„Дякон Левски“ uncensored: Като ще е гарга, да е рошава

| от Димитър Вълчев |

Димитър Вълчев*, историк

Много съм разочарован от филма за Левски, нищо че не съм го гледал. И омерзен и обиден. А когато човек е разочарован, омерзен и обиден от един филм (или от каквото и да е), трябва да каже как е трябвало да се направи, разбира се. Според мен тоя филм трябваше много по-яко да се направи. Нещо в стил „Гадни копилета“, но с елементи от други яки филми и игри. Като ще е гарга да е рошава. И така…

1. Левски не само да псува, ами и да размахва средни пръсти във всичките конфигурации и да пуска остроумни лафове поне веднъж на 7 минути (7 като за 7:2 и 7:1 щото 100 години слава и т.н.). И под остроумни лафове имам предвид няколко вида – такива, които са нечии умни мисли, каквито хората си пускат във ФБ – на Аристотел, Ницше, Паулу Коелю, Гонзо и т.н., такива дето затапват супер много и не знаеш какво да отговориш и такива дето да са си разговорни – „цифрА ми е писнало“, „маса турци сте“, „тегавина е страшна във Влашко“, „голям е спреляк тоя Каравелов“, „султанът е ебаси бота“ и т.н. Ааа, забравих „да го еВа“… задълже си е това, всички пичове го казват.

2. Като обикаля да прави комитетите, да не се крие и промъква, а да го дава по-тежкарската така. Само за някви босове ще вкарва стелт, иначе ги размята, дърпа една реч на селяните, плесва мацето по задника и заминава.

3. Трябва да има намек за синдикална дейност! Чорбаджиите хубаво ще ги гърби, ама трябва да има и нещо по-така… по-организирано-солидарно, по възможност интернационално… ненатрапчиво… по кофа дърва за огрев ли ще е, 13-а заплата, килийни субсидии ли, … абе да се види, че е и социален, освен дето национален и не е за келепир цялата работа. Не че много хора ще загреят за кво иде реч, ама поне Дърева да миряса и Симов да спре да пише тъпи статуси.

4. Гороят му трябва да претърпи развитие. Трябва да почне на по-нисък левъл с пердах на небронирани турчета и гърчета. След това качва джъмпинг и почва да прескача ямите. Получава прякора. След това останалите неща – пънчинг, шутинг, пичовщинг и т.н. След това избира клас МОНК и се замонашва. Обаче вижда, че без айтеми не става и напуска църквата. Тук идва важният момент – трябва му гуру… нещо като фитнес инструктор, ама да е много умен – Йода ли ще е, Гандалф ли ще е, няма значение – трябва някой да му направи montage-а. Може, например така: Левски си седи в манастира и не знае къде се намира, до него една дамаджана, навсякъде димна завеса от тамяна и почва да халюцинира – привиждат му се Кубрат, Кирилиметоди, Иван Асен, Паисий, Тодор Живков и Ахмед Доган и почват да му дават акъл и да играят на доброто и лошото ченге с него, докато му уври главата за революция. След това почва да тича към върха на някакъв хълм, спъва се, раздира се по храсталаците, излиза на високото, откъдето, естествено, се открива панорамна гледка на България – поробена и опасана в синджири, а в дъното се виждат горящото око и свастиката на Цариград. Левски ги гледа лошо тия неща известно време и си изревава punch line-а: „Е са ви… майката“.

5. Трябва му много висок клас артефакт. Задължително. Фродо без пръстена не може да мине невредим през Женския пазар, какво остава за Средната земя. Хари Потър е за никъде без 2-та куфара инвентар. А Левски си е нямал нищо яко, сигурно за това и не е успял. Ама във филма ще е по-иначе. Мисля си за няква полуавтоматична базука във формата на арбалет, с изскачащи отвсякъде остриета за близък бой. Рамбо едно време с лъка кво ги направи… Яката работа. Трябва и няква готина история на туй чудо. Примерно направили са го болярските родове да пръснат Борис I като дойде да ги занимава с Джизъс, после Ивайло се е спънал в него докато тичал подир свинете, а накрая с него Мехмед II е разпухал стените на Константинопол…

6. Трябва му sidekick. Точка. Батман си има Робин, R2D2 си има Трипио, Хари си има Рон, Фродо си има Сам, Доган си има Пеевски… абе ясно е… трябва да се върти някакъв смотаняк наоколо, за да предизвиква FACEPALM на героя и да го прави да изглежда още по-готин. Ама в същото време трябва да е хем смотан, хем готин. Ама не колкото шефа. И във важния момент да се намеси и да спаси положението. Мисля си нещо за Ботев… седи, пиянства, брадясва, стихотворения пише и вдига скандали наред. В един момент прецаква няква много важна работа, щото му се стреля с базуката на Левски, което му е забранено и нашият го натирва. И когато идва момента с бесенето Ботев изскача от някъде и взривява цялото бесило, барабар с палачи, зяпачи, гарвани и вълци. Сред дима излиза Левски, обърсва му един шамар и му казва: „Бе аз казах ли ти да не ми стреляш с базуката, бе, дее… майце ти“.

