Защо очаквам новия „Шерлок“?

| от |

Освен, че за предишния сезон на сериала ми се наложи да чакам цели две години, а за следващия – трябва да минат поне две Коледи, то имам и още няколко основателни причини.

Новият епизод на „Шерлок“, който няма да бъде част от останалите три сезона на шоуто, трябва да се появи по ВВС тази Коледа. Той ще е позициониран в истинското време за известния детектив – викторианска Англия точно където го е поставил неговият създател – сър Артър Конан Дойл.

Действието, сюжетът и всичко най-важно в един подобен „кино“ епизод, се различава от останалите му сезони. Как иначе биха обяснили модерния Шерлок с този от миналото!?

Създаването на „викторианския епизод“, както е по-известен сред феновете на сериала, е по идея на създателите на сериала Стивън Мофат и Марк Гатис и се налага като поръчка изцяло от ВВС. Мофат и Гатис работят толкова активно по „Doctor Who“, че за „Шерлок“ им остава много малко време. Към това се добавя и фактът, че и двамата им основни актьори – Бенедикт Къмбърбач и Мартин Фрийман са изключително заети, не с месеци, а с години напред. Затова и въпреки говоренето и обещанията, четвърти сезон на „Шерлок“ се очаква да излезе чак през 2017 година. За тези, които се чудят –  да, той още дори не е започнал снимки.

От друга страна „викторианския епизод“ е направен като special – британската телевизия обича да пуска такива епизоди и го прави всяка година с най-добрите си предавания. Предните две, „Шерлок“ беше от тези, които се дърпат, като се оправдаваха с липса на каквото и да било време, но очевидно натискт на феновете и канала, е оказал по-голям ефект.

Истината е, че в динамичното настояще, трудно можеш да си позволиш да правиш сезони на сериал с две години пауза между тях. Дори и да правиш „Шерлок“, дори и да твърдиш, че правиш отделни филми, а не сериал. Въпреки всички тези неща, в крайна сметка това е добра телевизия, но не кино. Магията е различна.

Простите факти са такива – с две години пауза и високи очаквания, сезон 3 на „Шерлок“ не беше толкова добър, като предишните два. Даже бих го нарекла тромав. И все пак хората го очакваха и много от тях бяха склонни да му простят сюжетните грешки и липсата на логика в някои моменти. 

Когато „Шерлок“ стартира, никой няма идея какво се случва. ВВС одобряват проекта като по чудо, и Мофат и Гатис, които са изключителни фенове на детектива, просто казват „ако вие кажете „да“ и ние казваме „да“, а кога ще намерим време да направим сериала, не е важно“. И те си позволяват да преместят Шерлок в ерата на iPhone-а и хората, които се интересуват от малко неща и за кратко. А той, по дяволите, е Шерлок Холмс – велик ум и детектив. 21 век някак му пасва. Мофат и Гатис дори си позволяват да снимат част от първи сезон в Лондон. Без никой да ги забележи, без никой да ги притесни. Те, в компанията на Къмбърбач и Фрийман, шават из Бейкър Стрийт, истинската Бейкър Стрийт, и се разполагат като у дома си.

В крайна сметка обаче този уют бива прекъснат след излъчването на първи сезон, след който хората леко пощуряват, макар повече зрители да са скептични към продукцията в началото. Но диалогът на Мофат, изпълнението на Къмбърбач и химията между него и Фрийман, както и малката, но великолепна роля на Гатис – като брата на детектива Майкрофт – някак си пасват като лепило с цветна хартия.

И все пак, две двугодишни паузи в рамките само на четири сезона не говорят добре за нито един продукт. Особено, когато резултатът, който си очаквал през тези две години, не оправдае очакванията. Може би и другата крайност не е добра – произвеждането на епизоди на „Шерлок“ може да доведе до сваляне на качеството, липсата на креативност, еднаквост, от което започват да страдат все повече сериали напоследък.

Както може да предположите, очакванията към коледния специален епизод на „Шерлок“ са високи, а след като вчера вечерта ВВС пуснаха най-новия си трейлър от него, магията отново е жива и хората са в очакване.

