Абсурдът „българско риалити“

| от |

Онзи ден един приятел ме попита защо, по дяволите, продължавам да чакам с трепет и вълнение деветия сезон на американското риалити The Voice, което на български хич не ставало, докато тука си тече един приличен X Factor.

Фактът, че някой определя новия сезон на X Factor или което и да било реалити по родната телевизия, за „прилично“ и дори „вълнуващо“, е леко притеснителeн.

Първо, в България, подобно на новия клип на Гери-Никол, всички риалити предавания са като пошла имитация на нещо чужбинско. Независимо дали медията у нас е купила, тоест платила е за правата на предаването, за да ползва неговата марка и библия, или е направила някаква видоизменена модификация тип „за мене си го правя“. Все не се получава.

Затова предпочитам американския The Voice. Девет сезона той не ми доскучава и грам, а напротив. Талантът и цедката за стигането до някакъв лайф концерт се увеличават. Вероятността да видиш някой, който грачи, но има „вдъхновяваща история“ и затова на някой друг му дожалява за него и го оставя, а хората цъкат есемеси, е минимална. Не, такава вероятност няма. Дори и да не грачиш, пак си аут, защото има други, които са много по-добри от тебе. Така е устроен животът. Свиквай.

Американският The Voice е риалити телевизията в нещо като перфектната й форма. От участниците, през водещия до треньорите, част от които се сменят на всеки сезон, всичко е изпипано до последния детайл и всеки знае защо е там. И ти знаеш, което е по-важното, иначе как, по дяволите, се очаква да следиш сюжета. Това е различното в оная западнярската американска телевизия – сюжет има. Нищо не е безмислено. От момичето, което върти обръчи, през певеца, който свири на банджо – всяко нещо има смисъл и причина да е точно там и да задържи вниманието ти за два часа.

Времето на зрителя е ценно, а той адски взискателен. Западняците може би са първите, които го усетиха, защото всяка точка рейтинг при тях е важна. Ние тук си имаме „ще бъде детска планета“ и сме щастливи от този факт. Гледаме жадно телевизора, когато излъчват нещо, което уж е модерно, но просто е по-лъскава версия на „Златния Орфей“.

И събитията ни са същите. Руските вариетета пасти да ядат.

The Voice e един от най-успешните музикални риалити формати до момента и една награда „Еми“, която краси офиса на продуцентите, говори достатъчно за това. Ако и към това сте скептични, то пуснете си девети сезон. Вярвайте ми, вероятността да се върнете към родния X Factor след това или поне да го гледате със същите очи, е толкова малка, колкото Гери-Никол да направи песен, която реално става за слушане.

Реалити формата у нас, купен от чужда продукция, е като фалшивата „Била“ в Банско и като такси „ОК Суперлукс“. Хем изглежда и звучи като нея, но влезеш ли вътре, осъзнаваш колко жестоко си се объркал.

Както казах, хората стават все по-взискателни към нещата, които гледат. А странното е, че критериите им за правене на риалити всъщност се занижават правопропорционално с изискванията. Ти искаш да гледаш шоу, те ти предлагат тоя боклук по националната телевизия, смятайки, че и този път ще им мине номерът.

Радвам се, че съществува магията на интернет.

Благодарение на него можеш да видиш как нещата трябва да бъдат направени. Разбира се, че американската риалити телевизия понякога бърка и прави гафове. Нещата понякога изглеждат прекалено нагласени, прекалено излъскани, на моменти доста фалшиви. Да, и там се случва. Но родната имитация е толкова жалка, че дори тези моменти им се получават като наистина лошо заснет епизод на „Съдби на кръстопът“.

Е, поне имат талант в една област – в развалянето на нещо, което се е доказало. Tе нали го „адаптират“, за да стане „пó за нас си“. Не знам кои сте вие, но съм сигурна, че аз не съм като вас.

Когато избереш да гледаш шоу за таланти, винаги ще предпочетеш онова, в което хората пеят или най-малкото въртят обръчи със стил, а не онова, в което Миро се кълчи като психично болен. Ще ме прощавате за израза. Или, не дай си Боже, някаква жена с гигантски цици да ти обяснява какво да подобриш в стила си.

 
 

Намерената фотография на Жан-Мари Дона пристига в България

| от chronicle.bg |

Френският колекционер, издател и автор на фотокниги с „намерена фотография“ – Жан-Мари Дона, ще бъде специален гост на третата среща на платформата за фотокниги “ПУК!”.

