„Дякон Левски“ uncensored: Като ще е гарга, да е рошава

| от Димитър Вълчев |

Димитър Вълчев*, историк

Много съм разочарован от филма за Левски, нищо че не съм го гледал. И омерзен и обиден. А когато човек е разочарован, омерзен и обиден от един филм (или от каквото и да е), трябва да каже как е трябвало да се направи, разбира се. Според мен тоя филм трябваше много по-яко да се направи. Нещо в стил „Гадни копилета“, но с елементи от други яки филми и игри. Като ще е гарга да е рошава. И така…

1. Левски не само да псува, ами и да размахва средни пръсти във всичките конфигурации и да пуска остроумни лафове поне веднъж на 7 минути (7 като за 7:2 и 7:1 щото 100 години слава и т.н.). И под остроумни лафове имам предвид няколко вида – такива, които са нечии умни мисли, каквито хората си пускат във ФБ – на Аристотел, Ницше, Паулу Коелю, Гонзо и т.н., такива дето затапват супер много и не знаеш какво да отговориш и такива дето да са си разговорни – „цифрА ми е писнало“, „маса турци сте“, „тегавина е страшна във Влашко“, „голям е спреляк тоя Каравелов“, „султанът е ебаси бота“ и т.н. Ааа, забравих „да го еВа“… задълже си е това, всички пичове го казват.

2. Като обикаля да прави комитетите, да не се крие и промъква, а да го дава по-тежкарската така. Само за някви босове ще вкарва стелт, иначе ги размята, дърпа една реч на селяните, плесва мацето по задника и заминава.

3. Трябва да има намек за синдикална дейност! Чорбаджиите хубаво ще ги гърби, ама трябва да има и нещо по-така… по-организирано-солидарно, по възможност интернационално… ненатрапчиво… по кофа дърва за огрев ли ще е, 13-а заплата, килийни субсидии ли, … абе да се види, че е и социален, освен дето национален и не е за келепир цялата работа. Не че много хора ще загреят за кво иде реч, ама поне Дърева да миряса и Симов да спре да пише тъпи статуси.

4. Гороят му трябва да претърпи развитие. Трябва да почне на по-нисък левъл с пердах на небронирани турчета и гърчета. След това качва джъмпинг и почва да прескача ямите. Получава прякора. След това останалите неща – пънчинг, шутинг, пичовщинг и т.н. След това избира клас МОНК и се замонашва. Обаче вижда, че без айтеми не става и напуска църквата. Тук идва важният момент – трябва му гуру… нещо като фитнес инструктор, ама да е много умен – Йода ли ще е, Гандалф ли ще е, няма значение – трябва някой да му направи montage-а. Може, например така: Левски си седи в манастира и не знае къде се намира, до него една дамаджана, навсякъде димна завеса от тамяна и почва да халюцинира – привиждат му се Кубрат, Кирилиметоди, Иван Асен, Паисий, Тодор Живков и Ахмед Доган и почват да му дават акъл и да играят на доброто и лошото ченге с него, докато му уври главата за революция. След това почва да тича към върха на някакъв хълм, спъва се, раздира се по храсталаците, излиза на високото, откъдето, естествено, се открива панорамна гледка на България – поробена и опасана в синджири, а в дъното се виждат горящото око и свастиката на Цариград. Левски ги гледа лошо тия неща известно време и си изревава punch line-а: „Е са ви… майката“.

5. Трябва му много висок клас артефакт. Задължително. Фродо без пръстена не може да мине невредим през Женския пазар, какво остава за Средната земя. Хари Потър е за никъде без 2-та куфара инвентар. А Левски си е нямал нищо яко, сигурно за това и не е успял. Ама във филма ще е по-иначе. Мисля си за няква полуавтоматична базука във формата на арбалет, с изскачащи отвсякъде остриета за близък бой. Рамбо едно време с лъка кво ги направи… Яката работа. Трябва и няква готина история на туй чудо. Примерно направили са го болярските родове да пръснат Борис I като дойде да ги занимава с Джизъс, после Ивайло се е спънал в него докато тичал подир свинете, а накрая с него Мехмед II е разпухал стените на Константинопол…

6. Трябва му sidekick. Точка. Батман си има Робин, R2D2 си има Трипио, Хари си има Рон, Фродо си има Сам, Доган си има Пеевски… абе ясно е… трябва да се върти някакъв смотаняк наоколо, за да предизвиква FACEPALM на героя и да го прави да изглежда още по-готин. Ама в същото време трябва да е хем смотан, хем готин. Ама не колкото шефа. И във важния момент да се намеси и да спаси положението. Мисля си нещо за Ботев… седи, пиянства, брадясва, стихотворения пише и вдига скандали наред. В един момент прецаква няква много важна работа, щото му се стреля с базуката на Левски, което му е забранено и нашият го натирва. И когато идва момента с бесенето Ботев изскача от някъде и взривява цялото бесило, барабар с палачи, зяпачи, гарвани и вълци. Сред дима излиза Левски, обърсва му един шамар и му казва: „Бе аз казах ли ти да не ми стреляш с базуката, бе, дее… майце ти“.