7. Важен момент е последвалият освободителния поход към Константинопол. Това ще е най-епичният момент, Шлемовото усое и завръщането на джедаите на цялата работа. Преминавайки през Чаталджа с четата Левски спира, погледът му се зарейва пророчески в бъдещето и си промърморва: „аз за тва ли бе… оф… и на теб да ти … майката“. Стига до града, орки навсякъде, всичките босове са там, както си трябва. По принцип тук е редно да дойдат подкрепления на сутринта, да ги огрява изгревът и т.н. и те наистина пристигат – руснаците от север, НАТО по море и ЕС от запад едновременно, пък някви комшии и те се тикат – къде за помагане, къде за разходка и сувенири от Цариград, къде за безспорната зона. Обаче на Левски такива не му минават и ги намята всичките с ядрени ракети от базуката. Конфискувал ги е от Северна Корея, която е освободил по време на Априлското въстание, пък Ботев взел, че клекнал когато е трябвало, та и той е тук. След като Левски и компания позорно прогонват комунягите и неолибералите-колонизатори следват страшни баталии, хеттрик срещу ЦСКА, национализация на ЕРП-та, много ….. майки, градът става на пух и прах и накрая остава да стърчи само Желязната църква, а около нея камари от трупове и хиляди пленници. Слънцето хвърля последни лъчи над бойното поле, а четата скандира „турци сте“.

Тук някъде се включва и публиката. Ехх… Те така трябваше да се направи!“

*Публикацията е от профила му във Фейсбук

 
 

Страх ни е повече от змии, отколкото от катастрофи

| от Спонсорирано съдържание |

Кампанията „Алкохолът е лош шофьор” е част от дългосрочната корпоративна политика на „Каменица” АД, която има за цел създаването на положителна промяна в поведението на пътя и безопасното шофиране. Деветото издание на кампанията протича под посланието „Петък вечер. Има само едно правило, което важи за всички – не карай пил!“, като призовава към разумно поведение и отговорност да не сядаме зад волана след употреба на алкохол.

Всяка година, като част от активностите по кампанията, „Каменица“ АД провежда национално представително проучване за навиците и нагласите на българските шофьори. Проучването тази година е реализирано през октомври с подкрепата на Gemius.

Основен фокус тазгодишната кампания „Алкохолът е лош шофьор“ поставя върху отношението на околните към водачите, които се качват в колата след употреба на алкохол. Близо 80% от българите приемат шофирането в нетрезво състояние за недопустимо, но въпреки това повечето участници в проучването биха запазили известен неутралитет, ако техен познат иска да кара, след като е консумирал алкохол.

Резултатите от проучването и нагласите на хората към употребата на алкохол и шофирането коментира Росен Йорданов, психолог и консултант на кампанията.

ABD2016_Poster

1. Всички знаем че не трябва да се качваме на колата след употреба на алкохол. Осъзнаваме рисковете, всеки ден слушаме за новите жертви на пътя и въпреки това много хора продължават да го правят. Резултатите са категорични. Защо според Вас се случва това?

Причините са много, ако щете дори еволюционни. Може да ви се стори странно, но ако направим анкетно проучване за най-силните страхове сред хора, които живеят в градовете, ще видите, убеден съм, че много повече от тях ще отговорят, че се страхуват повече от змии или паяци например, отколкото от катастрофи и пътни произшествия, а още по-малко от ПТП-та свързани с употреба на алкохол. Парадоксално, но факт е, че ние, въпреки вековете социализация и урбанизация, не сме развили достатъчно инстинктите си за градската „джунгла“. От друга страна осъзнатостта не е достатъчна, за съжаление. За да работи осъзнатостта, за да има онова необходимо възпиращо въздействие, тя трябва да се интегрира в психиката на човека в онези най-ранни години, които не помним, или да почерпим от личен горчив опит. Вие обаче виждате, че в днешни дни възрастните отделяме много повече време на образованието на децата ни и много по-малко на възпитанието им, включително и на културата на поведение на пътя.