Той ще представи част от колекцията си, наброяваща над 20 000 фотографии, които събира в продължение на близо 30 години, като ги изнамира по архиви, антикварни магазини и битаци по време на своите пътувания. В неговите проекти, тези анонимни наглед обикновени фотографии, придобиват нов артистичен смисъл.

По време на срещата, озаглавена „Photo Vernaculaire”, Жан-Мари Дона ще разкаже повече за намерената фотография, начина си на работа и фотокнигите си, публикувани в лимитиран тираж.

В една от тях озаглавена „Teddybär”, той поглежда към историята на Германия по едновременно особен, смущаващ и закачлив начин. Тя включва над 200 снимки на жени, деца и войници от Вермахта, позиращи до хора облечени като полярни мечки. Друга негова книга „Rorschach”, представя серия от банални природни пейзажи, отразяващи се във вода, обърнати на 90 градуса. Показани по такъв начин, тези кадри, заснети от различни фотографи между 1890 г. и 1950 г., изглеждат като концептуална работа на един и същ автор. Освен тях Жан-Мари Дона ще представи останалите свои книги „Blackface”, „Predator” и „Affreux Noël”.

Жан Мари Дона е роден в Париж през 1962 г. След повече от 30 години в издателския бизнес, през 2005 г. създава „Innocences” – свое издателство за фотокниги (www.innocences.net). Част от неговата колекция с намерена фотография е показвана по време на фестивала Rencontres d’Arles през 2015 и публикувана в някои от най-престижните издания като „The Guardian”, „Der Spiegel”, „Le Monde”, „Huffington Post”, „Vice” и „Vogue”.

„ПУК!“ е платформа за представяне на фотокниги с библиотека и поп-ъп книжарница, основана от Никола Михов, Тихомир Стоянов и Росен Кузманов. Целта на платформата е да създаде среда за популяризиране и издаване на фотокниги в България, като си сътрудничи с автори, издателства и фестивали в областта на фотографските и независимите издания.

Възползвахме се от случая, за да вземем блиц интервю от Жан-Мари Дона. Все пак на хората, които вадят части от миналото и ги показват в светлината на настоящето, създавайки изкуство, трябва да се дава път и гласност.

Ето какво ни разказа той:

За непросветените: що е то „намерена фотография“?

Най-общо казано това са снимки от неизвестни автори. Могат да бъдат семейни, студийни, паспортни и като цяло снимки за спомен. Освен любителски могат да бъдат професионални, които нямат естетически качества и са извадени от оригиналния им контекст. Да речем, аз колекционирам снимки от каталози на фризьорски салони, от застрахователни компании, на частни детективи, също и снимки от полицейски радари.

Къде най-често ги откриваш?

Най-много подобни снимки се намират по битаците и антикварните магазини. Понякога участвам и в търгове, където една фотография може да стигне до хиляди евро, но подобни интересни и скъпи кадри намирам на боклука, където са си безплатни.

Има ли хора, които ти дават свои снимки, за да ги включи във фотокнигите?

Да, изпращали са ми, но по-скоро вече след като хората са видели книгата и тогава ми изпращат подобни фоторафии.

Коя е най-старата фотография от колекцията? 

Най-старата фотография е от 1885 година, снимката е на забулени жени от Египет. А най-новата е панорамна рентгенова снимка на зъбите ми.

Коя ти е любимата фотография от твоята колекция?

Те са две! Първата ми любима снимка е на 6 годишно момче във военноморска униформа от 1920г., а втората е от 1945г. на 6 годишно момиче, която държи в ръка първата снимка.

Колко снимки наброява вашата колекция и колко време ви отне да я съберете?

Започнах колекцията преди 30 години и в момента наброява над 20 000 снимки. От тогава отделям по два часа всеки ден на архива си.

Откъде може да се купят фотокнигите?

Книгите и всичко около работата ми може да бъде открито тук,  а на предстоящата среща този четвъртък във Френски институт от 19:00 часа ще представя 5 от книгите ми и ще имате възможност да ги закупите на място.

В галерията може да видите част от снимките, които колекционира Жан-Мари Дона.

 
 

Как изглеждат днес звездите, по които си падахме едно време

| от chronicle.bg |

Обичахте ги, желаехте ги, искахте да сте като тях, дори изрязвахте снимките им от списания! Носталгията е едно от най-силните и сладки човешки чувства.

Родените през 2000 догодина стават пълнолетни. Някои от тях може би са чували за тези звезди от нашето поколение. Но най-вероятно ги свързват с нафталин и изобретяването на печатната машина.

Днес някои от тези звезди греят още по-ярко. Други греят само в спомените ни. В галерията ни днес сме събрали някои от най-иконичните лица, по които лелеехме като малки.

