Защо Сърбия не получи дата за отваряне на първите преговорни глави с ЕС?

| от |

Цялостното реализиране на Брюкселското споразумение не може да бъде условие за отваряне на преговорните глави между Сърбия и ЕС. Това заяви министърът по европейската интеграция на Сърбия Ядранка Йоксомович, цитирана днес от сръбския вестник ”Политика”.

Изданието посочва, че въпреки че не е изненада това, че ЕС не определи дата за отваряне на първите преговорни глави Йоксимович била разочарована от решението. Още преди няколко дена беше ясно решението на ЕС, когато еврокомисарят по съседска политика и преговори Йоханес Хан заяви пред журналисти в Брюксел, че по време на посещението си в Белград ясно изтъкна условията за отваряне на преговорните глави.

Това са условията накоито настоява Германия – цялостно реализиране на Брюкселското споразумение, пише вестникът, цитиран от Агенция Фокус.

 
 

Сините очи и големите амбиции на Себастиан Курц

| от chronicle.bg, по Haaretz |

Поддръжниците му го виждат като бъдещето на страна, която досега винаги е гледала предимно към миналото, отколкото към бъдещето. Противниците му го виждат като обикновен кариерист, жаден за власт.

Където и да е истината, малцина австриици оспорват това, че техният 31-годишен външен министър, Себастиан Курц, вече остави дълбока следа в историята на централноевропейската държава. След агресивна кампания и спечелени предсрочни парламентарни избори, той стана най-младият министър-председател на страната и един от най-младите лидери в Европа.

Мъжът с детско изражение и арийска осанка омая населението. Спиран е на улицата, хората си правят селфита с него, други искат автографи, сякаш е кинозвезда. Младостта се отразява в небрежния му подход към работата. Политикът е известен с това, че настоява да го наричат Себастиан, вместо „господин Министър“. Някои австрийци дори отиват по далеч, обръщайки се към него с умаленото Басти. Ако се возите в самолет за Австрия е напълно възможно той да седне на мястото до вас. Според ново решение, представители на чужди правителства и техните началници следва да пътуват в икономична класа, вместо в бизнес класа.

Нека обаче нищо от това не ви заблуждава. Себастиан Курц е повече от поредния политик с грабващо бебешко лице. Зад сините очи се намират увереността, лидерските качества и големите амбиции на един млад политик, когото все по-често ще виждаме редом до световните лидери с побелели коси.

Роден е през 1986 година и завършва гимназия през 2004 година. Следва право, но прекъсва, за да се посвети на политическата си кариера. Започва на общинско ниво, влизайки в Градския съвет на Виена през 2010 година. Може би единствената част от биографията му, която би искал да изтрие е именно от този период. Слоугънът на кампанията през 2010 година е „черното е готино/секси“. Във видеото 23-годишният кандидат се вози в Хамър, придружаван от жени с изкусителни форми. Фокусът е върху гърдите им. Една от спирките в клипа е клубът Мулен Руж, където е организирано черно „готино/секси“ парти. По-късно Курц излиза на улицата да раздава презервативи, обяснявайки как е загубил девствеността си на 15 години. По време на сегашната му кампания това му беше натяквано неколкократно и противниците го използваха, за да го компрометират.

Големият скок идва през 2011 г. Тогава Курц става директор на отдела по интеграция в министерството на вътрешните работи. „Виждам себе си като човек, при когото имигрантите да идват за помощ“, казва той тогава, опитвайки се да изгради нов имидж на Австрия, като гостоприемна страна за чужденците. С изкачването по стълбите на властта обаче, възгледите му се променят. През 2013 година, когато заема поста на външен министър и хиляди имигранти нахлуват в страната, той започва да говори за опасностите на масовата имиграция. Промените в идеологията му политолозите обясняват с помъдряването, което неминуемо се появява, колкото по-големи стават отговорностите на съответния пост. От другата страна са коментарите, които го определят като човек, желаещ да се издигне до властта, използвайки крайнодесни подходи. Също така е привърженик на идеята за ограничаване на преференциите, които Европейският съюз дава на имигрантите.

