Закъснялата офанзива на Юнкер

| от |

Шефът на ЕК Юнкер се покая за данъчното покровителство на Люксембруг над големите международни концерни и подема битка срещу данъчните измами. Инициативата му обаче е малко закъсняла, твърди в коментара си К. Хаселбах.

Жан-Клод Юнкер поде една твърде закъсняла офанзива. Грешка било, че не направил изявление още миналата седмица по повод разкритията за данъчни трикове, вършени от големи международни концерни в неговата страна. Юнкер изрази съжаление и за данъчните облаги на компаниите. Дни наред той се беше покрил. Със засилването на натиска върху него, изведнъж ЕК реши да предложи директива за автоматичен информационен обмен за такива данъчни договорки, както и общоевропейски данъчни принципи. С други думи, сега на европейско ниво трябва да бъде поведена борба срещу една система, която Жан-Клод Юнкер е изграждал над 20 години като премиер и финансов министър на Люксембург. Инициативата прилича на тромав опит да бъде забравена миналата роля на Юнкер в данъчните машинации, пише Дойче Веле.

Когато държавата се е превърнала в модел за укриване на данъци

Вероятно хитрият политик дълго не е схващал щекотливостта на ситуацията – може би защото цялата система е била нещо съвсем нормално. Чрез сложни финансови споразумения, Люксембург дълги години е помагал на международни концерни да пестят данъци за милиарди. И тъй като вече 20 години Юнкер е финансов министър, а почти толкова дълго също и премиер на Великото херцогство, той е тясно свързан с развитието на Люксембург като финансов център. Превръщането на държавата в модел за пестене на данъци от богати чужденци и големи международни компании пък направи възможно, люксембургските граждани днес да са с най-високия доход на глава от населението в целия ЕС.

Люксембург обаче не е единичен случай. Ирландия и Холандия също са се превърнали в данъчни оазиси за международните концерни. И всички техни правителства са били наясно с това. Преди броени дни 50 държави, сред които и Люксембург, се договориха да започнат да си разменят данни за клиентите на банките. Тази решителност обаче е нова, поне що се отнася до корпоративните данъци.

Загубите плащат данъкоплатците

Още през 2013 година ЕК задейства мониторингова процедура срещу Ирландия, Холандия и Люксембург. Но при нея става дума за конкурентоспособност, а не за това, дали подобни данъчни трикове са законни, или не. И тъкмо тук е уловката. Сега и Юнкер признава, че това, което е юридически разрешено, далеч не е морално. Когато една страна от ЕС примамва международни концерни с безпрецедентно ниски данъчни ставки, тя живее на гърба на другите, които не могат, или не искат да губят приходи. В крайна сметка гражданите са тези, които с данъците си запълват дупките.

Скандален факт е, че Европа търпеше досега тази съсипваща надпревара, която налива вода в мелницата на онези, които искат да разрушат европейската идея. Нищо чудно, че Марин льо Пен беше една от първите, които поискаха оставката на Жан-Клод Юнкер. Тя и нейните единомишленици в цяла Европа искат да извлекат ползи за себе си от тази афера.

Оставката е малко вероятна

Въпреки това Жан-Клод Юнкер ще остане председател на ЕК. За това ще се погрижи мнозинството в Съвета на Европа и Европейския парламент. Процесът на обединяване около неговата кандидатура беше изключително труден. С Юнкер са свързани и много други кадрови решения, при които трябва да се имат предвид партийнополитическите, географските и други аспекти. Евентуална оставка на председателя на ЕК би засилила и доста разпростаненото усещане сред европейските граждани за провал на европейските елити.

При представянето на новата комисия, Жан-Клод Юнкер говори за „последния шанс на Европа“, визирайки ширещия се евроскептицизъм. Той трябва да е напълно наясно какво е заложено на карта. Той обаче напълно подцени въпроса за това, какъв личен принос може да има самият Юнкер за изполването или проиграването на този последен шанс. Остава да се надяваме, че ЕС се е „събудил“ от аферата, за да сложи най-сетне край на тази игра с ниските данъци за големите фирми. В това отношение комисията може да разчита на подкрепата на европейските граждани.