 
 

Ford Mustang GT с кожа от истински мустанг и кобри

| от chronicle.bg |

Ford Mustang е легенда. Историята на този култов автомобил се припомня от време на време, но никога не е излишно да се спомене отново.

Или поне накратко, защото колата го заслужава.

Представен на изложението в Ню Йорк на 17 април 1964 г., два месеца и девет дни след като „Бийтълс“ за пръв път свирят в САЩ, Mustang буквално смайва публиката и всички искат да го имат.

кола, форд мустанг

Ford стартира официалните продажби още същия ден, като те са рекордни – до края на 64-та марката реализира 97 705 автомобила в изпълнение ‘Notchback’ купе и още 28 833 открити коли. На следващата година пуска Mustang Fastback с елегантно спускащ се към задницата покрив, форма която се запечатва завинаги в съзнанието на хората и с която повечето асоциират името Mustang.

кола, форд мустанг

Форма в която Ford предлага и най-новото шесто поколение на модела (макар, че наскоро излезе фейслифт), първият Mustang създаден и с мисъл за Европа, както и първият с наистина независимо задно окачване.

кола, форд мустанг

И първият с 2,3-литров 4-цилиндров двигател, чиито показатели са стабилни. Конкретната кола обаче е в изпълнение GT с масивния атмосферен 5-литров V8 и 422 коня, идващ с подобаващия за един ‘Stang’ тътен. И макар интериорът на Mustang MkVI да е огромен качествен скок, собственикът на този автомобил иска седалките му не само да са от истинска кожа, а въпросната кожа да е от съответната порода – мустанг. Заедно с косъма.

кола, форд мустанг

Представителството на Vilner в Пекин се заема с педантичното изпълнение на този донякъде противоречив проект.

Клиентът е категоричен: „Това е истински Mustang, искам и кожата да е от мустанг…“ . Vilner решават, че най-удачно е да използват естествения материал с косъм за страниците на седалките, останалата им площ обвиват в същия материал, но обработен и на ръка. Ателието борави с респект и влага огромно количество ръчен труд в изработката. Обърнете внимание на перфорациите, всички те са нанесени педантично на ръка. Конците са червени, в контраст с екстериора на колата. В същото бордо са изпълнени и предпазните колани, както и шевовете около лоста на ръчната спирачка, също облицована с конска кожа.

кола, форд мустанг

Почти всички останали повърхности са облагородени с фина алкантара: корите на вратите, корите при задните седалки, таблото, воланът, който е комбинация кожа от мустанг/алкантара и таванът на Mustang GT, изпълнен според изискванията на клиента. Алкантареното платно над главите на шофьора и пасажера е ръчно изрисувано с две кобри, препратка към по-мощните Shelby изпълнения на колата, но изпълнено в традиционен китайски стил. Детайл завършващ този изключително автентичен и персонализиран интериор е металната табелка срещу пътника, на която е гравирано изображение с първото поколение Mustang и номер 01, идентфициращ уникалността на проекта.

кола, форд мустанг

2015 Ford Mustang GT, 4951 куб. см, V8, 422 к.с., 524 Нм, 6 ст. автоматична, задно предаване, 1732 кг.

 
 

„Истински детектив“ ще има трети сезон

| от chronicle.bg |

Сериалът „Истински детектив“ на телевизия НВО вероятно ще има трети  сезон.

Работата над него изглежда вече е започнала, съобщава БТА.

Първият сезон на сериала е заснет от Кари Фукунага, с участието на Матю Макконахи и Уди Харелсън в ролите на детективи от Луизиана.

Той получи ласкави отзиви от критиката и предизвика голям зрителски интерес. Първият му епизод бе излъчен през януари 2014 г. Действието във втория сезон с участието на Колин Фарел, Рейчъл Макадамс и Винс Вон се развива в Калифорния. Отзивите на критиката обаче бяха противоречиви и това накара шефове на телевизия НВО да преустановят осъществяването на проекта.

Създателят на сериала Ник Пицолато е написал сценариите за най-малко два епизода за потенциалния трети сезон и че му помага сценаристът ветеран Дейвид Милк, съобщава „Entertainment Weekly“.

Към момента сътрудничеството между Пицолато и Милк е в ранен стадий. Милк има концепция за следващ сезон на сериала и е започнал да работи върху сценария.

През 2016 г. програмният директор на НВО Кейси Блойс увери, че кабелната телевизия и Пицолато обсъждат възможността да бъде заснет още един сезон на сериала.