7. Важен момент е последвалият освободителния поход към Константинопол. Това ще е най-епичният момент, Шлемовото усое и завръщането на джедаите на цялата работа. Преминавайки през Чаталджа с четата Левски спира, погледът му се зарейва пророчески в бъдещето и си промърморва: „аз за тва ли бе… оф… и на теб да ти … майката“. Стига до града, орки навсякъде, всичките босове са там, както си трябва. По принцип тук е редно да дойдат подкрепления на сутринта, да ги огрява изгревът и т.н. и те наистина пристигат – руснаците от север, НАТО по море и ЕС от запад едновременно, пък някви комшии и те се тикат – къде за помагане, къде за разходка и сувенири от Цариград, къде за безспорната зона. Обаче на Левски такива не му минават и ги намята всичките с ядрени ракети от базуката. Конфискувал ги е от Северна Корея, която е освободил по време на Априлското въстание, пък Ботев взел, че клекнал когато е трябвало, та и той е тук. След като Левски и компания позорно прогонват комунягите и неолибералите-колонизатори следват страшни баталии, хеттрик срещу ЦСКА, национализация на ЕРП-та, много ….. майки, градът става на пух и прах и накрая остава да стърчи само Желязната църква, а около нея камари от трупове и хиляди пленници. Слънцето хвърля последни лъчи над бойното поле, а четата скандира „турци сте“.

Тук някъде се включва и публиката. Ехх… Те така трябваше да се направи!“

*Публикацията е от профила му във Фейсбук

 
 

Супергероите, които харесваме

| от |

Знаем, че всички харесват Спайдърмен, Супермен и Батман. Супергероите са guilty pleasure за момчетата, заради мрачната си натура, драматичното си минало и онзи леко прокрадващ се тестостеронен момент на хора, които могат всичко. Жените пък просто харесват мъже в тесни костюми. Изобщо във всякакви костюми.

Супергероите комбинират в себе си осанката на аутсайдера, лошото момче или съответно момиче, с уникална съдба и възможности, и възможността да ти направят чай и да натупат лошите едновременно.

Вселените на DC и Marvel – най-големите производители на силни и смели момчета и момичета на глава от населението, е пълна с истински интересни и готини персонажи. Независимо, колко стереотипни ви се струват.

Ние сме избрали точно пет броя от най-новите им тв и филмови попълнения, които гледаме винаги с удоволствие.

 
 

Пет начина да изглеждате умни на обществени места

| от |

Човек е същество, което има навика да изпада в крайности. За много неща. Но ако трябва да сведем лашкането от една посока в друга на чисто базисно ниво, то можем да кажем, че най-често човек се надценява или подценява жестоко. Ако сте от втория тип, вие виждате себе си като едни чудесни, общителни и великолепни хора. Или поне така се случват нещата в главата ви. Но някъде там, най-отзад, във фронталния лоб, едно гласче тихичко ви нашепва, че това май не е точно така. Тоест, вие си мислите, че сте умни, готини и сърдечни, казано с думи прости – вие сте направо супер и най-желаната компания за всяко по-елитарно и приятно събиране, но всъщност май не е точно така.

Спокойно. Има нещо, което хората винаги приемат с отворени обятия и това са умните хора. Те наистина са желана компания в почти всяка ситуация. От събиране на книжния клуб до пиене в бар, един наистина интелигентен човек, придава истинска осанка на плеядата от характери в този мини социум.

И вие искате да блеснете в него. Ама не знаете как. Ние ще ви дадем пет изпипани метода. Приложете ги и ще живеете щастливо.

