Защо взеха да признават Палестина
Досега повечето страни-членки на ООН не искаха да признаят независима палестинска държава, докато не се сключи мирен договор с Израел. Някои европейци обаче са така обезверени от застоя в мирния процес, че правят друго.
Преди три седмици новият премиер на Швеция, социалдемократът Стефан Льовен, заяви че страната му ще признае държавата Палестина, без обаче да уточнява кога точно ще стане това. След войната в Газа през лятото и колебливото сваляне на блокадата над ивицата Газа, след неспиращите сблъсъци между израелски заселници и мюсюлмани край Рамала и „пълзащата интифада“ в Ерусалим, някои европейски правителства явно са отчаяни от липсата на напредък в близкоизточния мирен процес, пише Дойче веле.
Досега всички поддържаха линията за признаване на суверенна палестинска дължава едва след подписването на мирен договор между Израел и палестинците. Само че повече от две трети от всички страни-членки на ООН вече са признали независимата палестинска държава – включително и държави от ЕС като Полша, Унгария и Чехия. Ето че сега Швеция възнамерява да стори същото, а преди седмица и половина и британският парламент обяви, че ще признае независимостта на Палестина.
Реакцията на Израел можеше да се очаква: външният министър Авигдор Либерман дори си позволи да каже, че шведският министър-председател вероятно още не е навлязал достатъчно добре в материята: „Изразяваме съжаление по повод последните изявления на шведския премиер. Смятаме, че това е грешен подход, защото мирът е двустранно решение, а всички едностранни стъпки в този процес могат да бъдат много контрапродуктивни. Все пак се надяваме, че Швеция ще продължи да подкрепя преговорите между двете страни и бихме се радвали, ако страната разговаря с нас преди да прави подобни изявления“, се казваше в официалната израелска реакция.
Правителството на Бенямин Нетаняху се опасява най-вече от ефекта на доминото в Европа: от това, че недоволството на европейците от войната в Газа, от продължаващото изграждане на израелски селища в окупираните палестински земи и от застоя в мирните преговори може да накара и нови държави да признаят държавата Палестина – една държава, провъзгласена от Ясер Арафат още преди 26 години, която обаче така и не съществува.
На този фон се проведоха дискусии в Долната камара на британския парламент по приемането на резолюция за признаването на Палестина. Застъпник на подобен акт междувпрочем е и бившият британски външен министър Джак Стро: „Несъответният начин, по който реагира Израел на нашия парламентарен дебат, показва, че резолюцията може да окаже въздействие. Мисля, че израелското правителство на Нетаняху реагира само на натиск. И ние ще засилим този натиск“, заяви той.
Израел се бори срещу „леден насрещен“ вятър
Решението за резолюцията беше прието с голямо мнозинство. Голяма част от фракцията на управляващите изобщо не участва в гласуването, а и резолюцията няма задължителна сила за правителството в Лондон. Въпреки това несигурността в Израел расте. Ден след гласуването, британският посланик Матю Гулд заяви по израелското радио следното: „Резултатът от гласуването е отражение на промененото обществено мнение във Великобритания. Вятърът смени своята посока и ще продължава да я променя, докато в Близкия изток няма никакъв съществен напредък по посока на мира“.
Символично решение като това на британския House of Commons наскоро прие и Горната камара на ирландския парламент. Израелското правителство се опитва да се противопостави на тези решения с дипломатически средства. В Съвета за сигурност на ООН заместник-посланикът Давид Роет заяви следното: „Щом европейските правителства така прибързано признават държавата Палестина, палестинците няма да са принудени да правят никакви компромиси повече. По този начин европейците торпедират усилията за истинска промяна в Близкия изток“.
Възмущението сред останалите израелски политици е още по-силно. Депутатът от националистическата партия „Наш дом Израел“ Яир Шамир например окачестви британския дебат за Палестина като „антисемитски“, а министърът на градоустройството Ури Ариел обяви, че Израел ще реагира на станалото като допълнително разшири обема на строежите за заселници в окупираните палестински територии. Израелският опозиционен лидер Исак Херцог дори заговори за „леден вятър“ срещу Израел на дипломатическо ниво.
Докато германските дипломати поддържат двудържавното решение за Близкия изток, израелският министър на икономиката Нафтали Бенет недвусмислено даде да се разбере как ще изглежда близкоизточната политика на Израел в бъдеще: „Който взима насериозно борбата срещу „Ислямска държава“ и Хамас, няма право да даде на палестинците собствена държава. Идеята за палестинска държава, западно от Йордания, се изпари през това лято заедно с ракетите, изстреляни срещу летището в Тел Авив“.
