Защо арабският свят е обречен на изоставане от Запада?

| от |

Статията е публикувана в израелския в. „Аарец“, неин автор е публицистът Йегошуа Тайхер

По-голямата част от наблюдателите и специалистите по Близкия изток почти не обърнаха внимание на факта, че в основата на бурните политически и социални изменения в страните от арабския свят пред последните вече три години лежи идеологическа криза, която е най-тежка в историята на мюсюлманската цивилизация. Тази криза продължава над 250 години.

Всички идеи, които издигаха арабските интелектуалци от началото на XIX век, за да намерят отговор на стремителното нарастващия разрив между мюсюлманското общество и западната цивилизация, претърпяха фиаско. Това важи и за панарабизма (арабское национално единство), и за отделни националните арабски държави, и за движението БААС (светските идеологически режими в Ирак и Сирия), и за арабския социализъм в Египет.

В крайна сметка и последната надежда – радикалният ислям, укрепнал от провала на авторитарните арабски режими с тяхната претенциозна идеология – също се оказа напразна.

През целия този период арабският свят вложи огромни усилия и ресурси, за да извърши военна, политическа и структурна реформа – в отговор на предизвикателствата на европейската цивилизации с нейната военна мощ и идеите за свобода и демокрация. Мнозина арабски интелектуалци смятаха, че именно в тези идеи се крие тайната на превъзходството на Запада над Изтока. В западното влияние те виждаха огромна заплаха за религиозната идентичност на мюсюлманското общество и богатото историческо наследство на мюсюлманската империя, простирала се някога от Испания до Индия.

Наред с разбирането, че много от западните ценности са жизнено необходими като условия за формирането на стабилно мюсюлманско общество, ислямският свят чувства заплаха от пълна капитулация пред Запада и от загуба на своята идентичност. В основата на неуспехите на ислямския свят лежи присъщата му неспособност за модернизация, а по-точно – неспособността да отдели религията от властта, които зависят една от друга.

В историята на арабския изток не са протичали процеси на секуларизация на обществото, каквито е преживял Западът. Християнската теология изначално е признавала разделеното съществуване на небесната и земната власт. Това разделение се е превърнало в източник на плодотворен и напрегнат диалог между светото и ежедневното, което в крайна сметка е довело до отслабване авторитета на религиозната власт. Духовенството не получи в ръцете си цялата мощ на държавната власт. Затова спомогна и обществено-политическото движение на Реформацията, насочено към реформиране на католическото християнство през XVI веке. Реформация обезсмисли необходимостта на системата за посредничество между човека и Бога, която бе управлявана от католическата църква, и в рязка форма се обяви срещу претенциите на Светия престол да гарантира на вярващите божествено Спасение.

В миналото ислямът е съумявал да придава арабски облик – чрез езика и традицията – на онези ценности и знания, до които се е докосвал от други култури, било като ги е приемал, било като ги е отхвърля. Става дума за елинистичната, персийската, християнската, еврейската култури. Днес обаче, от гледна точка на някои пазители на чистата вяра, цялото това взаимстване подкопава основите ня вярата. С това се обяснява и сегашният стремеж на радикалите да изчистят светата традиция от „новаторството“ и от скептицизма, които застрашават да сринат стените на мюсюлманската сграда.

Съвременният вярващ мюсюлманин смирено приема всички ограничения, налагани му от религията. Той е склонен да принизява собствените си възможности и да намира успокоение в максимално точното съответствието с изискванията на Всевишния. При това положение шансовете за секуларизация на мюсюлманското обществото, за отделянето на религията от държавата в арабския свят са малки. С други думи, няма надежда, че ислямът ще приеме идеите на модернизацията, която поставя в основата на всичко автономията на човека, свободата на мисленето, критичното отношение към общественото устройство, признанието на важността от обществени промени и необходимостта от приспособяване към променящата се реалност.

Последните отчети за развитието на човечеството (Human Development Report, подготвяни от Програмата за развитие на ООН), свидетелстват за крайно печалното положение в арабските държави – почти във всички сфери на живота.

