Писмо до приятел

| от Николай Крижитски |

Винаги е вълнуващо да намериш нещо неочаквано.

Например между страниците на книга. Която си давал на приятел да прочете преди девет или десет години. Или повече.

Той я е прочел, после на откъснато парче хартия от ненужен календар ти е написал нещо и го е сложил между страниците.

За да те изненада.

Ти си взел книгата, но не си забелязал посланието. Не си разлистил страниците, не си погледнал какво има вътре. Че кой прави така?

Прибрал си я на новото и място и толкоз…до днес.

Книгата ненадейно пада точно в краката ти, избутана под тежестта на останалите нейни съквартиранти от рафта. А листчето хвръква.

Ти се чудиш какво ли е пък това. Навеждаш се, взимаш го. Четеш. Не прилича на обикновено листче, което си ползвал за да отбележиш докъде си стигнал, има цял чертеж. Има послание. Рисунки с молив. Дебело очертани кръгчета.

И тогава осъзнаваш, че е до теб. И до любимата ти.

Отдолу се мъдри: „От Па“.

А Па си отиде преди десетина години. Тихо, в съня си. Ей така – с поставена в скута недопита чаша и изгаснал до леглото фас.

Пустата му ракия.

Прозорецът е бил леко отворен, вероятно избутан от Варварския, октомврийски вятър. Искал е да се промъкне тихо и да вдигне във въздуха я самотен лист, я някоя бележка. В стаята на Па имаше стотици такива. За какво ли не: рецепти, стихчета, приумици, драсканици.

Пакостният вятър може би е искал да задигне и пердето. Пердето обаче се закучило и заплело на отдавна изскочил от черчевето стар пирон. Вятърът-поганец обаче не се отказал, продължил да упорства. Подло духнал пепелта в пепелника. Опитал се дори да събори снимките, подпряни на шкафчето. И ……след това взел Па за да го отнесе незнайно накъде.

Знам Па, знам, че вече си прочел всичко това. Знам и как си се усмихнал под мустак. По същия начин, както си се хилил, докато драскаш с молива: “ Гергелек и Земперик !!!!“

Посланието е за мен и за любимата ми.

Па е нарисувал нещо като резе за порта. Едра халка от кован метал, захваната на вратата.

По-надолу е надраскал с два-три дебели щриха друг детайл и указания – как в прикованата халка да влезе едно ченгелче, забито на рамката от портата. Двете железа се захващат плътно и не пропущат никой и нищо. Нито навън, нито навътре. Освен ако земперико и гергелеко не искат да се разделят, за да може да влезе или излезе някой.

Но според тях и Па това няма да стане. Те не искат да отварят на никого. Те ще седят заедно, впити едно в друго, докато напълно ръждясат. Накрая ще вземат да се срастнат. И повече никой и нищо няма да може да ги раздели.

Това е то – любов до ръжда!

А Па разбираше от тия работи.

 

Благодаря ти!

И прощавай!

 
 

Google работи по групово фото приложение

| от chronicle.bg |

Google обяви, че работи по ново приложение за групово редактиране и споделяне на снимки.

То ще наподобява Moments на Facebook, а говорителите на компанията са казали, че това е просто един експеримент и не се знае кога и дали това ново приложение ще стане достъпно за всички.

Тъй като все повече потребители използват приложенията на Facebook, Twitter и Snapchat, вместо да търсят в интернет, т.е. чрез търсачката на  Google, е нормално да имаме такава реакция от Google.

 
 

Ох, стари сме… защото те правят 10!

| от |

Едно десетилетие измина като мигване с единия клепач и ние си мислим, че сме си същите, ама не сме… Защото сме с 10 години по-големи. И уж поумнели. Минаването на безгрижните лета се отразява, както на човешкото тяло и съзнание, така и на любимите guilty pleasure удоволствия, каквито са сериалите.

Вярвате или не, но много от любимите ви шоута направиха 10 години от старта си и дори след толкова време, за част от тях си спомняме с умиление. И с леко насълзяване на очите.

Ние сме избрали пет добри, вкусни, провокативни и да, КУЛТОВИ, сериала, които правят 10 тази година. А ние сме стари, но все така ги харесваме. Цък, в галерията горе са.

