Живеем ли в болна епоха

| от |

Чували ли сте за прокрастинация, прекомерно събиране на непотребни вещи, трудно вземане на решения, социална фобия? Това може и да не са истински болести, но се оказва трудно човек да се отърси от тях.


1

Всъщност те са психологическо състояние, тясно свързано с ускоряването на урбанизацията и спецификата на епохата. От една страна, хората са подложени на натиск в реалния свят. От друга, Интернет се е превърнал във външен „орган“, който непрекъснато дава информация и сближава хората, но едновременно с това води до различни разстройства. Те са резултат от опита на хората да се преборят с несигурността, паниката и страховете си.

През 2000 г. известният манга художник от Тайван Джу Дъйон започва работа по проект на тема модерния живот в градове. Той също страда от безпокойство поради напрежение в работата и се е случвало да мисли за самоубийство. През 2011 г. Джу публикува манга книга със заглавието „Всички са болни“. В първата страница на книгата авторът пише: „Болна е душата ни или нашата епоха?“

Интересното е, че през последните години изразът „всички са болни“ се е превърнал в етикет за хората в градове в Китай. Много хора признават, че страдат от различни проблеми като прокрастинация или пристрастяване към пазаруването.

В Интернет, подобни симптоми широко се приемат от посетителите. В douban.com може да се видят различни „групи на пациентите“: прокрастинация, прекомерно събиране на непотребни вещи, трудно вземане на решения, социална фобия, страх от близост и други. В уебстраницата има общо 475 групи за различни „разстройства“. Китай се развива с бърза скорост, много хора не са достатъчно силни психически да бъдат в крачка с прогреса.

Проблеми в информационната епоха

През 2009 г. Pole (никнейм) случайно прочита статия онлайн, с представяне на книгата „Да победим прокрастинацията“. Статията е от сайта douban.com.

За първи път, Поул чува думата „прокрастинация“, което всъщност е модерното име на отлагането. Осъзнава, че причината два пъти да се провали на изпита си по право, се дължи на отлагането. Тя си спомня: „Всеки път си правих план за подготовка с достатъчно време, но винаги отивах на изпит без да бъда подготвена.“ Открива, че има и други като нея с подобен проблем. „Най-после разбрах, че това е болест и реших с помощта на онлайн групата да се излекувам“, казва тя.

Гаоди Цинфън, администратор на групата „Ние сме болни от прокрастинация“, счита, че повечето „пациенти“ като Поул са открили неговата група случайно. „Те се радват да се срещнат с хора с подобен проблем. Това им носи известно облекчение. Преди са считали, че са мързеливи и безполезни. Сега разбират, че имат симптомите на прокрастинацията.“

Освен групата за прокрастинация, много други групи за хора с различни проблеми започват да изникват от 2006 г. насам.

Тези интересни групи привличат интереса на много интернет потребители. В групата за прекомерно събиране на непотребни вещи, една посетител пише: „Чувствам, че виждам светлина в тунела. Има толкова много хора със същия проблем като моя. Чувствам се по-добре, защото не съм сам.“

Всъщност по-голямата част от тези разстройства не се обхващат от диагностиката и лечението на психичните заболявания. Гаоди Цинфън счита, че популярността на тези думи или групи се дължи на това, че те са резонанс на условията на живот в нашата епоха. Той пише в статията: „прокрастинацията е новият вирус на информационната епоха.“

Още преди популярността на тези симптоми в интернет, докторът по психология на Пекинския университет Ли Сунуей започна да ги следи. През 2005 г. той започва работа като психологически консултант в центъра по психология към Пекинския университет. В началото, много студенти го посещават. Тогава Ли Сунуей остава объркан, защото симптоми като отлагането, липсата на воля и желание за учене и други не отговарят на критериите за психологическа болест. Той постепенно открива, че тези „малки“ проблеми наистина оказват голямо влияние върху някои студенти. Той се срещна със студентката Сяодин. Нейният единствен проблем е, че отлага написването на автобиографията си в продължение на една година. Сяодин: „Не искам да пиша автобиография, защото нямам никакви постиженията и опит.“ Оказва се, че Сяодин е недоволна от себе си и настоящата ситуация и се тревожи за бъдещето.

В годината на основаването на центъра, се навършиха 7 години от старта на политиката за увеличаване на приема на студенти в Китай. В резултат се появиха проблеми с трудовата заетост при новозавършилите студенти. Ли Сунуей започва да приема все повече пациенти, повечето от които с проблеми като прокрастинация в ученето и трудно вземане на решения. Много студенти не могат да направят своя избор между следването в чужбина или работа, стабилна работа или високи доходи.

