Конкурс за миризливи маратонки

| от |

В Ню-Йорк се състоял конкурс за деца до тийнейджърска възраст за избор на …..най-вонящите маратонки, съобщават от CBS. Едно от условията е обущата да са в почти полуразпаднало се състояние, запазените не са били оценявани. Победния чифт е притежание на 12-годишната Джордан Армстронг ил Лас-Крусес от щата Ню-Мексико.

pic_dccd3b13e60a1577b28581d7e6103489

По думите на девойчето, тя вече две години не слиза от тези маратонки, ходи с тях навсякъде: на училище, до тренира. А и понякога дори си ляга без да ги събува. Джордан е заявила, че искала да престане да расте, за да може вечно да си носи любимите маратонки. Какъв точно размер носи в момента младата американка – не се уточнява.

За победата в конкурса за най-смръдливи маратонки са се състезавали седем чифта от различни щати, всичките дошли на съревнованието лично обути на краката на собствениците си. За финала попаднали маратонките на деца от Ню-Мексико, Аляска, Илинойс, Къннектикът, Джорджия и Мичиган. Степента на «разложение и аромат» на обущата е било определено от компетентно жури.

Смръдливия конкурс за маратонки има своята история – за пръв път е проведен преди 39 години, като е бил организиран от собственик на магазинче за спортни стоки. Човекът е искал по такъв начин да направи реклама на доставените нови марки и модели спортни обувки и маратонки.

 
 

Да са ни живи и здрави мъртвите!

| от Констанс Бонасьо |

Когато се връчвала мартеница, най-честото пожелание било „Да си бял и червен!”.

Предполагам, да приличаш на една българска Снежанка – с бяла чиста кожа и алени бузки. Цветущият ти вид би трябвало да издава ситост, радост и задоволство.

Да не изпадаме в подробности откога Баба Марта или нейната баба се е заселила в нашите земи; да не тълкуваме смисъла на различните цветове; да не се обясняваме как са се връзвали мартеници на домашните животни и плодните дръвчета; да не си разказваме легенди, които знаем или можем да прочетем… За този пролетен празник информация имат всички, дори и децата.

Наистина, те понякога поздравяват с „Честита Баба Марта!”, „Честита Баба Меца!”, „Честита Баба Яга!” т.н., за да не дискриминират някои приказни герои. Но те са си деца – въображението е тяхно, езикът – също.

Въпросът е какво правим ние, помъкнали мартеници на гробището. Какво пожелаваме на скъпите си хора, които са на оня свят? Да са бели и румени? Да са здрави, макар и мъртви?

Вие представяте ли си по земята да плъпнат беличко-червенички зомбита!?

Помислих си за това в седмицата между Задушница и празника на Баба Марта.

И ужасно не искам да си правя извода, че ние вече нито знаем да тъгуваме, нито знаем да празнуваме.

За сватбените тържества наемаме агенти, за тъжните поводи – също. Чакаме диджеят да направи веселбата, погребалният агент да организира скръбта ни.

Отделяме премного време да хулим Хелоуин и Свети Валентин. Злостни спорове избухват за това как да празнуваме тези дни, да ги празнуваме ли въобще, да ги отричаме ли тотално. Много се пазим да не прихванем чужд весел, забавен обичай. Като че ли ни плаши това да търсим поводи за радост. На нас ни дай да тъгуваме и да жалим.

Забравили сме или никога не сме знаели, или съвсем не искаме да научим за нормативността на българските фолклорни обреди. Нещо чули, нещо видели, разбрали-недоразбрали, се втурваме да месим питките на радостта със сълзи.

Само ние, българите, имаме обичай със закичване на мартеници. И само ние, добре знаейки символиката на белите и червени кончЕта, можем индиректно да ги връчим на скъпите си покойници…

Защо!?

 
 

Какво прави Стефан Икога, когато си забрави телефона вкъщи?

| от chronicle.bg |

774

Стефан Икога е име, което трудно се разбира, но бързо се запомня. Той е онзи човек със солено чувство за хумор и смартфон в ръка, чиито статуси във Facebook често шервате в социалните медии.

Пише и поезия, която чете задължително от екрана на телефона си, задължително пред тълпи от верни фенове, докато създава нови такива.

Нямаше как да не проверим и какво друго крие в телефона си освен поезия. Той е новият гост в рубриката на Chronicle и Samsung.