 
 

Най-тъпите български рекламни кампании в историята на вселената

| от |

Едно от най-гадните неща на света е да имаш рехава брада. Хем на практика нямаш брада, хем трябва да я бръснеш. Горе-долу същото е и с рекламата – хем не е наука, хем е сложна. Това, разбира се, не е оправдание, поне не уважително, за някои неадекватно скъпи, но за сметка на това нелепи интелектуални бисери от бранша. Ако грешките, така изказани по-долу, ви се струват нормални или стандартни – искам да ви напомня, че са направени от група възрастни хора, начело на големи дългогодишни бизнеси – клиентите, както и от други хора специалисти в рекламата, отново – от дълги години. Те са обсъдили всеки елемент от кампанията и в крайна сметка са казали окей на всичко. За тях тези неща изглеждат окей. Тези неща:

 

„Pod igoto“ на шльокавица. Тази „скандална“ книга е набиване на ресурси, за да се изкаже нещо, което всички вече знаят и няма да постигне нищо освен PR за издателството. Проблемът е подходът, видите ли: ако въпросното издателство трябваше да направи кампания за безопасен секс, решението им щеше да е да хванат сифилис и да кажат „Ето. Не правете така“.

 

Песента на Фантастико. Знам, че вадя някакви неща от нафталина, но песента на Фантастико е иконична за авторските песни в рекламите. Текстописците традиционно са недооценени, така че спокойно можете да дадете 50 лева на някой, който няма да римува „пет“ с „двайсет и пет“ и знае какво е прозодия. Например, на човека измислил стихчето:

Аз такива бабо-сандвичи не ям,

между две филии – резенче салам.

Аз обичам сандвичи от тия,

между два салама – тъъъъъничка филия.

 

Еми, хубаво е! Ритъм, рима, идея – всичко. Браво!

 

Борола и Арт-93. Борола правят Имунобор, а Арт-93 – колани и портмонета. Двете фирми нямат нищо общо помежду си освен инфантилните реклами, които правят. Видеата на Борила са посмешище, съжалямвам. „Ама, Мартине, във всяка класация, където мрънкаш по реклами, ли ще се споменава тоя Имунобор“. Да, не ме интересува, дори Имунобор да е панацея и да те кара да живееш до 200 години.

Билбордовете на Арт-93 са мацка, колан и логото „Арт“. Прилича на прощъпулник на абитуриент. Не знам колко им върши работа, съмнявам се да им върши работа, но ако им върши работа – окей. Въпросът е, че може да стане пъти по-добра с нищожно малко усилия и неполагането на тези усилия е вулгарността, срещу която така страстно се газирам.

 

Бързи кредити. Ама от ония, които на бял лист пише „Бързи кредити“ и телефон. Не ме разбирайте погрешно – като реклама е окей. Предава посланието правилно и недвусмислено, информацията стига до хората, нищо не разсейва вниманието им – за кампания е добра кампания. Но… изглежда зле, цялото нещо просто изглежда сенчесто и незаконно. Скъпи родители, не плашете децата с това, че някой батко ще дойде и ще им даде наркотици безплатно. Никой не раздава наркотици безплатно! Плашете децата си, че някоя батка ще дойде и ще им даде „бърз кредит“, от който никога няма да се измъкнат със здрави колене.

 

Всички онези реклами, в които се случва нещо яко, но никой не помни бранда.

Това е тоооолкова типична грешка на рекламистите. Фирмата налива 100 000+ пари за спотове и там други неща, за да не знае никой накрая марката, но всички да повтарят „Ооо, Пепи…“. На какво е реклама „Ооо, Пепи“? На салами, да, ама на кои салами? Има 100 салама, на кои? „Човек 1: Аз го открих. Човек 2: Ама аз го купих.“ на кредитите на коя банка е реклама? „Какво му трябва на един мъж?“. Същото – на коя бира? Знаете ли какво му трябва на един мъж – трябва му рекламист, който ще напише в сценария за спота името на бранда преди слогана, за да знаем после всички години наред, че именно Ариана е „На една ръка разстояние“.

P.S. Всъщност след известно обсъждане в редакцията стигнахме до извода, че „На една ръка разстояние“ май беше слоган на Астика. Още едно доказателство в подкрепа на казаното по-горе.

 
 

Visa предлага по-бързо и лесно обезщетение при проблеми с полета

| от chronicle.bg |

Visa сключи договор за партньорство с Air Refund, компания за управление на жалби в сферата на въздушния транспорт. Сътрудничеството е в рамките на ангажимента на Visa да предоставя възможно най-добрите услуги на своите пътуващи картодържатели.

Air Refund действа от името на пътниците и гарантира, че ако те покриват необходимите условия за признаване на исковете им, ще получат обезщетение в случай на проблеми с полета (отмяна, дублиране на места и закъснение с повече от 3 часа) в рамките на европейски регламент №261/2004.

