Защо се влюбих в Ед Шийрън

| от Жени Колева |

Всичко започна през една мъглива декемврийска вечер в едно тъмно провинциално кино. Тъкмо бях изгледала втория „Хобит” и се готвех да ставам, когато зазвуча I See Fire, докато текат финалните надписи. Останах сама, в изпразнилото се и вече осветено кино, докато не изслушах песента докрай. По пътя към вкъщи, през мъглата, нежният глас, текстът и музиката, която те кара да настръхваш, продължиха да звучат в главата ми.

Видях пламък. И се влюбих в Ед Шийрън.

Бях попадала на името му преди това, но дори да бях чувала негови изпълнения, не съм обръщала внимание или не са ми правили впечатление. Този саундтрак обаче беше не просто в съзвучие с филма, с нощта, а и с мен, че влюбването беше неизбежно.

Когато прави I See Fire за The Hobbit: The Desolation of Smaug Шийрън вече има издаден албум и е придобил световна известност, има номинации за Грами, получил е Брит.

Пътят му до това обаче никак не е кратък (въпреки че все още е на 24) и лесен. Започва да записва независими миниалбуми (ED) още през 2005 г., забелязан е от Джейми Фокс през 2010 г. и докато набира все повече популярност в YouTube прави впечатление и на сър Елтън Джон.

С независимия си No. 5 Collaborations Project, издаден през 2011 г., без никаква промоция достига второ място по продажби в iTunes и малко след това подписва с Asylum/Atlantic Records. Следва и дебютният му албум „+”, който включва синглите The A Team и Lego House, благодарение на които получава сертификат за петкратен платинен албум във Великобритания. Печели и първите си награди Брит.

Световна популярност обаче печели благодарение на Тейлър Суифт, с която и до днес са много близки приятели. Ед взема участие в албума й Red и е неин подгряващ музикант за The Red Tour. През по-голяма част от 2013 г. той обикаля Северна Америка. През есента на същата година участва в три напълно разпродадени концерта в Медисън Скуеър Гардън в Ню Йорк, където е хедлайнер.

По това време в него се влюбвам и аз. В гласа, в чаровната усмивка (вижте всички доказателства в галерията). Първоначално беше любов от пръв поглед (или първо чуване по-скоро) с вероятността да остане еднократно увлечение. Не стана обаче така.

Вторият му студиен албум е с името „x” излезе на 23 юни 2014 г. и затвърди позицията му на един от най-нежните изпълнители със смислени текстове и музика, която продължава да звучи в съзнанието дълго след последната нота (за мен включително). От албума продава милиони копия, продължава да трупа награди, а Spotify го обявява за най-стриймван изпълнител в световен мащаб с 860 милиона стрийма на песните му през 2014 г.

Не мога да кажа, че всяка едно от парчетата в „х” ме докосва и ми е любимо. Но изключенията са пренебрежимо малко. До такава степен, че голяма част от песните в албума мога да слушам по десетки пъти, без да ми омръзнат.

А Ед Шийрън постига всичко не само с огромния си талант, но и много труд. Израства във Фремлингъм, Съфолк, в скромно семейство, което обаче му дава възможност да развива музикалния си талант – от 4-годишен пее в църковен хор, по това време започва да учи да свири на китара, а и на пиано. За детството му в тясна къща, но с много музика и смях, светът придобива представа и от официалното видео към песента му Photograph. Там са запечатани и кадри как смутен червенокос тийнейджър с раздърпани дрехи пее и свири на китара на улицата.

Може би това е една от причините Ед да е Ед не само заради музиката. Въпреки нарастващата популярност той остава скромното (на моменти дори срамежливо) британско момче. Без да забравя откъде е тръгнал, той участва в редица благотворителни инициативи. Обича да прави и изненади на свои приятели и фенове, като се включва в техни изпълнения или им прави серенади за специални поводи. Как да не го обича човек?!

Според британските таблоиди от тази есен Шийрън смята да си даде година почивка от записи и турнета и да посвети времето си на работа в благотворителен магазин във Фремлингъм и на превръщането на стар полицейски участък в младежки клуб.

Ако това се окаже истина, за година светът ще трябва да се лиши от един от най-красивите гласове и изумителни музикални таланти в наше време. А през това време моята тръпка към него при всички положения ще остане, защото „виждам огън” в това момче.