Около Шерлок Холмс винаги има харизма, мистерия, тръпнене… Трейлърът го доказва за пореден път. Четвърти сезон излиза след две години и се надявам Мофат и Гатис да не хванат синдрома „Артър Конан Дойл“, който толкова се отегчил от любимия детектив, че пишел за него все по-рядко, а накрая решил да го убие на водопада Райхенбах и да се отърве веднъж завинаги от досадника. Но феновете искат своето и тъй като мистър Дойл, като повечето хора, имал нужда от пари, се съгласява да върне детектива от мъртвите, срещу сериозна сума, разбира се. А завръщането на Холмс се превръща в най-голямата загадка в криминалната литература и любимата спекулация на повечето автори и сценаристи, решили да работят по истории за Шерлок Холмс. Мориарти, който реално се появява само в една от ориганалните истории за Холмс, пък бива митологизиран като велик злодей и архивраг на детектива.

Надявам се, че не и чакам Коледа все едно е Коледа, в смисъл, освен белобрадия старец и „къде са ми подаръците?“ искам да чуя и: „Името е Шерлок Холмс, а адресът е „Бейкър Стрийт“ 221В“.

 Снимки: BBC One

 
 

Instagram постави нов рекорд: 700 милиона потребители на месец

| от chronicle.bg |

Instagram обяви, че месечните й активни потребители вече са над 700 милиона, което е наистина впечатляваща бройка.

600-те милиона от миналата година са били задминати в средата на декември, което значи, че за по-малко от шест месеца Instagram е натрупала нови 100 милиона потребители. Това е нов рекорд за компанията, която досега нарастваше със 100 милиона на всеки девет месеца.

Трябва да се признае, че резултатите на компанията са заслужени. Instagram непрестанно прави подобрения в услугата, въвежда нови функции и дори видео излъчвания на живо, което задържа вниманието на все повече потребители. Най-вероятно социалната мрежа ще продължи да расте със същите темпове, поне ако продължи да полага толкова усилия.

 
 

Игра, разработвана у нас, събра над 500 000лв. за няколко часа

| от chronicle.bg |

 

Игра на софийското студио Snapshot Games събра над $300 000 или 540 хил. лева за по-малко от 24 часа.

Phoenix Point беше пусната за подкрепа от фенове в 19 ч. вчера, като до края на кампанията й има цели 42 дни.

Ветеранът в гейм индустрията Julian Gollop е избрал България за своята дейност преди повече от 10 години и това е втората игра, разработена от него и софийския му екип.

PhoenixPoint_Screen_02

Разработчиците създават предстоящата походова стратегия от офиса си в Дианабад и са уверени в качествата на своята творба. Това е и причината да си сложат иначе амбициозната цел от $500 000, които да съберат от почитатели, вместо да се договорят с голяма корпорация.

Предишната игра, направена на нашенска територия от Julian Gollop, събра над $200 000 в платформата за публично финансиране Kickstarter. Заглавието й е Chaos Reborn и все още върви отлично в Steam.

Новият амбициозен проект на местното студио – Phoenix Point – разказва за пост-апокалиптичен свят, в който извънземна раса превзема планетата ни и малкото оцелели хора се опитват да отвърнат на удара.

Планът за пускане на играта предвижда това да се случи в края на 2018 г., като за целта екипът на Julian Gollop трябва значително да се разрастне.

 
 

Онова, което интернет ни даде

| от |

Телефоните ни днес са милиони пъти по-мощни от апарата, с който НАСА са изпратили човек в космоса. Ние обаче ги ползваме, за да пишем коментари под видеата на Адел в YouTube за това колко Миле Китич е по-велик. Да оставим и че интернет даде живителна сила на троловете. Това са естествени негативи – като хората, които са против яденето на месо. Винаги ще има някой, който ще свикне последен с хубавото. Тъй като всяка революция върви със своите глупости, лесно е да се сещаме за тях.

По случай деня, в който се появява компютърната мишка, решихме да се съсредоточим върху позитивите, които интернет ни дава, но пренебрегваме с необяснима усърдност.

Google

Ако ми даваха по левче всеки път, когато някой ме пита глупост от рода на „коя е столицата на Азербайджан“, щях да седя на плажа на Малдивите и да пиша коментари под видеата на Адел в YouTube колко Миле Китич е по-велик.

Туториалите в YouTube

Джъстин Бийбър тръгна от YouTube. На сайта има всякакви уроци за всичко. Като почнеш от най-необходимите неща: оказване на първа помощ, оцеляване в пустошта, гримиране. И стигнеш до страхотни глезотии като:

гримиране.

 

Аудио книги

И преди да е станало мазало, искам да подчертая, че ситуацията не е или-или. Може и двете.