 
 

Gorillaz пускат нов албум през април

| от chronicle.bg |

Виртуалната група Gorillaz обяви, че новият им албум „Humanz“ ще излезе на 28 април, съобщава БТА.

 Те вече пуснаха клип и сингъл към него.

Бандата е експериментален проект на Деймън Олбърн, бивш певец на Blur, един от емблематичните състави на движението „брит поп“. Това ще бъде първи албум на Gorillaz  след 2011 година.

Групата също обяви, че днес ще изнесе концерт в Лондон за всички фенове, които предварително си бяха поръчали новия й албум. Тя направи дарение за „Белите каски“, които провеждат хуманитарни дейности в Сирия.

Gorillaz  представиха „Saturnz Barz“ – новия сингъл от предстоящата тава, в който има микс от рок, хип-хоп и реге. Клипът, както обичайно, бе с характерните им анимационни герои, които се озовават в къща, населена с духове.

В новия албум на Gorillaz са включени 14 парчета.

|

Gorillaz – Andromeda

 
 

И Тя е със сини очи

| от Кристина Димитрова |

Тя и той са телата, които линеят за една изгубена любов.

Те са със сини очи и черни коси. Знаят, че когато настъпи последната нощ, ще последва раздялата. Той й разказва една и съща история отново и отново. В стаята времето е спряло и сякаш героите са попаднали във вакуума на живота.

Тази типична любовна история на френската писателка Маргьорит Дюрас ще оживее на сцената на театър „Възраждане“, за да ви разкаже историята на двама души, сключили договор за обичане за 23 нощи.

„Очи сини, коси черни“ е театралната адаптация на едноименния роман на Дюрас, която е направена от писателката Ирена Иванова, вече позната като момичето с няколко спечелени престижни награди за ролята си във филма „Безбог“.

Освен че самата тя е със сини очи, е силно повлияна от Дюрас през последните няколко години от живота си.

Франция се стича като Рейн в творчеството на Ирена, а да посегне към адаптацията на „Очи сини, коси черни“ е едно от най-смелите й предизвикателства през последните месеци. Една от концепциите, които самата Дюрас залага в пиесата, е отчуждението на героите не само помежду им, а и от самите себе си.

Тя и Той са затворени в стаята на миналото, но търсят една друга стая, в която любовта е възможна. В тази стая може да влезете и вие на 31-ви март и 3-ти април и да станете свидетели на раждането на една повече-от-любов.

Всичко започва във фоайето на хотел Рош във френска морска провинция.

Никой в историята няма име. Мъжът от историята се приближава до прозорците на фоайето и вижда Странник с черна коса и сини очи, чиито очи не може да забрави и изгубва завинаги. Появява се жената от историята и отвежда Странника. Мъжът обикаля плажа с надеждата го срещне отново. Среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава като жената отвела странника. Предлага й да прекара следващите вечери с него срещу заплащане, защото много прилича на изгубения Странник. Тя приема. Следват двадесет и три безсънни нощи…

Адаптацията на Ирена Иванова запазва характерната за Дюрас символика, залегнала в романа, а това е морето, корабът и стаята – интимното място за срещи, където се ражда невъзможната-възможна любов.

Прочитът на романа, на Ирена Иванова е многопластов и може да бъде разбран на повече от едно ниво.

Той се гмурка в дълбокото, после изплува, за да си поеме въздух и пак се гмурка. Залата на театър „Възраждане“ ще бъде озвучена от дълбокия и запомнящ се глас на актьора Велизар Бинев, за който това е завръщане на сцената след дългогодишните му актьорски появи на големия екран в над 80 чужди продукции. Зрителите ще чуят и въздействащия текст на поета Владислав Христов – „Писма до Лазар“.

Именно тази негова творба отразява историята по поетичен и абстрактен начин, прорязвайки я по цялото й протежение до края. Постановката е в характерния експериментален стил на Ирена Иванова, а на сцената ще излязат актрисата Дария Митушева в ролята на Жената и Николай Марков в ролята на Мъжа. Под звуците на традиционна индонезийска музика актьорите ще разкажат историята, чрез своите телата. Ирена очевидно не изневерява на Дюрасовия любовник, който често е с Азиатски произход.

Спектакълът е проект на Театрално ателие „Експериментика“ и е реализиран с подкрепата на Френския културен институт, Посолството на Република Индонезия, Нов български университет и Voice Academy.