2. Вие имате поглед върху кампанията „Алкохолът е лош шофьор“ и от предишни години. Може ли най-общо да споделите своите впечатления от тазгодишните резултати от проучването – наблюдавате ли някакви значими промени в нагласите към хората шофирането в нетрезво състояние? Какви са вашите ключови изводи?

Тазгодишното изследване дава някои поводи за оптимизъм, особено когато бъдат сравнени данните с данните от предходни кампании. Видно е, че в осезаемо по-висока степен хората показват по-добра осведоменост за законовите ограничения, свързани с шофиране след употреба на алкохол, както и за влиянието на алкохола върху преценките и реакциите на шофьорите. Също така нараства категоричността на нетърпимост към този проблем. Това показва безспорно, че кампаниите имат смисъл и си струват усилията. Въпреки че много от анкетираните вероятно имат „едно наум“ в провеждането на подобни кампании, отчитайки корпоративния елемент, бих казал, че промяната дори на 1 човек към това да бъде по-отговорен и като шофьор и като спътник, си струва.

3. Имайки предвид резултатите от проучването, според Вас коя е по-рисковата група шофьори – младите, които са безразсъдни и самоуверени или по-опитните, които се осланят на опита си зад волана и смятат, че могат да се справят с всяка ситуация на пътя? Коя от двете групи е по-склонна да шофира след употребата на алкохол?

Категорично и двете групи, но с различни мотиви. При младите „обичайният заподозрян“ е надценяването на възможностите и безразсъдството, при опитните – надценяването на опита. Аз обаче бих бил по-критичен към групата на по-опитните водачи, защото освен лична отговорност, те носят и отговорността на стожери на културата на безопасно шофиране. В много случаи именно техните погрешни действия дават „заразния“ пример, който има по-широки последствия. Както и изследването показа децата са силен възпиращ фактор срещу безумието на пийналите водачи. Трябва ли обаче техните бащи, майки, батковци и т.н да прехвърлят тежестта на тази отговорност върху техните „рамене“?!

4.    Тази година кампанията на „Каменица“ АД поставя акцент върху солидарната отговорност на спътниците на шофьори употребили алкохол – склонни ли сме да се качим при такъв водач, защо, намесваме ли се да го спрем и т.н. Резултатите показват, че едва 24% твърдят, че биха направили всичко възможно да спрат шофьора, като по-голямата част от хората заявяват, че избягват да се намесват в личния му избор. Защо, според Вас, хората не са склонни да се намесват в такава ситуация?

Резултатите дават повод за тревога, защото, виждаме немалък процент на пасивност и неангажираност в поведението на хората, когато става дума за разубеждаване на шофьори, които са консумирали алкохол. Още повече водещите причини за пасивното поведение на хората в ситуациите с нетрезви водачи, независимо дали са прикрито или директно афиширани, в отговорите са свързани с личната воля. т.е дължащи се на себесъхранителни мотиви, а не толкова на незнание за проблемите и тежките последствия, които шофирането в нетрезво състояние може да причини. С други думи въпрос на отговорна солидарност към човека до теб, независимо от цената на личния дискомфорт, особено когато става дума за здравето и живота.

А иначе, половината анкетирани са убедени, че усилията да се разубеди водач, понечил да кара пил, биха спестили 2/3 от произшествията, свързани с употреба на алкохол. Простата аритметика показва, че ако хората са по-съпричастни към проблема, би могло всяка година да се спасяват около 100 човешки живота, да не говорим за физическите травми, ако съпоставим тези резултати със статистиката на КАТ.

5. Какво бихте посъветвали хората – как да реагираме, за да спрем наш близък, приятел познат, ако реши да шофира след употребата на алкохол?

Както се казва, човешкото поведение (вкл. и шофирането след употреба на алкохол) може и да е резултат от борбата на много и различни мотиви и преценки, но то винаги се разиграва на „шахматната дъска“ на възможностите и ограниченията, определени от действията на околните. Нека не пропускаме тези „шахматни“ партии, когато нашите близки и приятели искат да шофират нетрезви! Цената на нашето участие е живот! Не играйте хазарт с живота!

6. А какво можем да направим, ако е непознат? Вариант ли е директно да се обадим в полицията или по-добре да поговорим с него?

Според мен е силно препоръчително! Условности разбира се има и то главно да не се злоупотребява с тези сигнали. Да го правим от загриженост, а не от други користни мотиви. Въпросът е жизненоважен, защото ако допуснем един човек в нетрезво състояние да шофира, ние ставаме безмълвни съучастници в ситуация с възможни непоправими последствия.