 

 
 

Рецепта за експериментална торта с безглутеново брашно и кафява захар

| от Росица Гърджелийска |

Когато Роси ходи на гости, Роси носи торти. Ето един пореден експеримент, който се случи в 2 сутринта. И разбира се, кучо одобри рецептата с много мляскане и протести, защото не получи парче…

Нужни съставки:

Нужни продукти:
За блата:
100 гр масло
230 гр крема сирене
6 жълтъка
13 белтъка
60 гр безглутеново брашно
60 гр царевично нишесте
160 гр кафява или кокосова захар
ванилия
кокосово брашно за поръсване

за крема:
500 гр маскарпоне
500 гр кисело мляко
150 гр кафява захар
ванилия
какао на прах
1 ч. ч. силно подсладено кафе

Начин на приготвяне:

  • Загрейте фурната на 160 градуса
  • Разтопете маслото и крема сиренето в малка тенджерка на слаб огън и бъркайте до получаване на хомогенна смес.
  • Разбийте жълтъците в голяма купа и бавно започнете да добавяте кремата с маслото. Не спирайте да разбивате.
  • Добавете брашното и нишестето и разбивайте за още около 2 минути.
  • Измийте и подсушете бъркалките и в голяма тенджера разбийте белтъците до получаване на меки връхчета.
  • Започнете бавно да добавяте захарта към белтъците и разбивайте няколко минути до получаване на твърди и лъскави връхчета.
  • На няколко етапа добавете белтъците към останалата смес и бавно разбъркайте до получаване на гладка смес.
  • Добавете ванилията и разбъркайте добре.
  • Покрийте с хартия за печене дъното и стените на дълбока тавичка.
  • Изсипете сместа и разклатете добре, за да елиминирате по-големите балони.
  • Сложете тавата в друга дълбока тава, пълна със студена вода.
  • Пече се на 160 градуса за 25 минути, след което температурата се намалява до 130 градуса и се пече още 55 минути.
  • Вади се от фурната. Не използвайте чиния, за да обърнете кекса, а ръката си. Бързо обелете хартията от кекса и оставете да изстине върху решетка.
  • Разрежете на 2 или на 4 блата като използвате дълъг конец. Аз разрязах кекса на 4 блата и направих две отделни торти.
  • В голяма купа пригответе крема като разбиете киселото мляко със захарта. След това добавете маскарпонето и продължете да разбивате, докато всичко се смеси добре и стане леко и пухкаво. Не прекалявайте, защото може да се пресече. Добавете ванилията и разбъркайте внимателно.
  • Сиропирайте един блат с кафе, поръсете с какао и нанесете обилно от крема. Сложете отгоре още един блат и повторете.
  • Това цялото нещо се превръща в един мек разкош от аромати и прелестни цветове.

рецепта, торта

 
 

Седмичен хороскоп: в търсене на разнообразие

| от Селена Астро |

Седмичен астрологичен обзор (от 29.05. до 04.06.)

В понеделник Луната ще преминаваща през знака Рак, следователно този ден е подходящ за кулинарни занимания, изкарване на време с партньора или с близък до сърцето ни човек, грижа за дома или семейството.

Най-комфортно ще се чувстват през периода водните знаци Риби, Рак и Скорпион, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Те ще имат шанса да изгладят конфликти с близки до тях хора. Ще са по-спокойни, безпристрастни и уравновесени от обикновено и няма да са чак толкова фиксирани в собствените мнения и становища, което значително ще улесни комуникацията им с другите хора.

Вторник и сряда Луната ще се намира в знака Лъв и поради тази причина бихме могли да използваме тези два дни за спортни занимания, отделяне на време за любимо хоби, ходене по различни мероприятия, като кино, театри или изложби, както и за творческа работа, демонстрация на таланти и игри с децата.

Огнените знаци Лъв, Овен и Стрелец, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци ще успеят да постигнат големи личностни успехи през този период и ще имат шанса да изпъкнат пред хора, на които държат.

Четвъртък и петък Луната ще се намира в знака Дева. През този период ще сме много, взискателни, скептични и обърнати към детайла и подробностите в ежедневното ни общуване с другите.

Тези два дни няма да са никак подходящи за подаването на документи и заявления, както и за сблъсъци с високопоставени лица, но за сметка на това ще са добри за приключване на вредни навици, като тютюнопушене, прекаляване с храна или алкохол, както и за започване на нов спорт или нов по-здравословен режим на хранене.

Много е вероятно земните знаци Козирог, Дева и Телец, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци да положат началото на нещо значимо, което тепърва ще могат да надграждат.

Събота и неделя Луната ще преминава през знака Везни, което й разположение ще направи уикенда идеален за активно общуване с другите, обръщане на внимание на любим човек, сключване на сделки и споразумения и подписване на договори.

Очаква се въздушните знаци Водолей, Везни и Близнаци, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци да обърнат сериозно внимание на половинките си през периода, като някои от тях ще затвърдят отношенията си с любимия човек.

През цялата седмица много силно ще усещаме съвпада между Венера, планетата на любовта и партньорствата и Уран, небесното тяло символизиращо независимостта и внезапните промени преминаващи през знака Овен.

Заради този аспект е възможно да търсим разнообразие в близките си връзки. Не е изключено заетите от нас да се впуснат в нестандартни приключения с любимия човек, докато свободните ще се натъкнат на нестандартни, оригинални и независими хора, с които да излязат на среща или да се позабавляват.

