“Зелената революция“ на Куба

| от |

Независимо от прекрасния си климат, Куба има крайно изостанало земеделие. Тя внася отвън 70% от нужните й хранителни продукти. Сегашното правителството иска да раздвижи икономиката с елементи на частна инициатива, пише Дойче веле.

Plantation-de-Tabac-à-Cuba

От ранни зори Антонио е на крак и полива зеленчуците в градината си. Тя се е сгушила между оживена градска улица и сиви панелни блокове в самия център на Мантансас, малък град в северната част на Куба. „Навремето тук играехме бейзбол, докато баща ми не взе под аренда угарта“, разказва Антонио. Градината е собственост на кубинската държава, която му позволява да ползва парчето земя и водата за поливане безплатно. Антонио сам си отглежда семената за посев, за да му е по-евтино. Тор и пестициди не ползва, защото са скъпи. Затова неговите зеленчуци са по принуда „био“.

„Градски“ ниви

В Куба има безброй подобни зеленчукови градини – разположени насред градовете и най-вече в столицата Хавана. Там и улиците са по-широки, и градините – по-големи. Някой достигат до 10 хектара. Тези градини снабдяват столичани с фасул, домати и сладки картофи, а туристите – с прочутите банани и манго.

Първите градски зеленчукови градини се появяват през „perioda especiale“ – годините след 1993. Разпадането на Съветския съюз доведе до срив и на кубинското селско стопанство. „Големият брат“ спря доставките на машини, торове и бензин. Интензивно развиваното дотогава кубинско земеделие започна да дава едва половината от предишните реколти. Огромни площи останаха да пустеят.

Хората се видяха принудени да използват всяко свободно парче земя в градовете, за да се самозадоволяват с плодове и зеленчуци. Това урбанизирано селско стопанство беше кубинският отговор на недоимъка. Селското стопанство на острова и до днес не се развива добре. Въпреки прекрасния климат то е едно от най-нископроизводителните в целия регион.

Навсякъде се виждат пустеещи земи, а селските кооперативи не разполагат с достатъчно средства, за да купуват торове, семена и машини. Куба е принудена да внася 70% от необходимите й хранителни продукти. Само едно страната има в изобилие: тютюн. Когато човек пътува от Хавана на югоизток, ландшафтът става все по-зелен. Регионът е особено плодороден. Малкият град Винялес е обкръжен от тютюневи насаждения.

Тютюн от Винялес

Бенито Камехо е най-големият тютюнопроизводител във Винялес. „2014 ще бъде добра година“, казва той, гледайки с гордост големите и здрави тютюневи листа. През април тютюнът ще може да се бере – от полето ще излязат около 3 000 килограма тютюн. Бенито Камехо има право да задържи 10 процента за себе си, останалите 90 процента е длъжен да продаде на държавата и то на твърда цена от 1 700 песос за 50 килограма, или малко повече от 50 евро. Когато рекултата му е висококачествена получава от държавата високи добавки към основната цена.

Тютюнът и кубинският ром са най-популярните експортни стоки на Куба. Тютюнът се преработва в държавните фабрики за пури, чиято продукция заминава предимно за Европа. Производството и износът на пури носят валута на държавата, а Бенито Камехо се радва на туристите, които идват в неговото стопанство, за да наблюдават ръчното производство на пури. По-късно туристите получават по едно кафе и оставят бакшиш. Това са много важни приходи за селските стопани, защото са в „истинската“ валута – така нареченото конвертируемо песо /CUC/, с които се купуват резервните части за машините от чужбина. Кубинските селски стопани обаче получават заплатите си в кубинско песо /CUP/.

Страната има нужда от реформи

Една страна с две паралелни валути. Този принцип скоро ще бъде отменен. Президентът Раул Кастро иска да обнови страната, вкл. и чрез реформи в селското стопанство. Правителството възнамерява да оползотвори два милиона хектара пустеещи земи. Куба иска да стане независима от вноса на хранителни стоки, който всяка година „гълта“ по 1,7 милиарда долара.

На мястото на огромните държавни кооперативи дойдоха вече малки сдружения на земеделци, разрешени от правителството. В бъдеще те ще могат и сами да продават своята селскостопанска продукция – например на хотели. Повечето селски стопани обаче не могат да се възползват от този нов потенциал, защото им липсват познания как да управляват фирмите си и как да анализират нуждите на пазара.

