Жан Тирол получи Нобелова награда за икономика

| от |
Французинът беше отличен заради своя „анализ на пазарните сили и регулации“.

Френският икономист Жан Тирол получи Нобелова награда за икономика.

Той бе удостоен с наградата за своя „анализ на пазарните сили и регулации“, се казва в изявление на Кралска шведска академия на науките.

Тазгодишната награда е за „укротяването на мощните корпорации“. Френският професор е отличен за приноса му в „регулирането на големите компании“./News7

 
 

Боксофис класацията у нас

| от chronicle.bg, по БТА |

„Трансформърс: Последният рицар“ е най-гледаният филм за миналия уикенд, сочат обобщените данни от киносалоните у нас. Приключенският екшън на Майкъл Бей е гледан от 14 313 зрители и има 162 764 лева приходи за първите три дни у нас.

На втора позиция е анимацията „Колите 3″, в който Маккуин Светкавицата се впуска в надпреварата за купата Пистън. За десетте дни у нас филмът е гледан от 42 643 зрители и отчита 377 148 лева приходи от билетите им.

Трети по ред сред най-гледаните филми е екшънът „Мумията“. Филмът с Том Круз, чието повествование има допирни точки с едноименния филм от 90-те, но пък представя още начини за надмощието над свръхсилата, идваща от древен Египет, е вече 17 дни на екраните у нас и за това време отчита 59 417 зрители и 635 535 лева приходи.

Четвърта позиция е за приключенския „Карибски пирати: Отмъщението на Салазар“. Прекосяването на моретата от капитан Джак Спароу в търсенето на тризъбеца на Посейдон е гледано от 154 815 зрители и има 1 625 452 лева от билетите им за месец на екраните у нас.

На пето място е „Спасители на плажа“. Познатото заглавие от 90-те години, но вече в пълнометражен филмов формат с нови актьори и забъркани в историята му наркотици и комични ситуации, е от месец на екраните у нас и за това време има 69 058 зрители и 558 315 лева приходи.

Екшънът „Жената чудо“ с израелския топ модел Гал Гаднот в главната роля е на шесто място. За месец на екраните у нас историята за битките на принцесата на Амазония Диана да спре бушуващата война, е гледана от 38 332 зрители и има 558 315 лева приходи.

Седма позиция е за комедията „Тежка нощ“. Историята, започваща със средно ентусиазирано моминско парти с четири приятелки от колежанските години и завършваща с обезвреждането на опасни бандити, е от десет дни на екраните у нас и за това време е гледана от 7 801 зрители и има 66 810 лева приходи.

Осмо място е за анимацията „Дийп“. Испанският поглед върху живота от 2100-та година на Земята, обитавана само от морски създания, е гледан от 8 502 души и има 68 206 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

На девета позиция е българският екшън „Бензин“. Филмът е от месец и половина на екраните у нас и за това време е гледан от 95 062 зрители и има 768 932 лева приходи.

Десето място сред най-гледаните филми у нас е за втората премиера от миналия уикенд – „Последното лице“. Романтичната драма на Шон Пен с Хавиер Бардем и Шарлийз Терон в главните роли е гледана от 476 зрители и има 4 567 лева от билетите им за първите три дни у нас.

 
 

Мързелът на мъжете

| от |

Мъжете това, мъжете онова, знам. Но мъжете наистина сме мързеливи дотолкова, че когато видиш някой всеотдайно работлив, си мислиш, че му има нещо. И най-вероятно действително му има нещо. Или получава неадекватно голяма доза самочувствие от това, че върши познато до болка действие много добре, или бяга от някакви кофти събития в живота си, или няма никакви други събития в живота си. Има, разбира се, и мъже, които намират приключение в работата си. Но сега ще говорим за мързеливото болшинство. Нека подчертаем, че мързелът не е  безотговорност, но за това – после.

Колеги ми разказаха за два поредни идентични случая в автомивка. Закарват колата си там в 3 следобед. Мъжът им казва, че, уви, приключва в 6 и няма време. „Можеш ли да останеш малко?“ – запитват, но „Не мога, много съм уморен“. На следващия ден – същото. От една страна човекът работи до 6 и да го попиташ дали не може да работи повече е все едно да питаш таксиметровия шофьор дали не може да кара над ограничението. Има си причини да откаже. От друга страна обаче – аре стига глупости! Таксиметровият шофьор може да кара над ограничението преспокойно! Автомивката също може да остане малко повече.

Мързелът е модерната чума, но си има причина за нея. Просто ни става скучно много бързо.

Дори да работиш с разнообразие, в един момент започваш да очакваш определено ниво на разнообразие. Така ти става скучно и губиш мотивация. Това се отнася до поне 80% от мързеливите мъже.

Мотивация.

Мързеливите не са безотговорни. Безотговорните хора са малко и те бързо са отблъснати от обществото, защото всички мразим да се грижим за несериозни пикльовци. Болшинството мързеливи мъже просто нямат мотивация. Нека пак вкараме двете страни: от една страна, човекът работи на автомивка и чисти коли. Този мъж чисти коли, всеки ден, по няколко и всичките са еднакви. Колко е интересно да чистиш коли. От друга страна обаче не е спечелил длъжността си от Супершоу Невада. Не е като да е изтъркал едно талонче „Златните пирамиди“ и бум – печелите миене на коли. Знае с какво се е захванал, което автоматично значи, че се се съгласил да го прави – тогава да заминава да го прави. Сори. Същото е и с някои полицаи (малко, но ги има). „Ама ние работим в опасни ситуации“. Човече, да… Ти си полицай, това правят полицаите. Радвай се, че има опасни ситуации, иначе ще трябва да разтърваваш пияни холандци по дискотеките.

