Жената и нейното право на обувки

| от |

„Дайте на едно момиче правилния чифт обувки и тя ще покори света“, Мерилин Монро е казала това. И е била права.

Връзката между жената и любимите й обувки е толкова силна и неуспорима, че по въпроса са направени филми и са писани книги. Затова някак не ни учудва фактът, че от другата седмица – 15.10., в Paradise Mall – онзи на бул. „Черни връх“, всяка почитателка на обувките, сред които сме и ние, ще може да се наслади на обувките на всички времена, сътворени от най-известните световни дизайнери: Маноло Бланик, Джими Чу, Кристиан Лубутен и Вивиан Уестууд.

Колекцията от 50 ретро и съвременни експоната включва символи на модната, музикалната и филмовата индустрия – носени от Бионсе, Джулия Робъртс, Джесика Бийл, Рита Ора и Ким Кардашиян. В изложбата се включени и части от колекциите на Вивиен Уестууд „Rocking Horse“, Кристиан Лубутен „Very Riche“, както и модел на Маноло Бланик, създаден специално за сериала „Сексът и градът“.

Изложбата се прави по повод 10-тата годишнина на канал FOX Life у нас и ще бъде изложена между 15 октомври и 15 ноември на ет.+1 на Fashion Avenue в Paradise Center (бул. Черни връх 100). Входът е свободен.

Горе, в галерията, нашия екип извади някои от любимите ни обувки от киното, техните истории и дизайнери.

 
 

Жената и нейното право на обувки

| от |

Има нещо наистина специално между жените и техните обувки. Единственото по сравнение е връзката между мъжете и техните коли. Някои биха сравнили това с жените и колите, но няма да са прави. Жената избира кола, както мъжът избира жена – малка, компактна, красива. А като започнат да ти обясняват показателите, ушите ти сами се запушват, защото истината е, че за теб показателите на една кола са толкова важни, колкото тези на жената за един мъж. Вече е избрана. Точка.

Същото важи и за обувките. Връзката между жените и техните обувки е наистина специална, независимо от типа жена и типа обувки. Всеизвестно е клишето, че жените предпочитат количеството пред качеството, за разлика от мъжете, стане ли дума за мода, но това е тотално невярно. Жената иска да има и качество и количество. По много. И от двете. Имам един приятел, който е твърдо убеден, че няма по-красиво нещо от жена на високи токчета. Ама не от тия стриптизьорските, а от по-елегантните. „Жената е красива на токчета”, казва той. Истината е, че жената е красива, когато носи любимите си обувки, независимо какви са те. За нея, жената, те са нейният подпис, нейният уникален отпечатък, нейното изявление пред света, нейният начин да каже: „Това съм аз и съм уникална.” Независимо колко още жени са си купили същия тип обувки, за всяка различна жена чифтът е уникален като всичко, което тя представлява пред света. Жената е уникална. Тя се възприема така и очаква и мъжът да го направи.

Жената е като обувките, които носи. На пръв поглед всички изглеждат еднакви, но в зависимост от ситуацията и тоалета, нещата се променят рязко. Има всякакви жени, можем да ги разделим най-общо в любимата ми типологизация на мъжете – руса, черна, червенокоса („тия са мноууу специални”, според един приятел) и кестенява („само изглеждат скучни, вервай ми”, придружено с жест от друг приятел). На пръв поглед четири различни чифта, но когато се вгледате по-отблизо – всяка уникална спрямо ситуацията, тоалета, обувките, живота си, мечтите си, местата, които иска да види или е видяла. Защото жената винаги иска да открива нови светове. Заложено й е в ДНК-то. С това някои психолози обясняват нуждата й непрекъснато да пазарува – не е защото е ненаситна, така тя открива нов свят.

Жената е любопитна, уникална и умна. Тя е като неразопакован чифт готини обувки.

Като онези, които носехме като малки – дето светеха като стъпиш по определен начин и свиреха като тичаш, за да те накарат да бягаш още по-силно, защото имаш чувството, че някой те гони. И си бърз като вятъра. Е, жената е такъв тип обувки. Тя свети и свири, ако я натиснеш по определен начин. Дори мрачната зима и мърлявите улици у нас, не могат да спрат жените от носенето на уникални обувки, които да ги заявят пред света.

Защото това е жената – тя не е за подценяване и нейното право на обувки го доказва.    

 

 

 

 
 

Началото на „La La Land“ през iPhone-a на Деймиън Шазел

| от chronicle.bg |

„La La Land“ обира награди като стой и гледай, а в събота предстоят и Оскарите.

Филмът, естествено, получи и известно количество критики. Лайтмотивът в тях е, че Райън Гослинг и Ема Стоун не танцуват и пеят като истински актьори в мюзикъл. Разбира се, възможно е играта на Гослинг и Стоун нарочно да е такава. Със сигурност обаче режисьорът Деймиън Шазел не е подценил мюзикъл мотивите във филма си.