 

 
 

Италианската дизайнерка Лаура Биаджоти е в мозъчна смърт

| от chronicle.bg, по БТА |

Лекарите са започнали процедура по оценка на състоянието на мозъка на италианската дизайнерка Лаура Биаджоти с опасението, че тя е изпаднала в мозъчна смърт, предаде ТАСС.

74-годишната модна законодателка е била откарана в една от римските болници, след като получила пристъп. Според лекарите тя е претърпяла сърдечен удар, съпроводен със спиране на сърцето, което е могло да доведе до необратими процеси в главния мозък. В болничното заведение екипът е успял отново да задейства сърцето на Биаджоти, но при все това състоянието на пациентката е крайно тежко.

Дизайнерката се е почувствала зле в своята резиденция в Гуидония край Рим, където тя живее от началото на 80-те години в замък от ХI век. Родената в Рим Биаджоти започва кариерата си в модния бранш в началото на 60-те години. Туя бе първата западна дизайнерка, която представи свои колекции в Пекин /1988 г./ и в Москва /1996 г./.

 
 

„Междузвездни войни“ навърши 40 години

| от chronicle.bg, по БТА |

През 1977 г. никой не бе чувал за лазерен меч или за медни бикини и не се обръщаше към непознати с думите „Нека Силата е с нас“, предаде Франс прес.

Нещата обаче бяха на път да се променят. Предстоеше да се появи по екраните третият филм на младия 33-годишен режисьор Джордж Лукас – за борбата между доброто и злото.

40 години по-късно „Междузвездни войни“ е най-рентабилната филмова сага на всички времена, а поклонници на джедайската религия има в много страни. „Не ми достигат епитети, за да опиша влиянието на „Междузвездни войни“ – заяви експертът Шон Робинс от специализирания сайт BoxOffice.com. – Четири десетилетия, свързани с рекорди, с нов вид развлечения посредством филмите от поредицата, с видеоигрите, книгите, играчките и всички артикули, вдъхновени от сагата. Това говори много.“

Първият филм от поредицата, излязъл по екраните на 25 май 1977 г., е с бюджет 11 милиона долара. Прожектиран е в само 32 киносалона и донася 1,6 милиона долара приходи през първия уикенд след появата си по екраните.

Актьорският му състав включва малко известни по онова време актьори – Марк Хамил /Люк Скайуокър/, Кари Фишър /принцеса Лея/ и Харисън Форд /Хан Соло/. Вестта за интересния филм обаче се предава между фенове „от уста на ухо“ и не след дълго се извиват големи опашки за билети пред киносалоните. В края на краищата първият филм от поредицата събра 221,3 милиона долара приходи, които дори се удвоиха след новата му редакция, извършена от „Туентиът сенчъри фокс“.

„Предпремиерата му е в емблематичния Китайски театър в Лос Анджелис, където филмът е прожектиран пред пълна зала 5 пъти дневно повече от година“, припомни кинокритикът Леви Тинкър. Той отбеляза, че тълпите фенове буквално протрили мокета в залата.

Двата следващи филма от поредицата – „Империята отвръща на удара“ и „Завръщането на джедаите“, събраха по над 200 милиона долара приходи.

Следващите три филма, излезли по екраните между 1999 г. и 2005 г., обаче не бяха толкова успешни. Действието в тях се развива преди случващото се във филмите от поредицата, появили се по екраните през 1977 г., 1980 г. и 1983 г.

 
 

Хелена Бонам Картър: 12 любими нейни роли

| от chronicle.bg |

Хелена Бонам Картър е легенда в киното. Носителка на награда „БАФТА“, „Еми“ и „Сателит“. Номинирана за две награди „Оскар“, три награди „Сатурн“и седем награди „Златен глобус“.

Освен това, тя е командор на Британската империя от 2012 г. заради приноса й към драматургията.

Хелена Бонам Картър е родена на днешната дата в Лондон – в семейство на баща-директор на банка и майка – психотерапевт.

От 1994 до 1999 г. има връзка с Кенет Брана, а от 2001 до 2014 г. е с режисьора Тим Бъртън. Двамата имат две деца – син на име Били (р. 2003) и дъщеря на име Нел (р. 2007).

Хелена прави филмовия си дебют във филм на К. М. Пейтън, „Модел на рози“, преди да се появи в първата си главна роля в „Лейди Джейн“. Следват много роли, които са удоволствие за зрителите.

