Защо Русия внезапно отстъпи пред Китай?

| от |

Русия сега се нуждае от Китай повече, отколкото Китай – от Русия. Притисната от европейските санкции заради Украйна, единствената опция на Москва е да гледа към Китай. Това си личи и по едно актуално събитие, пише Дойче веле.

0307-chinarussia_full_600

Повече от десет години Москва и Пекин безуспешно преговаряха за газопровод. Сега обаче всичко изведнъж потръгна бързо. По време на посещението си в Китай / 20 и 21.5./ Владимир Путин ще подпише милиардно споразумение за доставки на газ за Китай. А то несъмнено ще има отражение и над Европа.

Газопровод от Русия към Китай – години наред това беше проект, на който не се виждаше края, със стандартните уверения и успокоения от страна на Москва: „Още не сме подписали договора, защото не сме се споразумели за цената. Но проблемът ще бъде решен“, заяви например руският премиер Дмитрий Медведев миналата година. Китай явно също не бързаше много: „Относно цената все още нямаме резултат. Готови сме да се съобразим с руските искания, но цената не бива да е по-висока от тази на нашия газ от Централна Азия“, заяви също миналата година представителят на китайската страна Панг Чанквей.

Сега и двете страни очевидно са готови на споразумение. Планира се газопровод, по който от 2018 година нататък от Сибир към Китай ще текат годишно по 38 милиарда кубически метра газ. Договорът е за 30 години. Бързо растящ Китай спешно се нуждае от енергия. Освен това страната иска да намали зависимостта си от въглища. С огромните си газови находища съседна Русия е на пръв поглед най-подходящия доставчик. Само че преговорите се проточиха повече от десетилетие. Проблемът винаги е бил в договарянето на цената, но и в дълбоко залегналите взаимни предубеждения на двете страни, както и в наличието на исторически конфликти и конкуренция за влияние и власт в Централна и Източна Азия. Москва е обезпокоена от шеметния възход на съседен Китай с неговото милиардно население.

Как се обяснява внезапното сближаване на позициите за газа?

UKRAINE-RUSSIA-GAS-DISPUTE

„Китай и Русия говорят за газопровода още от 1997 година насам“, казва Джефри Уу от хонконгския мозъчен тръст Тианда и добавя: „Но винаги досега е имало пречки. След кризата в Украйна, която доведе и до нов конфликт между Русия и САЩ, много руснаци преосмисиха отношението си към Китай. Украинската криза помогна, така да се каже, за създаването на новото газово споразумение.“

Западът реагира на украинската криза, въвеждайки санкции срещу Русия. Според преценки на Европейската централна банка, от Русия вече са се оттеглили около 160 милиарда евро. Освен това Европа се опитва да постигне по-голяма независимост от руския петрол и газ в средносрочна перспектива. В подобна почти безизходна ситуация за Русия, Китай е нещо като спасителна сламка. А това, несъмнено кара Москва да направи някои отстъпки в преговорите с Китай, включително по отношение на цената на газовите доставки.

От началото на кризата в Украйна Пекин е в по-силна позиция от Москва. Докато Русия е в международна изолация, Китай разширява мрежата си от връзки. Дори по отношение на газовите доставки китайците отдавна са си осигурили алтернативи и не са зависими от Русия. Чрез свой газопровод Пекин се снабдява с газ от бившата съветска република Туркменистан. Миналата година беше завършен и газопровод от Бенгалския залив през Мианма до Китай. „Китай продължава да диверсифицира енергийните си източници и не залага само на една карта“, казва Джефри Уу.

В Пекин очевидно ще се говорят възторжени слова за тясното сътрудничество между Китай и Русия. Само че междувременно Пекин е в по-силна позиция от Москва и със сигурност няма да пропусне да го демонстрира, включително и по отношение на украинския конфликт, смята Арне Уестад от London Scool of Economics: „От икономическа гледна точка за Китай е важен най-вече Вашингтон. Затова Пекин няма да подкрепи политика, която е скандална в очите на американците, а и на европейците, които за Китай също са много важен икономически партньор“, казва експертът.

 
 

Shazam се включи в борбата с Алцхаймер

| от chronicle.bg |

Ако сте в Англия и сте ползвали Shazam през последните няколко дни, може да ви е направо впечатление, че приложението за разпознаване на песни се държи като болен от деменция.

Shazam се затрудняваше в опитите си да разпознае песента, която тече, все едно не може да си спомни.

Нормално бе да си помислим, че приложението страда от някакъв бъг, но се оказва, че то всъщност е част от проекта The Shazam Forgot, който цели повишаване информираността за болестта на Алцхаймер.

Когато приложението в крайна сметка успява да идентифицира песента, то показва и реклама на организацията с нестопанска цел Alzheimer’s Research UK. В резултат на тази кампания, повече от 5000 души са посетили страницата на организацията.

 
 

Кристен Стюарт вече живее с приятелката си

| от Chronicle.bg, по БТА |

Стела Максуел, приятелката на актрисата Кристен Стюарт, се пренесе да живее в дома й в Лос Анджелис, съобщи Контактмюзик.

Кристен вече нарича Стела своя съпруга и е казала на приятелите си, че мисли за брак с нея. Тя я е представила и на майка си, която е одобрила избора й.

Приятелите й обаче не са убедени, че Кристен е готова за такова обвързване.

„Кристен има проблеми с връзките и не се опитва да ги реши. Тя много се пали, но след това бързо охладнява.

Промяната може да стане само за няколко часа и всичко приключва – каза човек от обкръжението й пред сп. „Грация“. – Приятелите й се безпокоят, че в крайна сметка тя, или по-вероятно Стела, много ще страда. Сега те прекарват всяка минута заедно и като погледнем назад, това винаги е водело до проблеми.“

Това е първата връзка на Кристен Стюарт след Робърт Патинсън, когато тя мисли за брак.