Сътрудничеството позволява на всички картодържатели, които са закупили самолетен билет с Visa, да се възползват както от по-бърз и улеснен процес на подаване на иск, така и от по-ниски такси в случай на успешно разрешаване на жалбата в тяхна полза. Комисионата от 30%, която Air Refund следва да получи при положителен резултат, е намалена на 20%, ако билетът е закупен с Visa Gold, Platinum или Infinite, и съответно на 25%, ако той е купен с друга карта Visa. Картодържателите, които получат обезщетение, ще имат и възможността да направят дарение с изплатената сума.

Във Франция, където услугата стартира пилотно през 2016 г., Air Refund обработва потенциални жалби на стойност повече от 3 милиона евро от името на картодържатели на Visa. Компанията съобщава за висока удовлетвореност от услугата със средна оценка от 4.6 от максимални 5 за цялостното преживяване на клиента. Също така, средният резултат посочен от потребителите за това дали ще препоръчат Air Refund на приятели и колеги, е 9.3/10. Услугата вече е активна в Испания, Италия и Португалия, и е достъпна на английски, френски, испански, немски и италиански през специално разработен микро сайт.

„Според неотдавнашно проучване на Visa, в следващото десетилетие ще има значително увеличение в броя на международните пътувания на домакинство в света. Проучването сочи, че приблизително 282 милиона домакинства ще планират поне едно международно пътуване на година до 2025 г., ръст от близо 35% спрямо 2015 г. Поради това за Visa е от решаващо значение да гарантира, че картодържателите са добре защитени и имат възможността да се възползват от най-добрите услуги на пазар, в случай на проблем по време на тяхното пътуване”, каза Майк Лембъргър, старши вицепрезидент „Продукти и решения” на Visa в Европа.

„Ползването на карта Visa е интелигентен начин пътуващите да си гарантират, че разходите по време на почивка ще бъдат една грижа по-малко. Картите Visa се приемат в хиляди търговски обекта и банкомати по света и всеки наш клиент може да се възползва от удобството и сигурността при използването на своята карта както вкъщи, така и зад граница,” добавя още Лембъргър.

„Това партньорство показва гъвкавостта на глобално утвърдения бранд Visa, който демонстрира непредубеденост и способност да работи с много по-малък партньор с цел да подобри услугите си в полза на своите картодържателите. Горди сме, че имаме възможността да работим с клиентите на водещ бранд. Вярвам, че споделяме общи ценности, сред които е и фокусът върху крайното преживяване на потребителя и високото качество на предоставената услуга, които ще водят това партньорство към нови успехи и територии“, коментира Кристоф Дрезе, партньор в бизнес направление „Пътуване и мобилност“ в Air Refund.

 
 

Сюзън Сарандън – неустоимо секси и на 70

| от chronicle.bg |

Ето ви още едно доказателство, че възрастта е нищо друго освен число.

Сюзън Сарандън го доказва, появявайки се на червения килим на филмовия фестивал в Кан в тъмнозелена кадифена рокля с предълбоко деколте.

Ако не знаете, че носителката на награда „Оскар“ ще навърши 71 години през октомври, тази снимка с нищо няма да ви наведе на тази мисъл.

Със слънчеви очила и цепка почти до кръста, Сарандън сложи в малкия си джоб по-младите си колежки, и отново показа, че и възрастните жени могат да бъдат сексапилни.

„Да, облякох тази рокля и изобщо не ме интересува какво би казал някой за мен“, коментира облеклото си актрисата.

Ние нямаме какво да кажем, освен да одобрим както избора, така и липсата на обяснение за него!

В галерията пък може да видите още няколко жени, които продължават да изглеждат неустоимо и след като преминаха 50-ата си годишнина.

 
 

За писателите в киното

| от Дилян Ценов |

  Коя е основата на всеки филм? Историята.

Сценарият се появява първо, след което бива взет от режисьора, който създава крайния продукт, за да събере зрителите пред екрана. И дори най-красивата продукция би се провалила, ако в нея не е заложена оригинална история и герои – тези две неща придават плътността. Без тях киното би било безсмислено занимание, хвърляне на пари(много при това) на вятъра.

За това се грижат пишещите хора –поети, писатели, сценаристи. Те възпламеняват началната искра, от която, ако условията са благоприятни, тръгва големият пожар. Но често става така, че именно хората, които създават историята,  стават отправна точка за създаването на нови сценарии. Образът на пишещия човек често е благоприятна почва за създаването на добра история.

Киното познава немалко филми, в чиято основа стоят писатели и резултатът в повечето случаи е добър. Защото винаги може да се роди добър продукт, когато героят е интересен и с богата биография. А писателите, нека не се лъжем, са хора, които имат и двете.

В нашата галерия ви предлагаме подбор на едни от най-добрите филми за писатели, поети, сценаристи и изобщо хора, които се занимават с писане.