Жените на Бонд

| от |

Няма нищо по-хубаво от голям, силен и непобедим мъж, който говори с британски акцент, има сини очи и обича жените. Ако има човек, който отговаря на всички тези неща, то той е един – творението на автора Иън Флеминг, който тази година може да гледаме за пореден път в новия филм „Спектър“. Той е Джеймс Бонд.

И докато чакаме новия филм за героя, ви представяме най-добрите жени във филми за специалния агент от „Доктор Но“ – първият филм за Джеймс Бонд от 1950 година, когато в кожата на агент влиза Шон Конъри – до наши дни, когато агентът се играе от Даниел Крейг.

Един филм за Джеймс Бонд не е нищо без Астън Мартин, злодей и красиви жени. Особено последното.

Филмите за Джеймс Бонд са всеизвестни с поредицата красавици, които са минали от там… Ако погледнем реално на тях като бройка, можем спокойно да кажем, че в този случай Дон Жуан може само да диша прахта на Бонд.

В първия филм за Бонд – „Доктор Но“ – играят Юнис Гайсон и Урсула Андрес. През 2012-а, когато филмите за Бонд направиха 50 години, излезе едно проучване, според което именно Урсула Андрес е момиче на Бонд номер 1 и досега. Според феновете на поредицата, Андрес е онова, което публиката нарича „вечното момиче на Бонд“. През 1962-а, когато излиза „Доктор Но“, актрисата дори се осмелява да се съблече по бански… Малко мъже от онова време са забравили тези нейни сцени, както и малко жени.

Следва “От Русия с любов” – там красавиците са Даниела Бианчи, Ализа Гюр и Мартин Безик. Макар красиви, емблематични в поредицата и наистина неотразими за съжаление, в момента нито една от тях не е толкова известна, колкото се очаква да бъде.

“Голдфингър” пък може да се похвали с Маргарет Нолан, Шърли Итън, Таня Малет и Онър Блекман.

След това следва “Тъндърбол”. Там в ролите на момичета на Бонд влизат Моли Петърс, Клодин Оже и Мартин Безик отново, която е единственото момиче на Бонд, което играе два пъти в поредицата в две различни роли.

Друга наша любимка и една от многото известни красавици от филмите за Бонд е актрисата Барбара Бах, която играе момиче на Бонд само веднъж – през далечната 1977 година, в десетия филм за шпионина. Благодарение на тази си роля, Барбара се запознава с Ринго Стар – барабанистът на Бийтълс и през 1981 година двамата стават законни съпруг и съпруга.

Други красавици от Бонд, който също бяха удостоени с честта да влязат в класацията за най-яки мацки на агент 007 са Таня Робъртс от “Изглед към долината на смъртта” и французойката Корин Клери от „Муунрейкър”.

Сред най-новите момичета на Бонд, които участват във филмите за Бонд, след като Пиърс Броснан поема ролята след 6 години пауза от Тимъти Далтън, може би най-известна и досега си остава великолепната Холи Бери, която е най-известното чернокожо момиче на Бонд, отново прави онази емблематична сцена с банския и морето, която десетилетия по-рано Урсула Андрес снима. Към нея се присъединяват Тери Хачър, която е момиче на Бонд малко преди да започне да снима „Отчаяни съпруги“. Слухът гласи, че тя и Броснан не могат да се понасят по време на снимките, тъй като Хачър непрекъснато закъснявала. Причината била, че по онова време е бременна, но тъй като Броснан не знаел това, непрекъснато се дразнел. След като разбрал причината, се извинил, но това не стоплило взаимоотношенията им и досега и двамата не говорят ласкаво един за друг. Към Тери добавяме и холандката Хамке Янсен, която играе в „Златното око“ и разбира се, великолепното френско бижу Софи Марсо, която играе Електра Кинг в „Само един свят не стига“ – предпоследният филм, който Броснан прави като Джеймс Бонд.

След като Даниел Крейг поема ролята през 2006-а, може би и досега емблематична си остава наистина прекрасната Ева Грийн, която играе най-важната жена в живота на Бонд – Веспър Линд. Филмът е „Казино Роял“ и е адаптация по първия роман на Иън Флеминг със същото заглавие. Както се изразява студиото тогава – те започват историята на Бонд от самото начало. След нея на Крейг са партнирали Олга Куриленко – не най-брилянтният избор за момиче на Бонд за съжаление, Джема Артъртън, за която това е изключителна възможност да участва в толкова известна продукция и именно това е филмът, който я представя на по-широката публика и Наоми Харис, която не е типично момиче на Бонд, но е единственото, което ние помним от „Координати: Скайфол“.

