Завръщането на Деп

| от |

Някъде от дълбините на комерсиалното кино. Под маските грим, останали от някой пират или по-добрия вариант – Лудия Шапкар, Джони Деп изпълзява, за да ни напомни, на нас вече не вярващите в него, че още го бива.

Човекът, който му помага да го направи, е режисьорът Скот Купър, за когото пък това е първият толкова сериозен проект и реално е трети в неговата кариера като режисьор. Филмът е „Черна служба“. Тук обаче Купър има шанса да работи с Джони Деп, при това в една от най-добрите му форми като актьор от години насам, и купчина други адски добри актьори. Също така – да разкаже истинската история на модерния Ал Капоне – Джеймс „Уайти“ Бълджър – мафиот от Бостън, който вилнее из града си години наред, разширява криминалната си дейност, при това с протекцията на ФБР и е арестуван чак през 2011 година.

Филмът е направен по книгата „Black Mass: The True Story of an Unholy Alliance Between the FBI and the Irish Mob“ на журналистите Дик Лиър и Джерард О`Нийл и разказва за израстването на Уайти от дребен престъпник от ирландски произход до мафиотски бос.

Първото, което ти прави впечатление още с началните сцени, е шокиращият вид на Джони Деп. Той, разбира се, не изглежда като себе си. Истината е, че той отдавна е забравил да се появява като истинското си „аз“ на голям екран. Деп наподобява Уайти Бълджър от албиносовия вид до набитата походка и носовия тембър на гласа. Той е толкова специфичен, че Деп дори изглежда леко театрален на моменти.

Гангстерското кино беше позагубило своя блясък в последните години, може би защото някак неумело се опита да се слее с общия комерс, който заля киноекрана по едно време. Това не е първият път, в който Деп играе истински мафиот за последните си киногодини. Но това е първият, в който го прави сурово и достоверно. През 2009-а неговият Джон Дилинджър изглеждаше по-скоро като фигура, която си извадил от роман, отколкото като истински човек. Не броим разбира се, Джордж Джънг в „Дрога“, който излиза преди близо 15 години.

Случаят с Уайти Бълджър не е такъв. Най-големият плюс на този филм е участието на Деп в него, не само заради известността, която това носи, но и заради изпълнението. Хората бяха забравили, че Деп може да бъде истински и достоверен, а не просто някакъв палячо и театрал, облечен в странни дрехи (Извини ме, Джак Спароу!).

„Черна служба“, не „Черна маса“, е от филмите, които трябва да се видят най-вече заради Джони Деп и суровия разказ, който предлага. Той се опитва да не ти спести нищо – от социопатията на Бълджър до тоталната немощ на ФБР – че на моменти дори изглежда толкова брутален, че даже не ти е достоверен.

Няма да ви разказвам историята на Уайти Бълджър. Ако я знаете ще гледате с любопитство, а ако не сте чували за него – то интересът ви ще бъде по-силен и примесен с няколкото изненадващи елемента в историята.

Към Деп добавям прекрасните Бенедикт Къмбърбач, който дори е качил няколко килограма за ролята на Били Бълджър – по-малкият брат на мафиота и конгресмен в Америка, Джоел Едгъртън, който има умението винаги да е различен в ролите, които избира и играе;  като Джон Конъли – ФБР агентът, по чиято протекция Бълджър върши делата си дълги години необезпокоявано, великолепният Питър Скарсгаард, който винаги убягва на хората, и разбира се, Кори Стол като прокурора, който се осмелява да преследва и да хване в крайна сметка Бълджър – Фред Уишак.

„Черна служба“ е един от филмите, за които се говори, че ще влезе в надпреварата на големите – тоест има реален шанс за номинации при важните награди. Не мога да кажа дали е чак толкова добър като филм, тъй като още не съм гледала останалата част от доброто кино, което се очаква да финишира тази година, но е твърде възможно. Това го прави автоматично задължителен за гледане.

„Черна служба“ е по кината от днес.

 
 

Мила, няма такива реклама

| от |

Когато гледате телевизия, прави ли ви впечатление, че понякога дългото тъпо нещо спира и пускат няколко кратки тъпи неща? Това са рекламите. В последно време има нови бисери, диаманти и въглища, на които сега ще обърнем взискателното си, претенциозно внимание.

Преди да започнем с похвалите, трябва да уточним, че за рекламните провали не са виновни рекламистите, а рекламодателите. В крайна сметка те избират какво да и какво не.

„Името запомни, важното забрави“

„Краварката в левия ъгъл“ стана ехо, което говори добре за кампанията. Екстравагантността на домовете обаче е халюциногенно абсурдна. Ако забравиш да купиш масло, хора с такива педантични домове обикновено те закарват в мазето и там заплащаш за грешките си с болка. Освен това в една от рекламите (розовата, с „Майка ми взе ли?“) мъжът се прибира, слизайки от горния етаж. Карлсон.

„Мила, няма такъв мъж.“

Мила, да я махаш тая червенокосата щета от вкъщи веднага! Има такива мъже, но са заети да слагат завеси на лебеди. Не! На еднорози. И килимът да е от онези – пухкавите.

Имунобор с котката.

Рекламите на Имунобор за като генетично заболяване. Още от времето на спота с баскетбола, който се задържа унизително дълго, рекламите на Имунобор, парадоксално за продукта, разболяват. Първо, котката прилича на разширена вена в лицето. Второ, цялото изпълнение е като снимано с Блекбери и монтирано на Paint.

Лекарства за гъбички.

