Защо лайковете са по-вървежни от коментарите

| от |

Имате 5000 приятели, но само 10% от тях са активни, когато споделите снимката си. Нещо по-лошо – вече няколко седмици нямате нито един коментар? Какво им става на тия хора, бе? – питате се вие.

На хората нищо им няма, просто не сте част от рутината им – събуждане, работа, нерви, вечеря, лягане. Това, разбира се, е единият вариант, който е и най-естественото обяснение и най-успокоителният за вас.

Но вие знаете, че и това не е съвсем така. Защото 90% от приятелите ви са тотално закачени за социалните мрежи. Приложения на телефона, лаптопа, служебния компютър, които досадно напомнят за себе си, докато сте на среща с тях. Стига се до там, че дори лирическата героиня на Ерика Баду от най-новата й песен „Phone Down” се заканва люто ритуално да съблазни любимия си, за да си изключи смартфона и да не си чати с никого.

Но защо все пак лайковете винаги са повече от коментарите? И защо това така ви дразни?

На първо място, лайковете са най-неангажиращата интеракция, с която можеш да поддържаш връзка с другата страна, без да даваш заявка за нещо повече. Или иначе казано – напомняш, че съществуваш и ласкаеш реципиента. И ако това не е висша форма егоцентризъм, примесена със суета или лицемерие? Същевременно лайка е лесно достъпен – само клик и готово. Бързо, лесно и без празни обещания. Лайковете са по-предпочитани от мъжете отколкото от жените, разкриват редица проучвания. По простата причина, че мъжете си падат по опростената комуникация – харесвам я, но това не значи нищо. А жените предпочитат да вербализират емоциите си, като ги украсяват и със сочна порция емотикони всякакъв вид – лисици, котки, анимационни герои и досадните gif-ове и meme-та.

Второ – лайковете не поставят клопки. Коментарите са си един вид самоизразяване. Нещо като коментарите в социалната мрежа MySpace, която сигурно сте позабравили.

Преди 10 години моята връзка със социалните мрежи започна точно там. Паднах си по възможността да персонализираш профила си с як бекграунд, фонова музика. Имаше повече тврочество в MySpace.

В наши дни Фейсбук и повечето социални мрежи се трансформираха в морален съдник. Затова и все по-малко хора си позволяват да коментират каквото и да било – снимка, статус, камо ли интересна статия. Още една причина с лайковете да се живее по-лесно.

И трето – има лайковете, които понякога са неизбежни. Това са тези от  кумова срама. Те идват под снимките с бебето на комшията, което не познавате. Както и под видеото с ултра сладкия таралеж, който хапва с малката си устичка царевичка. И за случаите, в които си самочеститиш рождения ден със статус.  Това си е своеобразно извиване на ръце и същевременно машина за лайкове. По подобен начин се налага да  звъниш на далечни роднини по телефона на празници – от едното възпитание. Подобни лайкове ще са много повече от евентуалните коментари (тип „много сладко”) – просто защото няма какво друго да се каже.

Да не забравяме и вратите, които отварят  лайковете-свалки, разбира се –  закъде сме без любов?! Мине се не мине време и някоя позабравена звезда от безпаметния запой в дискотеката преди 4 години вземе, че се присети и сътветно  започва  да харесва всички твои снимки. За капак праща й многозначителни онлайн съобщения със съмнителни усмивки, думи,  и за ужас, по цели изречения с палави предложения. (Любима „закачка” –  „Кога ще те открадна?”). Така формулиран въпросът е в разрез с всяка демокрация – не ми предоставя никакъв избор.

Коментари от този сорт няма как да получите, тъй като рядко някой признава на всеослушание за подобен тип флиртове – така че 4 на нула за лайковете.

Оказва се, че лайковете винаги ще са по-вървежни от коментарите, защото са бързи, прости и ясни.