С изключение на Ева Грийн обаче, до този момент Даниел Крейг не е имал възможност да играе с истински страхотни жени, както се полага на един Бонд. Затова сме адски щастливи, че в новия филм за агента – „Спектър“, компания ще му правят неотразимата Моника Белучи, която описва ролята си като “загадъчна италианска вдовица, с още куп много по-загадъчни тайни”.  И новото бижу на френското и европейско кино – Леа Сейду, която играе блондинката Мадлен Суон. За нея режисьорът Сам Мендес каза, че персонажът й е много чувствителна, но и избухлива жена, за която е искал млада актриса, но с добър опит на голям екран и в житейски план. „И така стигнах до Леа“, завършва той.

Горе в галерията ни ще намерите любимите ни момичета на Бонд, а долу е видео, специално подготвено от Сам Мендес за подготовката на „Спектър“ и прекрасните жени в него. 

Снимки: Getty Images, 007james.com, Columbia Pictures

 
 

Технологиите са чудо: само прекомпилирай ядрото и ще видиш

| от леля Ц. |

Снощи се случи нещо съвсем обикновено.

Прясно зарибена от сериала на BBC „Шерлок“, изпитах желание да си дръпна саундтрака и да си сложа една от мелодиите като рингтон на телефона. Знам, че сега е модерно телефоните на хората да звънят с противните вградени мелодии на марката и само назадничавите хора си свалят нашумели поп парчета, с които да стряскат хората в трамвая, но получих импулс и реших да го реализирам.

Колко трудно може да бъде? Преди десет години исках телефонът ми да звъни с интрото на „Сексът и градът“, влязох в Data.bg, дръпнах мелодията и десеткилограмовата Motorola, която ползвах, звънеше с този тон цялото лято на 2005г.

Тъй като обаче за десет години технологиите са напреднали значително, свалянето на мелодия за рингтон се оказа адска борба между неравностойни противници.

Първо установих, че не мога просто да дам download, а се нуждая от програма, която да ми позволи да вкарам нещо в телефона си. След това, тази програма трябва да се „pair-не“ с друга. Двете да се рестартират. За всяка една да си измисля парола. Паролата нямаше как да е „password4″, нито дори „password123″. Трябваше да съдържа една малка буква, една голяма, един символ и поне 8 знака. След като се спрях на „487skromnipingvinaotzimbabve_*“ и проклетата машина реши, че паролата е достатъчно сигурна, вярвах, че съм на крачка от изпълнение на задачата.

И наистина, оставаше само да отворя SSH терминала през криптирания VPN тунел, да прекомпилирам ядрото и да пусна цялата система да се рендира.

Въведох още една парола за „back-up-ване“, потвърдих я на три имейла и написах в Google „download sherlock soundtrack“. Мъжът ми, който разбира от компютри, е сигурен, че да напишеш в Google „download нещо си“ е сигурен начин да хванеш остър вирус на горните дихателни пътища. Аз обаче поех риска и четири часа по-късно бях готова да открия проклетата мелодия в „Ringtones“ на телефона. Докато на някой от стоте екрана, които ползвах за висшата си IT цел, не се появи изискване да въведа номер на банковата си карта.

Затова затворих лаптопа и аз, като Кари Брадшоу, се замислих:

„Улесниха ли напредналите технологии живота ни“?

или

„Защо се борим като прасета с тикви да ползваме компютрите, при положение че те трябва да ни служат?“

Умелото използване на всички джаджи (като под тази дума обединявам компютри, телевизори, миялни машини, вентилатори и изобщо всякакви уреди, които работят с ток и са сложни) е необходимо, за да може човек да си проправя път в модерния живот. Дори служителите на Център за градска мобилност се разхождат с дяволски джаджи, по които отчитат кой автомобил заслужава скоба, а всички знаем, че те не пишат дипломна работа, за да започнат да работят това. Защо обаче боравенето с технологиите трябва да изисква такива усилия?

За телевизора у дома има три дистанционни, всяко от което изисква да го познаваш персонално. Подът се чисти от прахосмукачка с изкуствен интелект, която е достатъчно умна, за да обиколи къщата и да събере боклуците, но не и достатъчно самостоятелна, за да не се залее с няколко литра вода, когато бутне ваза. Телефонът ми показва мръсните си тайни, само когато го открехна с моя пръстов отпечатък. Вентилаторът в офиса се опъва на десет човека, които по цял ден невротично натискат копчетата му, само за да стане ясно, че половината персонал загива от студ, а другата половина лее пот и се попива с кърпички.