Не съм вярвал, че ще го кажа, но – взимайте пример от рекламите за превръзки. Там всичко си е обяснено прилично, без да пречи на никого и без да показваме срамотии.

„Пак цистит“

Момиче, не взимай нищо, ами иди на преглед. Всички се притесняваме.

Рекламите на всички сайтове са скучни.

Но нищо чудно да са ефективни, затова не сме се сетили за тях.

„Това е Христос Аргиров от Пловдив“

Теленор правиха доста хубави реклами, докато не кривнаха леко с Христос от Пловдив. Христос е добро момче, графичен дизайнер. Тази година ще стане на 24 години, намерихме му фейсбука. Истината е, че Теленор го предадоха.

„Липсва само излишното“

Преди да реклама на продукта, фирмата ти е добре да има някакъв имидж, защото иначе все едно купуваме от непознат. Като видите Мерцедес, БМВ или Ферари, винаги се сещате за нещо. Като видите Дачия, за какво се сещате? Как Чаушеску върви по Дунав мост? За нищо не се сещате.

Като направим имидж, след това рекламите стават по-лесни за измисляне и няма да имат креативната стойност на саксия. Както и предния спот, в който различни хора пееха „Another one bites the duster“.

Има и един вид реклами, в които марката на продукта по никакъв начин не си личи, докато не я кажат накрая. Аз ги наричам Филм фест реклами. Рекламата на лебеди, не, на еднорози, е в тази графа. Такава е и на Хайдушка ракия, в която е тъмно и мъж гледа едно грозде на светлината все едно е паднало на пода и се чуди да го яде ли. Гледа го така, за да втълпи на зрителя, че гроздето е висок клас, но това е грозде все пак. Хората си гледат грозде по балконите. Ако няма да го ядеш, хвърляй го обратно в джибрито да не отиде фира. Чашата накрая обаче е страшно красива. Между другото, рекламата не е на Хайдушка. Нямам идея на какво е.

 
 

Най-неприятните жени в Холивуд

| от chronicle.bg |

Да бъдеш актриса в Холивуд не е лесно. Трябва да си секси, красива, талантлива и да даваш всичко от себе си, за да израснеш в една силно конкурентна среда.

Ако успееш в същото време да запазиш някаква човечност и да не изглеждаш супер надута, тогава ставаш истинска звезда. Ако не успееш, израстваш в кариерата си, но разочароваш онези, които имат късмета или нещастието да те познават.

В галерията долу сме събрали онези знаменитости, които по мнение на хората, които имат досег до тях, са изключително капризни, арогантни и се държат като принцеси. Иначе казано – кифли.

Вижте 10 известни, брилянтни в професията си жени, които са се провалили в отношението си към фенове и колеги.

 
 

Нов робот се намесва в борбата със сърдечната недостатъчност

| от chronicle.bg |

Учени от Харвардския университет и Детската болница на Бостън са разработили нов тип робот, който помага на сърцето да тупти.

Роботът е направен от специална мека тъкан и се увива около сърцето, без да използва механични компоненти (какъвто е случаят със сегашните помпи за сърце).

Уникалността на робота идва от липсата на нужда от вмешателство в сърцето или кръвта. Тоест, пациентите не бива да се притесняват от запушване на помпата и да пият лекарства за разреждане на кръвта, които изискват редовно лабораторно контролиране и съответно създават дискомфорт.

Роботът до голяма степен пресъздава самото сърце.

Той е направен от тънък силиконов ръкав, в който са сложени малки пневматични моторчета. Те се захранват от въздушна помпа. Част от моторчетата разширяват и свиват ръкава, а друга част леко го завъртат. Така движението на сърцето по време на тупнете се симулира максимално точно.

При клинични тестове със сърца на прасета, които са имали капацитет 45% от нормалния, роботът е успял да ги възстанови до 97% от капацитета им.

Учените вече са изчислили, че роботът им може да помогне на 140 000 души със сърдечни проблеми. Устройството може да се използва и за поддържане на минимални жизнени показатели на сърцето докато пациентът чака донор.

Учените казаха, че роботът все още не е тестван с човешко сърце и предстои още работа преди да е готов за това. Те смятат, че са доказали концепцията и че технологията ще може да се използва и за други органи, които се нуждаят от асистенция, за да функционират.

Източник: Engadget

 
 

Молец с руса коса и малки гениталии кръстен на Доналд Тръмп

| от chronicle.bg |

След като новият президент Румен Радев положи клетва, дойде ред и на Доналд Тъмп.

По случай светлия повод и цялата персона на новия американски държавен глава, биологът д-р Вазрик Назари кръсти новооткрит вид молци на негово име: Neopalpa donaldtrumpi. Буболечките могат да бъдат забелязани в по границата на САЩ с Мексико – точно там, където очакваме и обещаната от Тръмп стена против нелегални имигранти.

Абсолютно без никаква връзка с името, молецът има русичко нещо на главата и мънички гениталии.

Докато д-р Назари разглеждал екземпляри от генотипа Neopalpa, забелязал, че един от тях не приличал на останалите. Той имал значително по-малки гениталии от най-близкия си роднина N. neonata. След ДНК изследвания Назари заключил, че това е напълно нов и неописан вид. А новите видове се кръщават от откривателите си.

Тръмп не е единственият американски президент, който има биологичен вид кръстен на негово име. Джордж У. Буш има бръмбар, Роналд Рейгън има оса, а Бил Клинтън – риба. Барак Обама обаче държи рекорда с 9 вида на негово име.

 

 

„И така, кръстих биологичен вид на Доналд Тръмп. Може би сега той ще направи опазването на крехката американска екосистема приоритет.“