7. С оглед на предстоящите празници, в които хората ще пътуват и определено ще употребяват алкохол, какво бихте посъветвали и шофьорите и техните близки и приятели?

За шофьорите мога да кажа простичко – не се качвайте зад волана, ако сте пили дори и по-малко. Накратко „Не карай пил“.
За спътниците посланието ми е следното: нека се замислят дали попадайки пред избора – да се намеся или не – когато видят техни близки да се качват в колата с намерение да шофират след като са консумирали алкохол, дали трябва ли да се дистанцират, измисляйки си лицемерни обяснения за личната отговорност, дали си струва да мълчат, „за да не си развалят кефа“ или обратно – да се ангажират, да положат усилие, да бъдат неотстъпчиви в разубеждаването на тези хора ако трябва, но да запазим здравето и/или живота на нашите приятели и близки?

 
 

Най-надценените актьори на 2016 г.

| от chronicle.bg |

2016 година беше година, пълна с филми, продължения, римейк версии. Как се отрази обаче тя на актьорите? Истината е, че мнозина от тях получават повече, отколкото са си изработили. Е, това със сигурност се дължи на дългогодишния им труд в предходните десетилетия.

Все пак Forbes събира на едно място звездите, които са получили през последната година колосални суми, за участието си в незначителни роли или в слаби филми, в които се появяват в по-малко от 2000 кадъра. А

ко се съотнесе това към боксофис успеха на филма, може да се сметне колко са получили тези звезди спрямо финансовите приходи на продукцията. Сметките включват последните три роли на актьорите от до средата на тази година.

Ето и тези, които са „най-надценени“ по отношение на заплащане.

 
 

Как се разказва за живота на Румена Воевода

| от chronicle.bg |

Все по-малко време остава до премиерата на новия филм на Зорница-София „Воевода“ за живота на жената-хайдутин Румена Воевода.

Филмът ще се появи по кината през януари, а дотогава от екипа на „Воевода“ продължават да разпространяват видеа за „мейкинга“ на тази сложна историческа продукция.

Представяме ви видео „зад кулисите“, което показва как актьорите от филма се подготвят за епичните битки на хълмовете над Жеравна.

Независимо дали става дума за боравене със сабя или за стрелба („Нека куршумът бъде продължение на окото“), всички актьори трябва да са в перфектна форма и да знаят техниките и похватите на боя и оръжията, за да се справят с предизвикателствата, които ги очакват.

Вижте видеото, което ще ви разкаже за подготовката на актьорите, включително чрез психо-драма, за доверието, за битките в гората, за глада за другите репетиции:

 
 

Европейската асоциация на авиокомпаниите прекрати своята дейност

| от CHR Aero |

Европейската лобистка група Association of European Airlines (АЕА) ще прекрати работата си след като голяма част от авиокомпаниите членки се присъединиха към новия алианс Airlines for Europe (A4E).

AEA ще бъде втората асоциация, която ще прекрати своята дейност през 2016, следвайки съдбата на нискотарифната групa European Low Fares Airline Association (ELFAA).

Исторически погледнато до момента е имало четири главни асоциации, които да представляват авиокомпаниите в Европа- AEA, ELFAA като представител на нискотарифните превозвачи, International Air Carrier Association (IACA) като представител на leisure авикомпаниите и European Regions Airline Association, представител на регионалните авиопревозвачи.

Според сайтa на AEA, асоциацията представлява 22 европейски авиокомпании с общо 310 милиона пътници, но много от тези компании вече са напуснали групата и са предпочели да бъдат представлявани от A4E, чиито основатели и членове са пет от най-големите авиокомпании в Европа- International Airlines Group (IAG), Lufthansa, Air France-KLM, easyJet и Ryanair.

A4E бързо се разрастна от 11 до 22 авикомпании членки, което доведе до затварянето на други асоциации. Процентово A4E представлява 60% от европейските полети, 500 милиона пътници и оборот от $109 милиарда.

Според A4E успехът на тяхната асоциация се дължи на факта, че авикомпаниите, които се представляват от тях, са както нискотарифни, така и „full service”.

AEA приключва работа след 64 години. През 1952 година четири авиокомпании- Air France, KLM, Sabena И Swissair основават Air Research Bureau, а след присъединяването на SAS и British European Airways, European Airlines Research Bureau се преименува на AEA през 1973.

Благодарение на AEA компютърните резервационни системи Amadeus и Galileo бяха въведени в експлоатация, както и автоматичното принитиране на билети и бордови карти. През 1988 АЕА допринесе и за започването на кампанията “Single European Sky” и поясни нуждата от интергрирана система за контрол на въздушния трафик над Европа.