Жената и нейното право на обувки

| от |

„Дайте на едно момиче правилния чифт обувки и тя ще покори света“, Мерилин Монро е казала това. И е била права.

Връзката между жената и любимите й обувки е толкова силна и неуспорима, че по въпроса са направени филми и са писани книги. Затова някак не ни учудва фактът, че от другата седмица – 15.10., в Paradise Mall – онзи на бул. „Черни връх“, всяка почитателка на обувките, сред които сме и ние, ще може да се наслади на обувките на всички времена, сътворени от най-известните световни дизайнери: Маноло Бланик, Джими Чу, Кристиан Лубутен и Вивиан Уестууд.

Колекцията от 50 ретро и съвременни експоната включва символи на модната, музикалната и филмовата индустрия – носени от Бионсе, Джулия Робъртс, Джесика Бийл, Рита Ора и Ким Кардашиян. В изложбата се включени и части от колекциите на Вивиен Уестууд „Rocking Horse“, Кристиан Лубутен „Very Riche“, както и модел на Маноло Бланик, създаден специално за сериала „Сексът и градът“.

Изложбата се прави по повод 10-тата годишнина на канал FOX Life у нас и ще бъде изложена между 15 октомври и 15 ноември на ет.+1 на Fashion Avenue в Paradise Center (бул. Черни връх 100). Входът е свободен.

Горе, в галерията, нашия екип извади някои от любимите ни обувки от киното, техните истории и дизайнери.

 
 

Жената и нейното право на обувки

| от |

Има нещо наистина специално между жените и техните обувки. Единственото по сравнение е връзката между мъжете и техните коли. Някои биха сравнили това с жените и колите, но няма да са прави. Жената избира кола, както мъжът избира жена – малка, компактна, красива. А като започнат да ти обясняват показателите, ушите ти сами се запушват, защото истината е, че за теб показателите на една кола са толкова важни, колкото тези на жената за един мъж. Вече е избрана. Точка.

Същото важи и за обувките. Връзката между жените и техните обувки е наистина специална, независимо от типа жена и типа обувки. Всеизвестно е клишето, че жените предпочитат количеството пред качеството, за разлика от мъжете, стане ли дума за мода, но това е тотално невярно. Жената иска да има и качество и количество. По много. И от двете. Имам един приятел, който е твърдо убеден, че няма по-красиво нещо от жена на високи токчета. Ама не от тия стриптизьорските, а от по-елегантните. „Жената е красива на токчета”, казва той. Истината е, че жената е красива, когато носи любимите си обувки, независимо какви са те. За нея, жената, те са нейният подпис, нейният уникален отпечатък, нейното изявление пред света, нейният начин да каже: „Това съм аз и съм уникална.” Независимо колко още жени са си купили същия тип обувки, за всяка различна жена чифтът е уникален като всичко, което тя представлява пред света. Жената е уникална. Тя се възприема така и очаква и мъжът да го направи.

Жената е като обувките, които носи. На пръв поглед всички изглеждат еднакви, но в зависимост от ситуацията и тоалета, нещата се променят рязко. Има всякакви жени, можем да ги разделим най-общо в любимата ми типологизация на мъжете – руса, черна, червенокоса („тия са мноууу специални”, според един приятел) и кестенява („само изглеждат скучни, вервай ми”, придружено с жест от друг приятел). На пръв поглед четири различни чифта, но когато се вгледате по-отблизо – всяка уникална спрямо ситуацията, тоалета, обувките, живота си, мечтите си, местата, които иска да види или е видяла. Защото жената винаги иска да открива нови светове. Заложено й е в ДНК-то. С това някои психолози обясняват нуждата й непрекъснато да пазарува – не е защото е ненаситна, така тя открива нов свят.

Жената е любопитна, уникална и умна. Тя е като неразопакован чифт готини обувки.

Като онези, които носехме като малки – дето светеха като стъпиш по определен начин и свиреха като тичаш, за да те накарат да бягаш още по-силно, защото имаш чувството, че някой те гони. И си бърз като вятъра. Е, жената е такъв тип обувки. Тя свети и свири, ако я натиснеш по определен начин. Дори мрачната зима и мърлявите улици у нас, не могат да спрат жените от носенето на уникални обувки, които да ги заявят пред света.

Защото това е жената – тя не е за подценяване и нейното право на обувки го доказва.    

 

 

 

 
 

Детският хор на БНР с концерт в Европарламента

| от chronicle.bg, по bnr.bg |

С концерта на Детския радиохор в Европейския парламент в Брюксел започна десетдневното коледно турне в Белгия. Събитието е силно начало на културния обмен преди българското председателство на Европейския съюз през 2018 година.

Секретарят на Федерацията на европейските хорове и член на Световния хоров съвет, Жан-Пиер ван Авермат, поздрави изпълнителите и гостите.

Световноизвестните певци от Детския радиохор на БНР откриха програмата си с Химна на обединена Европа – „Ода на радостта“ от Л. Бетовен. В концерта им прозвучаха църковнославянски песнопения, фолклорни и коледарски песни и емблематични произведения от българската хорова класика като „Хубава си, Татковино“ на Ем. Манолов, „Родино мила“ на Б. Тричков и чудесната обработка на Н. Кауфман на „Хубава си, моя горо“.

По време на турнето малките певци ще гастролират в 9 града, ще се срещнат с българската общност в Белгия и ще изнесат концерт заедно с децата от Българското училище в Брюксел.