Харесваш конкретната снимка, но не и конкретния човек. Конкретният статус, в който горе-долу някой се е опитал да изрази себе си, освен ако не е плагиатстван, присвоен цитат (рано или късно това се разбира). Лайковете оставят вирутална вратичка за бягство от комуникацията, но същевременно те държат в играта.

Лошото е, че вместо да изпълнява функцията на тефтер за контакти, Фейсбук все повече се превръща в социална секта, на базата на чийто разбирания се съди за самия теб. Чрез лайкове и коментари. От това се пораждат съмнения, комплекси и невротизъм, които със сигурност не са от полза за потребителя.

Позата е толкова голяма, че човек започва да се замисля всеки път, когато  сподели публично дали харесва нещо, или страда за някого, защото може да му се потърси сметка за всички останали случаи, в които не е емпатичен.

Всестранно развита онлайн личност. Хората изглеждат по-красиви, по-умни, но това, уви,  не е реалност.

Защото няма как да си истински щастлив, докато управляваш живота на виртуалния си робот с джойстик от дивана пред телевизора. Независимо от лайковете и коментарите.

 
 

Юпитер не е това, което изглеждаше досега

| от chronicle.bg |

Космическата сонда на НАСА „Джуно“, която се движи в орбита около Юпитер от месец юли, откри чудовищни урагани, бушуващи на полюсите на тази планета, съобщава БТА.

Американското космическо ведомство публикува в сп. „Сайънс“ двете първи изследвания, получени благодарение на неговия космически апарат с маса 3,6 тона. Елиптичната орбита на „Джуно“ позволи на учените да извършат наблюдения от съвършено нов вид.

Сондата успя да прелети над полюсите на Юпитер и да се приближи на по-малко от 5 хиляди километра от най-високата облачна обвивка на атмосферата на тази планета.

Там бяха регистрирани гигантски урагани с диаметър 1 400 километра. Магнитното поле в тези региони се оказа 10 пъти по-силно от земното.

Оказва се, че Юпитер е планета, обградена от огромно магнитно поле, което създава радиация, която би унищожила планетата, ако тя не беше предпазена от огромен пласт титан. Полюсите на планетата са местата с най-висока радиация.

До края на мисията на сондата „Джуно“ през февруари 2018 г. ще бъдат направени още полети около планетата, които ще разкрият много повече информация за произхода, атмосферата и магнитните полета на планетата.

 
 

Досиетата CHR: Бандитът с клизмите

| от chronicle.bg |

През декември 1976 година Франк Запа изнася серия от концерти в Паладиума в Ню Йорк. Тези концерти се записват и впоследствие, а на 3 март 1978 година, се издават на винил под името „Zappa in New York“. Албумът се състои от 2 плочи, а от първата страна на втората плоча, под номер 2, с дължина 12 минути и 41 секунди можем да чуем песента „The Illinois Enema Bandit“. Тя е посветена на едноименния сериен убиец от Илинойс.

 

 

През 1944 годна, в Елгин, щата Илинойс, се ражда Майкъл Хюбърт Кениън. Той има откачено „хоби“ –  да ­­обира млади студентки и да им прави клизми. Първото нападение, в което бандитът е обвинен, е през март 1966 година срещу две сестри от Шампейн, Илинойс. Майкъл учи в местният университет. Там учат и 12 от жертвите на обирите и сексуалните му посегателства. През 1967 година Майкъл завършва Университета в Илинойс и се мести извън щата. Нападенията му продължават да в Манхатан, Канзас, Норман, Оклахома и Лос Анджелис.

С насочен пистолет към жертвите си, той ги кара да се съблекат. След това връзва китките им и им прави клизма. Той действа „бавно и целенасочено“ и „знае много добре какво прави“, разказват пострадали от престъпленията му.  Бандитът Кениън не наранява по никакъв друг начин жертвите – когато приключи, той просто ги пуска. Те споделят мнението, че Майкъл е „извънредно любезен“. Преди да си тръгне, той прибира каквито пари успява да намери.

