Защо Сабине Кристиансен подкрепя Бареков?

| от |

Както бе обявено – подкрепа на Бареков и неговата партия оказва германската журналистка Сабине Кристиансен. Пред Дойче веле тя съобщи в какво се изразява сътрудничеството им, което е и повод за коментар от Юрген Рот, пише Дойче веле.

0,,17502961_403,00

В отговор на въпроса как се е стигнало до сътрудничеството ѝ с Николай Бареков и „България без цензура“, дългогодишната германска телевизионна водеща Сабине Кристиансен заявява: „Различни жени от Европа оказват подкрепа на движението „Евромайки“, за да могат повече жени да участват в политиката и да бъдат избрани за евродепутати. Ние с Юта Клайншмид /първата жена, печелила ралито „Париж – Дакар“ – б.р./ се срещнахме с жени, които се застъпват за по-добра социална политика от една страна, а от друга искат да бъде оказана повече подкрепа на жените в образованието и равноправието“. Партията на Бареков ще изпрати в Брюксел изключително жени, подчертава пред Дойче веле Сабине Кристиансен. А по повод твърденията, че щяла да осигури на Николай Бареков достъп до германския икономически елит, казва кратко и ясно „това са глупости“. „Нито той е казвал подобно нещо, нито аз съм споменавала това.“

Самият Николай Бареков, който – както се разбра от седмичния политически обзор на БНТ „Панорама“ – не е научил точно името на бившата германската телевизионна водеща, която подкрепя неговата партия, на свой ред споделя какви очаквания има: „Обясних ѝ кой всъщност е господин Бойко Борисов, защото той често ходи да се снима с госпожа Меркел, но госпожа Меркел не знаеше, никой не ѝ беше казвал, че той всъщност е въртял бухалката по улиците на София преди 20 години“. Както стана ясно – Бареков разчита на Сабине Кристиансен като „лична приятелка на федералната канцлерка“ /отново цитат/ да ѝ предаде тази информация.

В интервю за Дойче веле германският публицист Юрген Рот коментира ангажимента на Сабине Кристиансен в България.

ДВ: Като познавач на германския медиен ландшафт, как бихте определили мястото на Сабине Кристиансен в него?

- В българските медии Сабине Кристиансен бе представена като „най-добрата политическа журналистка на Германия“ /http://www.focus-news.net/news/2014/05/14/1918518/v-burgas-liderat-na-balgariya-bez-tsenzura-nikolay-barekov-se-sreshtna-s-zhurnalistkata-ot-germaniya-sabine-kristiansen.html/. Във връзка с което имам някои съображения. Тя действително води от 1998 до 2007 води най-важното и най-гледаното политическо предаване на Първа обществена телевизия АРД. Тогава сътрудникът на „Шпигел“ Матиас Матусек я нарече „Най-успешната изпълнителка на журналистически роли в Германия“. Неправителствената организация „ЛобиКонтрол“ установи, че в нейното предаване „представителите на фирми и икономически съюзи са предпочитани гости, докато синдикатите или социалните съюзи не са достатъчно представени. А членовете на потребителски и неправителствени организации или граждански инициативи не се появяват в шоуто“. /https://www.lobbycontrol.de/sabine-christiansen-schaubuhne-der-einflussreichen-und-meinungsmacher/

0,,17643724_303,00

След това Кристиансен бе водеща на предавания в частни телевизионни канали, появи се като рекламно лице на плакати за вестник „Билд“. От 2012-та година насам тя е член на административния съвет на „Ocleen TV Holding“, международна технологична фирма от Швейцария, разработила софтуер, позволяващ автоматизираното разпращане на телевизионни реклами според демоскопските и демографските лични данни. Което не е много свързано с независимата журналистика. Освен това тя е член на управителния съвет на модната фирма „Arqeonautas Fashion“, а от 2013-та е предложена за член на надзорния съвет на дружеството „Hermes Europe“ – фирма за куриерски услуги, станала обект на много критики заради наложените от нея тежки трудови условия. Всички тези постове определено правят чест на „най-известната германска журналистка“, ако ми позволите тази ирония.

ДВ: Как си обяснявате факта, че г-жа Кристиансен изведнъж оказва подкрепа на една политическа партия в България?