Някои хора „обичат да усещат книгата в ръцете си“. Хубаво. Не се съмнявам, че и едно време монасите са казвали на Гутенберг : „обичаме да усещаме перото в ръцете си“. Нищо лошо, кой каквото го кефи. Аудио книгите са подценявани, това ми е мисълта.

 

GPS

Ако едно време Калин Терзийски казваше, че Зелените са хубави, това е, защото не е виждал джипиес. Зелените са нищо пред тази технология. Няма да се луташ, няма да се маеш, няма ама това на тая пряка ли беше или на следващата. Цъкаш два пъти – аз съм тука, трябва да стигна там и то само тегли чертата. Ти само трябва да ходиш по нея. А ако се страхуваш, че те следят – да, следят те. Сергей Брин и Лари Пейдж (които само звучат, че са от Лед Цепелин, иначе са собственици на Гугъл) седят в офиса си и се чудят „Тоя па къде ще кърка тая вечер“.

 

Бонус:

Хапчета за всичко

За гъбички, за газове, за мускули, за сваляне на килограми, за простата, за по-надолу от простата. На практика тази медицинска част от интернет е като рекламите, докато вечеряте. Само, че на стероиди. Купени от интернет. А ако нямаме пари да си купим хапчета за всичко – споко. Един нигерийският принц иска да ни даде милиони долари.

 
 

От малкия Жак до големия Превер

| от Спонсорирано съдържание |

На 04.02.1900 г. някъде в близост до Париж се ражда великият Жак Превер. Бащата на малкия Жак работи в централен офис за бедните в Париж (office central des pauvres de Paris).

Често хваща сина си за ръка и го повежда по малките крайни улички на Париж. Така у младия поет назрява усещането за любов към малкия периферен Париж, който по късно ще бъде увековечен в безкрайността на красивото слово.

Освен перифериите на града, бащата на Превер показва на момчето си и новия и вълнуващ свят на театъра и киното. Изкуствата, които ще пленят и стимулират ума му. След години Превер ще каже, че е горд, че е получил образованието си по тротоарите на Париж.

93e6aab501faa79df70ef14cb9391458

Годините на любов към изкуството и литературата превръщат малкия Жак в големия Превер. Квартирата му в Монпарнас бързо се обособява като своеобразно средище на млади, пламтящи и бунтарски настроени литератори. На 25 годишна възраст поетът влиза в т.нар. „група на сюрреалистите“. И това се оказва началото на един дълъг и пищен творчески път, който ще промени изцяло нюансите на френската литература, кино, театър.

Поезията на Превер безспорно се отличава със семплота и нежност на словото. С тихи малки думи той така изящно подрежда хаотичния живот по шумните булеварди на Париж.

жак превер

„И ако говорим за характера на стиховете му, те наистина напомнят сивите врабци, без чието пърхане и цвъртене човек не може да си представи булевардите, кейовете и парковете на Париж. Но ако става дума за значението на поета, той съвсем не е дребно птиче и макар да е хвърчал винаги вън от купола на академичния елит, никога не е бил вън от въздуха на голямата френска култура.“

Валери Петров за поезията на Жак Превер

ОТЧАЯНИЕТО СЕДИ НА ЕДНА ПЕЙКА

В някакъв парк, на пейка
е седнал човек, който ви вика, когато минавате.
С очила, в сиви, изтъркани дрехи,
той пуши цигара, седи неподвижно.
Вика ви
или просто със знак ви кани да седнете.
Не, не трябва никой от вас да го гледа.
Не трябва никой от вас да го слуша.
Отминавайте този човек,
сякаш не сте го видели
и чули.
Минавайте, ускорявайте своите крачки.
Ако само погледнете в него,
ако само го чуете,
той ще направи знак
и нищо не би ви попречило вече
да спрете,
да седнете близко до него.
Тогава човекът се вглежда във вас и се усмихва,
а вие страдате страшно.
Той продължава да се усмихва
и вие почвате да се усмихвате
точно така,
както той се усмихва.
Колкото повече се усмихвате,
толкова повече страдате
страшно.
Колкото повече страдате,
толкова повече се усмихвате
неудържимо.
И си оставате там,
с вледенена усмивка
на пейката.
А покрай вас играят деца,
минувачи минават
спокойно,
и птици прелитат над вас
от дърво на дърво.
Но вие оставате там,
приковани на пейката.
И разбирате вие,
че никога вече не ще заиграете
като тези деца,
че никога вече няма спокойно да минете
ведно с минувачите,
никога вече не ще полетите
от дърво на дърво
като птиците.

Превод: Веселин Ханчев