 
 

Тъмнокожа моделка имитира традиционни модни кадри

| от chronicle.bg |

Не само Холивуд има проблем с липсата на разнообразие за предлаганите роли, заради което лица с различни черти или по-напреднала възраст се оказват без работа. Оказва се, че подобен проблем има и в света на модата. По тази причина африканският модел Деде Хауърд пресъздава култови модни кадри на големи компании. Тя обаче поставя всички известни снимки пред „черното огледало“, което им дава различен прочит.

„Всеки ден сме бомбардирани с ярки реклами, билбордове и телевизионни реклами, които се опитват да ни вдъхновят да купим продуктите, които излизат на пазара. Нещо, което винаги ме е притеснявало, когато гледаме тези реклами е, че рядко на тях виждаме тъмнокожа жена. Когато бях момиче, винаги се чудех защо големи брандове като Gucci, Chanel, Luis Vuitton, Guess и много други рядко използват тъмнокожи модели? И ако го правят, много малък процент тъмнокожи модели успяват да пробият, но групата им остава до голяма степен без промяна в дълъг период от време“, пише тя в сайта си.

Според нея повече видимост на хората от „всички раси, независимо дали са бели, черни, азиатци, латиноси и др.“ ще помогне на всички да повярваме в потенциала си. Тя отбелязва още, че тъмнокожите рядко са представяни в добра светлина в медиите, но за сметка на това безброй пъти се съобщава за застрелването или ареста на поредния тъмнокож.

Вижте интерпретациите на Деде на модни кадри, в които се бори със стереотипите.

 

 
 

Ние тая песен сме я слушали

| от |

Стига сме се възмущавали от Гери-Никол и нейните турбохитове. Тая песен сме я слушали и не само сме я слушали, ами и сме й трошили пръсти, пили сме на нея и сме били с юмрук по масата. Гери-Никол повтаря титани на поп-шока. Титани, които не се стесняват. Къде е тръгнала 18-годишната дива с едни задни части само! Това е скромност граничеща с немотия. Отмести се, мила Гери-Никол, и направи място на хората, които откриха топлата вода.

Започваме силно с една песен на 100 кила преди с Криско да запеят че са „на хип хопа дрийм тийма, шмъркаме кока в Джим Бийма“ (Из Криско и 100 Кила – Остани за обяд). Става въпрос за песента П**ки по масата, в която можем да чуем:

„Раста крий се в храс, скришум пишим фас,
с жан тонко фас, п**ката кваз
занимавам се с п**ки мънички,
мажа се с крем против гъбички.
А ти лекувай си трипера шото тука почва припева.“

И след това наистина започва припева, където става познатото и предполагано мазало.

Рапът е ясен, нека заорем надълбоко в грешното творчество. Кой е слушал Изумруд? Емблематични мъже. Веднъж празнуваха рожден ден на своя приятелка в едно караоке в Студентки град и изпяха няколко парчета. Незабравима вечер. Една от техните песни директно минава покрай Гери-Николовата:

„В сладкарница Малинка

с тебе бяхме дваминка,

а навънка дъждът ромоли.

Аз си пия кафето,

тя ме бара за дупето

и се прави на „яж ми гъза“.

Красиво е.


Така нареченият Светльо от Хиподил с така наречените Легенди също имат хубава песен за маса. За маса, а аз бих добавил и за креват. Хайде всички заедно:

„Гъза ме боли,

боли ме гъза.

Повече няма да пия, защото

боли ме гъза.“

 


Няма да има откъс от текста на следващата песен, защото е прекалена. Става въпрос за Стоян, който докарва беля, барайки в стопанството.

 


С какво помним 1998 година? С песента на Румяна – Чук-Чук, нали.

„Чук – чука, чук, чук, чук!

Хайде, скъпи, идвай тук!

Чук – чука, чук, чук, чук!

Да не ида аз при друг!“

Между другото, Гери-Никол е родена през 1998.

 


Дано четете тази статия в прилично време, защото сега ще ви се допие.

„Що не си свалиш фланелката моряшка,

а аз ще ти покажа мойта синя прашка.

Ти и без това със поглед ми събличаш,

но да знаеш, че след мене гол ще тичаш.“

 


Последната песен е логическо продължение на предната. В нея лирическият герой задава въпрос.

 

 

Искате ли бис? Добре – последната песен в плейлиста ни „1000 песни като новата на Гери-Никол“ е авторство на най-добрия аренби изпълнител в България Върбан Тодоров – Бичето. Както би казал Тома Спространов: „Следващата песен е Ай кам фром дъ вилидж, Идем от село“

 

 
 

Най-доброто в киното за 2016

| от |

Още една календарна година отмина или както ни казва Фейсбук, по забавно леймърски начин: „Хей, направи още една обиколка около слънцето“. Както това важи за всички нас, така то важи и за седмото изкуство.

На финала можем спокойно да кажем, че 2016-а беше лоша година в много аспекти. Политически, социален, музикален и за съжаление комерсиален. Без капка съмнение е факт, че 2016-а започна зле за комерсиалното кино (с премиери на филми като „Петата вълна“, „Баща в излишък“ и българският „11А“) и завърши още по-зле.

Много велики режисьори се завърнаха по местата си тази година – къде успешно, къде не. Много супергерои и злодеи стреляха, скачаха, умираха и се раждаха на голям екран. Много филми минаха под формата на големи очаквания и големи разочарования. Някои обаче, успяха да ни изненадат.

Киното имаше една лоша 2016 година, подобно на музиката, която загуби големи свои творци. Но като всяко изкуство и в него успяха да се промушат няколко добри заглавия. Ние сме избрали личния ни топ 15, плюс един бонус, на най-доброто в онова изкуство, което те оставя без дъх.

Най-доброто в киното за 2016-а е в галерията ни горе.