Абсурдът „българско риалити“

| от |

Онзи ден един приятел ме попита защо, по дяволите, продължавам да чакам с трепет и вълнение деветия сезон на американското риалити The Voice, което на български хич не ставало, докато тука си тече един приличен X Factor.

Фактът, че някой определя новия сезон на X Factor или което и да било реалити по родната телевизия, за „прилично“ и дори „вълнуващо“, е леко притеснителeн.

Първо, в България, подобно на новия клип на Гери-Никол, всички риалити предавания са като пошла имитация на нещо чужбинско. Независимо дали медията у нас е купила, тоест платила е за правата на предаването, за да ползва неговата марка и библия, или е направила някаква видоизменена модификация тип „за мене си го правя“. Все не се получава.

Затова предпочитам американския The Voice. Девет сезона той не ми доскучава и грам, а напротив. Талантът и цедката за стигането до някакъв лайф концерт се увеличават. Вероятността да видиш някой, който грачи, но има „вдъхновяваща история“ и затова на някой друг му дожалява за него и го оставя, а хората цъкат есемеси, е минимална. Не, такава вероятност няма. Дори и да не грачиш, пак си аут, защото има други, които са много по-добри от тебе. Така е устроен животът. Свиквай.

Американският The Voice е риалити телевизията в нещо като перфектната й форма. От участниците, през водещия до треньорите, част от които се сменят на всеки сезон, всичко е изпипано до последния детайл и всеки знае защо е там. И ти знаеш, което е по-важното, иначе как, по дяволите, се очаква да следиш сюжета. Това е различното в оная западнярската американска телевизия – сюжет има. Нищо не е безмислено. От момичето, което върти обръчи, през певеца, който свири на банджо – всяко нещо има смисъл и причина да е точно там и да задържи вниманието ти за два часа.

Времето на зрителя е ценно, а той адски взискателен. Западняците може би са първите, които го усетиха, защото всяка точка рейтинг при тях е важна. Ние тук си имаме „ще бъде детска планета“ и сме щастливи от този факт. Гледаме жадно телевизора, когато излъчват нещо, което уж е модерно, но просто е по-лъскава версия на „Златния Орфей“.

И събитията ни са същите. Руските вариетета пасти да ядат.

The Voice e един от най-успешните музикални риалити формати до момента и една награда „Еми“, която краси офиса на продуцентите, говори достатъчно за това. Ако и към това сте скептични, то пуснете си девети сезон. Вярвайте ми, вероятността да се върнете към родния X Factor след това или поне да го гледате със същите очи, е толкова малка, колкото Гери-Никол да направи песен, която реално става за слушане.

Реалити формата у нас, купен от чужда продукция, е като фалшивата „Била“ в Банско и като такси „ОК Суперлукс“. Хем изглежда и звучи като нея, но влезеш ли вътре, осъзнаваш колко жестоко си се объркал.

Както казах, хората стават все по-взискателни към нещата, които гледат. А странното е, че критериите им за правене на риалити всъщност се занижават правопропорционално с изискванията. Ти искаш да гледаш шоу, те ти предлагат тоя боклук по националната телевизия, смятайки, че и този път ще им мине номерът.

Радвам се, че съществува магията на интернет.

Благодарение на него можеш да видиш как нещата трябва да бъдат направени. Разбира се, че американската риалити телевизия понякога бърка и прави гафове. Нещата понякога изглеждат прекалено нагласени, прекалено излъскани, на моменти доста фалшиви. Да, и там се случва. Но родната имитация е толкова жалка, че дори тези моменти им се получават като наистина лошо заснет епизод на „Съдби на кръстопът“.

Е, поне имат талант в една област – в развалянето на нещо, което се е доказало. Tе нали го „адаптират“, за да стане „пó за нас си“. Не знам кои сте вие, но съм сигурна, че аз не съм като вас.

Когато избереш да гледаш шоу за таланти, винаги ще предпочетеш онова, в което хората пеят или най-малкото въртят обръчи със стил, а не онова, в което Миро се кълчи като психично болен. Ще ме прощавате за израза. Или, не дай си Боже, някаква жена с гигантски цици да ти обяснява какво да подобриш в стила си.

 
 

Джони Деп и Амбър Хърд са на финалната фаза на развода си

| от chronicle.bg, по БТА |

Джони Деп и Амбър Хърд са на финалната фаза на развода си, като двамата уточняват как актьорът да изплати останалите 6,8 милиона от договорената сума.

Джони Деп се съгласи да даде на Амбър Хърд общо 7 милиона долара. Според източник на „И!Нюз“ той ще превежда неизплатените 6,8 милиона през следващите 15 месеца.

Амбър Хърд заяви, че ще дари цялата сума за благотворителност – на организации, борещи се с насилието над жените и на Детската болница в Лос Анджелис, където е работила като доброволка.

През лятото Джони Деп преведе 200 000 долара на две благотворителни организации от името на Амбър Хърд.
Актрисата подаде молба за развод през май след продължил 15 месеца брак и броени дни след това си издейства ограничителна заповед срещу Джони Деп.