 
 

Актьори, използвали дубльори за голи сцени

| от chronicle.bg |

Голите сцени са кофти изживяване. Независимо дали ви звучи яко да сте без дрехи в леглото с Брад Пит, ако всичко е на ужким, а наоколо щъкат оператори, режисьор, гримьори и случайни статисти, едва ли ще искате да показвате гърдите си.

Именно затова мнозина избират да ползват дубльори.

Може би най-известен в последните години е случаят с Лина Хийди от Game of Thrones. Актрисата е в ролята на Церсей, която трябва да преживее „похода на срама“, за да може да се прибере в дома си, след като е държана като затворник от религиозна секта. Героинята на Хийди трябва да премине през целия град напълно гола. Актрисата обаче отказва и вместо нея виждаме тялото на дубльорка.

В галерията ви предлагаме още няколко примера за подобни случки.

 
 

Hannibal the cannibal: 26 години „Мълчанието на агнетата“

| от Амелия Понд |

Знаеш ли на какво ми приличаш с хубавата чанта и евтините обувки, Кларис? Приличаш ми на селянче. Чистичко и пробивно селянче с малко вкус.

Първият разговор между д-р Ханибал Лектър – изтънчен психопат, канибал и сериен убиец, и младата прохождаща агентка на ФБР Кларис Старлинг, изиграни с майсторство от сър Антъни Хопкинс и Джоди Фостър, е обиден, провокативен и възбуждащ едновременно.

Среща на двама титани в пасивно-агресивна обстановка и диалог, които напомнят на вербална канадска борба между, само привидно, силния и слабия. В „Мълчанието на агнетата“ и специално в тази сцена, слаби няма. Фостър и Хопкинс са като сплав от благороден метал. Те танцуват умерен танц на агресия, прикрита зад добро възпитание, обиди, маскирани като констатации, подмолни цели, скрити под обвивката на приятен следобеден разговор. Над нечий черен дроб, полят с количество качествен британски чай.

Модерната класика „Мълчанието на агнетата“ променя трилъра в киното още с появата си през февруари 1991-ва и това му печели 5 Оскара. Днес това би се случило трудно. Трилър киното е подминавано с лека ръка, а на насилието в него се гледа като на зъл порочен кръг, който подбужда населението да прави злини.

Персонажи като д-р Ханибал Лектър, сравними само със злия Норман Бейтс от друга титанична класика „Психо“, се появяват рядко. Да не кажем въобще.

Доброто старо чисто зло беше изтикано и наказано в ъгъла за сметка на социалните проблеми, умиращите от неизлечими болести хора и нещастните сами по себе си хора с обикновени тревоги. От другата страна стои комерсиалното кино, което се присмива доволно на всички останали, защото се къпе в пари.

Животът е низ от несполуки и грешни избори, за които седмото изкуство е освободило доволно място на рафта си. Кръвта, насилието и добрият стар психопат нямат място там. Добре, че е „Мълчанието на агнетата“.

Трилърът на Томас Харис се появява три години преди провокативния филм на Джонатан Деми. Седем по-рано Харис стартира началото на историята на д-р Лектър с „Червения дракон“. По ирония на съдбата това е последната филмова адаптация на романите на Харис и може би най-незабележимата, въпреки участието на Едуард Нортън и Ралф Файнс.

Може би никой тогава, през онази 1991-ва, не очаква „Мълчанието на агнетата“ да се превърне в еталон за трилър кино, нито очаква успехът му да е толкова грандиозен. Близо 9 години след утова Харис пише продължение, което също е филмирано. „Ханибал“ се гордее с една от най-гнусните и притеснителни сцени в киното – изяждането на мозъка на Рей Лиота, в ролята на Пол Крендлер – нахален и надут прокурор. Сцената, дълга близо пет минути, превръща Пол в полужив зеленчук с отворен череп, от чийто мозък, докато Пол е в пълно съзнание, д-р Лектър си взима части от сивото вещество, запържва ги и ги хапва. Джулиан Мур гледа. Автор на това визуално пиршество е Ридли Скот.