Негови са решенията за спирането на външните средства за построяването на джамии и забраната на бурки на обществени места. „Искаме ислям в австрийски стил, а не такъв, диктуван от други държави“ е аргументът му.

Един от най-напрегнатите моменти в кариерата му и изпитание за качествата му , е през 2016 година, когато затваря Балканския бежански коридор. Първоначално решението е остро критикувано и изглежда като действие срещу най-силната жена в днешна Европа – Ангела Меркел. Самата тя е известна с отворената си политика към бежанците, позволявайки на близо половин милион имигранти да влязат в Германия. С течение на времето обаче възгледите се променят и Меркел признава, че това е било правилното решение.

Твърдата му позиция се появява и по отношение на Турция. Австрийският политик се изказва остро против президента на Турция, Реджеп Таийп Ердоган, твърдейки, че в него се наблюдават „диктаторски тенденции“. През юли тази година, той отказа на турския министър на икономиката да лети до Австрия за церемония по случай една година от преврата в Турция. В момента политикът е за прекратяване и на преговорите за членството на Турция в Европейския съюз.

Излишно е да споменаваме, че тази година е най-напрегната в кариерата му досега. Преди няколко месеца, преди да навърши 31 години, Курц беше избран за лидер на Австрийската народна партия. Шокът дойде, когато той обяви, че се оттегля от коалицията със социалдемократичната партия , довеждайки Австрия до ситуация на предсрочни парламентарни избори.

Във видеото в кампанията го виждаме как изкачва планина. Посланието е: „Правилният път не е задължително лесен. Да постъпваш правилно е ситуация, в която често си сам.“ А слоугънът в кампанията му  за лидер на партията беше: „Време е за нещо ново“. Предстои да видим какво ще е това ново, освен затягане на мерките по отношение на нелегалната имиграция – това вече е ясно, че е един  от най-големите му приоритети.

 
 

Kia, Renault, Dacia и Nissan показват най-новото от гамата си в София

| от chronicle.bg |

Kia, Nissan и Dacia залагат на най-новите си модели на Автомобилен салон София 2017. Посетителите изложението в столицата ще могат да видят модели, които през тази есен записаха своите световни премиери.

Един от тях е KIA Stinger – най-мощният автомобил в историята на корейския бранд. Това е автентичен грандтурер, спортен седан за вълнуващи пътувания на дълги разстояния.

В София KIA Stinger е показан в своята топ-версия с 3,3 литров twin-turbo V6 бензинов двигател с мощност от 370 к.с. и ускорение от 0 до 100 км/ч само за 4,9 секунди, 8-степенна автоматична трансмисия и 4×4 задвижване.

KIA Stinger1

Само месец след Международния Автосалон във Франкфурт своя дебют у нас прави и KIA Stonic. Дизайнът на компактния кросоувър на Stonic моментално разкрива произхода на модела – асоциираната с КИА радиаторна решетка тип „тигров нос” е подчертана от хромирана обкантваща рамка, a „Targa“ стилът, който Stonic предлага, дава възможност на клиентите да избират между 20 двуцветни комбинации, загатнати още в прототипа на модела – Provo.

KIA Stonic

В Nissan на свой ред залагат на най-популярния електрически модел в света. Новият Leaf е първият автомобил на компанията в Европа, който ще въведе първи части от най-модерната технология за подпомагане на водача.

Eлектромобилът е оборудван с последните иновативни решения като e-Pedal, позволяващ да шофирате и натискате педала на спирачките по един напълно нов и безпроблемен начин. Пробегът на хечбека е 378 км, като това се дължи на по-мощния задвижващ агрегат – 110 кВт и 320 Нм въртящ момент.