– До момента Сабине Кристиансен почти не се е занимавала с политическата ситуация в България, или поне на мен не ми е известно. Във връзка с което с изненада прочетох, че тя определя Николай Бареков като „млад енергичен лидер“, решен да се пребори с корупцията, младежката безработица и социалните проблеми на България. И била обещала – пак по сведения в българските медии, че ще въведе Николай Бареков в политическия и икономически елит на Германия. В такъв случай изниква въпросът дали предизборното обещание на Бареков, че ще се бори против корупцията, трябва да се възприема сериозно. Понеже за мен близостта на г-жа Кристиансен до неолибералните кръгове на германската икономика не подхожда на един реномиран журналист, се питам – как се е стигнало до това сътрудничество с „България без цензура и г-н Бареков?“.

ДВ: Вие следите внимателно развитието в България, автор сте на много статии и на книга за сенчестите страни на българското общество. С какво привлече вниманието Ви ангажимента на г-жа Кристиансен към г-н Бареков?

- В Германия не се знае много за стремителния възход на лидера на „България без цензура“, който бие барабана за европейските избори и за своята партия, и се застъпва за „капитализъм и пазарна икономика с човешко лице“. Самият аз забелязах Бареков тогава, когато предизвика огромен скандал с твърденията, че правителството на Бойко Борисов е фалшифицирало голямо количество бюлетини. Именно оттам започна възходът на крайно оспорвания телевизионен журналист, който очевидно разполага с необичайно много пари. Затова се питам дали като телевизионен водещ е спечелил парите, с които финансира скъпата реклама на своята нова партия. Във всеки случай той отказва да посочи източниците на своето състояние, което за политик, който официално се бори срещу корупцията, е по-скоро странно. Някои български журналисти критикуват неговата близост със спорния предприемач и политик Делян Пеевски, който е не само символ на опасната медийна концентрация в България, но и на непрозрачните обвързаности. И ако Сабине Кристиансен оказва подкрепа на доскоро непознат политик като Николай Бареков, за мен е ясно кой какви интереси форсира, макар да може да се спори за причините – това не са интересите на мнозинството българи, които искат истинска политическа промяна, а отново интересите на един малък влиятелен елит.

 
 

Италианската дизайнерка Лаура Биаджоти е в мозъчна смърт

| от chronicle.bg, по БТА |

Лекарите са започнали процедура по оценка на състоянието на мозъка на италианската дизайнерка Лаура Биаджоти с опасението, че тя е изпаднала в мозъчна смърт, предаде ТАСС.

74-годишната модна законодателка е била откарана в една от римските болници, след като получила пристъп. Според лекарите тя е претърпяла сърдечен удар, съпроводен със спиране на сърцето, което е могло да доведе до необратими процеси в главния мозък. В болничното заведение екипът е успял отново да задейства сърцето на Биаджоти, но при все това състоянието на пациентката е крайно тежко.

Дизайнерката се е почувствала зле в своята резиденция в Гуидония край Рим, където тя живее от началото на 80-те години в замък от ХI век. Родената в Рим Биаджоти започва кариерата си в модния бранш в началото на 60-те години. Туя бе първата западна дизайнерка, която представи свои колекции в Пекин /1988 г./ и в Москва /1996 г./.

 
 

5 знака, че сте по-интелигентни от средното

| от chronicle.bg |

Знаете какво казват за глупавите хора: че да си тъп е като да си мъртъв: само другите страдат. Ако сте от онези, които страдат, прочете тези 6 признака, които вероятно значат, че сте по-умни от повечето хора. Ако е така, ви съчувстваме искрено.

Психични разстройства

Според нови проучвания психичните разстройства може да бъдат цената, която някои хора плащат за високата си интелигентност.  Психолозите са открили, че по-високото IQ в детска възраст корелира пряко с шанса за отключване на биполярно афективно разстройство в юношеските години. Новото проучване налива масло в дискусията за връзката между интелигентността, креативността и психичното здраве.

Тревожност

Хората с по-висок интелект са по-склонни да развият тревожност в някакъв момент от живота си. Най-вероятно тревожността се е развила заедно с интелигентността – като защитен механизъм в древните времена.

Нови идеи

Интелигентните хора обикновено са по-склонни да раждат нови идеи. В исторически план това включва например отхвърляне на суеверията и намиране на нови начини на организиране на обществото. Според едно изследване тази хипотеза се потвърждава от това, че по-интелигентните личности по-често са атеисти и либерални в политически план. Същото проучване показва, че млади хора, които описват себе си като „много консервативни“ имат средно IQ около 95, докато онези, които се определят като „либерални“ са с IQ 106.