  1. Не говорете много. Или просто не говорете изобщо и просто кимайте. Няма нищо по-елитарно от човек с напрегната физиономия, който слуша, но не си отваря устата. В редките случаи, когато това се наложи все пак, казвайте неща от сорта на: „Ти казваш, че аз ти казах, че той ти е казал…“ или нещо в този ред на мисли. Дълги изречения, без реална информация в тях, които да объркат противника. Но наистина – не говорете много. Ще изглеждате зашеметяващо потайни и дори малко студени. Но се усмихвайте в редки моменти. Защото един по-умен от вас човек е казал, че „когато не знаеш какво да кажеш, е по-добре да си замълчиш“. А вие наистина не знаете, нали?
  2. Говорете много. Този съвет реално се бие с предния. Затова трябва да изберете един от двата метода. Изборът най-често зависи от личната ви натура и начина, по който се чувствате в конкретния момент. При този създаването на вербална плява винаги оставя околните с впечатлението, че знаете много. Най-често много думи. Но думите са важни. Не случайно езикът се е развил до такива нива и е най-лесният начин за комуникация между различните хора и видове. Многото говорене, подобно на липсата на такова, винаги обърква другите – дали просто дрънкате празни приказки или реално казвате съществени неща? Не е ясно. Думите ви излизат по 100 в минута и дори да са просто дърдорене, никой не може да хване нишката толкова бързо. Учете се от политиците – казвайте нищо с много думи. Или най-добре – повтаряйте едно и също с различни думи. Единстеният проблем на този начин е, че все пак се налага да имате поне средно богат речник. Ако не сте сред тези индивиди, то изберете първия метод.
  3. Бъдете шумни. Първо и много важно нещо, шумните хора се забелязват от 100 километра. Когато влезете в една стая, винаги има един човек, който е по-ярък от останалите. И той винаги говори с няколко тона по-високо от всички. Смятате, че това е случайност? Не. Той вече е открил този метод и той работи за него. Казвайте и правете с аплом всичко – от поръчването на питие до разказването на виц. Нека всички знаят, че сте там или на съседната пряка или някъде много близо. И да се чувстват застрашени от вас и харизмата ви. Защото шумът винаги предизвиква внимание. А ако този шум е облечен в нещо по-така, още по-добре. Избирайте ярки тоалети, интересен грим или най-малкото – по-различна прическа. Обвийте тези неща в шум, звуци и силен тактилен контакт с околната среда и имате перфектната комбинация на мозък, обвит в чудесна и ярка опаковка.
  4. Цитирайте всичко. Една жена беше оставила с впечатлението свои познати, че е изчела цялата руска класика, само защото беше запомнила десет цитата на Толстой и Достоевски, които е прочела във фейсбук. За да развиете този метод до съвършенство трябва да се подготвите малко. Първо, лайкнете във фейсбук всякакви страници с цитати, мъдри мисли, анти мъдри мисли и Word porn. Започвайте да наизустявате, като тук подбирането е от голямо значение. Нека да са цитати от важни хора, но все пак и да са близки до вашата емоционална същност. Все пак хората, пред които смятате да ги употребявате ви познават поне малко. След това, от време на време, цитирайте тези хора и онлайн. Нека публичният и личният ви живот се слеят в едно. Цитирате умни хора онлайн, правите го и на живо, значи съответно четете безспир и имате слонска памет. Друго много важно – винаги комбинирайте цитати на български с такива на английски. Полиглозите са новите секссимволи. Пък и това може да заблуди останалите, че всъщност четете книги на няколко езика. Което винаги е плюс.
  5. Бъдете нихилист. Смята се, че ироничните хейтъри по дифолд са по-умни от обикновените простаци, гадняри, невъзпитани отрепки или онези позитивни загубеняци. Вие сте повече от всички тях и хейтите ярко онова, което те харесват, а онова, което не харесват – го хейтите повече с интелект. Пффф, сакразмът е секси и ви придава осанка на изключителна умност. Тъй като обаче сакразмът е висша форма на чувство за хумор, може и да ви е малко трудно. Затова се придържайте към простичкия нихилизъм, в който всичко е кофти, ама пък вие сте супер. Просто, защото вече сте му хванали цаката. Другото, което може да ви помогне тук е лайкването на нихилистични мемета. Тоест, лайквате, съответно схващате скритите послания и древната истина, заключени с тези две прости изречения. Понякога и шервайте, ама по рядко. По-често може да откраднете нещо, тоест да го заемете, и да го перефразирате като за вас си. Не се отклонявайте много от оригинала, че може и да ви хванат. Също така статусите, в които се оплаквате от хората, тъпотията, тъпаците, свалячите, които, да им се незнае, не ви оставят просто намира, винаги са чудесен начин да сте извисен нихилист и умник в едно. При това красавец, бе!

Следвайте тези прости съвети и ще пребъдете. Успех!

 
 

Крис Прат вече има звезда на Алеята на славата

| от chronicle.bg |

Звездата от екшъни Крис Прат получи звезда на Холивудската алея на славата, съобщи БТА.