През 1972 година Кениън се връща в Шампейн и си намира работа в Агенцията по приходите в Илинойс. Той продължава да напада жени – в това число, две стюардеси и четири момичета, студентки в град Урбана, на една от които прилага прочутата си вече клизма. Той вече отдавна е познат на пресата.

1975bandit01

 

„Бандит прави клизма на студентка

(вестник „Ironwood Daily Globe“ – 9 февруари 1972)

…Полицията твърди, че мъжът носил малък пистолет, с който заплашвал двете жени, за да не викат за помощ. Дейвид Джентил, детектив от Шампейн, казва, че според него става въпрос за същия човек, който от 1965 до 1967 и веднъж през 1971 година извършва подобни престъпления в студентския кампус в Илинойс. „Всеки път мъжът е бил с черна ски маска с червени дупки за очите и устата и е носил въже, бутилка с вода и маркуч. Работя по случая още от самото начало през 1963 година, когато нападаше млади момичета и студентки. До мен бе сведена информация, че подобни случаи е имало през есента на ’70 и пролетта на ’71 година в щата Мичиган, както и от 1965 до 1968 година в Охайо и Ню Йорк. Всеки път, включително последният тук, мъжът е попитал жертвите си дали знаят, че той е Маскираният убиец (още едно от прозвищата на Кениън – други са Бандитът с клизмите от Шампейн и Бандитът с клизмите от Илинойс)…“

 

1975bandit02

„Бандитът с клизмите похищава отново

(весник „St. Louis Post-Dispatch“ – 5 май, 1975)

„Полицията започна разследване, за да залови т.нар. Бандитът с клизмите.

Маскираният обирджия е нападнал 5 пъти през уикенда като е използвал един и същ метод, който се свързва с него още от 1965 г. Във всяко от нападенията жертвите са млади жени, които живеят в общежитията на Университета в Илинойс. Всяка е била завързана и й е била направена клизма. Обирджията също така е претършувал за пари.

…Нападенията се случват след 3-годишно затишие в Шампейн. Четирима детективи ще разследват случаите независимо един от друг, след като общото разследване не среща успех.“

Когато е 30-годишен, Майкъл е задържан по подозрения, че е „бандитът с клизмите“ и че тероризира студентки из цялата държава в продължение на 10 години. Наложена му е гаранция от 100 000 долара, което в днешни пари е около 490 000 долара. Де юре, незаконна дейност на Майкъл са обирите. Той е обвинен за два въоръжени грабежа. Майкъл Кениън никога не е обвинен за клизмите, които прави на жертвите си, защото по това време в САЩ няма закон, наказващ подобно деяние.

Според вещите лица обвиняемият е напълно вменяем – тоест, не е „луд“ и може да бъде съден. През декември 1975 година той се признава за виновен в извършването на 6 въоръжени грабежа и е осъден на 6 до 12 години затвор.

Майкъл Кениън – Бандитът с клизмите, излиза на свобода през 1981 година. Франк Запа продължава да пее песента за него поне до 1988 година. Дали Майкъл някога я е слушал на живо?

През 1976 година биографията на Кениън вдъхновява и филма за възрастни „Water Power“. В него участва Джейми Гилис, които играе разстроен единак подобно на Травис от „Шофьор на такси“. Докато се подготвя за ролята, Джейми иска да отпътува до Илинойс, за да се срещне с Майкъл и да го интервюира. Продуцените обаче отказват. По-късно филмът е пуснат отново, този път под името „Enema Bandit“.

 

WaterPowerFilm

 
 

Запознайте се с Иза – полякинята, която опитоми дива лисица

| от chronicle.bg |

Лисиците са диви животни и доста враждебни към хората. Но не и за Иза Лисон.

Тя е полякина, живее в Краков, все още е само на 20, а освен с фотография, се учи неврофизика и невро биология.