Ли Сунуей забелязва, че сегашните студенти се надяват да изработят перфектния план за бъдещето си още от първия курс. Те се бързат да получат различни шансове за практика, или да подават молба за учене в чужбина. Те не само мислят за днес, но и за живота си след 20 години, вманиачени от въпроса „как да получим мечтания живот“. Ли Сунуей казва: „Сегашните студенти изглеждат много зрели, но според мен, трудно е за човек да ангажира бъдещето си, затова те се чувстват несигурни и губещи.

„Паническото безпокойство“

В началото на 2012 г. известният китайски музикант и режисьор Гао Сяосун публикува в микроблога си: „Всеки път, когато включа пътеката за бягане решавам, че искам да свиря на пиано; когато включа пианото, решавам, че само да свиря, без да творя песни е безсмислено; после включвам компютъра, и след час сърфиране в интернет вече нямам настроение за музика. Впоследствие започвам да ям, и най-накрая отивам да спя.“

Публикацията на музиканта привлече много коментари и репортажи за прокрастинацията. Гаоди Цинфън каза: „Обсъждането на темата за прокрастинацията се разпространява бързо и превръща във вид мода.“

В известна степен репортажите на масови медии за това социално явление увеличават безпокойството на хората. Психологическият консултант Шъ Сяося е забелязала, че много от посетителите й се влияят от медиите. Един от пациентите й се самодиагностицира с обсесивно-компулсивно разстройство, заради факта, че е свикнал да проверя два три пъти дали вратата е заключена преди да излезе.

Шъ Сяося казва, че при повечето хора се наблюдава тази ситуация. Истинските пациенти с обсесивно-компулсивно разстройство са тези, при които заболяването повлиява на обществените им функции, като например многократното миене на ръце до нараняване на кожата. Такива хора трябва да се лекуват в болница и да вземат лекарства.

Няколко посетители привидно страдат от безсъние и раздразнителност, но Шъ Сяося открива, че всъщност зад симптомите се крият дълбоки причини, например, страх от брака, съвместния живот, отглеждането на деца, купуването на апартамент и др. „Нашата епоха е пълна с безпокойство.“ констатира Шъ Сяося.

Нашата епоха е свободна, но несигурна

Много съвременни психологически симптоми са свързани с развитието на обществото. Някои хора непрекъснато имат навика да свалят нови неща от Интернет, но всъщност не ги четат. Те се страхуват да не изостанат с времената. Други непрекъснато участват в различни курсове по обучение. Шъ Сяося казва, „Приятелят ми харчи стотици хиляди за различни обучения, но няма полза за него.“

Спецификата на нашата епоха е обогатяване със знания и бурното увеличаване на информация. Според Ли Сунуей, прекалено големият избор води до проблеми. Последните 30 години бяха период на бързо развитие на науката и технологиите и най-големите промени в обществото. Появата на различни психологически проблеми е естествена.

Ли Сунуей каза: „Откривам, че през последните 10 години, съм се променила много. Понякога усещам паника. Цялото общество непрекъснато се променя и развива. Всеки се страхува да не изостане.“

Известният психолог Ерих Фром казва: свободата и сигурността не могат да съществуват заедно. На фона на сегашните времена, тази теория изглежда още по-смислена.

 
 

Ед Шийран е сгоден?

| от chronicle.bg, по БТА |

Актьорът Ръсел Кроу, който е много близък с Ед Шийран, каза, че певецът му гостува „с годеницата си“ Чери Сийборн, когато е в Австралия, съобщи Контактюмзик.

„Запознаха ни общи приятели и когато беше на турне той отсядаше у нас. Сприятелихме се и оттогава е идвал няколко пъти с годеницата си“ – цитира актьора в. „Сън он сънди“.

Ед Шийран е на 26 години. Той е признавал, че с приятелката му Чери „са на път“ към женитба, но още нямат конкретни планове.

„Няма да се женя скоро. Хората непрекъснато ме питат за това. Бих искал един ден да се оженя, но не веднага“ – увери Ед Шийран.

Той е казвал също, че е много щастлив с Чери и двамата почти не се разделят.

 
 

Косплей, изложба на бельо и литературни четения в Нощта на музеите

| от chronicle.bg |

Десетки музеи и галерии в цялата страната отново ще се включат в Нощта на музеите, когато вратите са отворени до полунощ, а входът е свободен. Европейската инициатива се отбелязва с множество интересни изложби, концерти и арт прояви в пространствата за култура, съобщава БТА.

