Западът не бива да приема натрапваната му нова Студена война

| от |

Срещата на Г20 в Бризбейн не измисли решение на конфликта в Източна Украйна. Западът се нуждае от нова преценка и стратегия, пише по този повод в коментара си Инго Мантойфел, цитиран от Дойче Веле.

Макар да беше посветен на глобалните финансови и икономически въпроси, още първият ден от срещата на Г20 в Бризбейн премина изцяло под знака на конфликта в Украйна. Също и германската канцлерка Ангела Меркел (безуспешно) обсъди с руския президент Владимир Путин кризата в Европа, за която мнозина се опасяват, че води към нова Студена война.

Безспорно новата конфронтация между Русия и Запада възникна заради политическото бъдеще на Украйна, след което беше задълбочена от анексирането на Крим и политиката, водеща Източна Украйна към дестабилизация. И въпреки това Западът не бива да приема натрапваната му от руските „соколи“ нова Студена война. Необходими са сдържаност, нова преценка на реалните възможности и опасностите, както и нова стратегия. В тази връзка е много важно и съвършено правилно това, което виждаме да прави Ангела Меркел: тя се опитва да поддържа всички пътища за общуване с Кремъл и лично с президента Путин, дори и когато разговорите по тези канали в първия момент не носят някакви резултати.

Преценка на опасностите и възможностите

Руската политика създаде много недоверие и предизвика възмущение. Независимо от това, важна цел на западната дипломация си остава да продължи да си говори с Путин. Защото усточиви решения са възможни само ако двете страни съумеят да възстановят макар и минимално доверие помежду си. Необходимостта от това личи не само от крехкото споразумение за примирие от Минск, но и от наново и наново подновяваните сражения в района на Донецк. Най-голямата опасност за световния мир произтича от това, че руската демонстрация на сила – бомбардировачи над северния Атлантически океан или бойни кораби край бреговете на Австралия – произвежда нови напрежения. Ще се наложи също така Западът и украинското правителство да приемат неприятната истина, че без активното участие на Русия фактически няма да е възможно подобряване на икономическото и социално положение в Украйна. Кремъл не само държи в ръцете си силни козове: доставките на газ за Украйна, транзитните такси, пазара за украинските промишлени стоки и преводите в рубли на работещите в Русия украински граждани, но и очевидно е решен да ги използва максимално за своята игра, както показват събитията в Крим и Донбас.

Целите на Русия и отговорът на Киев и Запада

Затова е необходимо украинското ръководство и западните правителства да съгласуват помежду си концепция за това, как да предложат на Кремъл перспектива относно стратегическите цели на руската политика. Разбира се, тя трябва да изключва създаването на нови неоимперски зони на влияние, нито пък трябва да позволява външни намеси по пътя на Украйна към пазарна икономика и правова държава по европейски образец.

Един от възможните компромиси може да се състои в даването на гаранции, че в бъдеще Украйна ще остане независима и на този етап няма да се присъединява към НАТО, че Споразумението за асоцииране с ЕС няма да носи на Русия икономически негативи, както и че Украйна ще се децентрализира и ще делегира повече права на регионите си. Последното вече беше принципно обещано от президента Петро Порошенко, а с решението за отглагане на Споразумението за асоцииране с Украйна за началото на 2016 година Брюксел фактически дава отговор на опасенията за икономически неизгоди за Русия, произтичащи от това споразумение.

Все още е дълъг пътят до постигане и на политически компромис. Няма да е никак лесно Кремъл да бъде убеден и отклонен от агресивната си линия на поведение. Но вместо да отправят нови и нови заплахи за санкции и да затягат режима на икономически ограничения, западните правителства трябва да използват това свое „оръжие“ за постигането на политически компромис. Тогава стъпка по стъпка санкциите могат да бъдат затягани, или обратното – да бъдат разхлабвани или направо отменяни.

Ясно е, че бързо няма да бъдат възстановени отношенията между Запада и Русия от преди кризата. Преди да говорим отново за стратегическо партньорство, трябва да се променят доста неща. Също така вече е ясно, че не е възможно стабилизирането на Украйна без един нов западен „план Маршал“. Нещо повече – САЩ и ЕС дължат тази жертва на Украйна. Без постигането на компромис с Русия обаче всички тези усилия ще бъдат напразни. Руският президент Путин знае това отлично. Затова и той може да си позволи такава решимост и твърдост, каквито той демонстрира на срещата на Г20 в Бризбейн.

 
 

Откриха суперскоростен инкубатор за звезди

| от chronicle.bg, БТА |

Учени от института „Карнеги“ в САЩ и института за астрономия „Макс Планк“ в Германия откриха галактика, в която звездите се раждат стотици пъти по-бързо, отколкото в Млечния път.

Според изследователите тези обекти са се образували 1,5 милиарда години след Големия взрив.

Експертите първоначално допуснали хипотезата за съществуването на подобни звездни системи, когато открили млади масивни галактики. Тези обекти, съдържащи стотици милиарди звезди, можели да възникнат само при много интензивен процес на звездообразуване.

Астрофизиците открили доказателства за съществуването им, когато изучавали квазарите – свръхмасивни черни дупки, разположени в центъра на гигантски галактики. Тогава установили, че те имат съседни галактики, които всяка година произвеждат звезди с обща маса, сравнима с тази на стотици слънца.

