Зависими от руския кран

| от |

Старите приятелства с Русия, европейските неразбории и националните егоизми усилиха зависимостта на Югоизточна Европа от руските енергийни доставки. Това партньорство с Москва може да докара на региона „мразовита зима“, предава Дойче веле.

Германия внася близо една трета от нужните на страната количества природен газ от Русия. В повечето страни от Източна Европа обаче енергийната зависимост от Русия е доста по-голяма: балтийските страни, Полша, Словакия и България са почти на 100 процента зависими от доставките на руския държавен концерн „Газпром“. Унгария пък покрива около 70 на сто от потребностите си с внос от Русия, но там природният газ е най-важният от всички енергийни носители: почти няма домакинство, което да не е включено към газовата мрежа на страната и да не се отоплява с газ.

Националните егоизми на държавите от ЕС, както и липсата на обща енергийна политика доведоха дотам, че и до днес източноевропейските страни не могат да се освободят от своята зависимост от Русия. А някои тях, като например Унгария, изглежда, че и вече не желаят това. Вместо това унгарското правителство предпочита да дърпа струната на популизма в енергийната област. „Това е Света Барбара – покровителка на всички миньори“, казва пред репортер на „Дойчландфунк“ Атила Холода, сочейки с ръка 30-сантиметрова дървена фигура на светицата. Тя е закрилничка също и на работещите в петролната и газовата промишленост, но очевидно и светицата е безсилна срещу късогледата енергийна политика на правителството, добавя минният инженер. И той знае, за какво точно говори: преди е работил като мениджър в държавната унгарска газова и петролна компания МOL. Бил е дори заместник-държавен секретар по енергийните въпроси. В това си качество тай е отговарял също и за отношенията с Европейския съюз.

На този отговорен пост Холода е настоявал за бързо разширяване на европейската газопреносна мрежа и за това, Унгария да намали 70-процентовата си зависимост от руските енергийни доставки. В тази посока е работила също и Полша, която е още по-силно зависима от руския „Газпром“.“Искахме да намалим енергийната си зависимост от Русия“, уверява Холода и добавя, че усилията им са били подкрепяни от ЕС. После обаче инженерът сам се убедил, че в политиката думи и дела не винаги съвпадат. Особено когато става дума за природен газ. Европейският проект „Набуко“, който беше замислен като алтернатива на руските газови доставки, е само един от примерите за това.

Разделяй и владей!

„Германия беше голям привърженик на проекта „Набуко“. Но подкрепата се изразяваше само на думи. Никой не посмя да вложи парите си в него“, казва Атила Холода. Германия, която в момента покрива едва около 30 на сто от потребностите си от газ с внос от Русия, вместо това реши да изгради собствен газопровод към Русия – по дъното на Балтийско море. А проектът „Набуко“, който трябваше да облекчи много страни от Югоизточна Европа, се провали окончателно миналата година. Това беше тежък удар за всички, които разчитаха, че по този начин ще намалят своята зависимост от Русия.

В същото време сериозно издиша и солидарността между отделните балкански страни: до този момент не е построен нито един от газопроводите, които трябваше да свържат националните газопреносни системи на Хърватия, Унгария и Румъния. Всяка отделна страна се стремеше да си осигури доставки отвън, но не и да помага на останалите си съседи. Всичко това максимално улесни руския монополист „Газпром“ да диктува условията на пазара – както по отношение на цените, така и на газопровода „Южен поток“, в който руската държавна компания е водеща.

„Руснаците постъпиха много хитро. Те веднага схванаха, че съществува истински комуникационен проблем между централноевропейските страни и ЕС. В същото време всички страни от бившия Източен блок имат историческо обусловени връзки с Русия, които руснаците винаги са използвали на принципа „Разделяй и владей!“.

Накъде върви Унгария?