В Националния исторически музей посетителите ще могат да разгледат постоянната експозиция на музея, нови експонати във връзка със 180-годишнината от рождението на Васил Левски, посветена на 24 май експозиция с едни от най-ценните славянски ръкописи и икони с изображения на светите братя Крили и Методий.

Посетителите могат да видят и изложбата „Скрито – покрито. Бельото на българката в началото на 20-и век“, която показва историята на бельото в Европа и навлизането му в България.

От 14.00 до 15.00 ч. ще има възстановка на събитията от Априлското въстание, а от 17.00 до 20.00 ч. децата ще могат да се забавляват в ателиетата на Детския музейно-образователен център – да работят на грънчарско колело, да научат повече за историята на българската писменост и да се опитат да пишат с пера.

Националният исторически музей ще гостува с изложбата „Крехка толерантност“ в „Дома на Европа“ в София. Там ще може да се разгледа и експозицията „60 години Европейски съюз“, посветена на 60-тата годишнина от подписването на Римските договори.

От Дома на Европа ще бъдат осигурени два микробуса за Нощта на музеите до НИМ. Транспорт до музея в „Бояна“ ще има и от Национална галерия – „Двореца“.

За първи път в България се представя изложбата „Българските чехи“, съвместен проект на БТА и Държавна агенция „Архиви“. Експозицията включва богат снимков и текстови материал на български и чешки език с информация за живота и делото на чешките интелектуалци, помогнали за изграждането на България след Освобождението.

Софийската градска художествена галерия ще представи изложбите „Viva Italia“ – съвременното италианско изкуство от 20-ти и 21-ви век, и „Аз, моя милост и ЕС“ на италианския фотограф Алекс Майоли, който изследва съвременните социални и политически проблеми в Европа.

Националният военноисторически музей ще разкаже за наборната служба в България от 1878 г. до 2007 г. в изложбата „Дълг по задължение: история и гледни точки“. Ще може да се разгледа и постоянната хронологична и външната експозиция на музея.

От 18.00 ч. ще има концерт на Представителния оркестър на Сухопътните войски. Програмата за вечерта включва още „Скритото послание на музея“ – инсталация от типа „оптична илюзия“, и лятно кино.

Фантастични герои ще изпълнят Царския дворец в центъра на София, като част от изложбата „COSPLAY – от игла до конец“ на Националния етнографски музей. Гостите ще могат да се снимат с косплейърите и да участват в конкурс за най-добро селфи.

Посетителите в музея ще могат да видят още експозициите „Накити и български народни носии“, „Етнографски етюди“, посветена на първия директор на Народния етнографски музей Димитър Маринов, както и изложбата „Срещи в Странджа“ на архитектите от Сдружение за традиционни знания и занаяти „Мещра“.

В Национална галерия – „Двореца“ ще бъде показан пърформънс на Луиз Ерве и Клое Майе със Стефан Додуров в рамките на изложбата на съвременно френско изкуство „Палат Потьомкин“.

Посетителите ще могат да разгледат и изложбите „Георги Машев (1887 – 1946) – 130 години от рождението на художника“, „Лунни делви“ на корейския художник Ик-Джунг Канг, „Азербайджан – вселена от магически цветове“, „Основоположници на българската фотография – Карастояновите“ и „Дечко Узунов в колекцията на Боян Радев“.

В „Квадрат 500″ предстои „Вълшебна нощ за деца“ от 19.00 до 21.00 ч., видео представяне на галерията от 21.00 ч. в скулптурния двор и камерна изложба на автентични накити от племето масаи (Кения,Танзания) в зала 20. Освен представителната експозиция от колекцията на Националната галерия, в зала 19 е подредена гостуващата изложба „Майстори на чешката авангардна фотография“.

В Музея на социалистическото изкуство може да се види изложбата „Митологеми на героичното“, която разкрива политическия климат на времето, в което са създадени творбите.

Музеят за християнско изкуство в криптата на храм-паметник „Св. Александър Невски“ ще бъде отворен от 19.00 до 21.00 ч. В неговата експозиция е включен и „Амулетен свитък лекарственик“ от 1838 г., предоставен временно от Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“.

Националният литературен музей организира от 19.30 ч. голямо литературно четене на съвременни поети в двора на къщата-музей „П. К. Яворов“ пред паметника на поета на ул. „Г. С. Раковски“ 136. Вечерта ще бъде открита със стихотворения на Яворов в изпълнение на актрисата и писателка Майя Динева.