Самотници

Колкото повече хората с интелект над средния общуват с други хора, толкова по-малко задоволени се чувстват те от живота. Проучване по темата възприема идеята, че социаизирането обичайно прави хората по-щастливи. Но не и за много умните: при тях то носи по-скоро отчаяние, чувство за отцепеност и може да доведе и до депресивни настроения.

Късно ставане

Стоенето в будност до късно и късното отлепване от леглото не са симптоми на обикновен мързел, а на висок интелект. Психолози изследват навиците, които се отнасят до режима сън-бодърстване на 20,745 подрастващи американци и установяват, че в работен ден от седмицата „тъпите“ си лягат към 11,41ч. и стават към 7,20.

Обратно на тях, онези с по-високо IQ си лягат средно в 12,29ч. и стават в 7,52ч. През уикенда различиките са дори още по-очевидни.

 
 

Да беше само азбуката…

| от Александър Сергеевич Македонски |

Руският президент Владимир Путин предизвика микродипломатически скандал с България, казвайки, че славянската писменост идва от Македония. На фона на комуникацията между външния министър Екатерина Захариева и колегите й в Москва, срещата между премиера Бойко Борисов и руския посланик, добре е да си припомним, че като цяло сме държава сглобена от чуждоземни сплави. Не опира само до азбуката ни.

Туристите

Туристите са ни предимно руски, но внасяме и от Полша, Япония, Англия и въобще от цял свят.

Колите

Половината ни коли са немски, другата половина някакви други. По едно време всички бяха руски, но нещо руските се позагубиха, нямам обяснение защо. Какво да правиш!

Режимът

Понастоящем произхожда от Древна Гърция. За 45 години беше руски, но не ставаше за чеп за зеле. Основно – защото на моменти имаше само зеле по магазините, а в други моменти – и зеле нямаше. Освен това руската опозиция обикновено се „самоубива“ в някоя хотелска стая. При нас прави коалиция с управляващата партия.

Музиката

Най-„нашата“ е крадена от сръбете.

Телевизията

Телевизията ни – половината е купена, другата половина (или както всички я наричаме – по-добрата половина) е свалена от Замунда.

Храната

Доматите са ни турски. Ресторантите са ни китайски, италиански, гръцки, арабски, американски, абе въобще – от цял свят. Пиенето също – бири от цял свят, алкохол от цял свят.

И много други неща, разбира се – както казах, всичко, но не ни го натяквайте.

Иначе македонците са много добри хора. Всъщност, мисля, че самият Владимир Путин е от Прилеп.

 
 

Красивите учени са по-некомпетентни

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета на Кембридж откриха, че симпатичните учени по-лесно печелят благоразположението на аудиторията, но ги считат за по-неспособни в сравнение с не толкова привлекателните им колеги, съобщи сайтът „Лайф“.

За изследването експертите проведоха социологическо проучване сред обикновените хора. Те бяха попитани за отношението им към Брайън Кокс, водещ физик и към експерта по анатомия Елис Робъртс, чиито добър външен вид им помогна да постигнат успехи като учени в публичното пространство. Независимо от това се оказа, че зрителите не ги възприемат като висококвалифицирани специалисти.

Ръководителят на изследването психологът Уил Скайларк каза, че искал да изясни как външността на учените влияе на възприемането им от публиката.

„Знаем, че добрият външен вид помага на политиците, затова решихме да разберем дали това важи и за учените“, добави той.

В първия етап на експеримента на доброволците бяха показани снимки на над 300 британски и американски учени. Хората трябваше да оценят интелекта и нивото им на привлекателност. След това анкетираните трябваше да оценят доколко би им било интересно да разберат какво правят учените, а също и дали смятат, че тези хора се занимават с точни или важни изследвания.

Когато опитът стигна до оценяването на интелектуалните способности на учените, красотата не беше в тяхна полза. Тези, които анкетираните определиха като по-привлекателни и по-общителни, бяха посочени като неспособни за висококачествени изследвания.

Изследователите стигнаха до извода, че външният вид оказва огромно влияние при избора и оценката на информация. Това, че по-красивите учени са подценявани, може да се превърне в предизвикателство, предвид големия брой цифрови средства за масова информация.