Ловкият енергиен стратег Владимир Путин успя да привлече на своя страна и унгарския министър-председател Виктор Орбан по въпроса за бъдещите доставки на електроенергия за страната: Русия смята да изгради в Унгария нова атомна централа, която ще се финансира с руски средства. Експертите предполагат, че новият проект ще излезе твърде скъпо на Унгария и обвиняват Виктор Орбан и в „енергиен популизъм“, който може да се окаже по-опасен дори и от руската зависимост на Унгария: през пролетта премиерът Орбан намали със закон цените на тока и газа, коета означава, че разликата до реалната им цена ще бъде субсидирана с пари от бюджета. С това Унгария не само нарушава европейското законодателство, но и залага на карта сигурността на енергийните си доставки, казва Атила Холода:

„С тези ниски цени правителството скоро няма да разполага с достатъчно средства за издръжката на газопреносната и електрическата системи на страната. Прогнозата ми е, че до 2-3 години Унгария ще се окаже нещо като „черна дупка“ насред Европа“, казва енергийният експерт.

 
 

Киното и „другата“ любов

| от Дилян Ценов |

28 юни е Международният ден на ЛГБТИ общността. И ако днес в по-голямата част от света хората могат спокойно да го честват, то преди десетилетия темите за еднополовата любов и другите отношения, различни от традиционните „мъж-жена“, са били абсолютно табу.  До степен, в която дори изкуството не е имало право да ги интерпретира. А когато все пак някой дръзне да го направи, то продуктът (било то книга, филм, картина, фотография) не получава разпространение и не е разглеждан според художествената му стойност.

За наше щастие, ситуацията днес не е такава. И киното определено дава своя принос към дългия процес на приемственост и равнопоставеност, по който върви световната ЛГБТИ общност. Немалка част от най-добрите заглавия в световното кино стъпват именно на тази тематика. И до колко това е търсен ефект, популизъм или политическа стратегия, не е тема на този материал. Важен е художественият продукт и това с какво той може да ни промени, да ни покаже другата гледна точка. Да покаже какво е от другата страна. Все пак това е целта на изкуството. И когато то е направено качествено, зрителят извлича ползи.

Как киното разглежда темата за ЛГБТИ? В какво се изразява неговият дан към тази общност? В галерията горе можете да видите едни от най-добрите филми, които изследват, представят и интерпретират „другата“ любов… В която всъщност няма нищо „друго“.

 
 

WhatsApp става водещ източник на новини

| от chronicle.bg |

WhatsApp бързо се превърна в място, където хората могат безопасно да споделят и да получaт последните новини.

Според проучване, проведено от Ройтерс институт за изследване на журналистика, все повече и повече хора започват да разчитат на услугата за съобщения, а не на Facebook (компанията майка) за новини. Разбира се, 47 процента от анкетираните (71 805 души) от 36 страни все още предпочитат Facebook, за да научават какво се случва по света. Но процентът на хората, които използват Facebook за новини, е намалял наполовина в тези 36 страни в сравнение с миналата година.

Над половината от WhatsApp потребителите в Малайзия и 46 процента от бразилците заявяват, че използват WhatsApp за новини. Услугата изглежда е особено популярна в Чили, Сингапур, Хонконг, Испания и Турция.

Някои оператори в тези страни предлагат WhatsApp комплекти безплатно за достъп до различни услуги, включително абонаменти за новини, което не е за пренебрегване. В изследването се съобщава, че криптирането от край до край също е фактор, който кара хората да предпочетат WhatsApp.

 
 

Мадрид поиска на заем от Париж името „Град на любовта“

| от chronicle.bg, По БТА |

Мадрид, където хората с различна сексуална ориентация празнуват цяла седмица с Уърлдпрайд, поиска от Париж на заем името „Град на любовта“ и го получи, съобщи АФП. Кметът на Париж Ан Идалго отговори утвърдително на искането на мадридчани.

Жители на Мадрид се обърнаха с това искане към Града на светлината във видео, разпространено от кметството в социалните мрежи, с подкрепата на кмета Мануела Кармена. „Ти винаги си бил град на влюбените . . . Искам да те помоля да ни дадеш на заем името си и да стана Мадрид, столица на любовта“ – казват различни хора във видеото.