Поклон пред всички Шерлок-умове, които мислят в посока развитие на технологиите, но все пак времето, в което пералнята не рецитираше Е.Е.Къмингс, а телефоните служеха, за да се обадиш по телефона, бяха чудесни и винаги ще ми липсват.

С трепереща ръка и носталгичен почерк,

Леля Ц.

 
 

Григоре, не знаеш ли български?

| от Александър Николов |

През септември миналата година Григор Димитров достигна до осминафиналите на US open. За да се поздравят с този успех, родните „патриоти“ си намериха повод да са сърдити. След мача със Соуса, Григор говорил на английски на корта и не поздравил българите по трибуните на български. 

Няколко дни след първата му титла от 2014 насам (в Бризбейн) и също толкова преди началото на Australian Open, родната ракета номер 1 даде кратко интервю за сайта на турнира, в което за пореден път казва колко е доволен да вижда български знамена и да чува родна реч от трибуните. На английски. И „гордите Българи“ отново подскочиха като ужилени.

„Запазили сме си езика под турско робство и византийско иго и за един световноизвестен спортист трябва да е гордост да говори на родния си език, защото преди всичко е Българин“, така изглежда най-безобидната критика в социалните мрежи навсякъде, където видеото е споделено.

В определени ситуации е нужно и редно да се говори на английски и това няма нищо общо с патриотизма.

Какъв език се говори в дадена ситуация не е въпрос нито на каприз, нито на лична преценка, а на традиция, писани или неписани правила и въпрос на протокол или добро възпитание.

Международният език, харесва ли ни или не, е английският. По-рядко с такъв статут се ползва френският и донякъде – испанският. Без значение колко са велики, немският, руският, китайският или българският – не са.

В ЕС официални са всички езици на общността и при официални изказвания (в ЕП например) няма проблем да се използва български, чешки или гръцки. Въпреки това тези държавни ръководители, които могат, използват английски или друг по-разпространен език. В дипломацията говоренето на езика на домакините отключва по-лесно вратите. Затова Росен Плевнелиев се разбираше толкова добре с немския президент Йоаким Гаук, а Ирина Бокова е добре приета във Франция. По същата причина Борис Джонсън говори на френски при посещението си в Париж, а Владимир Путин се обърна на немски към Бундестага. Британските дипломати във всяка една страна пък прекарват между 3 и 6 месеца преди мандата си в изучаването на местните език и традиции. До степен, че Джонатан Алън говореше по-добър български от някои родни депутати.

Всички международни организации имат ясни правила за езиците. В УЕФА и ФИФА освен на английски се говори и на френски и това няма нищо общо с бившите генерални секретари Сеп Блатер и Мишел Платини.

Ако песните на Евровизия могат да бъдат на всеки един език на страните участнички, то официалната церемония и гласуването е на английски и френски. Френският е използван от Франция, Андора, Монако, Люксембург, Белгия, Швейцария и доста често от Великобритания. Използването на френски от британската телевизия определят като приятелско намигване към съседите и спазването на традициите, тъй като дълго време това е езика, използван от Кралския двор.

В авиацията всички международни полети използват английски за комуникация. Дори когато кулата и екипажа говорят един и същ език, английският е предпочитан, а изключение се прави само за вътрешни полети.

Във футбола владеенето на местния език също е почти задължително за най-добрите футболисти и треньори. На пресконференция и португалецът Моуриньо, и французинът Венгер, и италианците Конте и Раниери, и германецът Клоп, и испанецът Гуардиола говорят на английски. Защото такива са неписаните правила на Висшата лига на Англия.

Ако се върнем на тениса, и в ATP, и във WTA се използва предимно английски – и на пресконференции, и в интервютата на корта. Изключения са само играчите, които участват на турнир в страна, използваща родния им език. Или при желание да зарадват публиката. Надал говори на испански на турнирите в Испания, но в знак на уважение към любимия му турнир – Ролан Гарос, използва френски на кортовете му, както и в Монте Карло. Но на US open, Wimbledon или Australian Open всички говорят на английски – и Джокович, и Надал, и Федерер, и Григор. Дори Нишикори не говори на японски, без това да е повод за драми в родината му.