Разбирам, че мотивацията е ниска, прекалено ниска. Но разваляш хорото, ако не го играеш.

Разсейване.

Мързелът е заешка дупка като в приказката за Алиса. Ако вършиш нещо познато за пореден път и не си набрал достатъчно инерция, за да го изкараш докрай, посредством волята си – YouTube е на два клика. (Разбира се, другите социалки са още по-близо, но моят фаворит е YouTube.) Разсейването е като да губиш на сварка – загубите се увеличават с геометрична прогресия. Ако загубиш 50% от стотинките си, с остатъка трябва да изкара 100% печалба, само за да излезеш на чисто. Мисълта ми е, че се изисква много по-малко воля, за да се дотътриш да си свършиш задълженията, за които си се съгласил, отколкото за да се изкараш от красивите, уютни прегръдки на бездънния YouTube.

 

 

*В текста се правят безпардонни обобщения, които, разбира се, имат своите изключения.

 
 

Миранда Кер предаде на полицията бижута за 8 милиона долара

| от chronicle.bg, по БТА |

Австралийската манекенка Миранда Кер предостави на американските власти подарени й бижута на стойност 8 милиона долара, които са свързани с корупционен скандал в малайзийския фонд за развитие 1MDB, съобщиха Ройтерс и Франс прес.

Миранда Кер получила бижутата от малайзийския бизнесмен Джо Лоу, близък на семейството на премиера Мохамед Наджиб бин Тун Хаджи Абдул Разак, и сега ги предала на полицията в Лос Анджелис.

„От началото на разследването Миранда Кер оказва пълно съдействие и се ангажира да върне подарените й бижута – поясни близък до следствието източник. – Тя ще продължи да подпомага разследването.“

34-годишната манекенка е сред знаменитостите, които са въвлечени в скандала, свързан с 1MDB.
В средата на месец юни актьорът Леонардо ди Каприо върна няколко получени от Лоу подаръка, включително награда „Оскар“, присъдена на Марлон Брандо, картина от Пикасо и колаж от Баскиа.

Малайзийският бизнесмен е заподозрян, че чрез банкова сметка в САЩ е изпрал над 400 милиона долара, отклонени от фонда 1MDB.

Миранда Кер и Леонардо ди Каприо не са обект на съдебно преследване в САЩ във връзка с тази афера.

 
 

Разликата в цените на храните в България и Европа

| от Йордан Матеев |

Йордан Матеев е завършил специалност „Финанси“ в УНСС, а в момента е главен редактор на списание Forbes Bulgaria. Текстът е копиран дословно от фейсбук профила му.

 

След проверка на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) обществото беше информирано, че едни и същи продукти в България са по-некачествени и по-скъпи, отколкото в Германия и Австрия, като разликите са “фрапиращи“. Обществото е в шок, а политиците, разбира се, обещават да вземат мерки срещу “двойните стандарти“.

Само преди седмица обаче основна новина беше информация на Евростат, според която цените на храните в България са доста по-ниски от средните в ЕС – 69.6%, тоест с около 30% по-ниски. От страните в ЕС по-евтина е храната единствено в Полша и Румъния, но това се дължи на по-малките ставки на ДДС върху храните там. В Германия и Австрия цените на храните са дори по-високи от средните – съответно 106.5% и 124.9%.

Очевидно има противоречие между констатациите на земеделското министерство и на официалната статистиката. На какво да вярваме?

БАБХ е проверила 31 артикула. При 16 от тях цените са по-високи в България според земеделския министър. Всички обаче игнорираха останалите 15. Очевидно при тези 15 артикула, тоест половината, цените в България са по-ниски – при това, въпреки по-големите транспортни разходи до България, въпреки значително по-малкия пазар тук, въпреки доста по-неблагоприятната бизнес среда и въпреки че в Германия и Австрия ДДС ставките при храните са значително по-ниски. Разбрахме, че при два от продуктите цените тук са доста по-високи, което доминираше в медийните заглавия, но не получихме информация за цените на онези продукти, които са по-евтини в България. Не знаем и кой е продуктът с доста по-висока цена, за да търсим причината – може в Германия да е бил в промоция, или в момента там да се води ценова война между конкуренти например.

Допълнително изкривяване вероятно се получава от избора на точно тези 31 сред десетки хиляди продукти. А те са избрани след консултации със съответните институции в заразените от популизъм Чехия, Словакия, Полша и Унгария, които от години търсят най-подходящите примери, за да докажат тезата си за наличие на двойни стандарти.

И въпреки това, от 31 анализирани продукти, при 24 не са открити разлики в съдържанието. Такива има само при седем артикула. При това при 2-3 от тях разликите са в полза на българските потребители. А дори там, където разликата е в полза на западните потребители, според БАБХ те са нищожни, незначителни и са в рамките на европейските стандарти. Като “най-фрапиращ” беше представен примера с една известна американска газирана напитка, която в Германия съдържа захар, а в България – глюкозо-фруктозен сироп (от царевица), точно както в… САЩ, според статия, която наскоро четох в DW.

Най-неприятното в цялата тази кампания срещу ЕС и Запада е, че се хвърлят общи обвинения към западните производители и търговци, които обаче не получиха шанс да се защитят, като представят тяхната гледна точка, тъй като не беше предоставена конкретна информация за конкретни артикули на конкретен производител. А дяволът, както обикновено, е в детайлите. Парадоксалното е, че в някои случаи вероятно ще се разбере, че разликата идва от желанието да се работи с българските доставчици, за да се насърчи българското производство и българската икономика.