Близостта с квазарите не е случайна. Свръхмасивните им черни дупки се разполагат в област от Вселената, където плътността на материята е много висока. Подобни условия благоприятстват появата на аномални галактики.

 
 

Хелена Бонам Картър: 12 любими нейни роли

| от chronicle.bg |

Хелена Бонам Картър е легенда в киното. Носителка на награда „БАФТА“, „Еми“ и „Сателит“. Номинирана за две награди „Оскар“, три награди „Сатурн“и седем награди „Златен глобус“.

Освен това, тя е командор на Британската империя от 2012 г. заради приноса й към драматургията.

Хелена Бонам Картър е родена на днешната дата в Лондон – в семейство на баща-директор на банка и майка – психотерапевт.

От 1994 до 1999 г. има връзка с Кенет Брана, а от 2001 до 2014 г. е с режисьора Тим Бъртън. Двамата имат две деца – син на име Били (р. 2003) и дъщеря на име Нел (р. 2007).

Хелена прави филмовия си дебют във филм на К. М. Пейтън, „Модел на рози“, преди да се появи в първата си главна роля в „Лейди Джейн“. Следват много роли, които са удоволствие за зрителите.

В галерията сме подбрали нашите любими.

 
 

Рубен Остлунд със Златна палма в Кан за филма „Площадът“

| от chronicle.bg |

Наградата „Златна палма“ на 70-ия годишен кинофестивал в Кан беше присъдена на режисьора Рубен Остлунд за сатиричния филм „Площадът“. Той осмива нетолерантността на хората на изкуството и буржоата в Европа към мигрантите, бежанците и бездомниците. Във филма участва Елизабет Мос в ролята на Ан. За нея това е много важна година – в момента по телевизията тече сериалът с нейно участие The Handmaid’s Tale, като предстои да я гледаме и в Top of the Lake.

Даян Крюгер получи наградата за най-добра актриса в „Изневиделица“ на кинофестивала в Кан, а Хоакин Финикс – за най-добър актьор в „Никога не си бил действително тук“.

София Копола бе отличена за най-добър режисьор за филма „Измамените“.

Френският филм „120 удара в минута“ беше удостоен с Голямата награда на журито. Филмът на режисьора Робан Кампио е драма за диагнозата СПИН.

Специалната награда на 70-ия кинофестивал в Кан отиде при Никол Кидман.

Наградата „Златната камера“ за най-добър първи филм получи френската режисьорка Леонор Серай.

Филмът „Млада жена“ на 31-годишната Серай е комедия за 30-годишна жена, която се връща от чужбина в Париж и търси ново начало в живота си.

„В нашето трудно време героинята със съвсем човешки черти запазва въображението и чувството си за хумор“, каза Серай, получавайки наградата. Тя добави, че е събрала много жени в екипа на филма си и че е била бременна при снимането му.

Руският режисьор Андрей Звягинцев получи наградата на журито на кинофестивала в Кан за филма „Без любов“.

Изненадващо, тази година наградата за най-добър сценарий си поделиха два филма – The Killing of a Sacred Deer (от Йоргос Лантимос и Ефтимис Филипу) и You Were Never Really Here (Лин Рамзи)

„Златна палма“ за най-добър късометражен филм беше присъдена на A Gentle Night от китайския режисьор Чиу Янг.

В тазгодишната селекция участваха деветнадесет филма. Журито е в състав Педро Алмодовар, Уил Смит, Джесика Частейн, Фан Бинбин, Анес Жауи, Парк Чан-Уук, Марън Ейд, Паоло Сорентино и Гейбриъл Яред.

Вижте в галерията снимки от последната вечер на фестивала.

 
 

Запознайте се с Иза – полякинята, която опитоми дива лисица

| от chronicle.bg |

Лисиците са диви животни и доста враждебни към хората. Но не и за Иза Лисон.

Тя е полякина, живее в Краков, все още е само на 20, а освен с фотография, се учи неврофизика и невро биология.

„Не е лесно да снимаш лисица. Подобно е на това да снимаш куче, но трябва да си много по-бърз, защото лисиците нямат навик да стоят неподвижни“, споделя Иза за опита си с лисицата Фрея.

Иза започва да се занимава с фотография преди осем години, или както сама се изразява: „Почти през половината от късия ми живот.“

Освен Фрея, която няма никакъв проблем да се сгуши в Иза и да бъде обект на фотосесия, 20-годишната полякиня снима всякакви животни, но предимно кучета.

„Обожавам кучета. Уикендите си прекарвам в село в Южна Полша, заедно с един очарователен голдън ретривър – Луна“, разказва за себе си Иза.

Както си личи, снимките са „пипани“, но главно във фона, докато „моделът“ остава истински.

„Снимам главно по залез слънце, заради по-меката светлина. Обичам цветни места, като полета с цветя или със златни листа през есента.

„Не съм кой знае какъв специалист в обработването на снимките, използвам само няколко опции на Photoshop. Но най-трудно ми е при избирането на снимка, която да обработя. Най-важното за мен е да заснема „модела“ по нетрадиционен начин“, казва още Иза.

В галерията горе може да видите част от прекрасните й снимки.