 
 

20 филма, които излизат през декември

| от chronicle.bg, по msn.com |

Е го къде е декември!

Дойде отпускарски сезон номер две. Не е задължително, разбира се, но е много приятно човек да отиде на кино. Всеки, обаче, е седял с тъп поглед пред касите на киното, чудейки се кой постер му харесва най-много, докато зад него се образува опашка, които го ругаят, вместо да си изберат филм преди да е дошъл техният ред.

Представяме ви 20 филма, които дебютират през последния месец на 2016 година. Някои от тях ще бъдат прожектирани и в България. С другите ние не знаем как ще се справите.

 
 

Какво ли би написал Андерсен днес?

| от |

На днешната дата Ханс Кристиан е издал първата си книга с приказки. Той е роден през 1800 и някоя година, няма значение, никой не го интересува. Живял е в Дания преди времето на фейсбук и дори преди Дания да е в Европейския съюз, това също не е интересно. Интересно е обаче какво би написал днес Андерсен. И дали въобще би станал писател.

Някои хора биха казали, че да си писател е призвание и мисия. Това са същите хора, които започват текстове за историческа личност с дата на раждане и местожителство. Днес Андерсен сигурно би броил кликове. В днешно време кой не брои кликове. Също така може би би се занимавал с реклама – копирайтър или някакъв криейтив. Както всички знаем, какво ти пише в длъжностната характеристика в договора не е от някакво ангажиращо значение. По-важно е какъв е продуктът на работата ти, всъщност най-важно. Та какво би написал? Кой би посмял да предположи? Ми ние.

Имало едно време, разбира се, една риба. Тя се казвала Малката руса. Малката руса много искала да отиде на земята и да стане човек. Върху коралите по тротоарите в морето често имало залепени обяви за бърз кредит. Обявите представлявали номер на телефон и надпис над него „Бърз кредит“. Тайно от баща си – царят на морето, тя взела такъв бърз кредит и си купила крака, защото искала да е себе си и да се развива. Краката били пластмасови, направени от пластмасата, която човеците изхвърляли в морето, макар че нямало нужда, защото човеците често изхвърляли и направо готови протези. Една вечер Малката руса се направила, че й е лошо и повръща, тайно се натокала, оваляла се в галета, сложила краката и отишла сред хората. Слязла до центъра на града, където били питейните заведения и локали. Там намерила особено примамливо място и влезнала да види тука как е. Заозъртала се и погледът й спрял на едно сепаре. Там седели храбрият напомпан войник и грозното бате. Тя отишла при тях, разбира се.

– Седай – казал й войникът, докато гасял цигарата у пластмасова чаша с вода.

– Оууу… – и седнала, няма да стои права – И сега? Какъв е планът, войниче?

Храбрият напомпан войник й начертал един план и тя се съгласила. После двамата какво да правят – заживели заедно.

Не щеш ли, а тя много не щяла, ония от морето тръгнали да си търсят парите. Семейството й се опитвало да върне каквото може, но те постоянно си измисляли някакви задължения. Накрая семейството й фалирало. Царят бил гол. Когато се научил на тази новина, войникът бързо инструктирал своите две леви ръце – грозното бате, да види да оправи нещата. Решението било фирмата да се срине и да спрат да се искат заеми от нея. Батето се обадило на малката хибридопродавачка там да уреди нещата, тя уредила нещата и нещата вече били уредени.

Междувременно, за да има хепи енд и за да укроти децибелените мъки от злощастието на другарката си, войникът реши да я заведе на хирург да я пооправят. И отишли на хирург.

– Докторе, имам трето зърно. Искам да ми го махнете.

– Дайте да видя, госпожа.

– Госпожица съм. Вижте.

– Ама, госпожице… Това зърно е грахово.

Резил за Малката руса. Както и да е, де. Докторът я разпорил като риба и махнал гарнитурата.  Накрая храбрият напомпан войник я зарязал и тръгнал с някаква Малечка Палечка. Малката руса нямало какво да прави без образование и работен стаж и се върнала се при техните в морето. Край.

Така, всякаква прилика с реални неща е абсолютно нарочна, разбира се. Използвани са най-клишираните образи от средата ни, именно защото са клиширани – а клишетата са клишета с причина.

 
 

Първият старт на ракетата Falcon 9 след аварията е предвиден за 16 декември

| от chronicle.bg |

Първият старт на тежката ракета-носител „Фалкон-9″ на американската компания SpaceX след септемврийската авария, е предвиден за 16 декември, предаде ТАСС.

Агенцията цитира съобщение на телекомуникационната компания „Иридиум комюникейшънс“, която възнамерява да изведе с ракетата десет съобщителни спътници от ново поколение.

Ракетата ще бъде изстреляна от базата на ВВС Вандерберг в щата Калифорния в 12:36 часа по времето на Западното крайбрежие на САЩ /22:36 ч. българско време/.

„Фалкон-9″ трябва да достави спътниците на ниска околоземна орбита.