Появи се видео от репетициите на началната сцена на филма, което Шазел заснема със своя iPhone. То показва усърдната репетиционна работа по парчето на магистралата в Лос Анджелис. На пресъздадена снимачна площадка актьорите изиграват сцената, а ние можем я да видим редом с оригинала.

 

 
 

Анджелина Джоли: Брад Пит винаги ще бъде част от семейството

| от chronicle.bg |

Актрисата Анджелина Джоли каза, че Брад Пит винаги ще бъде част от семейството, въпреки развода им, пише в. „Дейли мирър“.

Двамата подписаха документите по развода си миналата година и въпреки решението им да продължат пътя си поотделно, Анджелина Джоли се надява, че това ще ги направи „по-сплотен“ екип.

„Не искам да коментирам много по въпроса, освен че бяха много трудни времена. Ние сме семейство, каквото ще бъдем винаги. Ще преминем през това и се надявам, че ще сме по-сплотено семейство“, каза тя.

„Много, много хора се намират в това положение. Цялото ми семейство, всички преминахме през труден период. Фокусът ми е върху децата ми, нашите деца…“, добави актрисата.

Двамата с актьора Брад Пит започнаха връзката си през 2005 г. и се разделиха през септември 2016 г.
В момента Анджелина е в Камбоджа за премиерата на филма „Първо убиха баща ми“ („First They Killed My Father“), заедно с шестте си деца – Мадокс на 15 г., Шайло на 10 г., Пакс на 13 г., Захара на 12 г. и близнаците Вивиен и Нокс на 8 г.

„Филмът не се съсредоточава върху ужасите на миналото, а върху издръжливостта, добротата и таланта на камбоджанците. Най-вече, филмът е начинът ми да изразя благодарността си към Камбоджа. Без Камбоджа, може би никога нямаше да стана майка. Част от сърцето ми е и винаги ще бъде в тази страна. И част от страната е винаги с мен – Мадокс“, каза Анджелина Джоли.

 
 

Избери порно, избери живота, избери T2

| от Зорница Аспарухова |

Избери живота, като преебеш своя. Избери порно, за да не правиш секс. Избери да си сексист, егоманиак, циничен гадняр. Избери онези, които ти го вдигат, пред онези, които обичаш. Избери истерията пред срама, избери да се друсаш качествено с реални неща, които харесваш и да дозираш социалните мрежи. Избери живота!

Също така избери „Трейнспотинг“ – на екран и на хартия. После и „Порно“ – само на хартия. Като цяло се довери на Дани Бойл и Ървин Уелш, те си знаят работата. Това важи и за последната им колаборация заедно на екран.

Да избереш „Т2 Трейнспотинг“ пред останалите заглавия в киносалона този месец е като да избереш добрата кока пред скапаната трева. По-силно е, по-смело е, по-скъпо е, вдига ти го по-добре.

Същото важи и за филма на Дани Бойл и сценариста Джон Ходж. Те го правят за пореден път и го правят добре. Избери тях и им се довери, за да те заведат на приключение в мръснишкия свят на Рентън, Sick boy, Спъд и Франк Бегби.

Точно 20 години минаха, откакто хероиновата истерия на триото Бойл-Ходж-Уелш нанесе мощното си кроше в киносалоните и оформи част от иронично-циничното поколение на 80-те и 90-те години.

Припознаването с хистеричния живот и изборите на основните персонажи не е онова, което прави „Трейнспотинг“ толкова специален, както някои от вас биха си помислили. Обратният характер на всичко онова, което този филм разказва, е циничната нотка, която ние толкова харесваме.

Неговите персонажи избират живота, отнемайки го. От себе си и от другите. Да възхвалиш живота, чрез неговото тотално унищожаване и незачитане, разбиването му на дребни парчета, ето това прави този филм това, което е. И така вече 20 години.

Рентън, Sick Boy – Саймън, Спъд или Компира и Франк Бегби, преследват съзнанието на хиляди фенове по света с реплики, сцени, крайности, гнусотии и изборите си. Отварящият монолог на Марк Рентън, който ти казва да „избереш живота“ и досега остава епопея, на която се оповава почти всеки средностатистически циник с повече акъл.

20 години по-късно нещата са се променили. „Т2 Трейнспотинг“ удря кината като наркотична доза качествено бяло, която е редно да си причиниш. Той носи духа на първата киноистерия, но има повече сантимент в себе си.

Trainspotting трейнспотинг

Старите персонажи са тук, пръснати в различни точки на красивия и тучен Единбург, за да се съберат отново в носталгия по миналите дни, добрите наркотици, голите жени, порното, съжаленията, угризенията, изборите, умиленията и новите схеми и измами. Като последното едва ли има кой знае какво значение.