„Няма значение кого обичаш, Мадрид те обича, искаш ли да ни дадеш на заем това красиво име, което ти принадлежи – столица на любовта?“ – пита накрая Мануела Кармена.

„Скъпа Мануела Кармена, скъпи приятели на Мадрид, Париж Ви обича и споделя с вас името град на любовта“ – написа Ан Идалго в Туитър.

Испанската столица от петък е изпъстрена със знамена с цветовете на дъгата за 8-дневния празник на гей гордостта. Той ще приключи в събота с голям парад.

 
 

Мързелът на мъжете

| от |

Мъжете това, мъжете онова, знам. Но мъжете наистина сме мързеливи дотолкова, че когато видиш някой всеотдайно работлив, си мислиш, че му има нещо. И най-вероятно действително му има нещо. Или получава неадекватно голяма доза самочувствие от това, че върши познато до болка действие много добре, или бяга от някакви кофти събития в живота си, или няма никакви други събития в живота си. Има, разбира се, и мъже, които намират приключение в работата си. Но сега ще говорим за мързеливото болшинство. Нека подчертаем, че мързелът не е  безотговорност, но за това – после.

Колеги ми разказаха за два поредни идентични случая в автомивка. Закарват колата си там в 3 следобед. Мъжът им казва, че, уви, приключва в 6 и няма време. „Можеш ли да останеш малко?“ – запитват, но „Не мога, много съм уморен“. На следващия ден – същото. От една страна човекът работи до 6 и да го попиташ дали не може да работи повече е все едно да питаш таксиметровия шофьор дали не може да кара над ограничението. Има си причини да откаже. От друга страна обаче – аре стига глупости! Таксиметровият шофьор може да кара над ограничението преспокойно! Автомивката също може да остане малко повече.

Мързелът е модерната чума, но си има причина за нея. Просто ни става скучно много бързо.

Дори да работиш с разнообразие, в един момент започваш да очакваш определено ниво на разнообразие. Така ти става скучно и губиш мотивация. Това се отнася до поне 80% от мързеливите мъже.

Мотивация.

Мързеливите не са безотговорни. Безотговорните хора са малко и те бързо са отблъснати от обществото, защото всички мразим да се грижим за несериозни пикльовци. Болшинството мързеливи мъже просто нямат мотивация. Нека пак вкараме двете страни: от една страна, човекът работи на автомивка и чисти коли. Този мъж чисти коли, всеки ден, по няколко и всичките са еднакви. Колко е интересно да чистиш коли. От друга страна обаче не е спечелил длъжността си от Супершоу Невада. Не е като да е изтъркал едно талонче „Златните пирамиди“ и бум – печелите миене на коли. Знае с какво се е захванал, което автоматично значи, че се се съгласил да го прави – тогава да заминава да го прави. Сори. Същото е и с някои полицаи (малко, но ги има). „Ама ние работим в опасни ситуации“. Човече, да… Ти си полицай, това правят полицаите. Радвай се, че има опасни ситуации, иначе ще трябва да разтърваваш пияни холандци по дискотеките.

Разбирам, че мотивацията е ниска, прекалено ниска. Но разваляш хорото, ако не го играеш.

Разсейване.

Мързелът е заешка дупка като в приказката за Алиса. Ако вършиш нещо познато за пореден път и не си набрал достатъчно инерция, за да го изкараш докрай, посредством волята си – YouTube е на два клика. (Разбира се, другите социалки са още по-близо, но моят фаворит е YouTube.) Разсейването е като да губиш на сварка – загубите се увеличават с геометрична прогресия. Ако загубиш 50% от стотинките си, с остатъка трябва да изкара 100% печалба, само за да излезеш на чисто. Мисълта ми е, че се изисква много по-малко воля, за да се дотътриш да си свършиш задълженията, за които си се съгласил, отколкото за да се изкараш от красивите, уютни прегръдки на бездънния YouTube.

 

 

*В текста се правят безпардонни обобщения, които, разбира се, имат своите изключения.