Най-силно ще действа аспектът на кардиналните знаци Козирог, Овен, Рак и Везни, както и на хората с Асцендент или лични планети в тези знаци. Много е важно заетите от тях да са внимателни със закачките с непознати, защото има риск силно да разгневят половинката си. За сметка на това е добре свободните да не прибързват с ангажиментите, които поемат към не добре познати им хора, защото не е изключено както бързо се е запалила страстта им към някого, така и бързо да угасне след преминаването на аспекта.

 
 

„И дъхът стана въздух“: ориентир за смисъла на живота

| от |

Търсенето на смисъла е едно от закономерните мъчения за интелигентния човек.

Докато блажените „нищий духом“ (по Атанас Далчев) съществуват в ядрото на бита, щастливи като тристакилограмови хипопотами в блато, умните търсят смисъла. Някои го търсят във философията, други – в литературата, трети – в екстремните преживявания. Мнозина пък бягат от преследващия ги въпрос за смисъла като живеят в захаросаната, фражилна илюзия, че смъртта не съществува.

И има една особена порода хора, които от съвсем млади се вкопчват в болезнената тема за неразделността на живота и смъртта и се завъртат с нея в смъртоносен танц. Един от тях е авторът на „И дъхът стана въздух“ (изд. Ciela) – Пол Каланити.

В ученическите си години той отказва да следва професионалния път на баща си и дядо си и не желае да се занимава с медицина. Насочва се към литературата и получава магистърска степен по история и философия на науката и медицината в Кеймбридж. Защитата на дисертацията му е върху творчеството на поета Уолт Уитман и по всичко личи, че му предстои добро бъдеще в тази сфера. Но уви.

Въпросът за смисъла не спира да му диша във врата и в крайна сметка той намира призванието си именно в лекарската професия.

Описанията на случки от лекарската му практика са детайлни, безпощадни и лишени от всякакви глазура. Интересни са за читателя от различни гледни точки: през тях можем да видим скелета на американската здравна система, да помислим върху темата за лекарския морал, да осмислим мисията на медиците, да разберем механизмите, по които лекарите стават „безчувствени“ и груби (нещо, в което непрекъснато ги обвиняваме), и да надникнем в най-интимните преживявания на пациенти, които се опитват да поддържат баланс на ръба на смъртта, да се надсмеем на иронията на живота.

Каланити води читателя си за ръка към една колкото опустошителна, толкова и осмисляща реалност, при това без да го подвежда. Още в началото на книгата авторът описва диагностицирането си с рак на белия дроб, когато е на 36 години. Докато ни води през болничните стаи и операционните, в които работи като неврохирург с блестящо бъдеще, за момент забравяме, че всъщност ни води към собствената си гибел.

Идването на болестта се случва извън всякаква закономерност, която може да я оправдае. Но тя се случва: започва със силни болки в гърба и вътрешната увереност на Каланити, че е болен от рак. Потвърждаването на диагнозата ни кара да придружим писателя по време на прехода му от лекар към пациент и ни задължава да вървим до него до самия край.

Няма да ви заблуждавам, че тази книга ще ви развесели или ще ви достави удоволствие. Шансът за това е минимален, да не кажем никакъв. Но тя разказва изключително откровено, ясно, искрено и семпло за пътя към края и опорните точки, които разпознава един обречен на скорошна смърт лекар. Тя е лъч светлина, който може да проникне в депресивната симптоматика на вечно търсещите смисъла.

Което само по себе си е нагледен пример как абсурдно краткият живот на един човек се превръща в икона на смисъла.

 
 

„Почтен човек“ спечели наградата „Особен поглед“ в Кан

| от chronicle.bg, БТА |

Филмът „Почтен човек“ (A Man of Integrity) на иранския режисьор Мохамад Расулоф спечели наградата „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан.

Филмът е за човек, който отказва да реши проблемите си с подкупи. Сценаристът и режисьор Мохамад Расулов беше арестуван заедно с известния режисьор Джафар Панахи през 2010 г.

Наградата на журито в секцията „Особен поглед“ спечели мексиканският режисьор Мишел Франко с филма „Дъщерите на Абрил“ (Las hijas de Abril). Американецът Тейлър Шеридан беше избран за най-добър режисьор за филма „Река от вятър“ (Wind River). Наградата за поезия в киното спечели французинът Матийо Амалрик с „Барбара“.

Италианката Жасмин Тринка спечели наградата за актьорско майсторство с ролята си във филма „Fortunata“ на Серджо Кастелито.

Председател на журито в секцията „Особен поглед“ беше актрисата Ума Търман.

В секцията „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан участваха и два български филма – „Посоки“ на Стефан Командарев и копродукцията „Уестърн“ на Германия, България и Австрия с копродуценти от българска страна „Братя Чучкови“.

Секцията „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан представя млади таланти и новаторски филми. В нея бяха включени 18 продукции от 22 държави.