Виц на деня: Мамо, влюбих се

| от |

– Мамо, влюбих се.
– Как се казва? Може ли да готви? Как изглежда? От добро семейство ли е? Какво е завършила? С какво се занимава? Сериозно ли ходите? Защо не ми каза досега? Кога ще излизате? Да ти дам ли пари?
– Тате, влюбих се.
– В жена?
– Да.
– Хубаво….

 
 

Имате още една седмица

| от |

„Имате още една седмица“. С тази реплика Румен Радев се опита да засегне част от депутатите. И успя. Седмица по-късно обаче това изречение се връща като бумеранг към него. „Г-н президент, имате още една седмица“.

Президентските пълномощия може и да не са големи, но президентът Радев има една седмица, преди да ги поеме в най-пълния им смисъл по Конституция, назначавайки служебен кабинет.

Тази работа можеше и вече да е свършена, а очакванията успокоени, ако новият президент беше приел предложението на Росен Плевнелиев за съставяне на общ служебен кабинет. Но макар и самият той още да не е политик, Радев-президент е чисто политически продукт. Затова и логично, той избра да приеме реториката на съветниците си от „Позитано“ 20 вместо обществената потребност от разумен консенсус.

Румен Радев има време да обмисли чии съвети ще следва в следващите 5 години, но първите впечатления са особено важни.

Изборът на президентската администрация е трудна задача, още повече за дебютант в политиката. Видяхме го и при Плевнелиев, чиято липса на експертиза и то не толкова негова лична, колкото институционална, беше най-слабото му място в целия мандат.

Паралелното съставяне на служебно правителство прави задачата на Радев още по-трудна. Ако първото е почти приключило, за второто той има още една седмица.

Основното предизвикателство пред Радев ще трябва да е институционалното разграничаване от БСП. Не само заради онази част от гласовете, които просто бяха протестен вот срещу ГЕРБ, а основно заради риска да стане жертва на собствените си създатели. Както се знае „Революцията изяжда децата си“.

Партията-майка ще се изкуши да използва победата на Радев за своя бъдещ електорален успех на приближаващите избори, което е прекалена ниска миза за началото на мандата на един президент.

Подборът на министрите е ще е първата голяма разделителна линия, която ще не ще, ще трябва да прокара Радев – тези, които искат, няма да се харесат на обществото, останалите най-вероятно ще откажат. За половината от гражданите кабинетът ще е прекалено близък до БСП, за другата половина – прекалено далеч от социалистите.

И номинацията за нов български комисар тропа на вратата. Мантрата „жена от Източна Европа“ е ясна, но която и да е тя, ще предизвика вълна от недоволство особено след като споменът за двуглавата ламя Бокова-Георгиева е толкова пресен. Радев веднъж вече излезе с позиция номинацията на следващият комисар да е плод на следващото редовно правителство, но няма гаранция, че обстоятелствата няма да се променят.

Депутатите оставиха и кипящия казан, наречен „Референдума на Слави“. Президентът нищо не може да направи, но недоволството си е недоволство. А и ако трябва да сме честни бащата на референдумите в българската политика не се казва Слави, а Георги Първанов.

Радев скоро ще разбере, че когато се опиташ да се харесаш на всички, получаваш удари от всички страни.

Високите очаквания в избирателите са нож с две остриета. Печелят избори, но бързо губят доверие. Утре част от избирателите на Радев ще разберат, че той можете да им вдигнете пенсиите, че не може да спре корупцията, че няма как да направи правосъдието или здравеопазването по-справедливи. Не може да свалите цените на бензина, нито да върне България на три морета.

Предимството на всеки следващ президент е, че може да се учи от грешките на предшествениците си и да не ги повтаря – Боянските ливади на д-р Желев, „Иване, кажи си“ на Петър Стоянов, международната изолация на Първанов, и вътрешната на Плевнелиев.

Колкото до медийната любов, тя е ден до пладне и две обществени поръчки. А и доброжелателите често са по-вредни от враговете – ако не вярвате, прочете прясната биография на ген. Радев.