В галерията сме подбрали нашите любими.

 
 

Най-тъпите български рекламни кампании в историята на вселената

| от |

Едно от най-гадните неща на света е да имаш рехава брада. Хем на практика нямаш брада, хем трябва да я бръснеш. Горе-долу същото е и с рекламата – хем не е наука, хем е сложна. Това, разбира се, не е оправдание, поне не уважително, за някои неадекватно скъпи, но за сметка на това нелепи интелектуални бисери от бранша. Ако грешките, така изказани по-долу, ви се струват нормални или стандартни – искам да ви напомня, че са направени от група възрастни хора, начело на големи дългогодишни бизнеси – клиентите, както и от други хора специалисти в рекламата, отново – от дълги години. Те са обсъдили всеки елемент от кампанията и в крайна сметка са казали окей на всичко. За тях тези неща изглеждат окей. Тези неща:

 

„Pod igoto“ на шльокавица. Тази „скандална“ книга е набиване на ресурси, за да се изкаже нещо, което всички вече знаят и няма да постигне нищо освен PR за издателството. Проблемът е подходът, видите ли: ако въпросното издателство трябваше да направи кампания за безопасен секс, решението им щеше да е да хванат сифилис и да кажат „Ето. Не правете така“.

 

Песента на Фантастико. Знам, че вадя някакви неща от нафталина, но песента на Фантастико е иконична за авторските песни в рекламите. Текстописците традиционно са недооценени, така че спокойно можете да дадете 50 лева на някой, който няма да римува „пет“ с „двайсет и пет“ и знае какво е прозодия. Например, на човека измислил стихчето:

Аз такива бабо-сандвичи не ям,

между две филии – резенче салам.

Аз обичам сандвичи от тия,

между два салама – тъъъъъничка филия.

 

Еми, хубаво е! Ритъм, рима, идея – всичко. Браво!

 

Борола и Арт-93. Борола правят Имунобор, а Арт-93 – колани и портмонета. Двете фирми нямат нищо общо помежду си освен инфантилните реклами, които правят. Видеата на Борила са посмешище, съжалямвам. „Ама, Мартине, във всяка класация, където мрънкаш по реклами, ли ще се споменава тоя Имунобор“. Да, не ме интересува, дори Имунобор да е панацея и да те кара да живееш до 200 години.

Билбордовете на Арт-93 са мацка, колан и логото „Арт“. Прилича на прощъпулник на абитуриент. Не знам колко им върши работа, съмнявам се да им върши работа, но ако им върши работа – окей. Въпросът е, че може да стане пъти по-добра с нищожно малко усилия и неполагането на тези усилия е вулгарността, срещу която така страстно се газирам.

 

Бързи кредити. Ама от ония, които на бял лист пише „Бързи кредити“ и телефон. Не ме разбирайте погрешно – като реклама е окей. Предава посланието правилно и недвусмислено, информацията стига до хората, нищо не разсейва вниманието им – за кампания е добра кампания. Но… изглежда зле, цялото нещо просто изглежда сенчесто и незаконно. Скъпи родители, не плашете децата с това, че някой батко ще дойде и ще им даде наркотици безплатно. Никой не раздава наркотици безплатно! Плашете децата си, че някоя батка ще дойде и ще им даде „бърз кредит“, от който никога няма да се измъкнат със здрави колене.

 

Всички онези реклами, в които се случва нещо яко, но никой не помни бранда.

Това е тоооолкова типична грешка на рекламистите. Фирмата налива 100 000+ пари за спотове и там други неща, за да не знае никой накрая марката, но всички да повтарят „Ооо, Пепи…“. На какво е реклама „Ооо, Пепи“? На салами, да, ама на кои салами? Има 100 салама, на кои? „Човек 1: Аз го открих. Човек 2: Ама аз го купих.“ на кредитите на коя банка е реклама? „Какво му трябва на един мъж?“. Същото – на коя бира? Знаете ли какво му трябва на един мъж – трябва му рекламист, който ще напише в сценария за спота името на бранда преди слогана, за да знаем после всички години наред, че именно Ариана е „На една ръка разстояние“.

P.S. Всъщност след известно обсъждане в редакцията стигнахме до извода, че „На една ръка разстояние“ май беше слоган на Астика. Още едно доказателство в подкрепа на казаното по-горе.