Nissan LEAF

На софийския автосалон своя дебют направи и Dacia Duster.

Новият Duster е първият модел на Dacia, който предлага автоматична климатична система. С пет вентилационни отвора (три по средата и по един във всеки край на арматурното табло) студеният или топъл въздух се обдухва по оптимален начин в купето. Климатичната система е модернизирана за употреба в по-топли климатични условия.

Dacia Duster 2

Новият Duster е достъпен и с безключов достъп – технология, която се използва и тества от няколко години в цялата група Renault. Тази ергономична система отваря автоматично всички врати, когато водачът се доближи до автомобила, и предлага дистанционно заключване (допълнено със звуково потвърждение) при отдалечаване автомобила. Не се налага водачът да изважда ключа от джоба си, за да стартира двигателя, тъй като това става чрез старт/стоп бутон.

Моделът стартира на цени от 21 990 лв. Технически той е запазил гамата двигатели от своя предшественик, като ще продължи да се предлага с 1,6-литров бензинов атмосферен мотор със 115 к.с., като и с 1,2-литров с турбо, развиващ 125 к.с. Дизелите си остават два – с обем 1,5 литра, които предлагат 90 и 110 к.с. При версиите с предно предаване се залага на полунезависимо окачване, а при тези със система 4х4 има независима електромагнитна муфа отзад.

На щанда на Renault голямата атракция е новият Megane RS. Хот-хечът е получил 1,8-литров турбо мотор, зает от възродения Alpine A110, завиващи задни колела и трансмисия с два съединителя. Megane RS запазва предното предаване, а моторът на хотхеча е с мощност 280 к.с. и има максимален въртящ момент 390 Нм.

Renault Megane RS

Колата ще може да се поръчва и с 6-степенна механична трансмисия, а не само с 6-степенна EDC кутия. Моделът получава и система за избиране на различни режими за управление на електрониката Multi-Sense – вариантите са Comfort, Normal, Sport, Race и Perso, при който водачът избира индивидуални за него настройки. На борда присъства и мултимедийната система R-Link 2, която осигурява високо ниво на свързаност с външни устройства, както и функцията R.S. Monitor. Тук е наличен и режим Expert, който дава възможност за включване и камера към системата – отлично решение за всеки трак дей.

 
 

Оскар Уайлд: творецът, който продължава да ни се присмива

| от |

Да харесваш Оскар Уайлд в днешно време е направо задължително. Почти толкова, колкото и да признаваш приноса на Вазов към българската литература, въпреки, че си чел само „Под игото“ до десета глава в шести клас. Някак е почти невероятно да прочетеш на някого афоризмите на английския класик и да не чуеш: „Ох, толкова ми е любим!“

Да, ако знаете какво означава De Profundis, познавате Лейди Бракнъл, името Базил не го свързвате първо с босилек, ако щастливият принц ви кара да се възмутите от населението, на вас Оскар Уайлд може и да ви е любим. Всичко по-малко от това ви поставя точно в графата хора, на чието осмиване най-великият английски писател посвещава творчеството си.

„ – Английското висше общество се състои само от баби и елегантни горделивци.
   -Напълно сте права, мъжете наистина са баби, а жените елегантни горделивци.“

Не, това не е поредният афоризъм, който ще намерите в сборниците. Това са реплики от една от великите английски пиеси, „Идеалният мъж“.

Защо толкова се превъзнасяме по Оскар Уайлд? Като изключим приятните „мисли“, които от време на време споделяме, има много повече неща от това. Той е творецът, който живее и твори в разгара на викторианска Англия. Времето на фалша. На висшето общество, което живее на гърба на народа, създава образци на подражание, които самото то потъпква, когато затвори вратите на дома си, но на публично място отстоява повече от пламенно.