„Не е лесно да снимаш лисица. Подобно е на това да снимаш куче, но трябва да си много по-бърз, защото лисиците нямат навик да стоят неподвижни“, споделя Иза за опита си с лисицата Фрея.

Иза започва да се занимава с фотография преди осем години, или както сама се изразява: „Почти през половината от късия ми живот.“

Освен Фрея, която няма никакъв проблем да се сгуши в Иза и да бъде обект на фотосесия, 20-годишната полякиня снима всякакви животни, но предимно кучета.

„Обожавам кучета. Уикендите си прекарвам в село в Южна Полша, заедно с един очарователен голдън ретривър – Луна“, разказва за себе си Иза.

Както си личи, снимките са „пипани“, но главно във фона, докато „моделът“ остава истински.

„Снимам главно по залез слънце, заради по-меката светлина. Обичам цветни места, като полета с цветя или със златни листа през есента.

„Не съм кой знае какъв специалист в обработването на снимките, използвам само няколко опции на Photoshop. Но най-трудно ми е при избирането на снимка, която да обработя. Най-важното за мен е да заснема „модела“ по нетрадиционен начин“, казва още Иза.

В галерията горе може да видите част от прекрасните й снимки.

 
 

Най-дългата НОЩ на Пловдив се завръща този септември

| от chronicle.bg |

Стартирало като „Нощ на музеите и галериите“ през 2005-а година по инициатива на Веселина и Катрин Сариеви (основатели на галерия SARIEV и фондация „Отворени изкуства“), днес НОЩ/ПЛОВДИВ е съвкупност от множество местни, национални и международни проекти, разширяващи културната карта на Пловдив.

В последните години фестивалът събира аудитория между 40 и 60 хиляди души, като артистичните проекти са над 120 разположени на 60 – 70 локации в града под тепетата.

Тази година ораганизаторите ще избират от над 70 проектни предложения от всички сфери на изкуството – съвременно и традиционно визуално изкуство, театър, кино, съвременен танц, пърформанс и др., които да включат в НОЩ/ПЛОВДИВ.

7.night.2017.lina.krivoshieva

Съдържанието през 2017-та ще бъде разпределено по традиция в тематични подпрограми: „Музеи, Галерии, Ателиета“ – като за първи път ателиетата са акцентирани като равностойна част от програмата, за да може публиката да надникне свободно в тези специфични работни пространства на изкуството; „Град и Култура” – представя културното съдържание на читалища, театри, библиотеки, общностни и религиозни центрове, културни домове, кинозали; „Клуб и Музика“ – представя алтернативните клубни пространства в града; „Публични пространства“ пък работи за развитието на културната карта на Пловдив като представя артистични проекти в открити публични пространства; в „Малката Нощ” по традиция ще бъдат включени събития за най-младата и будна аудитория.

3.night.2017.lina.k

Специален акцент в НОЩ/Пловдив, 2017 ще бъде програмата „Отворени изкуства“ с мотото ТУК НАВСЯКЪДЕ. В нея организаторите в партньорство с някои от най-активните международни културни институти и посолства ще представят специална селекция на артистични проекти от Австрия, Франция, Израел, САЩ, Финландия, Испания, Индонезия, Кореа и България. За първа година фондация „Отворен изкуства“ ще представи и артистичен проект част от международната мрежа за изкуство в публични пространства IN SITU, на която е член от есента на 2016 г.

6.night.2017.ALOS

По случай 10 годишнината на фондация „Отворени изкуства“ в програмата очаквайте и специална юбилейна изложба, в която чрез инсталации, произведения на изкуството, видеа, снимки и архиви ще бъдат представени някой от най-интересните проекти, артисти и дейности от България и чужбина, работили с „Отворени изкуства“ през последното десетилетие.

Повече подробности и детайли за цялата програма на НОЩ/Пловдив ще бъдат разкрити съвсем скоро. А дотогава „Запази Нощта за Пловдив – 15, 16, 17 септември“.