Стела Максуел е манекенка. Преди Кристен Стюарт тя имаше връзка с певицата Майли Сайръс.

 
 

Страшни мъже, модерна телевизия

| от Амелия Понд |

Човек обича да се страхува, макар и понякога да не си признава. Но една неделя е нищо без доза приятни страшни мъже, които искат да те хванат и разкъсат на парчета. Без причина, ей така, просто защото не ги кефиш.

Страшната телевизия и нейните най-ярки персонажи могат да се похвалят, че са докарали повече безсънни нощи в човешката история от всяко друго ентъртеймънт събитие.

Този понеделник един от сериалите, който изкарваше акъла на много от нас през 90-те се завръща. „Туин Пийкс“ е телевизионното събитие на годината. В центъра му, макар вече да го няма, винаги ще остане Боб. Страшният сивокос мъж, който обича да се забавлява с хората е от онези плашещи преживявания, които се помнят дълго.

Той и още четирима приятни младежи са част от нашата скери селекция днес. В галерията горе.

 
 

„Лудетини“: Италианско лято, италианско кино

| от |

 Ако този уикенд трябва да си изберете филм, но не ви се гледа нищо комерсиално или  кърваво („Пришълецът: Завет“ вече е по кината), то спокойно може да се насладите на италианското приключение със слънчев загар „Лудетини“.

Клишетата, че има „мъжко и женско кино“ са толкова нелепи и неприятни, особено когато говорим за добра история. Киното може да бъде много неща. То е визуално, вълнуващо, възторжено, добре или зле разказана история, то трябва да се гледа на голям екран по-често, отколкото вкъщи, то има своите майстори и своите посредствени заглавия.Половото разграничение обаче не е едно от нещата, които дефинират киното и „Лудетини“ е филм, който го доказва.

Две жени, една лудница, топла, сочна Италия и сюжет, по нищо по-различен от класическа драма с елементи на абсурдна комедия.

Филмът на италианския режисьор Паоло Вирдзи (режисьор и на The First Beautiful Thing от 2010 г.), прави своя дебют на фестивала в Кан през миналата година. Част е от програмата на режисьорската вечер. На фестивала присъстват самият Вирдзи със съпругата си Микаела Рамацоти и другата основна актриса във филма Валерия Бруни Тедеши.  Филмът не печели почти никакви награди, но това не го прави по-малко чудесен.

Най-големите аплодисменти тук отиват при сценаристите и двете основни актриси – Валерия и Микаела са чаровно луди, всяка в своя собствен свят и имащи неподправена химия помежду си.

Италианското кино разказва умерено фантазни и откачени истории, по своя напевен, като в полупиянски сън, начин. Колкото и абсурдна да е една случка, колкото и безумна да се струва на нас, добрите стари източноевропейци, италианското кино успява да я оправдае.

Диалогът, облечен като почти изпяване на репликите, красивата природа, леката истерична лудост, носеща се от всеки кадър, виното, което се лее, роклите, които се развяват, гърдите, които се показват, храната, която се изяжда, сексът, който винаги е с чувство, парите, които се харчат с лекота… Италианското кино е като добре имитирана реалност, която винаги се случва някъде другаде. Колкото и да е безумна, ти нямаш нищо против да потънеш в нея и да пиеш от извора.

„Лудетини“ е онова приятно, опияняващо и леко ненормално заглавие, което модерните италианци предлагат на по-непретенциозния зрител. Това не е Паоло Сорентино, нито Фелини, Бертолучи, дори и Бенини… но е онова, което по-обикновеното европейско кино иска да бъде, ама не е. Непретенциозен филм с титанично красиви и отличителни жени в кадър, и добра история.

Подобно на Шекспирова комедия Беатриче и Донатела (по дяволите, дори имената им звучат като от абсурден театър) се запознават в психиатрична клиника. Едната е шумна, луда, претенциозна, снобарка по един очарователен начин. Другата е нейната противоположност – леко неумита, странна, затворена, социопатична жена с нервни тикове.

Едната търси лекотата и свободата, а другата детето си. В крайна сметка и двете търсят щастието, просто защото се оказва, че са се родили нещастни. Тъгата и сълзите са техен най-добър приятел още от детството им и това не може да бъде излекувано с никакви хапчета, вещи или дори хора. То просто е това, което е. Или живееш с него, или избираш да не го правиш.

Всеки човек търси щастието. Нуждата от по-доброто, по-хубавото, по-харесваното е фундаментално заложена във всеки от нас. Но най-силно това желание е изразено именно от онези, на които то най-лесно се изплъзва. Онези, които не го откриват в малките неща, онези, които успяват да го зърнат само за миг, с крайчеца на окото си.

За такива две жени, може би защото жените са по-склонни към емоционални залитания, се разказва в „Лудетини“. Те търсят щастието заедно, хванати ръка за ръка.  Филмът съдържа препратки към заглавия, в които лудостта, непокорността и непримирението са в основата, като „Полет над кукувиче гнездо“, „Телма и Луис“ и италианския филм „Познавах я добре“, за който самият Вирдзи казва, че го е вдъхновил за историята. Ясен визуален диалог към всички се виждат във филма и ако сте по-наблюдателни, ще ги хванете. Но дори и това да не се случи, прекарването в компанията на Беатриче и Донатела пак ще бъде приятно.

Киното преди всичко е удоволствие. Като чаша вино, секс, нещо сладко и топло лято. Всички присъстват в „Лудетини“, в случай че се чудите.