Кой е последният набран номер в телефона ти?

0877 08 40 5*

Най-известният човек в телефонния ти указател?

Августин Господинов.

За какво най-често използваш мобилния си телефон?

Скролвам фийда във Facebook и гледам League of Legends клипчета в Youtube.

Как реагираш, когато го забравиш вкъщи?

Зависи от разстоянието, което съм изминал, преди да забележа.

Вариант 1: Ако съм близо до вкъщи, притичвам, повдигайки си падащия панталон, изпускайки тролея, псувам, местя котката от стая в стая, намирам телефона, будя Люба, тя ме мрази, но дори пожар да стане, когато съм в тролея и имам дисплей за зяпане – totally worth.

Вариант 2: Не съм близо до вкъщи. Викам си наум : Е*и му майката, животът да го духа.

Приложението, без което не можеш?

Една програмка, на която логото и е „W“ на черен фон. На нея пиша всякакви неща – пазарски списъци, рими, разкази, хрумки. Та, без него или без нек‘во подобно на него, не мога.

Коя е твоята социална медия?

facебог.

 
 

„Прас-Прес“ – новият сатиричен вестник, който е труден за намиране

| от chronicle.bg |

„Прас-Прес“ – „органът на невъзпитаните карикатуристи“ Христо Комарницки, Чавдар Николов, Алла и Чавдар Георгиеви – е на пазара от днес (1 март), но първият му брой беше изчерпан още в ранните часове на деня. Някои от продавачите на вестници в центъра на София (спестете си времето, няма го и в „Лафка“).

Те издават и редактират съдържанието на вестника заедно с журналиста от „Е-Вестник“ Иван Бакалов. Сред останалите автори на изданието са д-р Тони Филипов, Самуил Петканов, Здравко Попов, Емил Георгиев, Петьо Бойчев, Васил Балев. „Прас-Прес“ ще излиза два пъти месечно с амбиция да стане седмично издание.

„Кой успял, успял. Прас прес в 10.00 вече беше разпродаден в цялата страна (ако не е провокация). Късметлиите притежават колекционерски брой, но екипа на Прас прес ще се постарае всеки брой да бъде колекционерски“, написа Чавдар Георгиев в профила си във Facebook.

„Вестникът на невъзпитаните няма мощен издател и спонсори, а само ентусиазирани дребни спомоществователи. Това е вик на последните мохикани на карикатурата в България. Тя от година на година е изритвана и мачкана в медиите“, пишат авторите в „манифеста“ на „Прас-прес“. Всички прилики с френския Charlie Hebdo са неслучайни.

Първият брой, който излезе в тираж от 10 000 копия, стои с голяма карикатура на Корнелия Нинова и Бойко Борисов, посветена на задочните им медийни престрелки и опитите да се „разберат като мъже“ около несбъдналия се лидерски дебат.

Източник: Webcafe.bg

 
 

#Bookclub: Да мислиш шантаво като Туве Янсон

| от chronicle.bg |

Кой е измислил мумините?
Една жена – Туве Янсон.
А кой е измислил Филифьонката, Мисата, Малката Мю…? – пръстът се разхожда по листа.
Пак тя.
Е! И аз искам да мисля така шантаво!

Гого тъкмо е прочел комикса „Прислужницата на мама Муминка“. Книжката продължава да ни разкрива фрагменти от живота на мумините, допълнени със страхотните изображения на Туве Янсон. Заглавието звучи странно, защото „прислужница“ някак не се вписва в света на мумините. Това представлява и ситуацията – един неуспешен и не много желан опит за промяна във всекидневието.

Всъщност причината за всичко е новата съседка на мумините – Филифьонката, която е образцова домакиня и майка. Шокирана от състоянието на дома на своите съседи, тя ги засрамва толкова много, че те си наемат домашна помощница. Още с пристигането на Мисата, става ясно, е тя се нуждае от разведряване. Прислужницата е самото олицетворение на тъгата, дълга и страха. Междувременно Филифьонката мистериозно изчезва, а в отсъствието й мумините започват да учат Мисата как да се радва на живота.

Това е четвъртата книжка от поредицата с комикси на Туве Янсон, издавани за първи път в България от издателство „Пурко“. Целта е почитателите на Туве в България да могат да се докоснат и до тази по-малко известна част от творчеството на финландската писателка. Тук можете да видите и как изглежда комиксът.