Прат дойде на церемонията заедно със съпругата си Ана Фарис и сина им Джак.

„Имах добри родители, които ме възпитаха да почитам другите – каза 37-годишният актьор. – Не бяхме богати, но в семейството ни винаги имаше много любов. Аз съм вярващ и смятам, че някои неща са дар от Бога.“

Сред присъстващите на церемонията знаменитости бяха Зоуи Салдана, Дейв Батиста и Майкъл Рукър, които му партнират в сагата „Пазители на галактиката“.

Прат благодари на режисьора Джеймс Гън, който му повери главна роля в „Пазители на галактиката“ и на студиата „Марвел“, филиала на „Дисни“, задето даде шанс на дебеличък по онова време актьор, който до този момент бе известен най-вече с ролята си в сериала „Паркове и отдих“.

Впоследствие Прат се превърна в търсен в Холивуд екшън актьор. Сред по-известните филми, в които се е снимал, са също „Враг номер едно“, „Джурасик свят“, „Великолепната седморка“, „Пасажери“.

 
 

Половин ден на снимачната площадка на „Съдби на кръстопът“

| от Евелина Бонева |

Водена от чувството за самоунижение, значително превъзхождащо баналното чувство за самосъхранение, отивам да се снимам във видно българско риалити шоу. Ще играя добра сестра. Денят започва подобаващо: алармата ми звъни в 07.00, 07. 05, 07.10 и 07.15, което е най-късният час за ставане.

Събуждам се в 08.05 ч. Грабвам петте тоалета за снимките, правя кафе за колежката, която ще ми вдигне косата с фиби и излизам. Полагам кафето внимателно в отредената му дупка в автомобила и през целия път карам изключително внимателно, за да остане там, където му е мястото. Пристигам благополучно на уреченото място и само два от петте тоалета са залети обилно с кафе. 

Закъсняла съм с малко повече от 30 минути и вече целият екип ме мрази.

Оказва се,че няма гримьор и в рамките на една минута трябва да преглътна мисълта,че ще ме дават по телевизията с анемична кожа на циреи. Нищо, никой не е перфектен, а и камерата ме обича. На касетките от детството ми съм супер сладка. Положителната страна е,че художничката харесва тоалетите ми и ги нарича стилни.Самата тя се е барнала в  пищящо лилава риза в стил граф Дракула и островърхи обувки на платформа. Това малко ме обърква, но нямам време да разсъждавам върху стила си,тъй като ме набутват в една кола, заедно с екранната ми фамилия и потегляме към дестинацията на снимките.

При преобличането установявам, че чорапогащникът ми се е скъсал отдолу, но не мисля,че е фатално, тъй като се преобличам само пред десетина човека. Гримирам се сама, така че да изглеждам като добра сестра с лек дневен грим и приятно лице. Уви, бъркам си със спиралата в окото, то започва да тече, размазва молива и заприличвам на хибрид между Кийт Флинт и клоуна Pennywise.

Първата сцена минава добре. Момчето, което отговаря за микрофона, залепва жици по бедрото и гърдите ми, което ме кара да се чувствам едновременно опасна, сексапилна и с поставен Холтер за следене на сърдечния ритъм. Нещо като Салма Хайек и Пенелопе Крус в онзи филм, в който са каубойки.

Само с едно единствено неволно движение на ръката залепям малкото микрофонче в ъгъла на съседната маса и от него започва да се чува пищящ звук.

След като го сменят с друго микрофонче, вече съм готова да демонстрирам таланта си. Оказва се, че съм доста естествена и режисьорът изпитва видимо удоволствие да работи с мен. Докато за другите е достатъчен само един дубъл, с мен прави поне по пет. Очевидно му харесва повече време да съм пред камерата.

Държа се толкова естествено, че на сцена номер 2 минавам вместо пред, през оператора, за да стигна до бара, при което го блъскам и той почти изпуска камерата, което май го докарва до прединфарктно състояние.

Вече е ясно,че телевизията е едно от моите призвания и се чувствам съвсем натурално пред обектива на камерата.

Уви, след малко става също толкова ясно,че сервитьорството не е. Опитът да пренеса табла с две чаши портокалов сок завършва със спорен успех, две счупени чаши и петна от портокал до петната от кафе. Но пък в крайна сметка актьорите не са длъжни да владеят други умения, освен да актьорстват. Не си представям Мерил Стрийп или пък Къванч Татлъту да носят табли. Така че злополуката по никакъв начин няма да попречи на Холивудската ми кариера.

И понеже съдбата обича смелите, утре продължавам.