Само година по-късно се появява и „Червения дракон“, който бележи финала на Ханибал, такъв, какъвто го познаваме.

„Мълчанието на агнетата“, макар и втора книга от поредицата, си остава монумент за творчеството на Харис и майсторство за изграждането на добър съспенс и трилър на Джонатан Деми.

От най-дребната провокация, съдържаща се в диалозите между Лектър и Старлинг, през изграждането на образа на Бъфало Бил, изигран почти възбуждащо от Тед Ливайн, до кървавите сцени, носещи почти библейска символика, всяка една сцена изгражда култ и превръща филма в шедьовър.

Преди няколко седмици Джонатан Деми издъхна в дома си на 73 години. Майсторът, който стои зад крупните отсечени кадри, затъмнените коридори и брилянтните изпълнения на актьорския състав, ще остане в историята на киното като човекът дал дъх и живот на най-страшния мъж в седмото изкуство – д-р Ханибал Лектър. Сър Антъни Хопкинс влиза в нова фаза на кариерата си с този филм, макар по онова време да е навършил 53 години, а Джоди Фостър, млада и невинна, затвърждава мнението, че облечена в подходящ костюм и обувки, може да изиграе всичко.

Изграждането на добър трилър е майсторство, което онези, които умеят трябва да запазят живо и да го прилагат винаги, когато им се отдаде възможност. 26 години по-късно страшното, придобило човешка форма, е все така търсено и искано. Някой само трябва да го облече в подходящо кино.    

 
 

Страстен танго спектакъл на сцената на Sofia Live Club

| от chronicle.bg |

Един страстен спектакъл очаква любителите на тангото на 31 май в Sofia Live Club.

Музикантите от Tango Cats ще представят на българската публика пиеси от Астор Пиацола, Карлос Гардел и Ричард Галиано.

Орлин Цветанов (цигулка), Зорница Цветанова (пиано) и Младен Тасков (пиано) са в основата на проекта Tango Cats, който заразява с любовта си към тангото. Музикантите ще потопят публиката в света на tango Nuevo с виртуозни изпълнения на пиесите на Астор Пиацола.

Гост звезди на вечерта са Васил Златанов (акордеон), Веселин Веселинов Еко (бас) и Стоян Янкулов Стунджи (барабани). Изпълнението ще бъде съпроводено от танца на Владислав Петров и Лорена Тарантино – той е една от водещите фигури на българското танго, а тя носи магията на юга и за първи път ще танцува на българска сцена.

След концерта DJ Васил Адамов ще забавлява гостите с милонга (танго парти).

Билетите се разпространяват онлайн на EPAY-GO Билети и Събития или на касите на Easypay.

 
 

Риана се снима във филм на Netflix

| от chronicle.bg |

Netflix ще снимат филм, режисиран от Ава ДюВерни, с участието на Лупита Нионгo и Риана.

Историята на филма е изключително нестандартна. Идеята идва след като потребител на Twitter публикува снимка на Лупита Нионгo и Риана, които сана модно дефиле. На снимката има следният коментар: „Риана изглежда все едно мами богати бели мъже, а Лупита е компютърно грамотната най-добра приятелка, която помага и й пази гърба.“ Това подтикна потребителите на социалната мрежа към спекулации как този филм би могъл да се развие.

Те също така поискаха режисьор да е Ава ДюВерни, а Иса Рей да напише сценария. И четирите жени по-късно изразиха интерес към подобна продукция.

На Фестивала в Кан Netflix наддава за филма и в крайна сметка печелят наддаването. ДюВерни потвърждава за режисьорската позиция, докато с Рей все още се водят преговори за сценарната. Не е ясно точно колко комедиантката е посветена на сценария в момента, но се твърди, че вече работи по него. Самото студио планира старт на снимките през 2018, когато ДюВерни ще е приключила работата си по „A Wrinkle In Time“.

Това е голям проект за Netflix, които постепенно увеличават портфолиото си. По този повод, а и след като видяхме, че са склонни да взимат идеи от феновете си, искаме да им покажем следващата снимка – на Скалата в ролята на Джони Браво.