гетова – „Летовници“ на Ивайло Пенчев, и Радена Вълканова – „Маймуна“ на Димитър Коцев – Шошо, и актьорите Димитър Крумов – „Христо“, Ованес Торосян – „Спомен за страха“, Филип Аврамов – „Летовници“.

Номинираните късометражни игрални филми са „Дрехи“ на Веселин Бойдев, „Куче“ на Владимир Петев и „На червено“ на Тома Вашаров. В документалното кино надпреварата е между „Книжарят“ на Катрин Бернщайн и Асен Владимиров, „От Кремона до Кремона“ на Мария Аверина и „Пощальонът“ на Тонислав Христов, а в анимацията – между „Зоотроп“ на Сотир Гелев, „Как се скараха орисниците“ на Анна Харалампиева и „Пътуваща страна“ на Весела Данчева и Иван Богданов.
Най-добрият дебютен филм ще бъде избран между игралните „Безбог“ и „Христо“ и документалния „Пустиняци“ на Цветан Драгнев.

Ще бъдат връчен и награди за сценарий, филмова музика, операторско майсторство, сценография, костюми, монтаж, звукорежисьор, филмова теория и критика.

 
 

„Гластънбъри“ завърши с концерт на Ед Шийрън

| от chronicle.bg |

Фестивалът Гластънбъри приключи с концерт на Ед Шийран пред хиляди фенове, съобщи БТА.

Изпълнението му – както обичайно сам на сцената само с лууп педал, раздвои почитателите му.

Ед Шийран изпя хитовете си, като „Castle on the Hill“, „The A-Team“, „Shape of You“. Той направи също снимка на публиката и заяви, че не е и мечтал да успее да стане хедлайнер на фестивала. За финал обаче реши да демонстрира майсторството си на китарата. То не се оказа чак на такава висота и някои го определиха като посредствено, особено след изпълненията на Найл Роджърс и „Шик“ на същата сцена няколко часа по-рано.

В последния ден на фестивала Гластънбъри концерт в програмата „Легенди“ изнесе и Бари Гиб. Той вдигна цялата публика на крака с хита „Stayin’Alive“, а песента „Words“ посвети на пострадалите от терористичните атаки в Манчестър и Лондон.

 

 
 

Миранда Кер предаде на полицията бижута за 8 милиона долара

| от chronicle.bg, по БТА |

Австралийската манекенка Миранда Кер предостави на американските власти подарени й бижута на стойност 8 милиона долара, които са свързани с корупционен скандал в малайзийския фонд за развитие 1MDB, съобщиха Ройтерс и Франс прес.

Миранда Кер получила бижутата от малайзийския бизнесмен Джо Лоу, близък на семейството на премиера Мохамед Наджиб бин Тун Хаджи Абдул Разак, и сега ги предала на полицията в Лос Анджелис.

„От началото на разследването Миранда Кер оказва пълно съдействие и се ангажира да върне подарените й бижута – поясни близък до следствието източник. – Тя ще продължи да подпомага разследването.“

34-годишната манекенка е сред знаменитостите, които са въвлечени в скандала, свързан с 1MDB.
В средата на месец юни актьорът Леонардо ди Каприо върна няколко получени от Лоу подаръка, включително награда „Оскар“, присъдена на Марлон Брандо, картина от Пикасо и колаж от Баскиа.

Малайзийският бизнесмен е заподозрян, че чрез банкова сметка в САЩ е изпрал над 400 милиона долара, отклонени от фонда 1MDB.

Миранда Кер и Леонардо ди Каприо не са обект на съдебно преследване в САЩ във връзка с тази афера.

 
 

Хари Потър навърши 20 години

| от chronicle.bg, по БТА |

Хари Потър навърши 20 години, тъй като първата книга от поредицата за детето магьосник „Хари Потър и Философския камък“ беше публикувана на 26 юни 1997 година, съобщи в. „Дейли мирър“.

За две десетилетия сиракът с белег на челото измина дълъг път от килера под стълбите на ул. „Привит драйв“ 4 до франчайза на стойност почти 24,5 милиарда щатски долара.

Освен в книгите, филмите и тематичните паркове, любимецът на Хогуортс размаха магическа пръчка и в Уест енд в Лондон. Пиесата „Хари Потър и Прокълнатото дете“ спечели безпрецедентните 9 награди „лорънс Оливие“. Има и успешен сайт „Потърмор“, търговски артикули и, разбира се, втори спин-оф на „Фантастични животни“ с Еди Редмейн в главната роля, който скоро ще излезе в кината.

„Смятам,че може да очаквате внуците Ви да се редят на опашка, за да гледат новите филмови адаптации след 50 години и повече“, каза Джон Грейнджър, който е автор на книга за поредицата и пише докторантура за героя.

„Когато хората говорят за популярна литература след 100 години, те ще наричат това века на Джоан К. Роулинг, както в наши дни говорим за епохата на Дикенс. Имайки предвид, че „Уорнър брадърс“ притежават правата на адаптациите, смятам, че ще виждаме такива, както и спин-офи, дори след като Роулинг не е сред нас“, добави той.

„Книгите са изпълнени с приключения и обрати. Наскоро направихме проучване и Хари Потър отново беше най-предпочитан при 16 до 24-годишните. Причините бяха забележителни. Една от основните беше, че книгите показват, че няма нищо лошо да бъдеш различен и да водиш вътрешна борба с чувствата си. Те съдържат онзи елемент за тийнейджърите, които воюват срещу злото, но след това се обръщат към проблеми от истинския живот. Книгите говорят директно на децата и младежите“, каза Сю Уилкинсън, директор на благотворителна читателска организация.

Самата история как е създаден Хари Потър, е почти магическа. Джоан К. Роулинг била самотна майка на помощи. Идеята за Хари й дошла, докато чакала закъсняващ влак през 1990 г. Тя започнала да пише всеки ден в две квартални кафенета в Единбург. През 1995 г. изпратила първия ръкопис на 12 издатели, но получила само откази. Година по-късно обаче, писателката имала късмет. Издателство „Блумсбъри“ харесало историята, следвайки съвета на Алис Нютън – 8-годишната дъщеря на един от шефовете. Те издали първите 1000 копия на 26 юни 1997 г. и бързо осъзнали, че трябват още. След 5 години Джоан К. Роулинг спечелила почти 306 милиона щатски долара, а днес състоянието й е над 772 милиона долара.

Умението й да надгражда възрастовата граница на поредицата заедно с това на читателите й, се оказа печелившо. Ако първата книга бе насочена основно към 8-годишните, последната прикова интереса на по-големи тийнейджъри. Темите ставаха по-мрачни, чувствата по-сложни, а насилието по-явно.

Вероятно също толкова важен е и умелият начин, по който 51-годишната Джоан К. Роулинг привлече и двата пола. Хари е от мъжки пол, защото писателката осъзнала, че малките момчета не четат за малки момичета.

След като историите станаха по-мрачни, „Блумсбъри“ публикуваха книгите с корици за възрастни, за да заяви, че вече адресатите са и от различно поколение, освен от различни полове.

Джоан К. Роулинг отказа да се обвърже с фирми, които според нея щяха да злоупотребят с Хари Потър или не се вписваха в собствените й убеждения, като „Макдоналдс“.

Според Джулиан Харисън, куратор на изложбата „Хари Потър: История на магията“ в Британската библиотека, има още един фактор за успеха на героя. Това е, че някои от историите в книгите, са заимствани от митове и легенди, които вече познаваме, като съществуването на еднорозите.

„Историите изглеждат свежи, но може да се каже, че ни е генетично заложено да ги харесваме. Това е гениално“, каза той