Китната предрусала четворка на Единбург винаги ще намери нещо, с което да се забавлява. В „Т2 Трейнспотинг“ изборът пада върху минали измами и нови такива, включващи порно с мъже, които обичат да им го слагат отзад и една българка. Това обаче се случва само на повърхността. Като повечето неща, които са потенциално добри и този филм има няколко нива. Дали всички ще ги видят и усетят, това вече си е тяхна работа.

Тези, които са прочели „Порно“ на Ървин Уелш във влажно очакване на този филм, нека да бъдат предупредени – „Т2 Трейнспотинг“ не е „Порно“. Бойл и Ходж използват различни отправни точки и основи на романа, които заковават в сюжета, но филмът не е директна адаптация на втория роман на Уелш. Той е много различен от хероиновите истории на лудия шотландец.

Сюжетът на „Т2 Трейнспотинг“ в случая не е важен. Важни са Юън Макгрегър, Юън Бремнър, Джони Лий Милър, Робърт Карлайл, химията – тази на екрана и тази в лъжички и линийки, монолозите, музиката и за някои от нашите сънародници – и участието на Анжела Недялкова и появата на гара Подуяне.

Всичко това го има и е поднесено с показателната си хаотичност, точно като първата част, но с повече носталгия.

Кенефи, Иги Поп, псувни, дрога, измами, пари, изкуствени мъжки членове, циците на Анжела, буркан с шипков мармалад, Ървин Уелш в кадър, Рентън, който пее, Бегби социопатът, монолог за консуматорския живот и лайковете във фейсбук, кратката поява на Даян, първата сцена с купчина задъхани фитнес маниаци…

Всички тези неща обагрят света на „Т2 Трейнспотинг“ в приятни наркотични краски. Носят доволна наслада на онези, които са гледали първия филм и очакват втория. Дори и на онези, които не го очакват.

Дани Бойл знае как да прави кино и майсторски се справя с объркания свят на Ървин Уелш за втори път. Малко биха успели и почти никой не би се пробвал. Освен Бойл, който е диригент от класа и го доказва отново.

T2: TRAINSPOTTING Трейнспотинг

Нуждата от продължения на филми се е превърнала в същото, в което и нуждата да пускаш песни и статуси за живота си всеки ден във фейсбук. Безмислие. Безвремие. Тотална жалкост. Малка нужда, която се е превърнала в голяма нужда. Като тази, която правиш насаме.

„Трейнспотинг“ няма нужда от продължение и все пак получава такова. То, за разлика от повечето комерсиални заглавия, които са се окичили с втори, трети и пети части, е негов достоен събрат. Поостарял и прашасал. Но изтупан и лъснал косъма, за да покаже, че още го бива. И е така. Бива го повече от другите.

От първата сцена с роботизираните healthy идиоти, през задължителния монолог на Рентън, до разбитото с кенеф лице на Франк Бегби, всеки момент е премерен и идва в перфекни цветни дози. Облечен в добър диалог, актьорска игра, музика и цветове като дъга през погледа на весел наркоман, носещ цветни очила и яздещ пони.

„Т2 Трейнспотинг“ е пътуване към миналото на едно по-добро кино, което някак сме забравили как се прави и как се гледа. От време на време обаче някой ни го напомня. Този месец това е Дани Бойл и неговият коктейл от шотландска кръв, примесена с качествена дрога и достойно друсане за всеки киноман.

Така че, избери живота навън и около себе си. Избери по-доброто кино. И не забравяй да си поемеш дълбоко дъх в началото. После се гмурни в кенефа на „Т2 Трейнспотинг“ и се наслаждавай! Мърляво е, но ще ти хареса.

Източник: Webcafe.bg

 
 

България е на 25-о място в света по скорост на мобилния интернет

| от chronicle.bg |

Страната с най-бърз мобилен интернет в света е Южна Корея, сочат данни на Open Signal. С близка скорост са Норвегия и Унгария. Докато в Южна Корея можете да ползвате интернет със скорост 37.5 мегабита в секунда, в Норвегия – 34.8, то в Унгария скоростта е 31 мегабита в секунда.

Open Signal са изчислили данните за 87 държави. Средната скорост за 4G връзка е 17.4 mbps, което означава, че трите топ държави скоростта е почти два пъти по-висока. Въпреки това обаче количеството време, което хората прекарват свързани с wifi мрежи не намалява, а точно обратното. Например в Южна Корея потребителите прекарват 50% от времето си с wifi връзка.
Това значи, че мобилната връзка се използва не за да замени wifi мрежите, а за да ги допълни.

България е на 25-о място по скорост на мобилния интернет и изпреварва страни като Великобритания, Италия, Германия и Франция.