Защо страхът от ебола е ирационално голям?

Вероятността вирусът на ебола да се разпространи в Европа не е прекалено голяма. Защо обаче страхът от смъртоносната зараза е толкова голям тъкмо на Запад? Обяснението търсят и психолозите.

Хората интуитивно и емоционално подценяват или надценяват опасностите. Така може да се обясни, защо шест от всеки десет германци изпитват подобни почти ирационални опасения. „Ако мислим рационално, ще стигнем до заключението, че рискът от заразяване с ебола в Германия е минимален. Ние обаче се осланяме на нашата интуиция и често грешим“, казва психоложката Ева Лермер от университета в Мюнхен. Тя се занимава с темата за оценка на рисковете, предава Дойче Веле.

Смъртоносният грип

Защо обаче правим грешка именно при ебола, надценявайки опасността от заразата извън тежко засегнатите страни Сиера Леоне, Гвинея и Либерия? Ортвин Рен е професор по социология в университета в Щутгарт. Той казва: „Годишно в Германия умират между 10 000 и 12 000 души от обикновен грип. Това обаче са само 0,05 процента от всички заболели. Повечето хора знаят, че ще се излекуват бързо“, казва той. По тази причина те не се страхуват прекалено от грипа. В случая с ебола, нивото на смъртността е 70 процента. И естествено това предзивиква страх. Редно е обаче да взимаме под внимание подобни статистики преди да се поддаваме на паника, твърди Ортвин Рен. Според него два от всеки три смъртни случая в Германия се дължат на тютюнопушене, прекомерна употреба на алкохол, неправилно хранене и обездвижване, а не на смъртоносни епидемии.

Медиите също играят важна роля в надценяването на рисковете от ебола. Почти няма предаване по телевизията и радиото, в което да не се говори за ебола. „Колкото по-често медиите информират за ебола, толкова повече нараства и усещането на хората, че могат да бъдат засегнати непосредствено“, добавя Ортвин Рен. В това се състои и парадоксът: Въпреки, че опасността от зараза с ебола извън Западна Африка е минимална, страховете на хората се усилват. Медиите информират предимно за непредвидимото, за изключението, а не за това, което се случва постоянно. По този начин те допринасят за създавенато на грешни представи за рисковете и опасностите.

Паника от ефира

Над 6 000 километра въздушна линия делят Монровия от Могадишу. Столицата на Сомалия, която е разположена по крайбрежието на Индийския океан, страда предимно от ислямистки терор, а столицата на Либерия край Атлантическия Океан – от ебола. Тази малка разлика явно не е била довидяна от много медии, защото когато в началото на септември един сомалиец пристигна на гарата в Мюнхен с признаци на болест, медийната машина заработи на пълни обороти. Десетки репортери се отправиха към централната гара, медиите заговориха за масирана полицейска акция, за нуждата от изолатор и специални спасителни отряди. Подозрението за ебола обаче много бързо беше отхвърлено като несъстоятелно.

Някои американски медии също преекспонират опасността. Например CNN, от чиито екран в началото на октомври опасността от ебола беше сравнена с тази от „Ислямска държава“. Водещата на предаването Ашли Банфийлд дори попита дали ебола не е биологичната „Ислямска държава“. Тя заяви, че борбата срещу ебола трябва да се води също като тази срещу терористите от „ИД“ – с военни операции в чужбина и високи огради по собствените граници.

… и чиста истерия

Майлс О’Брайън е репортер в научно-образователния отдел на американската обществено-правна телевизия PBS. Той смята подобен маниер на поднасяне не информациите за безотговорен. „За съжаление, конкуренцията в медиите е голяма и някои си мислят, че като преувеличават заплахата ще спечелят повече внимание. Срамувам се от тези колеги“, казва той.

Но страхът отдавна е обхванал и Америка. „Смъртоносният вирус на круизен кораб?“ Звучи почти толкова застрашително, колкото и заглавието на холивудския филм „Змии в самолета“. Американските медии информираха за всяка промяна в курса на кораба, на чиито борд се намираше медицинска сестра, работила с проби на заразени от ебола. Докато и в този случай, лабораторната проба не доказакатегорично, че медицинската сестра не е заразена.

Запазете спокойствие!

„Страхът се разпространява по-бързо от вируса“, казва Александер Кекуле, вирусолог в университета „Мартин Лутер“ в Хале. „Вирусът не се пренася само от това, че сме седяли до някого в метрото, който е имал ебола“, казва Кекуле. „Във всички досега документирани случаи, вирусът се е предал вследствие на пряк телесен контакт, например между лекар и пациент“. Според него, вероятността за заразяване с ебола в Германия е почти равна на нула. Затова е нужно хората да запазят спокойствие и да не изпадат в паника.