В двора пред къщата ще бъде експонирана изложба с кадри от интериора от дома на Яворов и Лора. От 21.30 ч. поетичният рецитал ще продължи в Литературния кабинет „Владимир Башев“.

Междувременно в къща-музей „Иван Вазов“ ще бъдат изнесени оригинали на малко познати снимки от семейния албум на Вазов и семейството му, а в къща-музей „Никола Вапцаров“ ще бъдат показани ръкописни тетрадки и бележници на поета, а от 20.00 ч. ще бъде прожектиран филмът на Мая Вапцарова „Епоха“.

Националният археологически музей на БАН ще бъде отворен до 1.00 часа през нощта. Освен постоянната експозиция на музея, представяща материали от праисторически, тракийски, римски и средновековни обекти в страната, посетителите ще имат възможността да видят уникалното съкровище от Надсентмиклош, част от колекцията на Музея за история на изкуството във Виена.

Съпътстващата временна изложба, озаглавена „Езическа България. Власт и общество“, представя бита и културата на българските управници в първите 200 години от създаването на българската държава.

Националният природонаучен музей на БАН разкрива „Съкровищата на Шабла“. Съвместно със Зеления образователен център в Шабла в музея ще бъдат представени две изложби и документален филм, посветени на природните и културни забележителности в района на Шабла и Приморска Добруджа.

Програмата на Националния антропологичен музей включва демонстрация на създаване и принтиране на 3D модели на човешки кости, както и безплатни изследвания и оценка на телесния състав чрез биоимпедансен анализ. Ще бъдат представени и филмите „Етапи на реконструкцията на главата по черепа“ и „Цар Самуил в битка за България“.

Европейската „Нощ на музеите“ е организирана за първи път през 2005 г. от френското Министерство на културата и само за няколко години тя се разпространява успешно из цяла Европа. Българските музеи и галерии се включват в инициативата още в първото й издание.

 
 

Приказната сватба на Пипа Мидълтън

| от chronicle.bg |

Пипа Мидълтън сключи брак с любимия си Джеймс Матюс по време на сватбата на годината, в присъствието на кралски особи, семейство и приятели.

Пипа е сестрата на херцогинята на Кеймбридж и съпруга на принц Уилям – Кейт Мидълтън.

Церемонията беше почти толкова пищна колкото онази преди 6 години, на която Пипа беше шаферка на сестра си.

Мидълтън и Матюс се ожениха в църквата Сейнт Марк в Енгълфилд. Пипа беше облечена в рокля на известния стилист Джайлс Дикън, с обувки „Маноло Бланик“.

Сред шаферите им бяха малките принц Джордж и принцеса Шарлот.

На сватбата, освен Кейт и Уилям, присъстваше и принц Хари, който обаче не доведе на церемонията приятелката си – актрисата Меган Маркъл, въпреки спекулациите, че и тя ще бъде там.

Сред другите гости на сватбата беше тенисистът Роджър Федерер със съпругата си.

Подробности около церемонията и тържеството не са споделени с медиите, а мерките за сигурност по време на събитието са засилени.

Над района са забранени полетите, включително на дронове, балони, хвърчила и парашути. Вижте в галерията няколко снимки от церемонията.

 
 

Празнуваме Св. Константин и Елена

| от chronicle.bg, по БТА |

Църквата почита днес Светите равноапостоли Константин и Елена. Църковният празник е в памет на император Константин и на неговата майка Елена.

През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.

Император Константин е погребан в златен ковчег в църквата „Свети Апостоли“ в Цариград, а градът 16 века носи името му – Константинопол. Оттогава на 14 септември църквата чества Въздвижението на честния и животворящ кръст.

Според народните вярвания на днешния ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че „Еленка и Костадин носят градушката в чувал“.

Това е денят на игрите върху огън – нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа, но почти само като атракция.

Празникът започва няколко дни преди деня на Свети Константин и Елена – със събиране на средства за общ курбан, а също с почистване и поправяне на изворите и кладенците на селата.

На мегданите предварително е приготвена голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а всички се събират около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно – и хороводните мелодии, предназначени за обреда.

Когато огънят стихне, останалата жарава – живите още въглени, се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на Св.Св. Константин и Елена.

В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са жени. Те са като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути.

След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.

Имен ден празнуват Константин, Костадин, Костадинка, Елена, Еленко, Елка.