На турнира в София Григор ще поздрави публиката на български, но всички останали ще говорят на английски. Освен ако някой не реши да зарадва родните фенове на тениса с едно „Здравейте, как сте“.

За човек, който прекарва по 10 дни годишно в България, Григор говори чудесен български. Наскоро използва Facebook профила си, за да поздрави българските си фенове на родния си език. 

А тези, които не говорят английски, могат да се сърдят само на себе си, защото онази гордост „знам само един език – български“, ми е непонятна.

Истинският патриотизъм се крие точно в това, което прави Григор. Защото и в САЩ, и в Австралия разпознават българския флаг, а китайци изписват „Khaide Grigor“ в негова подкрепа. И предпочитам да каже, че е българин на английски, така че да го разберат хилядите по трибуните. Дано още такива като него станат посланици на България. От другите – горди, че не знаят нито думичка на чужд език, ме е леко срам.

 
 

12 роли на Джим Кери, които трябва да сте гледали

| от chronicle.bg |

Има филми и актьори, които трябва да присъстват в мозъчната ви видеотека. Да, да, „трябва“ звучи императивно, но наистина…как може да знаете какво е любов, ако не сте гледали Мерил Стрийп и Робърт Редфорд в „Извън Африка“ и какво може да знаете за актьорската игра, ако не сте гледали Де Ниро в „Шофьор на такси“?

Джим Кери е от онези актьори, които не се отличават с някаква бясна хубост, но имат по-важното: талант и специфични лица. Той е комик от доста ранна възраст, а кариерата му тръгва, когато напуска гимназия и започва да работи в комедийни клубове, за да подкрепи финансово семейството си.

Кери работи от време на време в телевизията и получава малки филмови роли, които в крайна сметка водят до сприятеляването му с Деймиън Уейънс. Оказва се, че братът на Уейънс – Кийнън Айвъри Уейънс – подготвял комедийно шоу за Fox. Шоуто се наричало In Living Color, а Кери получава работа в него. Единственият бял в шоуто, необичайният характер на Кери привлича вниманието на американците. В пресата е наричан „бялото момче от In Living Color“.

Успехът на Кери в In Living Color му спечелва главната роля в комедията „Ейс Вентура: зоодетектив“  (1994), чиято премиера е едва няколко месеца преди края на шоуто In Living Color. Филмът не се приема добре от критиците, но изненадващо става хит. През следващата година Кери играе в  „Маската“  и „От глупав по-глупав“ , като от втория филм печели $7 милиона.

След тези два филма вече е ясно: Кери е филмова звезда. През следващата година играе ролята на Гатанката в  „Батман завинаги“ , а после отново е в ролята на Ейс Вентура в „Ейс Вентура: Повикът на дивото“ .

Тези два филма му носят още два чека за няколко милиона долара. Предизвиква фурор когато се разкрива, че за следващия си филм („Кабелджията“) е получил $20 млн — рекордна сума за комедиен актьор. Вниманието, което се обръща на заплатата му, както и отрицателните отзиви и мрачния характер на героя в сравнение с предишните изпълнения на Кери, водят до провала на филма.

Въпреки постоянните успехи в комедията, Джим Кери поема предизвикателството и участва в „Шоуто на Труман“ (1998). Ролята му в този филм му донася Златен глобус за най-добра мъжка роля в драматичен филм.

Тъй като днес Кери празнува своя 55-ти рожден ден (абсурдно, но факт), ви предлагаме да разгледате галерията с 12-те ни любими негови роли.

 
 

Звезди от киното, изкушени от телевизията

| от chronicle.bg |

В последните години сериалите показаха, че малкият екран е достатъчно голям за всяка световна звезда, стига да се основават върху добър сценарий и качествена режисура. Затова и в последните години мнозина се насочиха към телевизията.

Когато видяхме в сериала „Истински детектив” Матю Макконъхи, това беше изненада – носителят на „Оскар” беше слязъл от нивото на големия екран, за да се снима в телевизията. Оказа се, че това е добър ход, който впоследствие мнозина негови колеги повториха.

В епохата, в която всеки може да гледа каквото си поиска дори на телефон, това да бъдеш близо до аудиторията е по-важно от всякога.

Предлагаме ви да видите в галерията ни големите актьори, носители на редица награди за ролите си в киното, осмелили се да дадат шанс на телевизията. Като бонус включваме и трима големи режисьори, изкушени от малкия екран.