Защо младите хора не гласуват

сп. „Икономист“

За разлика от президентските надпревари изборите в средата на мандата в Америка, изглежда, не вдъхновяват много хора. През 2012 г. цели 59 процента от регистрираните гласоподаватели се явиха пред урните на президентските избори. Но две години преди това едва 42 процента си направиха труда да гласуват, а тази година избирателната активност може да е още по-ниска. Малцина са по-незаинтересовани от младите. През 2010 г. избирателната активност сред хората на възраст между 18 и 24 години беше едва 21 процента. Подобно слабо участие означава, че в годините, когато има междинни избори, републиканците (чиито избиратели обикновено са по-възрастни) доминират при гласуванията, макар че не могат да спечелят толкова лесно в годините, когато има президентски избори. В много от надпреварите за Сената демократите разчитат – вероятно твърде оптимистично – на необичайно висока младежка избирателна активност, за да спечелят. Но защо е толкова трудно да бъдат накарани младите хора да гласуват?

Америка не е единственото място, където младите не упражняват правата си. През 2010 г. едва 44 процента от хората на възраст между 18 и 24 години гласуваха на общите избори във Великобритания, докато делът на хората от всички възрасти беше 65 процента. В нито една европейска страна младите не гласуват по-активно от по-възрастните хора. В исторически план младежката избирателна активност никога не е била особено висока където и да било, но през последните няколко десетилетия нещата се влошават. Едно обяснение, поддържано от по-възрастните хора, е, че младите са мързеливи. Но то не е особено издържано. Днешните млади хора участват повече в доброволни дейности, отколкото възрастните хора; те са много по-добре образовани; и е по-малко вероятно да пият прекомерно или да използват наркотици в сравнение с предишни млади поколения. Това не изглежда да е рецептата за политическата апатия.

По-добро обяснение може би е това, че младите хора днес не се чувстват особено значими в обществото. Когато имаш деца и притежаващ имущество, си пряко заинтересован как се управляват училищата и болниците и дали се поддържат парковете и библиотеките. Но младите хора чакат все по-дълго, докато се установят, ако въобще го направят. През 1970 г. жените в Америка се омъжваха за първи път още преди 21-годишна възраст, а малко по-късно са сдобиваха с деца и собствено жилище. Днес жените се омъжват средно на 26 години, ако въобще се омъжат, и е вероятно да искат дете не по-малко от кариера. Хората, които не са се установили, не са особено засегнати от политическите решения, а подвижният им начин на живот може да ги затруднява да гласуват. Във Великобритания почти една четвърт от 19-годишните обикновено се местят от един район в друг в течение на една година; още повече се местят в рамките на един и същ район. Ако наемаш стая и често се местиш, регистрирането за гласуване е досадна работа, която лесно се забравя, докато не стане твърде късно. Много щати в Америка допускат до гласуване само хора, които имат издаден от правителството документ за самоличност. Голям брой млади американци нямат шофьорски книжки, ловни билети или паспорти, а получаването на специален документ за гласуване е досадна работа, така че мнозина в крайна сметка не могат да гласуват. (В Америка изборната измама чрез гласуване от името на друг човек е незначителен проблем: към подобни цинични постъпки обикновено прибягват привърженици на десницата с цел да попречат на участието в изборите на хора, които има вероятност да гласуват против тях.)

Все пак вероятно най-потискащото обяснение е просто, че на много места младите хора не смятат, че има някой, за когото си заслужава да гласуват. Европейско проучване показа, че през 2008 г. 22 процента от французите на възраст между 15 и 24 години са на мнение, че проблемите на обществото могат да бъдат решени само с революционни действия. През 1990 г. този дял беше едва 7 процента. Когато се появят харизматични политици, те са в състояние да спечелят младите: Барак Обама нямаше да бъде избран през 2008 и 2012 г., ако не беше забележително високата младежка избирателна активност в негова подкрепа. Но в повечето случаи подобни политици не се появяват. Това може би е така, защото на повечето избори простата стратегия е да се спечелят по-възрастните хора, които така или иначе гласуват колкото и да са лоши кандидатите. Младите хора, които по традиция са по-космополитни, либерални и склонни да се надяват от по-възрастните, обикновено биват отблъснати от негативизма и цинизма на предизборните кампании, насочени към нещастните възрастни. За жалост, цинизмът ражда цинизъм. /БТА/