 
 

И…номинираните за „Оскар“ са…

| от chronicle.bg |

През февруари наградите „Оскар“ ще бъдат раздадени за 89-и път в историята. Номинациите бяха обявени с лайфстрийминг през Youtube.

Черил Бун Исаакс, президент на Американската филмова академия за кино изкуство, заедно с Бри Ларсън, Дженифър Хъдсън, оператора Еманюел Любецки, Джейсън Райтман и Кен Уатанабе, представиха номинациите тази година.

Обикновено предшественик на номинациите за „Оскар“ са Златните глобуси, които се раздават по-рано през годината. Ако вярваме на резултата от тях, то със сигурност тази година статуетките ще оберат членовете на екипа на „Ла Ла Ленд“.

Церемонията по награждаването ще се състои в Лос Анджелис на 28 февруари, а водещ ще бъде Джими Кимъл.

Вижте номинираните в различните категории:

Най-добър филм:

618x346

Най-добър актьор:

618x346

Най-добра актриса:

618x346

Най-добър поддържащ актьор:

618x346

Най-добра поддържаща актриса:

kym

Най-добър документален филм:

618x345

Най-добър документален късометражен филм:

618x346

Най-добър игрален късометражен филм:

618x346

Най-добър сценарий:

618x346

Най-добри визуални ефекти:

618x346

Най-добър монтаж на звуковите ефекти:

618x345

Най-добър звуков микс:

618x346

Най-добри костюми:

618x346

За най-добра анимация:

618x346

За най-добра късометражна анимация:

618x346

 
 

Пианистката Ани Гогова ще изнесе рецитал в Карнеги хол

| от chronicle.bg |

На 27 януари 2017 г. българската пианистка Ани Гогова ще стъпи на една от най-престижните камерни сцени в света – зала „Уайл“ в нюйоркския концертен комплекс Карнеги хол.

Програмата й се казва „Фантазии, приказки и кошмари“ – заглавието, което носи и последният засега албум в нейната дискография.

Ани Гогова, която живее и работи в Чикаго, САЩ, представи диска си специално за слушателите на предаването „Алегро виваче“ по „Хоризонт“. Проектът е концептуален и това личи още от пръв поглед – дискът е оформен като мрачна сцена от филм, а снимките на изпълнителката са в костюм на магьосница.

„Търсех начин да направя този диск достъпен за много хора, а в същото време да включа произведения като например „Музика ричерката“ на Лигети, която не е толкова позната и популярна, а също и приказките на Медтнер. Опитах се да направя компилация от популярни произведения като Лунната соната и произведения, които не са толкова свирени и познати на публиката“, каза Гогова през БНР.

 
 

Книга на седмицата: „Междупанелни войни“ на Никола Крумов

| от chronicle.bg |

Втората книга на Никола Крумов – „Междупанелни войни“, е сред най-продаваните книги в книжарници „Сиела“. 

Първата му книга – „Дневник от панелни блокове“, е една от най-продаваните книги на изминалата година. Никола Крумов е популярен във Facebook с хумористичните си истории. Издател е „Пощенска кутия за приказки“.

„Аз съм Никола Крумов на трийсет и няколко години. Пристигнах от моето село в града с над сто буркана и четири пръта суджуци. Имам домашна ракия за шест средно големи саватби (от по 300 човека) и пак ще ми остане. Получих висше (да се чуди човек на образователната ни система) в специалността „Отваряне-затваряне на празен хладилник с пълни ръце.“ Отдавна съм „тиган“ (човек, който не експлоатира зеленчуци и плодове за храна). Харесва ми да гледам телевизора, когато е изключен. Обичам мазна шкембе чорба с много ледена бира – следователно съм духовна личност. Мога да набия почти всеки, любимата – никой, но тя може да набие мен – загадката в моя живот. Президент съм на Българската Федерация по Алкохолни Спортове и Застоял Туризъм (БФАСЗТ). С втората си книга поздравявам всички мои поддръжници във Фейсбук“, пише в анотацията за книгата.

Повече за Никола Крумов прочетете тук.