Оскар Уайлд е човекът, който се присмива над времето, в което живее. И го прави повече от майсторски. Пиесите му са писани за хората, които ги гледат. Публиката ги гледа и се залива от смях. Дали е разбирала, че тя самата е прототип на случващото се на сцената? Може и да е, но да я е било срам да си признае. А може и да е гледала на себе си като толкова „морална“ , че да не е разбирала дори, че самата тя е в основата.

Да можеш да се присмееш по такъв деликатен начин над абсурда на цяла една епоха. Това е геният на Оскар Уайлд. Да можеш да откриеш любовта и красивото, когато си част от един свят, който е заслепен от химери. Да разбереш, че балансът е повече от необходим. Че след разгулният живот е нормално да дойдат дни на страдание. Но не просто да признаеш това на теория, а да го осъществиш на практика. Да се обърнеш към онзи, когото си обичал, но който те е предал и да продължиш да го обичаш. Това е повече от великодушие. В личен план това е гений.

„Животът е прекалено важен, за да говорим сериозно за него.“

Един фарс. Това виждаме, когато четем Оскар Уайлд. И този фарс, макар и малко преувеличен, отразява до голяма степен историческата истина на противоречия, на фалшиви норми. Това поражда смеха. Сериозността, с която е поднесено и възприето всичко, са онова, което прави Уайлд комикът на всички времена. А на другия полюс е детската невинност и наивност. Нежността, деликатността, която лъха от всяка буква в „Щастливия принц“. Всичко отразява реалността на едно друго ниво, в което е необходим дълбок прочит. Този дълбок прочит открива пред читателя неподозирани философски дебри, които са по-интересни и от милион афоризми на едно място.

Колкото и да е странно, Оскар Уайлд продължава да осмива обществото. Дори днешното, 117 години след смъртта си и 163 години след рождението си. Всеки фалш, всяка неподплатена превземка попада под острото му перо. Всяко превъзнасяне по нещо, което не е осъзнато. Всяко осъждане. Всичко нечисто.

Днес се навършват 163 години от рождението на английския писател, поет, драматург и журналист. Днес е роден единственият денди, който има право да е такъв. Няма лошо да си денди, лошо е когато го правиш самоцелно и няма нищо на заден план. Нека не помним Уайлд с хомосексуалните му връзки, смешните цитати и други лекомислени неща, които хващат окото и гъделичкат самочувствието. Той е цяла вселена. Той е цветна градина, която цъфти в безброй нюанси. В нея има и красиво и грозно. В нея има и един градинар, който се грижи за своите цветя, за да може другите да видят красотата. Това е геният. Това е Оскар Уайлд.

„Светът е сцена, но постановката е твърде слаба.“

 
 

България и Русия си сътрудничат в областта на културата

| от chronicle.bg |

Професионалният синдикат на българските артисти и руската агенция „Съзвездия на културата“ сключиха договор за сътрудничество в областта на изкуството.

Документът ще даде шанс на родните артисти по-лесно да достигнат до руската публика, ще се финансират копродукции между двете страни в областта на киното и ще се осигури възможност на българските зрители да научат повече за съвременното руско изкуство.

Как този договор обаче ще повлияе на практика на нашите артисти?

Цветан Чобанов е собственик на голямо студио за дублаж у нас. Той вярва, че сключеното споразумение ще се отрази благоприятно върху неговата работа.

„Пряка полза ще има не само за нас, а и за цялата култура, тъй като се чу, че ще се работи в изключително много сфери. Очаквам да видя какви ще бъдат самите резултати.“, заяви Чобанов.

Режисьорът Гаро Ашикян също е доволен от подписването на договора.„Очаквам да се появят в България образци на по-авангардната руска култура.“ След подписването на договора, предстои българските представители да посетят Москва и Санкт Петербург за срещи с ръководството на „Мосфилм“ и Едуард Пичугин-генерален директор на „Ленфилм“. Там те ще обсъждат и договарят трайно сътрудничество на двете страни в областта на кинопроизводството